Появата на порода далматин в България

Първият представител на породата в България се появява в средата на 70-те години. Това е женска на име Бианка, внесена от Прибалтика без официални документи. Поради липса на мъжки далматин дотогава, собственикът й Никола Димчев, подстрекаван от некомпетентни хора прибягва до кръстосването на Бианка с друга порода. И така през 1978 година в София се ражда кръстоска между първата и единствена до момента в България далматинка на име Бианка и бяла мъжка лайка - съседско куче.

Едно от малките мелезчета (на име Астра) става собственост на склуптура Димитър Остоич. Останалите изчезват безследно. По бялата козина избиват черни точки (те са в доминантност над белия цвят) и Астра е регистрирана във ветеринарно медицинският център в София като далматин, отначало със зелен паспорт, после с бял.
От снимките и в двата паспорта личи дългата завихрена козина по врата и лупоидния профил на главата. През юни 1982 година семейство Апостолови внасият от Липчани (Чехия) 10 месечният Amor z Dalekyh Obzoru роден на 22 Август 1981 година от баща: Asim Ciasarska Zahrada и майка: Alu Gepard. Киноложкото име на чешкият далматин (по родословие) е Amor, а стопаните му го наричат Jeff. По справките за произход, издадени в последствие на неговите потомци кучето е изписвано като: "'Amor", "Jeff - Amor", "Amor - Jeff", или само "Jeff", вероятно с цел заблуда за направеното близко родство. На 30 Май 1985 година седем годишният мелез Астра ражда от Amor z Dalekyh Obzoru, 10 кученца - пет мъжки и пет женски. Всичките с черни петна, повечето с къса козина. Семейство Апостолови получават заедно с полагаемото се кученце справка за произход, в която под дядото - лайка пише: "Това не е име на куче, а е порода лайка". Имената на десетте нечистопородни кученца са: Нора, Индра, Карина, Сузи, Бела, Понго, Астор, Роки, Реди и Джорджи. Нора (соб. Джерманови), Индра (соб. Васил Вълчев) и Карина (соб. Д-р Димитър и Нели Стефанови) остават в София и стават родоначалнички на всички софийски петнисти кучета. Сузи заминава за Пловдив и от нея тръгва пловдивската линия на ситно сивкаво точкувани със сивкави уши кучета. Бела става собстеност на Иван Няголов - председател на киноложко дружество Бургас, и става майка на всички бургаски подобия на далматини. И петте кучки се размножават активно и бълват поколение на всяко разгонване до навършване на девет годишна възраст. Основната цел на това развъждане е била печеленето на лесни пари. Петнистите кученца се раждат на конвейр. Огромни суми са натрупани от продажбата им, спечелени без капка стойностен труд и на гърба на стотици излъгани хора - настоящи собственици на петнисти кучета. Те не може и не трябва да се назовават с името на породата - далматин. Те са продукт на грешна развъдна политика, целяща единствено лесна печалба за сметка на доброто име на породата. Цялата територия на България се заселва с псевдодалматини, носещи наследственост от лайка. При първото заплождане и на петте гореспоменати кучки те са покрити от баща си Amor z Dalekyh Obzoru. За едно лято се раждат 62 непородисти шарени кученца, продавани като чистокръвни далматини. Женските от тях отново са заплодени с бащата - дядото Амор, или с полубратя и първи братовчеди.
Amor z Dalekyh Obzoru - първият мъжки далматин в България. Кучето станало прародител на всички псевдодалматини в страната. На снимката се вижда изпъкналата поясница и силно скосената крупа, затвърдени чрез многократния инбридинг в потомството му от "мелези".
Този белег е типичен за почти всички далматини извън нашия клуб.
Астра - мелезът между далматин и лайка. От това куче е започнало всичко!!!
Цялата тази антиселекция е водена под некомпетентното командване на ветеринарният доктор - Димитър Стефанов, собственик на Карина (внучка на лайката), считащ себе си за монополист на породата. Той е произвел стотина псевдодалматини, на които дори е издавал родословия. Всеки, който има елементарна представа от генетика може да прецени до какви поражения води многократно повтаряният тесен инбридинг (много близко родство). Това е така наречената "инбред депресия" и се изразява в общо изнежване на костната и мускулната система, изява на генетични заболявания, нарушения в имунната система. Тези характеристики са типични за цялата популация на изключително разпространените псевдодалматини в България. От друга страна лайката - дублирана няколко пъти по майчина линия затвърждава белезите си и това се предава в поколенията. Най-осезателно това се чувства в костната система, формата на тялото, кинематиката и космената покривка. В момента наследниците на кръстоската от 1978 година са размножени в геометрична прогресия из цяла България. По-голямата част от тях нямат документи или притежават родословни справки, често написани неграмотно на ръка. Друга малка част са успели неправомерно да се снабдят с официално родословие, но техните имена и родословни имена са известни и нашият клуб стриктно следи техните потомци да не получават официални родословия, както и всички останали нечистопородни далматини в България да не осъществяват контакт с чистокръвните клубни кучета. Нашият клуб води усилена кампаниа за намаляването броя на тези мелези и постепенното им изчезване.
Автор: Димитър Станчев