В помощ на собствениците

Полезни съвети
Зимното време в града, предявява особени изисквания към стопаните на кучета. Съществува категория здравословни проблеми, които най-често се проявяват именно в този период. Със своята простота и незначителност, тези проблеми могат да предизвикат на вашето куче и на вас сериозни неприятности. Надяваме се, че нашите съвети, ще помогнат за избягването им.

ПРЕОХЛАЖДАНЕ
Преохлаждането е една от основните опасности през зимата за завързаните кучета. Външните признаци при кучето са такива, както при хората: треперене и повдигане на лапите (хората започват да тъпчат с крака). Естествено, от преохлаждане страдат по-често късокосместите животни. За тях (независимо от размера), а също така и за малки кученца препоръчваме през зимата да бъдат с подплатена дреха.
Най-тежки последствия преохлаждането може да предизвика при малките кученца от едрите породи. При тях най-често страдат ставите, което провокира артрит – тежко хронично заболяване. Старайте се да ограничите времето за разходки при ниски температури. Също така са опасни разходките под хладен дъжд и мокър сняг.
Втората “рискова група” при преохлаждането са малките по размер кучета. За тях опасността от преохлаждане е обусловена именно поради техния размер, защото на малкото животно му е необходима повече енергия за загряване. Основната опасност при тях е възможността от възникване на пневмония, която при кучетата се лекува доста трудно.
АДЕНОВИРУС - инфекция на хладното време
При ниски температури, по правило, вирусите са по-малко активни, затова вероятността от заразяване на кучето с болшинството инфекциозни заболявания е снижено. С едно изключение – аденовирус-2. Тази напаст е известна от дълго време и преди се е наричала "щутгартска болест" и "кучешка кашлица". Аденовирусът се предизвиква от РНК-вирус и него можем да го наречем “кучешки грип”. Както вирусът на грипа, така и вирусът на аденовируса мутира, затова ваксинацията против аденовирус не дава гаранция, че кучето няма да се разболее. Това обаче не означава, че ваксинацията е безполезна. По наблюдения на ветеринари, дори ваксинирано куче да заболее от аденовирус, той протича в много по-лека форма.
Основен признак на аденовирус се явява характерната кашлица: кучето прави опити да се “изкашля”, понякога с позиви за повръщане. Резултатът от “изкашлянето” е във вид на плътна бяла пяна. Лечението на аденовируса е такова, както при грип, неспецифично: общо укрепващи средства, аскорбинова киселина. Още една аналогия с грипа: аденовирусът не е толкова опасен сам по себе си, колкото усложненията, основното от които е пневмонията.
ЗИМЕН ТРАВМАТИЗЪМ
Вероятността от получаване на травми през зимата е по-голям, отколкото през лятото, поради много причини. Първо, кучето има по-голям шанс да получи изкълчване (навяхване), разтягане на връзките или ставните обвивки при “охладени” стави. Това явление е много известно на спортистите, които за да го избегнат интензивно се разгряват преди “работа”. За да намалите опасността от травми, осигурете на кучето по време на зимните разходки по-равномерно натоварване. Резките преходи (вие стоите на място, а кучето дълго време лежи на снега, след което то рязко се хвърля след враната), могат да доведат до много неприятни резултати.
Вторият източник за повишен травматизъм е ледът във всичките му проявления. Кучето може просто да се подхлъзне и да получи травма. Особено често от това страдат кученцата и младите кучета от по-едрите породи. Твърдата ледена кора, предизвиква порязване на крайниците. Особено често се травмират некупираните “пети” пръсти. И накрая, още един източник на повишен “леден” травматизъм са колите на заледения път. Зимно време трябва да сте много внимателни, дори и в двора, където колите са движат бавно, има случай при които водачът просто не може да спази дистанция при спиране.
Трета причина за честите травми през зимата е това, че под снега се намират много опасни предмети, които кучето не вижда. Затова избягвайте да се разхождате на непознати заснежени места: под възпятата от поетите “бяла покривка” може да има всичко, като започнем от счупени бутилки до краища на стърчащи от земята части от метална арматура.
НЕ СИПВАЙ СОЛ НА РАНАТА МИ
За солта на зимните московски улици е казано не малко. От нея се разрушават изолациите в тролейбусите, ръждясват автомобили и ви се развалят обувките. От солта страдат и нашите кучета. На кой не му се е случвало да види, след като пресече улицата кучето да започне да скача на три лапи. Ако ви се налага да преминете с кучето през “солена” улица, най-добре е след това да го заведете на чист сняг (ако има наблизо). Прибирайки се от разходка, обезателно измийте лапите на кучето, дори и да ви се струва, че са съвършено чисти: полепналите по лапите зрънца сол могат да предизвикат сериозно раздразнение. За повечето кучета тези препоръки са напълно достатъчни. Но има кучета, които много силно реагират на солта, чак до образуване на язви. Ако това се случи, най-добре да се обърнете към ветеринар. Помнете, че солта предизвиква химическо изгаряне, лечението на което е най-добре да оставите на специалист. За кучетата с чувствителни лапи може да се препоръчат гумени или найлонови “галоши”, които могат и да не се харесат на вашия любимец, но които напълно го предпазват.
АЛЕРГИЯ КЪМ ТОПЯЩИЯ СЕ СНЯГ
Зимата, през периода на затопляне при много кучета се появяват признаци на алергия. Това заболяване е известно като “алергия към топящия се сняг”, и основно се предизвиква от това, че снегът акумулира от атмосферата голямо количество вредни вещества, а при топенето на снега тези вещества започват да се отделят. Концентрацията на бензиновите пари, масла, разтворители и други подобни вещества достигат максимално ниво в приземния слой, затова от алергия по-често страдат кучетата с малък ръст.
Признаците на алергия се изразяват в обилни изтечения от очите и носа, понякога кашлица и “краста”, а също и патологически изменения на кожата. Лечението на алергията е много трудно, затова препоръката е много проста: дайте на кучето таблетка димедрол или супрастин, а ако симптомите не преминат, най-добре се обърнете към ветеринар.
ГРИЖИ ЗА ЛАПИТЕ
В зимния период следва да се обръща по-голямо внимание на кучешките лапи. Това е необходимо по две причини. Първо, ноктите, които през лятото се изтъркват от асфалта, през зимата нямат почти никаква такава възможност. Второ – през зимата е необходимо по-щателно да се следи козината между пръстите – тя често задържа “уличната” сол, което води до раздразнение на кожата..
Източник: http://elitdals.narod.ru/soveti.html
Превод от руски език, без претенции за съвършена точност: Елена Нейчева, собственик на развъдник “Spotmaniac”