spacer.png, 0 kB

За натуралното хранене при далматина

PDF Печат Е-мейл
Публикувал Elena Neycheva   
19 февруари 2007

Да напиша тази статия ме накара, така да се каже “осъзнатата неодходимост”, и веднага искам да отбележа, че всичко написано в нея е резултат на моя достатъчно продължителен опит, а също така и опита на мои добри приятели занимаващи се с далматини. В наше време лъвският пай информация, касаеща храненето на кучета, е посветена на готовите промишлени храни, докато за натуралното хранене се пише малко и рядко. Всеки производител на храни, като правило доказва, че именно неговата разработка се явява най-вълшебното средство, благодарение на което кучето “просто ще пращи от здраве”. Оставяме на съвестта на тези разработчици процентното съотношение на истината и лъжата в техните рекламни листовки, понеже ние така или иначе няма да го узнаем, и ще поговорим за друго.
Далматинът, както е добре известно на всички настоящи любители на тази порода, съществено се отличава от останалите кучета, не само с уникалната си окраска, усмихнатото си обаяние и рядък интелект (който не трябва да се бърка с добра управляемост и автоматичната изпълнителност, свойствени за други породи), но и с особеностите на вътрешната обмяна на веществата. Това е единствената порода кучета, в урината на която вместо пикочина или алантоин (както при всички други животни, с изключение на приматите) се образува пикочна киселина – както при човека. Отделителната система на далматина не е способна да разгради протеините в храната. С тази важна особеност е свързан и факта, че основният бич за здравето на далматините е предразположеността им към образуване на камъни (уролитиаза), а също и различни нарушения в състоянието на кожата и космената покривка обединени в разтегливото понятие “алергия”. Основа за доброто здравословно състояние на далматина се явява правилното, т.е. подходящото именно за тази порода хранене. Може, разбира се, дълго да се спори за това, кое именно е правилно и кое неправилно, и по този критерии тук съм избрала единствения убедителен, по мое мнение факт – а именно, как се чувства и изглежда далматин, които се храни така, в продължение на определен период. Казано по друг начин – ако кучето в продължение, да кажем, пет години яде една и съща храна и при това е достатъчно добре охранено, активно, с блестяща козина, плътна, при пипане не е суха, не прекалено линееща, без пърхот, кожата е с нормален цвят, без изменения, изпражненията са добре формирани и с нормална консистенция – логично е да се предположи, че това куче се храни добре, т.е. правилно. Ако пък кучето е излишно слабо или дебело, със суха, обезцветена и рядка, силно линееща козина, ако кожата е с интензивен розов цвят, покрита с червеникави или жълтеникави петънца, ако има почервенели ушни раковини, които то интензивно разчесва – значи, то се храни неправилно, както и да се казва и колкото и да струва храната, която то яде.
Преди 16 години, когато в къщи се появи първият от моите далматини, аз знаех малко за тях и съвсем нищо за това, как да ги храня правилно. Литература за тези кучета на руски език практически нямаше, интернет още не се беше появил, аз не се познавах с опитни любители на породата. Така, че всички неприятни “открития” се наложи да направя сама, а последствията от грешките в храненето изпитваха буквално “на собствен гръб” моите петнисти любимци... От тогава аз съм отгледала своите осем далматина (още няколко живяха у дома достатъчно дълго време – от година до три години) и десетки кучила, трупайки по този начин някакъв опит. Връщайки се към темата за готовите храни, искам за отдележа, че съм правила няколко опита да храня своите възрастни кучета с тях, и всеки път тези опити завършваха безуспешно. Това бяха храни на различни производители, но защо ли резултатите се получаваха почти еднакви. Възможно е, на мен и моите кучета просто да не ни е провървяло... Основният извод, който направих в този план – че единственото и голямо достойнство на готовите храни е ТЯХНОТО УДОБСТВО (естествено за стопаните). В нашето съвременно общество удобството и комфорта са нещо като върховни божества, в жертва на които се принася много и затова готовите храни доста бързо завладяха света на развъдчиците и обикновените собственици, и продължават своето триумфално шествие по планетата. Не мога да кажа, че съвсем съм се отказала от използването на тези храни – смятам, че те са незаменими на път, а висококачествената храна е предпочитана при отглеждането на кученца, тъй като за храненето им с натурална храна трябват твърде много сили и време. Трудоемкостта изобщо е главният недостатък на натуралното хранене, малко са собствениците, които могат да си позволят почти ежедневно да губят доста продължително време за приготвянето на храна за любимеца си. Но примерно към осем месечна възраст аз така или иначе превеждам своите кучета на хранене с натурални продукти, и нито веднъж не съм съжалила за това. Във всеки случай, приготвяйки им сама храна, аз знам точно, КАКВО и КАКВО КОЛИЧЕСТВО съм сложила, което никога не мога да кажа отваряйки пакет готова храна. Да разберем подробно компонентите, които трябва да влязат в състава на приготвения ежедневен рацион храна за далматина.

ЖИВОТИНСКИ БЕЛТЪЧИНИ
До колкото белтъците се явяват строителен материал на всеки жив организъм, те са абсолютно необходими на кученцето и младото куче, до този момент, когато неговите ръст и формиране бъдат напълно завършени, а така също и женското куче в периода на бременност и изхранване на кучилото. Това на дали някой би успорил. Но ето следващата фраза навярно няма да бъде възприета толкова еднозначно. Рискувам да утвърдя, че за възрастния сформиран далматин, който няма особени физически и племенни натоварвания - а такива кучета ще се съгласите все пак са болшинство - животинските белтъчини, особено месото, въобще не се явяват абсолютно необходим компонент на храната, макар че в умерено количество са безвредни и дори полезни. Болшинството от нарушенията в обмяната на веществата при далматините, се предизвиква именно от прекаленото поемане на животинския белтък, особено ако постъпва в неподходящ вид. Особено вредни за тях са съдържащите се в месото, така наречени, пуринови основи по-голямото количество, от които в храната предизвиква редица тежки последствия. Затова изборът на МЕСО за далматините трябва да се прави много прецизно. Напомням още веднъж за това, че свинско в какъвто и да е вид не трябва да се използва в храната на кучетата, независимо от породата. Регулярното хранене със свинско е добър начин бързо да развалите черния дроб на кучето и с два-три пъти да съкратите живота му. На далматина също така не трябва да се дават субпродукти - сърце, бъбреци, бял дроб, слезка, карантия, тъй като в тях се съдържа висок процент пурини. Шампион в средите на пурино-съдържащите продукти се явява черния дроб. По тази причина не се препоръчва дивечово (лосово, еленово, мечо, зайче месо, дива патица и пр.) и въобще каквото и да било тъмно месо - колкото по-тъмно е месото, толкова повече пурини има в него. Говеждото месо трябва да се използва в умерени количества и най-добре ако то не е от изрезки, а месо със жили и хрющяли. Най-подходящото месо за далматина е овнешкото, но него, за съжаление, не можем да намерим навсякъде. Добре подхожда кокошето (пилешкото) месо, а още по-добре пуешкото, въпреки, че се срещат далматини, които по силата на индивидуални особености дават алергични реакции към пилешкото. Прекрасно се усвояват РИБАТА И МОРСКИТЕ ПРОДУКТИ, но помнете, че от рибата следва да се дава само морска, като предварително се махат острите перки и големите кости. Великолепно подхождат за храненето на далматина всякакви КИСЕЛО-МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ – кефир, кисело мляко, несладък йогурт, извара и сирене (желателно е да са с възможно най-нисък процент масленост). Млякото като такова, се усвоява лошо и не се явява особено полезно (има се предвид прясното мляко - бел.пр). На далматина му се отразяват добре и птичи яйца, но в умерено количество, примерно – две-три в седмицата. Още два важни момента. Първо, което и да било месо или риба следва да се дават на далматина само във варен и/или задушен вид, и никога във суров вид, а яйцата най-добре във вид на омлет. Второ - месото и рибата трябва да се нарежат на парченца, но в никакъв случай да не се правят на кайма, тъй като храносмилателната система на кучето е лошо приспособено за нейната преработка. Що се касае за костите, най-предпочитания и безопасен вариант, са костите от телешки жили, продаващи се в магазините за животни. Може да се дават на кучето хрущяли, и нагръдни кости, те са меки и не затлачат стомаха. Напомням още една писана истина - требестите кости (т.е. кости от крайници) и ребра НЕ ТРЯБВА да даваме на кучетата!

ВЪГЛЕХИДРАТИ
Въглехидратите се явяват важен източник на енергия и трябва да съставляват примерно 60 % от порциона на далматина. Най-добре за това да се използват ЗЪРНЕНИ ХРАНИ, тъй като по опитен път е изяснено, че най-подходящите зърнени храни за храненето на далматина се явяват ориза и груханата елда (може и във вид на парченца (накълцани)). При храненето с овесени ядки козината на далматина става матова с жълтоват отенък, а при някои от кучетата се наблюдава и алергия към овесените ядки. Ечемичения булгур, олющеното просо и пшеницата при кучетата се смилат лошо (ечемичения булгур обикновено въобще излиза несмлян), царевицата също така предизвиква алергия при далматините. Не е желателно дълго време да се храни кучето с грухана елда, тъй като тя притежава жлъчогонни действия. По-добре е да се съчетае или да се сменя с ориз. В не големи количества може да се дава на далматина ХЛЯБ (не много корав бял хляб), сухи бисквити, гевречета и сухари - разбира се ако теглото на вашето куче съответства на нормата. Рядко можете да поглезите кучето със несладки печива от тесто - например пирожки, палачинки и т.н., но именно рядко!
Традиционно се счита, че никакви бобови не са подходящи за хранене на кучетата. Но нали далматинът, както вие вече разбрахте, не е съвсем, така да се каже куче...или съвсем не е куче - на който както му допада. Във Ростовския „Далматин клуб”, членовете, на който в основата си са привърженици на натуралното хранене, имат интересен опит - далматините, освен обичайните продукти, получават регулярно също така каша от разварен грах. Това отлично помага да ги държиш във форма, което е особено важно за изложбените кучета. И което е удивително – никакъв метеоризъм или нещо подобно, (да и выглядят их далматины на зависть холеными и здоровыми…).

МАЗНИНИ
Мазнините са източник на енергия и са необходими за балансираното хранене, а така също и за поддържането на доброто състояние на космената покривка. При недостиг на мазнини може да се появи чупливост и матовост на козината, пърхот. Мазнините биват животински (каймачено масло, сало, вътрешна мазнина) и растителни (слънчогледово и маслиново масло). Със животинските мазнини по-добре да не се увличаме, тъй като черния дроб на кучето лошо се справя с тях, а каймаченото (сметановото) масло и сало по-добре да не се дават въобще. Растително масло използвайте натурално (т.е. нерафинирано), в него има повече витамини. Необходимото количество мазнини варира в зависимост от активността на кучето и климата, колкото е по-хладно, толкова повече мазнини са му необходими, като източник на енергия и топлина. На възрастния далматин, живеещ в умерен климат са му достатъчни една-две супени лъжици масло на ден. Помнете, че излишъка на мазнини не се извежда от организма и може да доведе до затлъстяване.

ЦЕЛУЛОЗА
Целулозата и растителните влакна сами по себе си не представляват хранителна ценност, но са необходими на кучето, тъй като помагат за регулиране дейността на червата. Те се съдържат в зеленчуците и плодовете. Подозирам, че в съзнанието на далматините е съхранен спомена за веществата, които са им особено необходими, в сравнение с други породи, иначе с какво да обясним факта, че те просто обожават най-разнообразни зеленчуци, плодове, ягодови растения (малини, капини, черница, боровинка), орехи и даже каквато и да било зеленина? Единственият от зеленчуците, който по-добре да не се дава на кучетата, е картофа, тъй като той се усвоява лошо и само затормозява стомаха. Всички останали зеленчуци са напълно подходящи - моркови, цвекло, зеле, тиквички, тиква, български пипер (пиперки - чушки), лук, зеленини, патладжан и зелен фасул. Някои от зеленчуците, например патладжана, соята и аспержите - съдържат рекордно количество растителен белтък, съперничейки си с местни продукти и при това почти не съдържат пурини. Далматините охотно похапват зеленчуци и в суров вид, но по-добре да им ги давате леко задушени в не голямо количество вода и растително масло. Може също така да ги варите заедно със зърнените храни, приготвяйки каша.
Далматините много обичат плодове и ягодови растения, честичко в градината похапват малини и ягоди, самостоятелно, отскубвайки от храстчетата... Ябълки, круши, дини, праскови, грозде, кайсии, портокали и мандарини - всичко това подхожда на нашите петнисти лакомници, но давайки им плодове и ягодови растения, помнете за умереността, иначе може да се появи алергична реакция или стомашно растройство!

ВИТАМИНИ И МИНЕРАЛНИ ВЕЩЕСТВА
Отчитайки любовта на далматините към зеленчуците и плодовете, можете да не се съмнявате, че необходимото за здравото възрастно куче тяхно количество, те получават и така, и необходимост от допълнително витамино-минерална подхранка не възниква. Още повече, че в много случаи прекаляването с витамини е многократно по-вредно от недостига им и води до необратими последствия. А за растящия или отслабен организъм на кученцето и младото куче, майката в периода на бременност и кърмене на потомството, кучето по време и след болест, или тежко физическо натоварване, при храненето с натурална храна, качествения витамино-минерален комплекс е необходим и задължителен. Най-добре да купите от магазин за животни готова смес (на прах или таблетки), на която и да е известна фирма («8 in1», «Ветзим», «Топ 10», «Биафар», «Бевидог»). Напълно подхождат също така витамини в масло, продаващи се в обикновената аптека (А, D, E), но само заедно с комплекс минерали и микро-елементи.

ЗАБРАНЕНИ ПРОДУКТИ
Продуктите, неподходящи именно за далматини, опоменахме по-горе. Тук искам да изброя това, което не бива да давате в храната на нито едно куче, ако разбира се сте заинтересовани от това то да живее дълго, щастливо и здраво, без да боледува. Прекрасно разбирам, какво тежко изпитание за много собственици, се явяват молещите за вкусно късще очи на любимото куче, седящо до масата! Но в дадения случай трябва да преборите себе си (най-работещия метод е да изгоните кучето в другата стая), тъй като давайки на своя далматин вредна за него храна, вие на дали проявявате своята любов към него. Най-добре го изведете допълнително да побяга на улицата, това ще му даде не по-малко щастие, никаква вреда, а само полза!
И така, кучето не трябва да получава:
СЛАДКИ ИЗДЕЛИЯ – шоколад, бонбони, торти, вафли, бисквити, пасти и плодови пити, сладолед, халва, мармалад, бонбони с фруктов пестил, сладко, комфитюр, сиропирани плодове, кондензирано мляко, мед, крем, сладки кисело-млечни продукти и т.н. Особено опасен е шоколадът, дори блокче откраднат шоколадов бонбон може завинаги и необратимо да наруши обмяната на веществата на кучето, тъй като шоколада е токсичен и отровен за кучетата и котките.
КОНСЕРВИ, а също така и преработено месо, т.е. колбаси, кремвирши, пастети, задушено месо, пача, шунка, пушени продукти, и т.н. Само като изключение може да се използват съвсем малки (с размера на нокът) късчета колбаси или кремвирш, като лакомство при дресировка или на изложба, но най-добре е сирене!
ПОДПРАВКИ – пипер, пикантни подправки, всякакви подправки и вкусови добавки, кубчета бульон.
СОЛЕНИ ИЗДЕЛИЯ в големи количества, много рядко може да се даде парченце селда (херинга), няколко броя цаца, солени (но не мариновани!) краставички или домати, към които далматините са особено неравнодушни. Солта въобще в храната на кучетата се използва много умерено, в неголямо количество (но и съвсем да не се соли храната също не трябва).
КРАВЕ МЛЯКО – то се усвоява лошо, особено от възрастните кучета.
СМЕТАНА, ТЛЪСТИНИ, ТРЪБНИ КОСТИ И РЕБРА.


В заключение искам да цитирам дажбите за ежедневното хранене на възрастни далматини, прилагани на практика много години от три различни клуба /развъдника/.

ПОРЦИОН № 1 (г. Екатеринбург)
Кучетата се хранят два пъти на ден. Основата на порциона е каша от ориз и грухана елда (в пропорция ориз - 2/3 и грухана елда - 1/3), сварена със слаб месен или рибен бульон с дабавено растително масло и зеленчуци. На 8 литра бульон - примерно 1 кг ориз, 0,5 кг грухана елда и 1 кг настъргани зеленчуци, 150 гр растително малсо.
Отделно (най-добре след дълга разходка) се дава варено месо или риба, в много малки количества: месо примерно 100 гр на ден, риба – примерно 200 гр. Понякога вместо месо кучетата получават извара или яйца.

ПОРЦИОН № 2 (г. Ростов на Дон)
Кучетата също се хранят два пъти на ден. Сутрешното хранене: един ден – задушени с растително масло зеленчуци (пълна порция), втория ден – половин порция задушени зеленчуци, половин – добре разварен грах. Вечерното хранене – каша от ориз и грухана елда (в една и съща порция), сварена на водна баня с добавено растително масло. Рядко – варена риба.

ПОРЦИОН № 3 (Италия, р-к «Делла Белкора»)
В дневния порцион, разделен на две порции, влиза следното:
- 200-300 гр. месо от кокошка, пуйка или заек, варено или изпечено от всички страни на скара без добавяне на мазнина. Веднъж в седмицата може да се замени със 100 гр. говеждо месо с твърдо сварен яйчен жълтък;
- Зърнени във вид на смеси от ядки за кучета или ориз, сварен в течение на час и измит след сваряването за премахване на нишестето, или макаронени изделия за кучета. Накисват се в топъл бюльон или вода;
- Лъжица маслиново олио.


О. САКСИНА, р-к «Цветок Апсны»

ИЗПОЛЗОВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. «Далматин», П.Педерчини, Италия, Милано, 1994 г.
2. «Мой любимый далматин», И.Петракова, Москва, Экос, 1997 г.
3. «Далматин», С.Брикснер, Москва, Аквариум, 2000 г.
4. « Далматины в Казахстане», Н.Дровосекова, Алматы, 2003 г.
5. И.Петракова, «О кормлении натуральными продуктами», журнал «Пятнашка», № 3, 2000 г.

Превод от руски на български език: Владимира Владимирова

Последна промяна ( 19 февруари 2007 )
 
spacer.png, 0 kB
spacer.png, 0 kB
   
Joomla Bulgaria