Гана

Гана - остра или подостра генерализирана вирусна инфекция. Заедно с причинителят на Морбили по децата и други вируси се отнасят към парамиксовирусите. Вирусът на ганата е неустойчив във външната среда, инактивира се бързо от различни дезинфектанти, както и от топлина /заради това лятно време много трудно може да се разболее куче от гана/. За съжаление, обаче точни данни за динамиката и обхвата на процеса в България не може да се даде, тъй като големият брой безстопанствени кучета са един резервоар на инфекцията.

Заразяването става предимно аерозолно /при душене/, като заразените кучета започват да излъчват вируса след 6-тия ден от заразяването. Първоначалното намножаване на вируса е в лимфните тъкани на респираторната мукоза, след което се разнася към лимфоидните органи - далак, тимус, костен мозък и т.н. Около 7-14 ден след заразяването организма реагира с имунен отговор като в зависимост от неговата сила и вирулентността на щама има 3 изхода: оздравяване, смърт или перзистираща инфекция. Когато инфекцията продължи - вируса инфектира: епитела на респираторният, гастроинтестиналният или урогениталният тракт /особено интензивно в пикочният мехур/, както жлезите с вътрешна и външна секреция и централната нервна система. Засяга се и епитела на кожната покривка в някои области. От около 10-тина години се доказа, че ганата предизвиква дефекти в костният растеж /вируса се локализира в метафизите на дългите кости/, както и хипоплазия на растящите зъби.
Клиника: Съществуват големи вариации в протичането на болестта - от безсимптомна инфекция до висока смъртност над 50%. Инкубационният период също е различен от 7- над 30 дни, като при дългият се появяват само нервните признаци. Трябва да се има в предвид, че всички секундерни вирусни или бактериални инфекции усложняват клиниката на ганата. Обикновено първоначално ганата се съпровожда с леко неразположение ден, два и последващо повишение на температурата няколко дни, изтечения от носа, конюктивит, отказ от храна. Развиват се симптоми на респираторно /учестено дишане, гнойни секрети от носа, хрипове/ с последващо гастроентеритно повръщене и диария/заболяване. Също така се наблюдава пустулозен дерматит, най-често в коремната област. Част от заболелите кучета показват нервни признаци /липса на координация, конвулсии, парези и много други/. Обикновено кучетата с нервни признаци умират, а тези които "оздравеят" остават завинаги с нервни симптоми. При хронично протекла инфекция се описват случаи на хиперкератоза на носа и лапите - т.нар."твърда лапа" среща се рядко и винаги е съпроводена с нервни признаци. Също при стари кучета се среща т. нар. енцефалит по стари кучета - характеризира се прогресивно нарушаване на движението, спазми, намаляване на сетивността и винаги има фатален край.
Диагноза: лесно се поставя post mortem /след смъртта/ - отпечатък от пикочен мехур - тази проба е положителна винаги и при острия и при хроничният стадий. При живи животни - вече има готови тестове, серологично изследване, имунофлуоросценция и др.
Лечение: проблематично за сега. Симптоматично и комплексно.
Използвана литература: от книгата на проф.Хараламбиев,от книгата на Dr Cristian Schrei
автор: д-р Гергана Чернева