spacer.png, 0 kB

Някои сведения за поведението на кучетата

PDF Печат Е-мейл
Публикувал Elena Neycheva   
26 май 2006

УМНИТЕ КУЧЕТА СПЯТ МНОГО
Само след 20 - 30-минутна интензивна игра, малките кученца се изморяват и имат нужда да подремнат. Такива периоди на сън са необходими за здравословното развитие на кучето. Ако кученцето бъде постоянно безпокоено, може да възникнат нарушения в процеса на развитие и вместо уравновесен и весел далматин в къщата ви ще има нервно и прекалено чувствително куче. Вие сте длъжни да обръщате внимание, децата да предоставят на своя четириног приятел в игрите, необходимата почивка.

Възрастните кучета спят много през деня. Нощно време те спят продължително време, при което дрямката се съчетава с кратки фази на дълбок сън. Преходите от дрямка към дълбок сън са непостоянни. При кучетата, както и при нас – хората, потребността от сън се изменя с течение на времето. Ако лишите от сън възрастно куче, това ще има вредни последствия за него. Точно както при нас, при кучетата могат да се наблюдават нарушения на съня. Учените са установили, че кучетата, които спят недостатъчно, по-трудно се поддават на обучение, а наученото забравят бързо. Освен това, се оказва, че със “сънища” са надарени кучетата които спят достатъчно.

Кучетата инстинктивно са запазили навика от своите предци да издирват уединени ъгли. Много кучета, както своите предци, се въртят, преди да легнат, след това се прозяват и вече съвсем сънено отпускат очи. Привичните шумове или миризми едва ли ще попречат на спящото куче. Обаче, то веднага ще се събуди при заплашителен шум, като ръмжене или виене на животно, или от такава миризма, като миризмата от дим. Положението на тялото по време на сън зависи от времето. При ниска температура, кучетата предпочитат да заемат дъгообразно положение с тялото, при по-топло време лежат по корем или протегнати, за да може тялото им да се охлажда. През горещите летни дни, те правят в рохкавата влажна пръст вдлъбнатина и лягат в нея, за да им е прохладно.

Внимание!
Ако вие сте забелязали в своя четириног приятел проблеми със съня, сте длъжни да се обърнете към ветеринарен лекар, защото тези нарушения могат да имат органични причини, например, порок на сърцето, излишната (прекомерна) функция на черния дроб или обмяната на веществата. Неправилното хранене също може да стане причина за безсънни нощи на кучето.
За нас стопаните, наблюдението на кучето по време на сън винаги е удоволствие, защото това е великолепно зрелище. Но никога няма да узнаем, сънуват ли кучетата елегантни дами-кучета или сочно печено. При човек е възможно да се установи с помощта на изменението на работата на главния мозък, че нещо сънува. Съпоставими записи на главните мозъци на спящи бозайници и птици убеждават, че и при тях има много сходни с нашите нощни съновидения, което е предизвиквало спорове между учените преди това. За съжаление, няма как да се попита кучето, какво е сънувало. При това има учени, които са убедени, че кучетата имат сънища. "Доколкото зрението при кучетата не играе такава голяма роля, както при хората, ние сме длъжни да го представим като подобен на нашия, отколкото обонятелен или моторен сън – обяснява австралийският ветеринарен лекар Фердинанд Бруннер. – Как изглеждат тези сънища, разбира се, само можем да гадаем”.

ДОБРИ СЕТИВА
Кучетата виждат околния свят в меки пастелни тонове, а не както хората, в цветно великолепие. Обаче те по-добре от нас виждат в полумрака на разсъмване или във вечерния сумрак. И слухът им е по-добър от нашия, така че те могат да възприемат високочестотните звуци, т.е. да улавят ултразвук.
Само, че обонянието при кучетата е по-добро от слуха и зрението. Те имат 300 милиона обонятелни клетки, с 60 пъти повече, отколкото има човека. Тези клетки предават на главния мозък съответстващите (обонятелни) картини. Те се разпознават от обонятелната памет, привеждат се в ред и се съхраняват. Освен миризмата от пресни следи, кучетата могат също така да уловят миризма на следи оставени преди няколко часа. Те чувстват кой е оставил следата: куче, котка или човек, и кой именно е оставил тези следи.

КУЧЕТАТА РАЗГОВАРЯТ С ТЯЛО
Срещите между кучета винаги са съпроводени със строги церемонии. В началото животните се приближават едно към друго толкова близо, че почти докосват своите носове. Бързо се подушват едно друго и вече знаят, могат ли да имат добри отношения. Ако е направена първата обонятелна проба, то на ред идва най-важната област: задната част на тялото. Мирисът на аналните жлези, са така нареченото анално “лице” на кучето, което дава сведения за пола, възрастта и здравословното състояние. Колкото е по-самоуверено кучето, толкова по-откровено то показва тази зона. Ако кучето отпусне опашка, с това иска да покаже на другото куче: “Ти си по-силен”. Всяко куче запомня точно миризмата на другото куче и при следващата среща вече ще знае от далече, с кого си има работа.
Опашката на кучето се явява барометър за неговото настроение. По нея можете да познаете дали е доволно кучето, или е спокойно, ядосано, или развълнувано, или е много уплашено. Ако опашката е отпусната надолу, а краят й е леко извит нагоре, настроението на кучето е добро и то е спокойно. При възбуда, кучето започва да размахва края на опашката си. Разбира се, когато кучето размахва опашка това не означава само “приветствие”, така счита кучешкият експерт Гудрун Бекманн. "Миризливите вещества от аналните жлези са длъжни колкото се може по-бързо и по-надалеч да се разпространят, за да може партньора да разбере, какво му се говори в конкретния случай и какво се говори – добро или зло”, - така обяснява кучешкия експерт. – Това, че кучето размахва опашка също и на хората, но при лошото обоняние на човека се явява напразно старание. Без да обръща внимание на това, то го прави, и неговите изяви трябва много бързо да бъдат разбрани, действително ли кучето радостно размахва опашка или то “удря с камшик, и се готви да нападне”.
Ушите на кучето също говорят много. При любопитство и очакване ушите са отпуснати и обърнати към скулите. Ако кучето иска да определи местоположението на източника на шумолене, ушите му започват да “играят”. Едновременно с ушите и опашката се променя и положението на тялото. Ако кучето иска да предизвика сбиване с другото куче, то застава на краищата на пръстите си, козината зад тила и по гърба се изправя, размахва опашката си с бясно темпо, а ушите му са наострени. Това му позволява оптически да изглежда по-голямо. След това с предните лапи стърже земята и ходи като на кокили, с широко поставени крака към своя противник. Така му показва, че е готов за борба, или отвръща поглед и символично избягва по този начин контакта. Във всеки случай кучето отчита спокойствието на противника. Ако става дума само за сбиването, вие като стопанин на кучето, никога не викайте силно, не се намесвайте в сбиването и не хващайте едното от кучетата за нашийника, защото съществува опасност, кучето да ви ухапе. Останете по възможност спокойни. Кучетата усещат вълнението или страха на своя стопанин и постъпва в съответствие с това. Ако едното от кучетата явно побеждава, най-добре е двамата стопани едновременно да хванат двете кучетата за задните крака (като за ръчна количка) или за опашката (!!! – никога – бел.пр.) и да ги разделят. Ако кучетата не се пускат едно друго, е нужно бързо да ги преобърнете по гръб. Когато разделите кучетата, а собственото куче държите здраво в ръце, най-добре го дръжте на повод. Кучешките сбивания не завършват с тежки рани, защото вътре видовите борби не са толкова опасни, както се оказва. Най-често срещите между разхождащите се без повод кучета протичат съвършено безобидно.

Внимание!
Идващото на повод куче се чувства особено силно, в резултат на връзката със своя стопанин. Затова поведението на четириногия любимец, имащ склонност да се “прави” пред другите сродници на “голямо куче”, се увеличава от това, че то е на повод. Затова такова куче, е най-добре да държите на повод, ако ви се случи да срещнете голямо, разхождащо се без повод куче.

УСМИВКА – ТОВА Е ТИПИЧНО ЗА ДАЛМАТИНА
Нашите четириноги приятели често разговарят с нас хората “с помощта на лапите”. Младото куче повдига лапа, молейки за вкусно парче или ласка, или за да ни успокои, ако е направило някоя беля. В същото време, такива жестове са свойствени на всички кучета, но има и типични, присъщи само на определен вид кучета, при общуването им с човека. При пудела и далматина, например, се е формирала особена “човешка” форма на комуникация. Смръщвайки нос и повдигайки бърни, те показват, че се радват, те така се смеят. Тези, които нямат куче, вероятно само ще се подсмихнат, но такова поведение на кучетата не трябва да се игнорира от научна гледна точка. "Определени мимики на кучетата, наподобяващи човешките, следва съвършено да се определят като усмивка” – утвърждава Дорит Феддерсен-Петерсен, ветеринарен лекар, специалист по етология от Зоотехническия институт при университета в Кил. "Ако кучето за приветствие на близък човек повдига горните бърни и ъглите на устата, то това е усмивка в човешкия смисъл".
Затова вълците не могат да се усмихват. В рамките на своето изследване Дорит Феддерсен-Петерсен и нейните колеги кръстосали голям пудел с вълк. Техните потомци също могат да се смеят. Учените предполагат, че тази “кучешка” усмивка преди всичко се е формирала през времето на съвместен живот на кучето с човека. Видимо е, че кучето се е приспособило към човешки способи за изразяване на чувствата, а човека неосъзнато, на това основание е избирал своите четирикраки спътници, като е отдавал предпочитание и последователно е използвал в развъдната работа такива кучета, които му се сторили дружелюбни, защото му се усмихвали. Несъмнено е, че типичната за кучетата усмивка се предава по наследство и винаги е предназначена само за човека, а за своите сродници – никога.

http://elitdals.narod.ru/briks1.html
Саския Брикснер, "ДАЛМАТИН"
Превод от руски език, без претенции за съвършена точност Елена Нейчева, развъдник “
Spotmaniac

© Забранява се публикуването на статията без съгласието на DalPortal.net

Последна промяна ( 21 ноември 2006 )
 
< Предишна   Следваща >
spacer.png, 0 kB
spacer.png, 0 kB
   
Joomla Bulgaria