Парвовироза

Парвовирусният гастроентерит при кучетата е много актуално, широко разпространено инфекциозно заболяване, засягащо предимно младите кучета с прояви на треска, гастроентерит и миокардит.

ЕТИОЛОГИЯ
Класификация на причинителя
Вирус от семейство Parvoviridae, означаван като парвовирус от кучешки тип II.По своята морфологична, културелна и антигенна характеристика причинителят е много близък с причинителя на панлевкопенията при котките
Устойчивост на химически и физически фактори
Температура:  Значителна устойчивост на високи температури
pH:  Голяма устойчивост на различно рН
Химикали:  Резистентен на етер, алкохол, дезинфектанти от групата на четвъртичните амониеви бази и фенол
Дезинфектанти:  Добро дезинфекционно действие имат 2%-овите разтвори на формалина, хлорните съединения (натриев хипохлорид) и натриевата основа
Оцеляване:  Запазва жизнеността си за дълги периоди в тъкани, фекалии,вода
ЕПИДЕМИОЛОГИЯ
Високо контагиозно
Гостоприемници
Възприемчиви са кучета, норки, котки,но не и човек
Заразяване
Основен източник на заразата са преди всичко болните животни, които чрез повърнатото стомашно съдържание и фекалиите замърсяват трайно и интензивно околната среда
Съществува значително и трайно заразоносителство и заразоотделителство при преболедували животни
Предаването на заболяването се осъществява главно по алиментарен път чрез замърсени храна, вода или директно близане и допир
В определени периоди от годината (за страните с умерен климат обикновено през лятото)болестта проявява голяма интензивност; най-тежко протича при млади кучета на възраст от 4 до 8 седмици, като при тях заболеваемостта се приближава до 100%,а смъртността надвишава 10%;кучета по-възрастни от 5-6 месеца боледуват рядко, като при тях инфекцията притича обикновено инапарентно или латентно, в резултат на което в организма им се образуват специфични антитела. Преболедувалите животни изграждат стабилен имунитет.
Източници на вируса
Повърнато стомашно съдържание и фекалии
Замърсена храна и вода
ДИАГНОЗА
Инкубационен период 3-14 дни при експериментално заразяване
Клинична диагноза
При млади животни (4-8 седмици)
Повръщане и угнетено тежко състояние
Учестено и затруднено дишане в резултат на възникващ белодробен едем
Постепенно засилваща се диария, като изпражненията отначало са сивобелезникави,размекнати,по-късно добиват по-жълтеникав цвят, стават по-течни и едновременно с това кървави
При някои животни през първите 24-48 часа при наличието на повръщане, кървава диария и белодробен едем се наблюдава и повишена температура до 40,5-41°C,тахикардия,аритмия и вестибуларна екстрасистолия, което дава основание за лоша прогноза
Кръвните показатели във всички случаи сочат силно изразена левкопения с неутропения и повишено количество на еритроцитите и хемоглобина
След преболедуване в част от животните под 10-месечна възраст остават трайни сърдечни и сърдечно-съдови увреждания
При възрастни животни
Обикновено оздравяват и се възстановяват напълно, като добиват стабилен имунитет
Лезии
Увеличени мезентериални лимфни възли
Черно оцветяване на тънките черва и петехии и екхимози по вътрешната им страна
Тъмночервена изтъняла мукоза и кърваво слузно съдържание на тънките черва
Диференциална диагноза
Салмонелоза
Колисептицемии
Лептоспироза
Инфекциозен хепатит
Корона и ротавирусни ентерити
Интоксикации и др.
Лабораторна диагноза
Директна имунофлуоресценция
Хемаглутинация
Микроскопско изследване на хистологични срезове от тънки черва
ЛЕЧЕНИЕ
Хиперимунни серуми и гама-глобулини
Средства за компенсиране на дехидратацията и ацидозата
Срещу диарията-адсорбенти,антимикробни средства
Щателни процедури по почистване и дезинфекция
Болните се поставят в изолация и им се предлагат хигиенни условия и лесносмилаеми витаминни храни
ПРЕДПАЗВАНЕ И КОНТРОЛ
Медицинска профилактика
Ваксиниране на бременните и подрастващите с високоимуногенни ваксини