Важни принципи при борбата срещу бълхите

Как се води борбата с бълхите

Локалното третиране е едно от основните средства за борба. В жилищните помещения, в които съжителствуват няколко домашни любимеца, е необходимо да се третират всички кучета и котки, които са постоянно пребиваващи, както и всички временно пребиваващи. Аерозолите и инсектицидите лосиони, съдържащи пиретрини и пиретроиди, са основните предпочитани средства за борба. Лосионите могат да бъдат втривани на определени интервали според продукта, частния случай и времето, с което разполага собственикът. Най-ефикасната честота на употреба често е по-къса от тази, която е указана на етикета.

Локално третиране

Трябва да се познава токсичността на препарата преди да се увеличи честотата на употреба /втриване/. Стопанинът трябва да бъде ясно информиран дали може да нарушава написаното върху указанията за употреба, а също така и да бъде запознат с възможните странични явления. Някои ветеринарни специалисти използват често ежедневните пулверизирания с пиретринови или перметринови препарати, а не само поради инсектицидното им действие, но и поради репулсивния им ефект.

Аерозолните препарати с Fipronil са много сигурни и се употребяват 1 път в месеца. При употреба трябва да се внимава животното да бъде грижливо и изцяло третирано. Особено подходящи са за котки. Препаратът остава ефикасен дори и при последвало намокряне на козината, но е за предпочитане да не се употребяват хигиенните шампоани.

Средства за третиране на животното

• Пяната срещу бълхи е в продажба в много страни. За предпочитане е при котки, които я понасят по-добре от аерозолите и шампоаните. Съдържа главно пиретрини и се употребява 1 или 2 пъти в седмицата.
• Противопаразитните нашийници могат да бъдат употребявани само при котки, които не са алергични при контакта си с тях. По принцип обаче при животни, алергични към ухапване от бълхи, едно обикновено обезпаразитяване не е достатъчно.
• Инсектицидните шампоани са добро средство за изчистване на животното, но нямат трайно действие върху бълхите. Поради това интересът към тях е ограничен в програмата за потискане на бълхите при чувствителни на алергична пуликоза животни.
• Инсектицидите пудри са актуални при животни с гъст косъм или при котки, които не понасят аерозоли. При повтаряща се употреба обаче могат да изсушат кожата и да отнемат блясъка на космената покривка.
• Пероралните инсектициди могат да убият бълхите или да прекъснат репродуктивния им цикъл /lufenuron, cyromazine/. Друг начин за прекъсване на жизнения цикъл е поставянето на нашийник от methoprene за кучета и котки. Ако бълхите са унищожени в местообитанието още в началото на третирането и всички животни, живеещи в жилището, са обезпаразитени едновременно, не е необходимо да се продължава с регулярни дезинсекции на помещенията. И все пак, за да подействат тези препарати, бълхите трябва да се интоксикират, смучейки кръв от животните, и именно в този момент бедата е налице. Продуктите per os не са подходящи при алергична пуликоза. Те служат за намаляване на глобалната паразитна инвазия и за допълване на локалното третиране.

Третиране на дома и околната среда

• Ако има новопристигнали животни, направете дезинсекция на помещението, за да се елиминира този фактор за реинвазия.
• Минете с прахосмукачка, за да отстраните някои ларви и да прекъснете излюпването на какавидите. Унищожете торбичката на прахосмукачката.
• След като сте изчистили с прахосмукачката, третирайте местообитанието с комбиниран инсектицид, съдържащ регулатор на растежа. Инсектицидът ще убие възрастните бълхи, а регулаторът на растежа /на основата на fenoxycarb, methoprene/ ще прекъсне жизнения цикъл, попречвайки на развитието на нимфите. Въпреки това съществуващите в момента на третирането нимфи няма да бъдат засегнати и могат да дадат възрастни инсекти, когато имагоцидът спре да действа (това, което се нарича "нимфов пробив" в борбата срещу бълхите). Това налага повторно третиране с имагоцид 2 до 3 седмици по-късно. Регулаторът на растежа остава активен в следващите 6 месеца и не е нужно да се прави друго третиране в този интервал.
• Възможно е да се потърси помощта и на специализирани служби за обезпаразитяване, да се използуват изпарения или пулверизации. Когато се използуват пари, трябва да се знае, че бълхите проявяват негативна фототаксия и че най-често се струпват под мебелите, където изпаренията не могат да ги стигнат. Затова след такова третиране е необходимо да пулверизирате под мебелите си. Ако се извикат специализираните служби, собственикът трябва да изиска употребата на препарат, съдържащ растежен регулатор.
• Санитарните мерки и тези по отношение на околната среда могат да предотвратят използуването на инсектициди. Възможно решение е професионалното аплициране върху килимите и мокетите на натриев борат, който има бързо ларвицидно действие и слаба токсичност по отношение на бозайниците. Този препарат трябва да бъде употребяван най-малко 1 път в годината или след почистване на подовите настилки с пара.
• Вътрешната и външната дезинсекция често се затруднява поради размерите на инвазираната площ, грижите за околната среда, атмосферните условия и т. н. Тъй като много високите температури (над 35 градуса) убиват ларвите на бълхите, външните зони, изложени на преки слънчеви лъчи, не са застрашени. Местата, където инсектите могат да се скрият, ъглите на терасата, пукнатините по стените на помещенията, трябва да бъдат направени недосегаеми или трябва да се дезинсекцират често с препарати за външна употреба /особено местата, които домашните животни предпочитат/.
• Необходимо е да се помисли също за гаража и за колата, ако животните имат достъп до тях.

При алергия към ухапвания

Алергичните към ухапване от бълхи животни се възстановяват за 4 - 6 седмици, следвайки една добре проведена програма за обезпаразитяване. За ветеринарните лекари е важно да водят борбата из основи и да не се заблуждават, че могат да свършат всичко през първите седмици. Най-напред трябва да се излекува пациентът, а след това да се установи диагноза с абсолютна точност не само в съзнанието на лекаря, но и в съзнанието на клиента. Постигайки ремисия при пациента, ветеринарният лекар може да уточни борбата срещу бълхите до възможния минимум на ефикасност.

Библиография

• ESCCAP. "Control of Ectoparasites in Dogs and Cats", Guideline 03. Ръководство на ESCCAP за контрол на външните паразити
• Dryden, M. W. "Flea Allergy Dermatitis in Dogs and Cats". MSD Veterinary Manual, 2024. Дерматит от ухапване от бълхи
• Companion Animal Parasite Council. "Fleas". Насоки за бълхите и преносимите от тях причинители