Коментар на стандрта за далматин декемеври' 2000

от ЕВРОПЕЙСКА АСОЦИАЦИЯ НА ДАЛМАТИН-КЛУБОВЕТЕ (ECDC)

Въведение
"Това кратко ръководство коментира и обяснява стандарта на порода далматин (FСI № 153, 1999-04-14). Целта е да се повиши нивото на знания на експертите и да се уеднакви разбирането, относно породата при европейските и скандинавските съдии. Този труд е създаден да повиши киноложката култура на селекционерите на далматини (развъдчиците).
Би било много полезно, ако това ръководство се ползва за в бъдеще във всички страни, членки на ECDC. Освен на английски, немски и френски, този текст трябва да бъде преведен на всички останали езици, за да бъде максимално достъпен.
Това ръководство фиксира вниманието върху новите детайли в екстериора и външния облик на породата, включени в последната редакция на стандарта. Коментарите касаят спорни моменти, нуждаещи се от по-задълбочено обяснение. Предназначението им е, да се постигне по-добро разбиране на стандарта и да се избегнат неправилни интерпретации. В някои точки коментари липсват, защото в стандарта описанието е достатъчно ясно и еднозначно, така че не се изискват допълнителни разяснения."
От името на експертната комисия на ECDC
Asa Boholm & Ake Cronander
Декември'2000 г.
ОБЩ ВИД
Далматинът е добре балансирано, характерно пигментирано, силно, замускулено и активно куче. Хармонични линии, лишени от грубост и тромавост и според определението "каретно куче", е много издръжлив и способен да се движи бързо.
Коментар:
Далматинът е куче с хармонични пропорции. Това означава, че форматът на тялото е леко правоъгълен. Форматът никога не е квадратен, нито удължен, нито висококрак.
Изразът "характерно пигментирано" означава, че кучето трябва да изглежда точкувано. Прекалено интензивната пигментация със силно сливащи се една в друга точки или оскъдната пигментация (с малко количество точки), не трябва да се наказват като голям недостатък. Количеството на точките при далматина никога не трябва на има приоритет пред породния тип, морфологията и движенията.
Изразът "силен" означава здрав и добре развит корпус. Това означава, че кучето трябва да бъде в кондиция с добре развита (но не прекомерно) мускулатура, с издръжливо и здраво тяло. Далматинът не трябва да изглежда прекалено фин или изнежен.
Трябва да имате предвид, че далматинът се формира късно: израства и се развива напълно към 3-4 годишна възраст. Не е рядко явление далматинът да придобие най-добрата си форма към навършване на 8-годишна възраст. Младо куче с правилни пропорции и строеж, може да изглежда малко висококрако, но това не се счита за голям недостатък в млада възраст.
ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ
Дължина на тялото: Височина при холката = приблизително 10:9
Дължина на черепа : Дължина на муцуната = 1:1
Коментар:
Тези пропорции бяха включени в актуализацията на стандартна през 1999 година. Ние приветстваме тези уточнения, защото отсега нататък няма да има място за свободни интерпретации. Дължината на черепа, спрямо муцуната трябва да е 1:1, което означава че прекалено късата или прекалено дългата муцуна са недостатък.
ПОВЕДЕНИЕ/ТЕМПЕРАМЕНТ
Общителен и дружелюбен. Не е страхлив и нерешителен, не е невротичен и не е агресивен.
Коментар:
Не трябва да се забравя, че тази порода първоначално е използвана за охрана и поради това, при далматините в известна степен има развит охранителен инстинкт. Съвременното общество се нуждае от по-общителни и дружелюбни кучета. Страхливото и невротичното поведение е недопустимо, поради което тези пороци на темперамента, а така също и агресивното поведение са дисквалифициращи.
ГЛАВА
Достатъчно дълга.
Черепна част
Чело: плоско, достатъчно широко между ушите, добре изразени надочни дъги. Срединната бразда е слабо маркирана. Няма кожни гънки по челото.
Коментар:
Достатъчно широко между ушите с добре изразени надочни дъги. Формата на черепа е такава, че неговата ширина, дължина и височина (дълбочина) трябва да бъдат приблизително равни помежду си.
Стоп: умерено изразен.
Коментар:
Прекалено подчертаният стоп оформя неправилен профил ("пойнтерски профил"). Неизразеният (плавен) стоп е крайно нежелателен (бел. пр.).
Лицева част
Носна гъба: при черно-точкуваните кучета винаги е черна, а при кафяво-точкуваните - винаги кафява.
Муцуна: дълга, обемна, никога не трябва да е слаба и тънка. Горната линия на муцуната е права и успоредна на равнината на челото.
Устни: с изчистени линии, не висят, достатъчно плътно прилепнали към челюстите. Желателна е пълна пигментация.
Коментар:
Малко са екземплярите с пълна пигментация на устните, а далматините при които тя е налице, в повечето случаи имат прекалено интензивно точкуване. Частичната депигментация на устните е нещо обичайно и не трябва да се разглежда като сериозен недостатък.
Челюсти/зъби: челюстите са силни с безупречна и правилна ножицовидна захапка. Желателен е пълен комплект от 42 зъба (в съответствие със зъбната формула). Зъбите са равни и бели.
Коментар:
За предпочитане са силните бели зъби с правилна ножицовидна захапка и пълна зъбна формула. Случва се някои зъби да липсват. Всички отклонения от описаното в стандарта се отбелязват в оценъчния лист, а степента на лоялност по отношение на комплектността на захапката, експертът определя самостоятелно, изхождайки от общите достойнства и недостатъци на кучето.
Очи: умерено-широко поставени, среден размер, кръгли, ярки, и блестящи с интелигентен и бдителен израз. Цветът е тъмнокафяв при черно-точкуваните кучета и светлокафяв до кехлибарен при кафяво-точкуваните. Клепачите са изцяло пигментирани. При черно-точкуваните кучета са черни, а при кафяво-точкуваните кучета са кафяви. Клепачите прилягат към очната ябълка.
Коментар:
При някои кучета се наблюдава ентропия и този факт трябва да се изучава. Бадемовидната форма на очите се среща рядко. Желателни са тъмни ириси. Светлият цвят на ирисите прави погледа хищен и нетипичен.
По отношение на далматините с кафяви точки, стандартът определя светлокафяв до кехлибарен цвят на ирисите. Терминът "кехлибарен" не е конкретизиран, тъй като при кехлибара се срещат оттенъци от светложълто до тъмно оранжево-орехово. При кафяво-точкуваните далматини са нежелателни ириси с жълт цвят. Светлите оттенъци на ирисите вече се считат за нещо обичайно както при далматините с кафяви, така и при кучетата с черни точки.
Уши: поставени достатъчно високо, със среден размер, достатъчно широки в основата. Вътрешните ръбове на ушните миди прилягат перпендикулярно към главата, като постепенно се стесняват към заоблен връх. Хрущялът им е фин, пигментацията е добре изразена, предпочита се петниста.
Коментар:
Големите или прекалено малките (такива се срещат рядко) ушни миди са неправилни. При съмнение за големи ушни миди се прави следната проверка: ухото се изтегля напред към носната гъба, краят му не трябва да достига основата и. Стандартно големите ушни миди достигат до нивото на долната челюст, когато кучето е напрегнато (бел. пр.). При съмнение за малки ушни миди се прави следната проверка: ухото се изтегля напред към съответната очна орбита - ако ушната мида е къса, окото няма да се покрие изцяло (бел. пр.).
ШИЯ
Достатъчно дълга, с красива извивка, стеснява се към главата, без излишно висяща кожа.
Коментар:
Понякога се среща дълга, нископоставена или прекалено елегантна шия. При старотипните далматини често се среща къса и груба шия (бел пр.). Всички тези отклонения нарушават пропорциите на кучето.
ТЯЛО
Гръб: силен, равен.
Коментар:
В стандарта пише, че гърбът е равен. Това обаче не означава, че цялата горна линия трябва да бъде съвършено права и плоска. Важно е да се прави разлика между гръб (изграден от гръдните прешлени) и поясница. Поясницата (изградена от поясните прешлени) трябва да бъде леко изпъкнала (за сметка на здрава мускулатура, а не на деформиран гръбначен стълб - бел. пр.).
Холка: добре изразена.
Коментар:
Добре изразена, достатъчно дълга и се простира максимално назад.
Гръден кош: не прекалено широк, но дълбок и обемен. Долната част се спуска до лакътните стави. Предната част на гърдите (forbrust) е добре очертана в профил. Ребрата са пропорционални, дълги, леко заоблени, никога плоски, бъчвообразни или зле оформени.
Коментар:
Гръдният кош изгражда голяма част от дължината на тялото. Често се наблюдава недостатъчно развита предна част (форбруст, предгърдие). Това е често срещан недостатък, върху който трябва да се обръща внимание (при развъждане - бел.пр.).
Поясница: с изчистени линии, замускулена и леко заоблена.
Коментар:
Поясницата не трябва да е прекалено дълга, изпъкнала или да се изгърбва при движение.
Крупа: с много лек наклон.
Коментар:
Наклонът на крупата не трябва да пречи на ефективността на движенията.
Хълбоци: стегнати.
Коментар:
Срещат се кучета с отпусната кожа в областта на ингвиналните гънки, което е нежелателно.
Долна линия: коремът се повдига плавно.
Коментар:
При правилни пропорции и дължина на гръдния кош, коремът е негово естествено продължение. Огромен недостатък представлява късият гръден кош, който в профил напомня гръден кош на хрътка - стомахът е повдигнат рязко към поясницата.
ОПАШКА
Приблизително достига скакателните стави. Силна е в основата, постепенно се стеснява към върха, не е груба. Постановката не е нито много висока, нито прекалено ниска. В спокойно състояние кучето я държи надолу с лека извивка нагоре в долната една трета. При движение се носи малко по-високо от нивото на горната линия, но никога вертикално ("весела опашка" като при бийгъл) и не се завива. Предпочита се точкуваност.
Коментар:
Трябва да се отбелязват грубите или прекалено дебели опашки. Прекалено тънката опашка също е нежеланелна. Опашката не трябва да е високо носена или да се завива над гърба.
КРАЙНИЦИ
Предни крайници
Съвършено прави, силни и закръглени по цялата им дължина.
Раменни кости: умерено заъглени с изчистени линии, замускулени.
Коментар:
Раменните кости трябва да бъдат достатъчно дълги и да образуват нормален ъгъл на свързване с лопатките, необходим за ефективно придвижване в тръс.
Лакти: прилепнали към гръдния кош. Никога не са извъртени навън или навътре.
Коментар:
Често срещан недостатък при породата са прекалено стръмните плешки, в резултат на което лакътните стави са изместени напред и не прилягат към гръдния кош.
Китки (Метакарпуси) : прави, с лек наклон.
Коментар:
Китките трябва да образуват лек ъгъл спрямо предмишницата и да не са прекалено къси.
Задни крайници
Закръглени с изчистени линии, замускулени. Погледнати отзад са вертикални и успоредни.
Коментар:
Ъгълът на тазобедрените стави не трябва да бъде прекалено отворен, защото това би пречило на ефективността на движенията.
Подбедрици: силни.
Коментар:
Дължината на подбедрицата трябва да бъде приблизително равна на дължината на бедрената кост.
Скакателни стави: силни и добре заъглени.
Коментар:
Отворени ъгли на скакателните стави, е често срещан недостатък при породата. Отразява се негативно на движението на кучето.
Метатарзуси (петни кости): добре заъглени.
Коментар:
За постигане на най-добър баланс метатарзусите трябва да са разположени отвесно, точно под скакателните стави.
Лапи: кръгли, компактни с добре събрани в юмрук пръсти ("котешки лапи"). Възглавничките са овални, здрави и еластични. Ноктите са бели или черни при далматините с черни точки и кафяви или бели при далматините с кафяви точки.
Коментар:
Разпуснатата лапа, изглеждаща едра се среща често при далматините. Този факт трябва да се има пред вид и да се отбелязва при комплексната оценка на кучето.
ПОХОДКА/ДВИЖЕНИЯ
Много свободни. Плавни, силни, ритмични, активни, с много удължена крачка, с максимално изнасяне на предните крайници. Погледнати отзад крайниците се движат успоредно - задните след предните. Късата крачка и загребващите движения са неправилни.
Коментар:
"Плавни, силни, ритмични, активни, с много удължена крачка, с хубаво изнасяне на предните крайници" - това е точната характеристика. За да се достигне тази идеална схема на движение, ъглите на предните крайници трябва да са достатъчно изразени, за да обезпечат необходимото за осъществяване на дългата крачка. Тласъкът на задните крайници се образува не само от изнасянето им напред, но зависи и от добрата координация на работа между тазобедрените, коленните и скакателните стави. Липсата на координация между предната и задната част на тялото произлиза от небалансирани ъгли на свързване при предните и задните крайници.
Еластичността на движенията, типична за далматина, може да се загуби, ако кучето се движи прекалено бързо. Характерните движения трябва да създават впечатление, че без особени усилия кучето може да пробяга голямо разстояние.
КОСМЕНА ПОКРИВКА/РИСУНЪК
Космена покривка: къса, твърда, гъста, блестяща и лъскава.
Рисунък: основният цвят е чисто бял. Черно-точкуваната разновидност е с черни точки, а кафяво-точкуваната - с кафяви (шоколадови - бел.пр.). Точките са кръгли, не се сливат, контрастно очертани и по възможност по-равномерно разпределени. Размерът им е 2 - 3 см. в диаметър. Точките на главата и крайниците са по-малки от тези по тялото.
Коментар:
Рисунъкът и разположението на точките никога не трябва да са толкова значими, че да имат приоритет пред правилния породен тип, морфологичен тип, строеж и темперамент. Цветът на точките трябва да е еднакъв при един и същи екземпляр. При екземпляри с кафяви точки се среща различен оттенък на кафявия цвят. Пигментацията нормално варира от много интензивна, до отделни рядко разположени точки. Всичко това е напълно допустимо, стига кучето да създава общо впечатление на петнистост.
Идеални, крайно желателни, но трудно достижими са точките с еднакъв размер и наситеност, равномерно разпределени по цялото тяло. Прекалено дребните точици, безразборно разпръснати по беля фон между точките със стандартен диаметър, създават усещане за безпорядък и неточност.
Далматин с прекалено интензивно или прекалено оскъдно количество точки, които имат стандартен размер и качество (форма и дълбочина на пигмента), е за предпочитане пред далматин с по-приемливо разстояние между точки с различен размер и ниско качество! При всички положения не трябва да се отделя прекалено голямо внимание на дребните точици, ако общото впечатление от качеството на стандартните точки е приятно.
Според стандарта пигментацията на ушните миди е добре изразена, предпочита се петниста с отчетливо ограничени петна. Ушните миди със сливащи се петна (мраморирани) или изцяло пигментирани са допустими, стига да не се касае за вродени петна. Отсъствието на точки по опашката е незначителен недостатък: присъствието или отсъствието на точки няма голямо значение.
РАЗМЕРИ/ТЕЛЕСНА МАСА
Най-важен е общият баланс.
Височина при холката за мъжките кучета: 56 - 61 см.
Височина в холката при женските кучета: 54 - 59 см.
Коментар:
Тези ограничения не са абсолютни и се допускат отклонения с 1 - 2 см в едната или другата посока. Общата пропорционалност и баланс са по-важни, от няколко сантиметра. Проблеми с ръста се наблюдават рядко при далматините.
Телесна маса при мъжките кучета приблизително: 27 - 32 кг.
Телесна маса при женските кучета приблизително: 24 - 29 кг.
Коментар:
Мъжките кучета с правилни размери и в добра кондиция тежат от един до няколко килограма повече от определеното в стандарта.
НЕДОСТАТЪЦИ
Всяко отклонение от гореописаното трябва да се разглежда като недостатък, тежестта на който зависи от степента на проявата му.
- бронзовост (временно бронзово-подобно просветляване на точките)
Коментар:
Цветът на точките - и на черните и на кафявите, може временно да просветлее (да загуби интензитет), поради линеене или лошо състояние на козината породено от други обстоятелства (неподходящо хранене, неадекватна поддръжка - бел. пр.). "Бронзовост" означава загуба на дълбочината на пигмента, в резултат на което черните точки стават тъмно-кафеникави с ръждив или орехов оттенък, а стандартно кафявите точки "прегарят" до рижо-кафяво рижо или оранж (лимон).
Феноменът "бронзовост" може да се прояви по цялото тяло или в отделни участъци като шия, гърло, вътрешната повърхност на крайниците. За неспециалиста е много трудно да прецени дали се касае за бронзовост или за дисквалифициращия порок трикольор.
ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ ПОРОЦИ
- изразена обратна захапка или къса долна челюст
- ектропия, ентропия, белмо, очи с различен цвят
- сини очи
- глухота
- кучета с неголеми вродени петна около окото (монокъл) или на друго място може да се допуснат до развъждане. (Очаква се тази възможност да отпадне от стандарта официално през 2004 г. бел. пр.)
Коментар:
Далматинските бебета се раждат бели и петната започват да се появяват след около десетина дни. Вродените петна се виждат ясно при самото раждане. Много селекционери евтанират веднага след раждане приплодите с вродени петна, но има и такива, които ги оставят и в един прекрасен момент тези кучета се появяват със собствениците си на изложба.
Вродените петна може се разполагат по всички части на тялото, но най-често са по главата, около окото (монокъл), на ушната мида или около ухото. Понякога се срещат няколко вродени петна при един екземпляр, по различни части на тялото. Вроденото петно има дълбок (наситен) пигмент. В него няма бели косми. Вроденото петно се различава от няколко струпани петна по своя контраст и по ясните си граници. Ако е разположено на главата може да се оприличи на малка "шапчица".
Трябва да се прави разлика между вродено петно по ушната мида и богато пигментирани уши! За целта ушната мида се обръща, ако се касае за вродено петно, цялата вътрешна повърхност на ухото е плътно пигментирана, като липсата на бели власинки е пълна.
Понякога даже специалистите се колебаят, дали става въпрос за вродено петно или не. В такива случаи се препоръчва на съдията да остави кучето без оценка, ако настъпи съмнение за вродено петно.
Според решение на ECDC от 2000 г., далматините с вродени петна, където и да е по тялото или главата, отново няма да се допускат до развъдна дейност. Това решение се прие и от членовете на НККДЕ, с протокол от 02.11.2002 г. и се нанесоха нужните корекции в Правилника по селекция и развъждане. (Бел. пр.).
- трикольор (наличие на черни и кафеникави точки при един екземпляр)
Коментар:
Трикольор - това е постоянно присъствие на точки с различен цвят при един екземпляр.
При черно-точкуваните кучета се наблюдават следните отклонения: Жълти или кафеникави точки, подпал или тигристост. При кафяво-точкуваните кучета може да се срещнат точки с оранжев цвят или подпал (опаленост). Трябва да се отбележи, че кучетата с кафяви точки никога не проявяват като допълнителен цвят черен пигмент.
Подпалът се появява на характерните места (като при ротвайлер, доберман). Трябва да го търсите около муцуната и очите, под долната челюст, върху предната част на гърдите, долната част на крайниците, в основата на опашката.
Поради линеене, при младите кучета е трудно да бъде открит подпалът като генетичен дефект (допълнителен цвят). Понякога е много сложно да се направи разлика между подпал и бронзовост, която е временно състояние, а не дисквалифициращ порок. Препоръчва се на съдиите да бъдат изключително внимателни и в случай на най-малко съмнение да оставят кучето без оценка, третирайки го като трицветно.
- цитрон (жълтеникави или оранжеви точки)
Коментар:
Окраската на точките при далматин с жълтеникави (лимонени) точки може да се сравни с цвета на голдън ретривър. Оттенъците варират от бледожълто до тъмножълто. Далматините с жълтеникави (лимонени) точки имат винаги черна носна гъба.
Цветът на точките при далматините с оранжеви (прасковени) точки може да се сравни с окраската на рижите (оранжево-огнени) кокер-спаньоли. Далматините с оранжеви (прасковени) точки, винаги имат кафява носна гъба.
Далматин в зряла възраст с оранжеви (прасковени) точки, може да бъде объркан с прегорял на слънце и зле пигментиран кафяв. Жълтеникавите или оранжеви точки са ясно изразени при далматинските бебета! Тези генетични дефекти не са много разпространени, но се срещат от време на време.
- много страхливо или агресивно поведение.
Забележка: Мъжките кучета трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скроталната торбичка.
Превод на руски: Ирина Петракова, председател на клуб
"А-Далматин" - Русия за списание "Мир далматинов'01"
Превод от руски: Цветелина Дойчинова,
национален съдия, Председател на НКК "Далматин-Елит"