BG 
EN Видът, като основна таксономична единица, заема централно място в систематиката на организмите. Индивидите от даден вид притежават генотипни и фенотипни особености, които ги отличават от индивидите от другите видове. Всеки индивид притежава както общи, характерни за вида черти, така и свои индивидуални особености, формирани под взаимодействието на наследствените му заложби и условията на околната среда. Това го прави уникален и неповторим в своята същност.
Съвкупността от организми от даден вид се нарича популация, но не всяка изолирана група индивиди от даден вид е популация. Популацията е съвкупност от генетично разнородни индивиди от един вид с общи екологични потребности и заемащи определен район на разпространение. За да може да бъде относително изолирана от другите популации в процеса на размножителния процес, популацията трябва да е голяма по численост.
Формирането на генетични изменения между популациите чрез постепенна дивергенция настъпва под влияние на околната среда, когато във всяка популация постепенно се натрупват наследствени изменения. Популациите на одомашнените видове притежават и свои специфични особености, които са резултат на вложения от човека труд. Една от тези особености е регулирането на размножителния процес, което води до изграждане и поддържане на определена структура на популацията. Това е причината за популациите на одомашнените видове да се употребяват понятията порода, линия, фамилия и др. Механизмите, които стоят в основата на еволюцията са същите, както при естествените популации, с известни особености, които са настъпили в резултат на намесата на човека.
В зависимост от алелните състояния на даден ген в популацията се срещат индивиди с различен генотип. Съотношението между различните генотипове по даден ген обуславя генетичната структура на популацията по съответния ген. Съвкупността от честотата на алелните състояния на един ген в цялата популация образува нейния генофонд по този ген.
Генетичната структура на популацията по качествени признаци се определя от броя на детерминиращите ги гени и от броя на алелите на гените.
Фенотипната структура на популацията зависи както от формите на взаимодействие между алелите на един и същ ген, така и от формите на отношенията между гените.
Генотипната и фенотипната структура могат да се припокриват, но могат и да се различават. Най-удобен модел за изясняване на този въпрос е определянето на генотипната и фенотипната структура на популациите по качествен признак, детерминиран от един ген в две или повече алелни състояния.
Между честотата на алелните състояния на гена, на генотипните и на фенотипните класове има връзка, която се изразява математически чрез формула, разработена през 1908 г. независимо един от друг, от английския математик Харди и немския лекар Вайнберг (закон на Харди-Вайнберг). Учените установяват, че съотношението между хомозиготните и хетерозиготните генотипове се подчинява на математическа закономерност, изразяваща коефициента на разлагане на бинома (a+b)2 = a2+2ab+b2. Математическият израз за връзката между честотата на алелните състояния на даден ген и честотата на генотиповете и фенотиповите има голямо значение за анализа на генотипната структура на разнообразието в популациите както в равновесие, така и в динамика. Този механизъм за връзка между честотите на алелните състояния на гена и честотите на генотиповете е в сила за всеки ген, независимо дали детерминира качествен или количествен признак.
Познаването на генетичните механизми на унаследяване на признаците е от съществено значение за подобряване на селекцията в кинологията. Всеки развъдчик трябва да е запознат с проблемите на развъждането, за да е сигурен в ефекта на дейността си като “производител” на качествени кучета.
