Организмите не са в състояние да реализират наследствените си заложби, ако бъдат елиминирани условията на хранене, дишане, температура, влажност и др., които оказват влияние на развитието им. Всеки индивид се развива само, ако са на лице необходимите за това условия. Влиянието на околната среда увеличава действието на гените и ефекта от тяхното взаимодействие.

Околната среда започва да влияе още на вътреклетъчно равнище, което води до големи различия между разпадането по генотип и фенотип.
В генетиката признаците се класифицират въз основа на зависимостта им от генотипа и условията на околната среда, от фенотипната им проява и възможностата за прилагане на съответни методи на изследване. Признаците се делят на качествени и количествени.
Качествените признаци се обуславят от генотипа и имат алтернативна форма на проява. Към тях се отнасят полът на кучето, окраската на космената покривка, структурата на космената покривка, типът на нервната дейност, конституция на телосложението и др. Много от качествените признаци имат само две възможни алтернативни (взаимоизключващи се) състояния. Например:
а) пол: мъжки - женски;
б) окраска: албинос - нормално пигментиран;
в) хабитус: здраво куче - болно куче и др.
Голяма част от качествените признаци могат да имат няколко състояния (типове в движението на кучетата, типове в телосложението и др).
Някои качествени признаци могат да имат количествени измерения (степен на пигментираност на космената покривка, ниво на охраненост на кучето и др).
Количествените (измеримите) признаци се обуславят от генотипа и от факторите на средата. Те могат да бъдат изразени в килограми (тегло на кучето), в сантиметри (екстериорни измерения), в проценти (индекс на дългокракост, индекс на разтегнатост и др). Количествените признаци са свързани с основната жизнена дейност на индивидите, имат голямо значение и най-важното е, че установените от Мендел закони за унаследяването, за тях са недостатъчно изяснени и не могат да се прилагат чисто схематично без условности.