Дисплазия на лакътните стави от Ларс Ауделл

Дисплазията на лакътни стави, наричана накратко AD, е събирателно наименование за три главни отклонения, които могат да възникват вътре и около растящите лакътни стави на кучетата. Такива отклонения могат също да се наричат остеохондроза (но кучетата могат да имат остеохондроза и на други места, например в съчлененията на лопатките и раменната кост). Това, което ветеринарите и развъдчиците наричат дефекти в лакътните стави с едно име, зависи от това дали е достатъчно трудно да се види разликата, като се изхожда изключително от рентгенови снимки. В много от случаите само наложителна оперативна намеса може да покаже какъв е конкретно проблема в ставата. Също като HD, факторът на унаследяване на AD е полигенен, т.е. няколко гена управляват развитието и формирането на лакътната става. Когато всички тези гени във взаимодействие един с друг не са в състояние да формират нормална здрава става, кучето получава недостатъчно или неправилно развиваща се или развита става. Неправилното износване и натоварване водят до възпаление на ставата, което на свой ред влече образуване на артрозни и остеохондрозни отлагания, което се вижда на рентгеновите снимки. Степента и количеството на такива отлагания е основата на официалното разчитане на снимките. Лакътните стави се обозначават като 0/0 – без забележки, 1/1 – незначителни отлагания, 2/2 – забележими отлагания, 3/3 – доста отлагания (в Швеция са приети други обозначения 0 - utan anmärkning,UA; 1 – lindriga benpålagringar,LBR; 2 - måttliga benpålagringar,MBP; 3 – kraftiga benpålagringar,KBP). AD може да порази както най-малкото и леко кученце в кучилото, така и най-едрото и тежкото. Разликата между остеохондрозата на раменната става и лакътната е в това, че нито развъдчикът, нито купувачът (които могат да хранят прекалено много кученцето) не могат да предизвикат такива изменения в абсолютно здрава става, но влошаване на вече наличните клинични симптоми може да бъде предизвикано от излишното тегло на кучето.

Три най-важни причини за диагностициране на AD – изолиран processus anconeus (израстък във вид на клюн), остеохондропатия articulatio cubiti и фрагментиран processus coronoideus medialis (отчупил се coronoid process). Без значение причината за увреждане на ставата, артрозните наслоявания се натрупват в разрушаващата се става и именно тези наслоявания на ставата първи се виждат на снимката. Често на снимките се виждат основните дефекти на ставата и като следствие може да се види и последствията от „дефекта”, наслояванията.

Това, че дефектите се наричат AD, е компромис, казва Ларс Аудел, ветеринар и пионер в областта на изследванията на ставните заболявания. Когато ние през 70-те години започвахме изучаването на болестите на лакътните стави, забелязахме, че в по-голямата част това бяха нарушения в процеса на растежа на младите кучета и във връзка с излишното хранене и много от развъдчиците обвиняваха стопаните на кученцата, ако възникваха проблеми със ставите. Имаше място и нежеланието на много от развъдчиците да поемат отговорност за развъждането си и ако при кучето възникнат проблеми със ставите, това е вина на стопанина. Нашият колектив, който работеше с този проблем, изясни, че има място по-висока степен на наследственост на дефектите на лакътните стави, отколкото появата на остеохондроза в рамото, при която прекалено бързият растеж и хранене наистина може да бъде причина за възникването. Но не и в случай на възникване на дефекти в лакътната става.

AD не е толкова разпространена като HD и поразява не толкова много породи. Ларс Аудел посочва, че в популациите, където развъдчиците обръщан внимание и отчитат AD-статуса при подбора на двойките, са постигнати относително стабилни и добри резултати. Най-обременената с дефекти на лакътните стави порода в последно време, съгласно статистиката, е чау-чау. Поголовието на кучетата, разбира се, е ограничено, но от онези кучета, които минават рентгенови изследвания, 65% имат поразени лакътни стави (става дума за шведското поголовие на чау-чау, бел. преводача). Много малък брой кучета стига до ветеринарите заради куцота. Обезпокоен съм от ситуацията при новите внесени породи, особено едрите молоси. При тези породи има голям процент индивиди с проблемни лакътни стави и поради големия им размер, при таскива кучета често се проявяват и клинични симптоми.

Но, според наблюденията на Ларс, има някои породи, които рядко или практически никога нямат никакви дефекти в лакътните стави и не проявяват клинични признаци.

Например, сред доберманите в течение на много години не съм срещал куцота с преден крайник, свързана с проблеми в лактите. Същото е и с породата бордър-коли и гладкокосместия ретривър и мисля, че при тези породи може да се ограничи практиката с рентгена.

Признаци на AD

Дефектите на лакътните стави се срещат с еднаква честота както при мъжките, така и при женските, но при мъжките клиничните симптоми се проявяват по-често поради по-големия им ръст и по-голямото тегло. Увеличаващият се размер и тегло с растежа на кучето прави забележимо натоварването върху лактите, износването на ставата се увеличава и наслояванията – по-бързо нарастват артрозите, които по същество са реакция на организма на уврежданията и ограничават подвижността на ставата.

В групата на риска влиза куче, което в периода между 4 и 8 месеца започне да куца, което е особено забележимо след почивка, и при което се забелязва изнасяне на лапите навън, има подути лакътни стави (което е следствие на увеличаването обема на течността вътре в ставата) и има симптоми на болка при опит да се разтегнат предните крайници. Изборът на лечение може да бъде направен само след рентгеново изследване. Ако рентгеновите снимки не показват никакви сериозни признаци на отклонения в строежа на ставата или наличието на артрози, то се предписват лекарства, които премахват възпалението на ставите, почивката и умерените тренировки могат доста да облекчат или да премахнат симптомите на болка. Лекарствата против възпаление на ставите могат също значително да облекчат болезнените симптоми и в случай на по-сериозни проблеми, ако такива бъдат установени при рентгена.

В случай, ако лекарствата не премахват клиничните симптоми, в определени случаи се препоръчва операция. Според мнението на Ларс, операцията е най-добрият изход при силни клинични симптоми, ако не помагат лекарствата, но и в случай, че операцията е успешна, няма никакви гаранции, че кучето може да се използва по-нататък като работно или ловно куче с големи физически натоварвания. Освен това, често изходните увреждания на ставата са прекалено сериозни. Около 70% от оперираните кучета живеят благополучно без проява на клинични симптоми, но другите 30% трябва да продължат да приемат лекарства, които намаляват отока и възпалението на лакътната става, защото няма никакви гаранции, че операцията ще подобри подвижността на ставата и ще премахне възпалителния процес.

Артрозните наслоянавия не се премахват при операцията, защото те не са причина за болезнените усещания и куцотата, освен това, такава сериозна намеса в ставата няма да доведе до нищо добро. Кучетата, които имат нарушения в лакътната става, но без артрозни наслоявания, успешно се оперират и често при по-нататъшно рентгеново изследване лактите изглеждат правилно.

Така се случва, че растящото куче може да куца по съвсем други причини, а не поради AD. Една от причините може да е паностейн, т.е. възпаление на костния мозък или надкостницата, което доста често се случва с малките кученца от едри породи. В такива случаи кучетата с клинични болезнени симптоми и куцота нямат нужда от оперативна намеса и по правило такива възпаления минават сами, макар че рецидиви могат да се случат няколко години по-късно. В повечето случаи такива възпаления на костния мозък или надкостницата се случват на възраст една година. Но бих искал да подчертая, че днес съществува голям риск, че при куцащото куче и при наличието на проблем именно с лакътните стави, този проблем се задълбочава, защото стопаните на такива кучета не искат да отидат при ветеринар, тъй като са чували диагнозите на „знаещите”, че кучето има паностейн или „куцота на растежа”, и това само влошава увреждането на лакътната става.

Допускане до развъждане

При определен брой породи Шведският кенъл клуб има изискване за рентгенови снимки не само на бедрата, но и на лактите на родителите за регистрацията на кучилото. Няма никакви ограничения за използването, но такива изисквания бяха въведени, за да знаят развъдчиците статуса на лактите на използваните племенни животни и да могат да планират развъждането.

В Швеция се стараят да не използват в развъждане кучета със силни артрози, защото, както бе отбелязано, използването на такива животни решително увеличава броя на лакътните дефекти в последващите поколения. В другите страни има други мнения. Принципът на борба с дисплазията на лакътните стави е същият, както и при дисплазията на тазобедрените стани – използване на здрави животни. С такива принципи на развъждане шведските Ротвайлер клуб и клуб на Бернските Зененхунди постигнаха внушителни резултати и статистиката на лакътните и тазобедрените стави радва, много от кучилата към днешна дата са напълно здрави и показват 100% здрави стави. Породните клубове публикуват списъци на кучетата, минали рентгеново изследване и статистиката на много от развъдниците.

12 месеца - време за рентген?

Възрастта за рентген на кучето за получаване на официален резултат в Швеция е 12 месеца. Знаем, че в много от случаите при слаба дисплазия на лакътните стави (степен 1) артрозните наслоявания могат да се появят или да се увеличат и в по-късна възраст. Но ние правихме повторен рентген на лабрадори и ротвайлери на възраст 3 години и сравнявахме повторните снимки със снимките, направени на тези кучета на възраст 1 година, и не видяхме никаква разлика. Генетиците считат, че ползата от снимките на бедрата и лактите, направени едновременно на една възраст, са с по-голяма тежест.

Техниката на рентген на лактите е относително проста и включва снимка на лактите на кучето, лежащо на една страна. Обаче, силно влияние има от страна на FCI, която настоява да се спазва това, че снимките на лактите да се представят в няколко и различни проекции.
Ние доказахме още през 70-те години, че няма необходимост да се снима кучето в няколко проекции и да се подлага на излишно облъчване.

Мога също така да допълня, че резултатите от рентгеновите снимки на кучетата практически не се различават в зависимост от това, какви отпускащи или упойващи препарати се използват.

Ларнс счита, че куче без видими клинични признаци и при което на възраст 1 година рентгеновите снимки показват слаба степен на дисплазия (1), има добри шансове да изживее живота си без болезнени усещания и проблеми със ставите по-нататък. За младо куцащо куче или пък за куче, което известно време е куцало с предните лапи и има степен 2 или 3 според рентгеновите снимки, бъдещето не е толкова безоблачно.

Реално е да се съпоставят резултатите на AD-диагнозата и HD. За куче от едра порода степен 2, т.е. средно тежка дисплазия на лакътните стави, често е толкова небезопасна, както естепен D на тазобедрените стави. Рискът е приблизително еднакъв, че при такова куче рано или късно ще се появят клинични симптоми. За породите ротвайлер и бернски зененхунд е по-типично куцане, свързано с проблемни лакътни стави, отколкото с тазобедрени.

Има ли някаква връзка между дисплазията на лакътните и тазобедрените стави? Имаме достатъчно материал, за да кажем, че има малка корелация, но връзката всъщност е малка. Все пак за растежа и формирането на лакътните и тазобедрените стави не отговарят едни и същи гени. Но би било интересно да се изследва дали има връзка между намаляването на наличието на AD и по-бавния растеж на кучето с по-късното съзряване.

Увеличаване на броя кучета, минали рентген

През последните години се увеличи броя на стопаните на кучета, които желаят да минат рентгеново изследване на кучетата си. Например, 11000 кучета са минали рентген на лактите през 2004 година в сравнение с 18000, които са минали рентген на бедрата през същата година (данни на шведските ветеринарни клиники). При някои породи процентът на кучата от цялото поголовие, минали рентген-проверка, е доста висок. Например, 70-80% от шведското поголовие на ротвайлерите и бернските зененхунди имат сертификат за проверка на лактите и бедрата. Вероятно, това е най-високият процент в света. Но в някои породи нивото на амбициите на развъдчиците по отношение на този въпрос е друго, много малък процент от кучетата минават проверка, въпреки наличието на проблема в породата.

2% от всички бернски зененхунди и 3% от ротвайлерите, родени в през годината, бяха приспани по причина тежка AD (Ларс Аудел 1999, статистика на застрахователна компания Агриа). В по-голямата част от случаите се касаеше за млади животни.

В Шведския Селскостопански Институт в Упсал в сега се конструира модел на учет на племенна ценност за HD, например, каква роля играе при това степента на инбридинг. Същият метод се планира в бъдеще и за AD.

Не мисля, че е по-добре да се занимаваме с развъждане на кучета с видимо здрави стави, отколкото да използваме проверени кучета с наистина здрави стави. Проблемът е по-скоро в това, че хората не искат по-внимателно да погледнат на един единствен дефект в кучето и предпочитат да си затворят очите и да използват непроверен материал.

Така започна всичко

Ветеринарят Ларс Аудел е един от пионерите в областта на изследване на дисплазията на лакътните стави. За пръв път той се сблъскал с този проблем през 1973 година, когато работел в хирургичното отделение на Висшата ветеринарна школа в Стокхолм.

Помня, как при нас постъпиха два голдън ретривъра, които куцаха и имаха подутина в областта на лактите, разказва Ларс. Предположихме, че имат остеохондроза и оперирахме единия от тях. Скоро забелязахме, че все по-често при нас попадаха кучета с такива проблеми и обърнахме внимание на развъдчиците. Обаче, това не привлече особено внимание, защото в онова време изглеждаше само един малък проблем. Но някои развъдчици на ротвайлери бяха озадачени от този проблем и искаха да получат помощта ни. Сред развъдчиците на тази порода Гунвор аф Клинтеберг Ярверуд постави ребром този въпрос и би трябвало да бъде отличена за този неин принос към породата. Получих от застрахователната компания Агриа и Шведския Клеб на работните кучета пари за изследването на този проблем, но без поддръжката на Гунвор никога не бих осъществил този проект. Тя призоваваше, поощряваше и заразяваше с ентусиазма си развъдчиците и стопаните на племенни кучета и ги насочваше към проекта.

Към 1988 година Ларс и неговите колеги насъбрали достатъчно материал, за да го представят на Международния ветеринарен конгрес. Групата успяла да докаже, че такива дефекти, които по-рано се наричали остеохондрози, имат висока степен на наследственост сред породата ротвайлер. Ротвайлер клубът във връзка с това взел решение да не използва в племенното развъждане животни, обременени с дисплазия на лакътните стави.

Когато получихме първите положителни резултати в породата ротвайлер и можехме да констатираме наличието на наследствен фактор, развъдчиците на породата бернски зененхунд също се включиха в борбата с този проблем. Берндт Клингеборн, развъдчик и ветеринар и жена му Брит имаха късмет да намерят сред развъдчиците на тази порода необикновено участие и разбиране. Постепенно започваха да разбират сериозността на проблема и сред ретривърите. Ние не налагахме гледната си точка на никой, но и развъдчиците на немски овчарки виждаха, че борбата с проблема дисплазия на лакътните стави започва да придобива значение и в тяхната порода.

През 1983 година в Шведския Кенъл Клуб започна отдел по регистрация на рентген резултатите. Към онова време 60% от всички ротвайлери, преминали проверка, имаха проблема на лакътните стави. 20 години по-късно, през 2003 година процентът на кучета с лакътна дисплазия падна до 32%, година по-късно – 2004 г. – падна до 24%. Половината от всички бернски зененхунди през 1983 г. имаха проблеми с лактите, през 2003 г. процентът на обременени животни беше 23%, за 2004 г. цифрата падна до 19%.

В същото време, когато Ларс проверява кучетата в Швеция, в Норвегия ветеринарят Йорун Грьондален пише дисертацията си по същия въпрос от практическите материали, които той е събрал. И двамата получили покани да работят в САЩ през 1989 година.

Поканата дойде от наследника на американския концерн Пакърд, чиято жена развъждала бернски зененхунди. Сигурно пенсионираният наследник на известния концерн се е засрамил, че е пренебрегвал жена си в течение на много години или е имало някаква друга причина, но намерението му бе да създаде интернационална група учени с цел събиране на практически материал и дискусия за преобразуването и измененията на лакътните стави на кучетата. Десетина учени, генетици и ветеринари със специална компетенция в тази област бяха поканени за изследванията. Седмица след нашето пристигане в САЩ основахме International Elbow Working Group.

Ларс бил единственият от групата, който вече е работил с добре работеща програма в отношение на ставните дефекти. Той разбирал важното значение на еднаквостта на системата за оценка на лакътните дефекти в целия свят, за да се избегнат различните разчитания на рентгеновите снимки в различните страни, както се е случило със системата за оценка на бедрата. Тъй като Швеция била единствената страна с практически опит на официална система за оценка на лактите, групата приела тази шведска система за оценка като международна норма.

На третото или второто заседание на групата ние решихме да наричаме всички дефекти в строежа на лакътната става дисплазия на лакътната става – AD, което в края на краищата беше удобно като събирателно наименование. Такова събирателно наименование имаше и свои педагогически плюсове: хората знаеха, че HD има наследствен фактор и машинално пренасяха същия ход на мислите върху AD. Членовете на International Elbow Working Group и до днес се срещат веднъж годишно и принципите на разчитане на снимката не са променени. Случва се, че идват много алтернативни предложения за промяна на системата на разчитане на снимките, но повечето протестират, защото действащата система има все пак неоспорими предимства – тя е изпитана и работи. Ларс казва, че въпреки това, че Швеция е член на FCI и е първата страна във въпросите за изследването на дисплазията на лакътните стави, минало много време преди FCI да си отвори очите за резултатите от изследванията. Едва в края на 80-те години FCI приела правилника и препоръките на Iternational Elbow Workin Group.

Основни причини за възникване на AD

ФРАГМЕНТАЦИЯ (ОТЧУПВАНЕ) НА ВЪТРЕШНИЯ CORONOID PROCESS, processus coronoideus - нарушение синхронността на растежа на костите на предрамието (в частност лакътната и лъчевата кост), в резултат на което в процеса на растеж се появява дисконгруентност на ставните повърхности на съчленяващите се кости и се засилва натоварването на вътрешния coronoid process, в резултат на което се появява пукнатина, а след това отчупване (фрагментация). По правило, отчупилия се израстък остава вътре в ставата и действа като дразнещ компонент и е една от причините за артроза и ставни възпаления. Около 60-70% от всички проблеми в лакътните стави в десетки породи се предизвикани именно от това заболяване в комбинация и д други лакътни проблеми.

Друга причина да възникване на AD е ОСТЕОХОНДРОЗАТА НА ЛАКЪТНАТА СТАВА, osteochodrosis dissecans, заболяване, което възниква не само в лакътните стави. При такова заболяване става груба деформация на хрущялната и костните тъкани, която води на свой ред до болезнено трудна подвижност на съчленението и до куцота. Контактът на течността вътре в ставата с увредения хрущял в резултат на движението на ставата води до възпаление на ставата и предизвиква болка. Заедно с това, доста голям брой кучета, при които е установено това заболяване, живеят нормален живот, без тежки патологични прояви.

СВОБОДЕН (ОТДЕЛИЛ СЕ) ЛАКЪТЕН (като клюн) ИЗРАСТЪК, processus anconeus е предимно при породите немска овчарка и санбернар. Състои се в това, че между лакътната кост и лакътния израстък липсва костно съединение. Свободният израстък изглежда като счупена кост и не може да изпълнява стабилизиращи функции в ставата. За сметка на това се развива артроза и свързана с нея болезненост на ставата и отоци.
Тези три причини, които водят до образуването на лакътна дисплазия и които могат да бъдат разпознати по вторични артрозни образувания, също така могат да бъдат обединени под общо наименование остеохондроза. Остеохондрозните заболявания на лакътните стави са наследствени заболявания, което е доказано във висока степен с факти и изследвания на International Elbows Groupe и от племенните резултати на много породни клубове в Швеция. Но ако се сравни с остеохондрозата в лопатката, то това заболяване в тази става може да бъде провокирано от прекалено хранене на кучето.

При операция на лакътните стави обикновено се отстраняват видоизменени и удебелени хрущяли и отклонили се части от кости (при отделяне на клюнообразния израстък, обратното, опити да се фиксира този израстък с помощта на винт, но такива операции не се оправдаха, затова свободният израстък също подлежи на отстраняване). Дисконгруентността на ставните повърхности на съчленяващите се кости също може да бъде коригирана, но да се дълбаят артрозите, които всъщност са вторични признаци на AD и не предизвикват болезнени усещания, означава още по-голяма намеса и раздразване в ставата.
Превела статията от шведски от списание Hundsport Special Александра Горачек

	Места на които се отлагат артрозни образувания
	Свободен ( незарастнал )processus anconeus
	Начало на разрушение на главата на ставата, остеохондроза
	Отчупено венечно парче,processus coronoideus
	Здрава става
	Дисплазия на лакътните стави 3/3, със стрелки са показани местата на несрасналите клюновидни фрагменти
	Ларс Ауделл