Цитологични основи на закони

Клетката е основната единица на живите организми, но едва в началото на 20-ти век, благодарение усъвършенстването на микроскопа, е получена по-подробна информация за нейния строеж и функции. Тогава се открива митотичното и мейотичното делене на клетките.

Клетката е материална система, притежаваща всички свойства на живата материя.Тя може да се саморегулира, да се самовъзпроизвежда, да носи в себе си генетична информация и програма за индивидуалното развитие на организма, да има определена роля в еволюцията както на видовете, така и на отделния индивид.
Клетките са свързващо звено между поколенията. По своя строеж те биват прокариотни и еукариотни. Най-отличителна черта на клетката е ядрото и наличието на хромозоми в него. Ядрото изпълнява важни функции, имащи пряко отношение към целия жизнен цикъл на клетката. Особено голямо значение има синтезата на ДНК и РНК, свързани с репродукцията и предаването на генетичния материал в поколенията.
Чрез деленето на клетката се осъществява предаването на генетична информация. В процеса на еволюцията механизмите, които осигуряват приемственост на наследствените свойства между поколенията претърпяват усъвършенстване. Тези механизми са три: митоза, мейоза и оплождане.
Митозата е механизъм на делене на телесните (соматичните) клетки. Чрез митозата се осигурява образуването на генетично равностойни клетки и се запазва диплоидния брой хромозоми в редица поколения. При митотичното делене на една телесна клетка се получават две със същия хромозомен брой и със същата генетична информация, идентични на изходната клетка. Митозата е в основата на растежа и развитието на многоклетъчния организъм.
Мейозата е механизъм на делене, характерен за клетките, изграждащи половата тъкан (тестиси и яйчници). Същността на мейозата се изразява в редуцирането на диплоидния хромозомен набор (2n) в хаплоиден ( n ). По този начин в зрелите полови клетки (сперматозоиди и яйцеклетки) попада по един представител от всяка хомоложна двойка хромозоми, която е характерна за диплоидната клетка на съответния вид.
Оплождането представлява сливане на женските и мъжките гамети (яйцеклетка със сперматозоид), при което се образува начална телесна клетка - зиготата. В нея диплоидният хромозомен набор е възстановен. Чрез мейозата и оплождането се осъществява материалната и функционалната приемственост между поколенията, осигурява се предаването на белезите, качествата и свойствата от родители на потомци. Получените потомци се различават от родителите по много признаци, тъй като генетичната им информация е постъпила от два различни индивида.