За бяло-кафявата окраска при далматина

Бяло-кафявата окраска при далматина до сега в Русия е много рядка. При това в чужбина бяло-кафявите кучета се ползват с огромна популярност и са много повече.
Далматина с кафяви петна изглежда много елегантно. Неговата окраска не е толкова контрастна и e по-мека.

Такъв далматин винаги привлича вниманието на зрителите и съдиите на изложби, или просто разхождайки се на улицата. Кафявият цвят на петната и носната гъба говори за благородство на произхода, защото не се среща в дивата природа.
В историята на развитието на породата в нашата страна най-известният бяло-кафяв далматин е Клематис Декорус Дебош. Той е роден през 1984 година и е внесен в Москва от Рига. От него са получени само няколко кучила, защото по това време далматините у нас бяха много малко. Но и до сега в много родословия се срещат негови потомци. В периода на използването на този мъжкар и в следващите две години, родените бяло-кафявите кученца бяха достатъчно на брой, но след това с всяка година започнаха да се раждат все по-малко и по-малко.
В сегашно време бяло-кафявите кучета по-често започнаха да се появяват на изложби, и което е особено приятно, да заемат почетните места.
За съжаление нашите развъдчици не отделят достатъчно внимание на развъждането на бяло-кафяви кучета. Затова и тяхното количество е все така твърде малко. Западните развъдчици специално подбират двойки, от които да получат бяло-кафяви кученца. Както и при другите породи, кученцата с по-рядка окраска се ценят много.
Генетиката на окраската при далматина е много сложна. При развъждането трябва да се отчитат много параметри: цвят на петната, тяхното количество и размер, разпределение по тялото, наситеност на пигмента, наличие на малки точици (между точките със стандартен размер) и др. Понякога се раждат кученца с нестандартна окраска – вродени петна, “трети цвят”, “прасковени” петна. Индивидите с такива нежелателни окраски се срещат в еднакво количество, както при бяло-черните, така и при бяло-кафявите далматини, и не се използват в развъждането.
За всеки от параметрите на окраската отговарят различни гени или дори множество гени. Гените отговарящи за цвета на петната се унаследява независимо.
Кучето получава от всеки от родителите по един ген, обуславящ цвета на петната. В генетиката е прието тези гени да се обозначават с латинските букви: «В» - черен и «в» - кафяв. Далматините могат да носят три вида съчетание от тези гени: ВВ, Вв и вв. Генът «В» е доминантен по отношение на генът «в», т.е. потиска неговото действие. Ако при кучето присъства един ген за черен цвят - «В», кучето ще има черни петна. При далматините с генотип Вв, генът «в» се намира в скрит вид, но може да се предава на потомците. Генът «в» действа не само върху цвета на петната, но и осветлява всички пигментирани участъци на кожата, лигавиците, устните, ноктите, носната гъба и изсветлява очите.
Съществува погрешно мнение за това, че не трябва да се заплождат две бяло-кафяви кучета. На запад такива връзки се практикуват достатъчно често. Следва обаче да се уточни, че за такива връзки трябва да се подбират кучета с много добре наситен пигмент, иначе е възможно при кученцата да се появи отслабване на пигментацията. По-нататък, кученцата от такава връзка се препоръчва да се съчетават с бяло-черни производители.
Привеждам примери за кръстосване и възможните комбинации на гените при потомството.
1. Ако вашата женска е с бяло-черни точки, то при връзка с бяло-черен мъжкар са възможни следните варианти:
а) женска ВВ + мъжки ВВ = всички кученца ще са ВВ (черни);
б) женска Вв + мъжки ВВ = 50% ВВ (черни) и 50% Вв (черни, но носят в себе си в скрит вид «кафяв» ген);
в) женска ВВ + мъжки Вв = същото, както при точка б);
г) женска Вв + мъжки Вв = 25% ВВ (черни), 50% Вв (черни) и 25% вв (кафяви).
2. Ако вашата женска е бяло-черна, то при връзка с бяло-кафяв мъжки са възможни следните варианти:
а) женска ВВ + мъжки вв = всички кученца са Вв (черни, но носят в себе си «кафяв» ген);
б) женска Вв + мъжки вв = 50% Вв (черни) и 50% вв (кафяви).
3. Ако вашата женска е бяло-кафява, то при връзка с различни мъжки, са възможни следните варианти:
а) женска вв + мъжки ВВ = всички кученца са Вв (черни);
б) женска вв + мъжки Вв = 50% Вв (черни) и 50% вв (кафяви);
в) женска вв + мъжки вв = всички кученца са вв (кафяви).
Разбира се, това е само теоретическата вероятност за получаване на кученца с едната или другата окраска и в кучило от 5-9 кученца не е обезателно да се наблюдава точното процентно съотношение. Но това ще ви помогне да предположите, дори и приблизително, какво може да се очаква от дадената връзка.
Бяло-черните кучета от типовете ВВ и Вв външно практически не се различават, затова до връзката не винаги може да се определи техният тип. Но на кинолозите обикновено им е известен генотипа на племенните мъжкари в клуба.
Аз се надявам, че тази статия ще се окаже полезна и ще привлече вниманието на развъдчиците към бяло-кафявата окраска и с времето много бяло-кафяви далматини ще станат украшение на нашите изложби.

Автор: Наталия Мамаева, развъдник Flinkvild, Русия
Източник: http://dalmatin-club.ru/stat_dalm/o_belokorichn_okrase.htm
Превод на български: Елена Нейчева, развъдник за далматини Spotmaniac, България