spacer.png, 0 kB

Много ваши проблеми могат да бъдат “затворени” в клетка

PDF Печат Е-мейл
Публикувал Elena Neycheva   
26 май 2006

Преди 10 години в ръцете ми попадна американска книга за далматини. Доколкото си спомням, това беше първата книга за нашата порода, която държах в ръце. Знаейки съвсем малко английски, аз бавно, страница по страница превеждах с помощта на речник. Само една глава от книгата не прочетох тогава – тя се казваше “Клетка”. Действително, в този момент ми беше показано какво е клетка – това са "буржоазни неща", нещо съвършено непотребно и далечно от нашата действителност. Навярно, така е и било.

След няколко години, през 1994 година, на изложбата “Русия” най-напред пристигнаха кучетата от чужбина – точно от Америка. Сред тях имаше и далматин. Тези, които са присъствали на тази изложба, навярно прекрасно си спомнят как точно беше. Собственичката на кучето, не много млада и пълна жена, беше взела със себе си освен кучето, още и професионален хендлер – мъж в строг костюм и вратовръзка.
Тази двойка се разхождаше на стадиона, дърпайки след себе си на връзка голям пластмасов контейнер, закрепен за специална платформа; и в този контейнер седеше далматина. Кутията беше цялата облепена със стикери с далматини и етикети на различни държави. Обикновено така изглеждат куфарите на богатите чужденци, а етикетите от различни летища и митници показват, в какви държави вече е бил щастливият собственик на куфара.
Разбира се този далматин победи. Нашите собственици на далматини в същото време още не можеха да се мерят с американския хендлер в изкуството да се подготви кучето и неговото качество. Да, кучето беше много добро, а неговата клетка се оказа разкошно приложение на дошлия от другия край на света хендлер и богат задокеански живот.
В края на 1995 година Русия влезе в FCI, и нашите развъдчици, изстрадали и доста отегчени в условията на принудително заточение, започнаха много активно и на големи групи да излизат в чужбина на изложби и да общуват със чуждестранните колеги. Първоначално тези изложби правиха впечатление със своето великолепие и различие от нашите.
Руснаците старателно придобиваха опит в показването на кучетата и трябва да кажа, доста успешно. Сега, след като са изминали само няколко години, при много породи се учат от нашите хендлери как да се среши кучето, как да се подстриже, как да се постави в стойка.
Но по времето на тези първи излизания нашите очи просто се разбягаха (кръстосаха) от изобилието на всякакви аксесоари, предназначени за облекчаването на “кучешкия живот” – поводи, тренажори, шампоани, играчки, и разбира се клетки. Ние видяхме, че преобладаващото количество кучета на задграничните изложби се държат в специални боксове, а ако организаторите на изложби не са предвидили такива боксове, то те стоят в собствени клетки.
И тихичко, на нашите изложби започнаха да се появяват новости. От начало при малките породи, където стопаните обичайно притежават и показват няколко кучета, после и при по-едрите породи. Наблюдавайки тези кучета, ние видяхме, че са съвършено спокойни в клетката, през повечето време спят или лениво поглеждат, какво става наоколо.
И за много хора (в това число и за мен), клетките вече престанаха да са нещо ненужно и плашещо. Все пак мина известно време, преди аз да се реша да купя клетка. Действително, дори имайки едно изложбено куче, добре възпитано и обожаващо изложбите, аз често го съжалявам. За всяко едно животно е трудно да бъде на изложба, в обстановка на стрес цял ден, а понякога и два-три дни. Наоколо хора, кучета, шум, неразбория, а моята любимка е заставена цял ден да ходи с мен на повод. Да и на мен също не ми се отдава да погледам другите рингове. Едно куче не можеш да го оставиш за дълго време само, а да се блъскаш с него при ринга, да кажем, на черните териери е съмнително удоволствие.
И така, на едно от пътуванията в чужбина, сгъваемата клетка най-накрая беше купена. За първи път аз я изпробвах на изложба в края на лятото, където трябваше да представям три мои кучета. На практика две от тях нямаха изложбен опит и напълно можеха да се объркат от изобилието от впечатления. Да и на мен с три кучета щеше да ми бъде трудно.
Въпреки, че моите далматини до тогава никога не бяха седели в клетка, аз уверено я разположих и поставих кучетата вътре. За да не им досажда никой, я закрих отгоре с леко покривало и изкуствено им направих “нощ”. Седейки до клетката пет минути, аз се убедих, че животните спокойно си лежат и си почиват, и след това тръгнах. От време на време, отивах и проверявах да ли всичко е наред с тях, но се вълнувах напразно – никакви проблеми не възникнаха. Изложбата продължи цял ден и аз бях много доволна, когато започна Best in Show, и конкурсите за двойки, в които ние също участвахме. Тези конкурси се състояха късно вечерта, а трите кучета бяха свежи и бодри, както сутринта. Обикновено по това време се усеща умората от напрегнатия ден, а този път, спящите в клетката кучета бяха в прекрасен тонус.
От този момент клетката стана предмет от първа необходимост при всякакви пътувания, независимо от това да ли съм с едно куче или не. Да и на московските изложби ние вече не ходим без клетка. Нашите кучета много я обичат и без клетката се чувстват лошо, и се уморяват. Защо да им усложнявам живота, а и моя също?
А моите ръце най-накрая се развързаха. Спокойно се разхождам на изложбата, гледам ринговете, два-три пъти през целия ден отивам до клетката, за да разходя кучетата, да им дам вода и да проверя всичко ли е наред. И с ужас си спомням, как съм живяла без нея по-рано.
Да, дори и заради изложбите клетката трябваше да се купи! Но това съвсем не е единственото й предназначение в нашия дом. Нашето мъжко куче Лео, пристигна от Англия на възраст 10 месеца в голям пластмасов контейнер, точно такъв, в какъвто пътешестваше американският гост преди няколко години. Този контейнер, за разлика от сгъваемата желязна клетка е доста голям за съхранение, защото се сгъва само на две, като се разделя на две големи “корита”. Известно време този контейнер стоя в ъгъла на стаята, докато не намерихме място къде да го приберем. Вратичката на контейнера беше постоянно отворена и нашите кучета буквално се бориха едно-друго за правото кой да го заеме. Само едно куче да излезе и веднага друго заема мястото му. На тяхно разположение бяха дивани и кресла, но нашите далматини упорито се стремяха да влезнат в контейнера.
Няколко месеца по-късно нашата най-млада женска, която през това време живееше с мен в Москва, неочаквано започна да безобразничи. До тогава тя не беше забелязана да хулиганства, но настъпи преходната възраст, и в течение на седмица бяха наядени: дистанционното на телевизора, новите чехли, няколко книги, дискове и много други неща. За три дни, на три пъти (!) прегриза кабела на антената и се купуваше нов. Всичко това, разбира се, се случи в мое отсъствие. В края на седмицата, когато се прибрах в къщи, открих, че два 500 грамови пакета с чай, оставени в кухнята, са разсипани по килима в стаята на равен слой, а тяхната опаковка е разкъсана на конфети. Всяка домакиня лесно може да си представи тази картина и да се ужаси.
Яростно изпрахосмукачих пода и ругаейки негодницата с последни думи (макар и да разбирам, че това е безполезно и глупаво), с ужас си мислих за това, че трябва отново да изляза, а в какво състояние ще намеря къщата, когато се върна е неизвестно. Какво излизане? Възможно е напълно да си променя стила на живот, да не разхвърлям вещите по квартирата, а да ги вдигам на 1,5 метра от пода, възможно е и да не оставям кучето нито за минута само в къщи... Но и едното и другото е съвършено нереално. Изведнъж си спомних за контейнера, захвърлен на балкона и веднага го измъкнах от там. "Ето сега ще те сложа в клетката, за да знаеш, негоднице!" – със задоволство си помислих аз.
Бързо сглобих контейнера, постлах на дъното матрак и затворих кучето в него. След два часа се върнах и намерих кучето спокойно да спи и само лениво се протегна, когато ме видя. Не беше разстроено, не беше обидено и не беше изплашено, както можех да очаквам, а беше доволно и щастливо.
Няколко дни след това, излизайки от къщи, аз затварях кучето в контейнера. Безобразията се прекратиха, а аз вече без опасения се завръщах у дома. След известно време реших да проверя да ли кучето се е отучило от вредните си навици и го оставих да се разхожда из цялата къща. Връщайки се, намерих идеален порядък, а кучето отново лениво се протягаше в контейнера, само че с разликата, че вратичката беше отворена и то можеше по всяко време да излезе и да ме приветства. От този момент контейнера стана още една мебел в моят дом. Всички наши кучета предпочитат да си почиват именно в него, а не на креслата.
Неотдавна ми дойде на гости приятелка с малко детенце. Отдавна не се бяхме виждали и много искахме да си поговорим, но малчуганът много се изплаши от кучето, разплака се, започна да капризничи. Никакви опити за запознаване на детето с кучето нямаха успех. То плачеше, а далматина изплашено се мяташе из къщи, не знаейки къде да се дене и как да реагира на момченцето. И отново на помощ дойде контейнера. Затворих кучето в него (за което то ми беше много благодарно) и спокойствието моментално се възстанови. Момченцето седеше и играеше буквално на метър от клетката, кучето спокойно спеше, а ние клюкарствахме в кухнята.
Понякога затварям кучето в контейнера, за де не ми се пречка в краката, когато почиствам къщата или когато идват гости, които не обичат или се страхуват от кучета. Така е най-добре за всички, в това число и за кучето.
И на края, контейнера (именно пластмасовия) е съвършено необходим, ако вие пътувате с куче в самолет. Без този контейнер не можете да превозите кучето. Наистина, много авиокомпании предоставят контейнери под наем, но винаги е полезно да имате свой.
Като цяло, за две години при мен се събра неголяма колекция клетки за различни случаи – два пластмасови контейнера с различен размер и две сгъваеми клетки, едната стационарна, а другата значително по-лека за изложби. Навярно, едва ли някой ще ме обвини за това, че аз не обичам моите кучета, но затова пък всички познати могат уверено да кажат, че моите кучета много обичат клетката.
А сега, ако сте решили, че клетката е полезна и нужна вещ в къщи, ето няколко съвета, които могат да ви потрябват.
1. Болшинството клетки са направени от дебела тел или от пластмаса. Телените клетки винаги се сгъват и могат да се носят в ръка като куфар. Пластмасовите клетки са много по-обемисти, макар и да не са много тежки. Ако вие вземете пластмасов контейнер на изложба, трябва да сте готови да го носите на гръб, както костенурка черупката си.
2. Клетките са с различен размер. Избирайте голяма клетка, така че кучето да може да стои изправено и да може да се завърти, за да се намести по-удобно. В този смисъл колкото е по-голяма клетката, толкова по-добре.
3. Някои клетки са снабдени с колелца, но те много бързо се развалят. Ако ви харесва идеята да возите клетката е необходимо да вземете специална рама за колелата, на която се поставя клетката. Но при пътувания това е допълнителна тежест, а не оборудваните стълби на гарите и летищата в Русия не позволява лесно да се прекара клетката на платформата там, където вие искате.
4. Сложете на дъното на клетката матрак или сгънато няколко пъти одеало, които да могат лесно да се перат. Често металните клетки са оборудвани със специална метална подложка.
5. Ако използвате метална клетка е полезно да я покривате отгоре с лека непрозрачна тъкан или калъфка. Така кучето ще се чувства спокойно. (Спомнете си клетките с папагали!)
6. Не оставяйте в клетката купи с храна и вода, те само заемат място и лесно могат да се преобърнат.
7. Най-добре е да приучите кучето към клетката постепенно. Ако дадете възможност на своето кученце да се запознае с нея, да привикне, оставайки вратата отворена и слагайки вътре любимата играчка, кучето почти веднага ще започне да счита клетката за свой дом.
8. Следете, в клетката винаги да има една-две любими играчки на вашето куче. За да не му омръзнат, периодически ги сменяйте с нови (може и с добре забравени стари). След месец вашият любимец отново ще им се зарадва като ги види и с удоволствие ще поиграе с тях няколко дни.
9. Никога не оставайте кучето заключено в клетката повече от няколко часа наведнъж, ако няма възможност да излезе да се разтъпче, да поиграе или да пие вода.
10. Клетката също може да се използва за приучаване на кучето към чистоплътност. Кученцето никога няма да нацапа в своята клетка, а търпеливо ще чака, докато го пуснат отвън. Буквално още от първия ден то ще се научи да се моли “по нужда”. Пускайки кучето от клетката, вие можете да го изведете на разходка. По този начин, приложението на клетката ще ви избави от излишни локви в къщи.
11. Ако сте затворили в клетата кученце, за да го учите на чистоплътност, не го оставяйте вътре за повече от 3 часа.
12. Клетката е удобно да се използва при пътувания с кучето с автомобил, особено при дълги пътешествия. Някои кучета се чувстват неспокойно, досаждат на шофьора и т.н. Ако вашето куче се мъчи като кит при буря, сложете го в клетка по време на пътуването. В нея кучето ще се почувства по-спокойно и защитено. При това вие можете да сте спокойни, че вашият любимец няма да изскочи неочаквано на пътя през отворената врата или прозорец на автомобила и няма да попадне под гумите на колата.
13. Запомнете, че при пътувания кучето възприема клетката като “дом извън дома”. Вие можете безпрепятствено да го оставите в стаята на хотела и да отидете на ресторант или на плаж, знаейки, че мебелите в стаята няма да са потрошени, вратата надраскана, а вашият любимец, по-скоро сладко ще спи в своята къщичка.
14. Ако в новата обстановка кучето започне да драска и вие в клетката, изчакайте известно време, уговаряйки или заплашвайки го, го накарайте за известно време да замълчи и чак след това го пуснете от клетката. В противен случай в него може да се закрепи вреден навик за вие, за да ви привлече вниманието.
15. Запомнете, че клетката за кучето не е затвор, а по-скоро леговище, място за игри и почивка, като мечта на всеки тиинейждър – отделна стая. Тя дава на кучето чувство на спокойствие и безопасност във всяка ситуация.

Автор: Ирина Петракова, развъдник “Терлецкая Дубрава”, Русия
Превод от руски език, без претенции за съвършена точност Елена Нейчева, развъдник “SPOTMANIAC

Последна промяна ( 21 ноември 2006 )
 
< Предишна   Следваща >
spacer.png, 0 kB
spacer.png, 0 kB
   
Joomla Bulgaria