Как трябва да изглежда хубавия далматин?

(според моето виждане)
Автор: Кари Дитлефсен, развъдник “Perdita”, Норвегия
Много от вас са ме молили да напиша нещо за това как мисля, че трябва да изглежда хубавия далматин. Това не е чак толкова лесно, защото много често аз “чувствам” кучето без винаги да мога да обясня защо, но ще се опитам.

Както всички породи, далматинът има стандарт, който малко се различава в страните от FCI и Англия, а да не забравяме и Америка. Аз ще се придържам към стандарта на FCI, към който се придържат развъдчиците и съдиите в моята страна. Наскоро в Норвегия завършихме коментарите към стандарта на далматина. Посредством тази работа, аз научих много за това кои детайли правят далматина правилен. Изучавах кучешкия скелет и задавах много въпроси на известни “кучкари”. По този начин аз бях принудена да науча за детайлите, нещо от което аз не се вълнувах по-рано, защото тогава се съсредоточавах главно върху типа. Това, което знам сега е, че типа е изграден от всички детайли....
Въпреки това типа и цялостното излъчване са най-важните неща. Далматинът трябва да има правилни пропорции както е в стандарта, които са 10:9 – дължината на тялото отнесена към височината в холката. Дори и малкото отклонение от това прави кучето да изглежда твърде високо, твърде ниско, твърде дълго или твърде късо, като всичко това е в еднаква степен грешно. Нито пък далматинът ще изглежда добре ако прави впечатление за много тесен, напомняйки за новородено кученце. Ние всички сме различни, когато  става дума за това как се отнасяме към неправилните пропорции. Някои предпочитат да виждат високи и елегантни далматини и са по-готови да възпиемат това, докато други предпочитат здрави, приземисти кучета, които не винаги са свободни от грубост, както стандартът казва, че трябва да бъдат.  В стандарта на далматина никъде няма да намерите думата “елегантен”, а аз нехаресвам когато хората казват, че далматина е елегантен. Той трябва да бъде здрав и добре замускулен и в същото време да е напълно лишен от тромавост.
След това стигаме до детайлите: Една от най-важните черти на хубавия далматин е дългата, красиво извита шия с плавен преход към здрав и равен гръб, който трябва да е с достатъчна дължина. Под плавен преход имам предвид без остри или отсечени линии. Кучетата не трябва да губят горната си линия, когато се движат, което за съжаление много далматини правят. Те се изгърбват, отпускат се точно зад рамената или клатушкат гърба си от едната страна на другата. Последното винаги можете да го видите при перспективните кученца, но за щастие те ще го израстът, като заякнат и се замускулят. Хубавият фронт може рядко да се види и аз чувствам, че също е трудно да се оцени, защото има много параметри. Гръдния кош трябва да е дълбок и дълъг, като плавно се издига към корема. За да се осигури този плавен преход, последните ребра трябва да са разположени далече, и да са дълбоки почти до последното ребро. Това също е важно, защото придава на гърдите правилна дължина.
Относно фронта, той не трябва да е твърде тесен или твърде широк, но най-важното е той да не отсъства напълно. Виждала съм далматини, които нямат нищо между предните си крака и са с много лошо заъгляване на предните крайници, което допълва безобразната картина. От друга страна, ако кучето е с много широк фронт, то изглежда така сякаш държи краката си “извън” тялото. Гледайки такова куче, което се придвижва и приближава към мен, то ми прилича повече на бъчва отколкото на куче. Опасявам се, че могат да ме обвинят, че някои от моите кучета притежават този недостатък.  Както и да е, аз работя за неговото отстраняване.
Трябва да запомним, че фронтът е свързан към тялото посредством мускули и сухожилия и ако здраво изграденото куче е в лоша кондиция това ще му се отрази и ще прави впечатление, сякаш залита напред.
Задните крака трябва да са добре замускулени - и бедрата, и подбедриците трябва да са здрави, с ясно изпъкващи мускули под кожата. Има много кучета, които нямат достатъчно здравина на подбедриците, което в моите очи също е важен недостатък. За да изглеждат задните крака перфектни, кучето трябва да има и добре развита крупа. Това също дава впечатление за правилна дължина на силуета.
Стигаме го опашката !!!
За мен хубавата и правилна опашка обезателно трябва да се носи леко извита нагоре. Колко много пъти съм се страхувала за перспективно кученце, което носи опашката си много високо, завита на гърба, аз не мога да изброя. Ще бъде ли с правилна форма опашката в крайна сметка или не???? Всички знаем, че шест седмичните кученца държат  ужасно опашките си и това ги прави да изглеждат неподходящи и неправилни. Понякога те се развиват правилно, но в много случаи това не се случва.
Лапите също са важни за мен. Те трябва да са стегнати и закръглени, също като котешки лапи. Разпуснатите лапи са не само тъжна гледка, но и правят проблем на кучето ако трябва да пробяга много голямо разстояние, за което се предполага, че далматинът е приспособен...
За главата ми е трудно да кажа много. Тя е добре описана в стандарта. Струва ми се, че не много далматини имат напълно правилна глава, но ако тя не е напълно ужасна, аз не обръщам голямо внимание. Много рядко съм виждала далматин с толкова ужасна глава, че да не може да компенсира останалите хубави черти. Най-важното нещо за главата е изражението. Няма да е много добре ако очите са много светли, което придава на кучето злобно изражение, вместо да е дружелюбно.
Това, към което съм най-чувствителна е липсата на премолари. Защо някои хора придават на този детайл по-голяма важност, отколкото на почти всеки останал? В някои държави в Европа, куче с липсващи един или два зъба не може да се използва за развъждане, а също така и да се показва на изложба. Колко тъжно!!!!! Как може развъдчиците да позволяват това? Ако кучето е посредствено това няма голямо значение, но ако кучето е много над средното ниво, когато става въпрос за качество, но е с липса на няколко зъба??? Не мисля, че мога да продам такова куче като домашен любимец, без то да се допусне до разплод. Аз вероятно ще се преместя да живея в друга държава, където се отнасят към този проблем по-меко и където липсата на премолари не е нито повече, нито по-малко отколкото са останалите недостатъци.
Не мога да прескоча въпроса за точкуването, когато пиша за нашите петнисти приятели, но считам, че някой отдават много голямо значение на далматинската окраска. Не е чак толкова трудно да се намери хубаво точкувано куче, отколкото да се намери правилно изградено куче с приемливо точкуване. Далматинът трябва да е отчетливо точкуван (както е описано в стандарта). Смятам, че чистата бяла козина с ясно отчетливи точки е важна и че точките трябва да са с еднакъв размер и да няма много ситни точици между тях. Аз предпочитам куче с малко повече точки, пред куче с по-малко точки.
След това идват движенията
(Това е ВАЖНО за мен)
Наблюдавайки движенията на далматина трябва да се изпълвате със щастие и да чувствате, че наблюдавате нещо изключително. Движенията, водещи към победа, където цялата енергия е насочена към придвижване на кучето напред, изглеждат така, че то се придвижва без усилие. Аз имам проблем при някои от моите кучета, които повдигат предни си крайници високо, като циркови коне, или едва ли не се ритат в “дупето” със задните си крака. Това изглежда прави добро впечатление на някои съдии, но въпреки всичко е неправилно, защото с това се губи енергия. Мен също не ме радват много и “плаващите” движения, при които кучето губи правилната здравина на движенията. Вие трябва да чувате 1-2-3-4, стъпка-стъпка-стъпка-стъпка, когато далматина се движи правилно.
Последното и много важно нещо при далматина са чарът и обаянието, като той трябва да притежава и двете!!! Трябва да бъде малко закачлив, но не и отегчен. Далматин, който изглежда сякаш носи на раменете си всички световни проблеми или подскачайки наоколо без всякакво достойнство не ме очарова.
Е, това е!!! Направих това, за което много от вас ме помолиха – да ви кажа кое е важно за МЕН в хубавия далматин...
С най-добри пожелания Кари...
Източник: http://perditas-dalmatiner.com/Topic.htm
Превод: Елена Нейчева, развъдник “Spotmaniac”, България