В САЩ са много разпространени състезанията по Работа на Следа, където с успех участват и далматини, все пак за гончетата е свойствено да ходят по следа. Разбира се в щатите издирвателните занимания не са свързани със задържане. У нас най-подходяща е програмата за кучета-спасители, за това в прав текст се говори в последния стандарт на породата. Пък и в живота това умение може да ви послужи. А нюхът и способността за откриване на далматините са великолепни.
При много далматини е добре развит и ловният инстинкт и при умел подход от тях биха се получили не лоши ловци на дивеч и птици.
Охранителния инстинкт също е добре запазен при повечето кучета. Във встъплението на американския стандарт на далматина са посветени следните думи:
" това спокойно същество е идеален охранител, който прекрасно разбира, кога лаят за забавление и кога по работа. С канените гости е много любезен, но при необходимост е винаги готов да защити стопанина си и да даде необходимият отпор на врага - той е точен и надежден страж."
Трябва да отбележим, че идеалните кучета не се раждат сами по себе си. Необходими са усилията на развъдчиците и старанието на собственика.. Както при всички породи, защитните качества са по силни при мъжките кучета, макар че при женските голяма роля играе майчиния инстинкт (по отношение на собственика), често им помага и съобразителността.
Вие можете да възпитавате у далматина игрови или защитен инстинкт. Да се развива у далматина злоба към човека е абсолютно недопустимо, отчитайки неговите ловни инстинкти. Такава универсалност може да доведе към нападение срещу човек. В края на краищата далматинът се отличава от аржентинското дого само по низкото ниво на агресия.
Не е излишно да имаме впредвид, че към далматините на улицата безстрашно подхождат мънички дечица, за това обучението на далматин в качеството му на охранител извиква у мен най-вече възражение. И най-малкото в този случай самодейността е недопустима, необходим е опитен треньор.
Изборът на треньор е не по-малко важен отколкото избора на ветеринар. В големите градове може да се намери подходящ специалист, като обходите няколко тренировъчни площадки или се посъветвате с клуба. Важно е да сте единомисленици и той да се отнася със симпатия и разбиране към породата. Ако треньорът смята за стойностен единствено ротвайлера, той даже подсъзнателно ще се стреми да ви докаже, че вие "напразно сте си взели това безполезно куче"

И така кога и с какво да започнем?
На първо място избирайки кученце, трябва да се поинтересувате от характерите на родителите му. Най-добре е ако са със здрави нерви, уравновесени, уверени в себе си и неконфликтни.
Второ. Трябва да започнете да се занимавате с кучето си ВЕДНАГА, от двумесечна възраст и то не само с приучаването му към хигиенни навици. На 3 месеца кученцето е напълно способно да освоява всички команди от Общия курс за послушание.И работата не е само в това, че на тази възраст кучето схваща всичко много бързо. Физиолозите са доказали, че мозъкът на детето продължава да се развива в първите 7 години ( при кучетат в първите 4 месеца от живота). И колкото повече се занимавате, толкова по-развит става мозъкът, количеството невронни връзки се увеличава с 30%, тоест вие получавате по способно куче, което на 5-6 години ще усвоява новостите много по-добре от "изпуснатото" в детството си куче.

Иска ми се да завърша с прекрасните думи от американския стандарт: "далматинът не е куче за всеки, тъй като не всеки любител може да разкрие и използва скритите в него прекрасни работни качества и ум, даже и да се отнася към кучето с голяма любов".
Така че, нека да дадем шанс на нашите любимци за пълноценен живот, какъвто те несъмнено заслужават

Автор: Ирина Жукова
Превод (с незначителни промени и съкращения): Крейз и Плямпало