Уролитиаза при далматина

УРОЛИТИАЗА - КАМЪНИ В ПИКОЧНИТЕ ПЪТИЩА
От 1916 година на ветеринарите им е известно, че далматините имат породна предразположеност към образуване на камъни с определен вид. С тази особеност на далматините запознават студентите във ветеринарните учебни заведения в цял свят. В последните 80 години се печатат статии за уролитиазата при далматините във ветеринарните учебници и списания. В последните години изследванията се провеждат в два специализирани урологични центъра в САЩ:

1. Урологичен център на проф. Карл Осборн във ветеринарното училище при университета в щата Минесота;
2. Урологичен център на проф. Джералд Линч във ветеринарното училище при университета в щата Калифорния.
В Американския Далматин Клуб работи научно-изследователска група, изучаваща урилитиазата, провеждат се семинари за кинолози и развъдчици.
В нашата държава, където далматините са се появили съвсем скоро се усеща недостиг на информация по този проблем, отсъстват професионални публикации на руски език. Във ветеринарните учебни заведения в Русия традиционно се отделя повече внимание на селскостопанските животни.
Първите руски собственици на далматини са узнали за тази предразположеност на породата благодарение на специалната глава в книгата на Ирина Петракова “Мой любимый далматин”. За това представлява целесъобразно да се предложи на вниманието на всички развъдчици и любители на породата обзор на последните материали на Американския Далматин Клуб, посветени на уролитиазата. Съветваме ви също така да запознаете вашия ветеринарен лекар с този обзор.
ПОРОДНА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНОСТ НА ДАЛМАТИНА КЪМ ОБРАЗУВАНЕ НА КАМЪНИ В ПИКОЧНИТЕ ПЪТИЩА
Като начало бързаме да уверим всички обезпокоени любители на породата: предразположеността на далматините към образуване на камъни не означава неизбежност от заболяването, а още повече непълноценност на породата. Особеностите на обмяната на веществата при далматина, обуславящи образуването на камъни са сходни с обмяната на веществата при човека и някои човекоподобни маймуни; и така, както не всеки човек заболява от уролитиаза, так и не при всеки далматин се образуват камъни. Да и всред всички породи кучета далматините заемат далеч не първото място по уролитиаза.
ВИДОВЕ КАМЪНИ
Камъните образуващи се при кучетата от различни породи, имат различен минерален състав и се формират по различни причини. Най-често при всички породи кучета се срещат струвитни камъни, или “инфекциони” камъни (63 %). На второ място оксалати на калция, и само 6 % - уратни камъни – и те се срещат като цяло при далматините.
В черния дроб на далматините, изглежда, отсъства един от ферментите. Затова при метаболизма на особен вид протеини - пурини – произтича повишено отделяне на пикочна киселина, от кристалите на която могат да се образуват камъни. Особеностите на обмяната на веществата и диетата като цяло дават така наречената “нестабилна урина”. Нестабилната урина се образува под въздействието на много фактори: ненормална киселинност (рН) на урината, пренаситеност на урината, присътствие в урината на кристалообразуващи компоненти, ненормална температура на урината и др.
По резултатите от изследвания в течение на 15 години на 3000 далматина страдащи от урилитиаза, в 94 % от случаите при тях са открити пуринови камъни (и само в 1 % от случаите – “инфекциони” струвитни камъни). От тях 83 % при далматините се състоят от урати на амониева киселина, на второ място – камъни от пикочна киселина, на трето място – камъни от урати на натрия. От 1991 година при далматините започват да се откриват ксантинови камъни (1 %), разновидност на пуриновите камъни, образуващи се в резултат на предозиране с алопуринол. Сърцевината на такива камъни се състои от урати, обкръжени със слоеве ксантин. За съжаление, е невъзможно да се определи ксантина с помощта на обичайните лабораторни методи, така че дори и в САЩ ксантина се определя само в един специализиран център. Още по-важно е това, че ксантиновите камъни не се поддават на разтваряне с медикаменти и е възможно да се отделят само по хирургичен начин. Възможно е, случаите на неудачно медикаментозно лечение да се объяснят именно с ксантиновата обвивка на уратните камъни.
Но за щастие, както вече се спомена, 83 % камъните при далматиниите се състоят от урати на амониевата киселина и се поддават достатъчно добре на разтваряне с помощта на антиуратни медикаменти. Тези камъни имат гладка закръглена форма и благодарение на това, понякога се случва кучето само да изкара камъни (12,3 % от случаите), или е възможно да се бутнат назад в пикочния мехур с помощта на инструменти.
Както и при кучетата от другите породи, при далматините в резултат на пикочна инфекция могат да се образуват струвитни камъни. Наистина, струвитите се формират най-често в алкална урина с рН > 7.0 (с това изглежда се обяснява и редкостта на тези камъни при далматините, и с тяхната вродена склонност към по-кисела урина). Пикочната инфекция се предизвиква най-често от три вида бактерии: E.coli, Staphylococcus и Proteus. От тези трите вида E.coli се среща най-често, но не предизвиква образуване на камъни. Но стафилококите и протеите предизвикват образуване на камъни, ако рН на урината достига 7.8 – 7.9. Пикочната инфекция не образува уратни камъни (обичайни за далматините), а напротив, присъствието на уратни камъни може да стане причина за вторични инфекции на пикочните пътища, които не са съществували по-рано, а инфекцията, сама по себе си може да усложни поствянето на диагнозата.
ЛОКАЛИЗАЦИЯ НА КАМЪНИТЕ
Пикочните камъни при кучетата могат да се образуват или в горните отдели на отделителната система (бъбреци, пикочни канали), или във долните отдели (пикочен мехур, пикочен канал). Съгласно данните, събрани за 15 години наблюдение, при 97,3 % от далматините камъните са били намерени в долните отдели, където тяхното лечение протича доста по-лесно и успешно, отколкото лечението на бъбречните камъни. А и самочувствието на кучетата в този случай е много по-добро. И дори в случаите на неизбежна хирургическа намеса, за разлика от операцията на бъбреците, нуждаеща се от уникална апаратура, опитните хирурзи и отнасящата се към “големите”, скъпоструващи операции, операцията на пикочния мехур се отнася към “малките” операции и е сравнима по сложност с премахването на апендицит при човека.
Само при 1,2 % далматини, камъните са намерени в горните отдели на отделителната система, а при 1,5 % - едновременно в горните и долните отдели. Съставът на камъните от горните отдели не се уточнява.
УРОЛИТИАЗА ПРИ МЪЖКИТЕ И ЖЕНСКИТЕ КУЧЕТА
Ако сред кучетата от всички породи камъните се срещат най-често при женските (60 %), което се обяснява с инфекциозния произход на струвитните камъни и по-голямата предразположеност на женските към инфекции на отделителната система, то при далматините е обратно, в 97 % от случаите на уролитиаза се регистрират при мъжките. Това може да се обясни с анатомическата особеност на строежа на пикочополовата система на мъжките кучета. За това, защото уретрата при женските е по-къса и по-широка, те лесно изкарват камъни дори със значителен размер, без видими симптоми, и остават по-този начин, неразпознати болни. При мъжките стесняването на пикочния проток вътре от коста на пениса служи като капан за камъните с доста по-малък размер.
ВЪЗРАСТ НА РАЗБОЛЯВАНЕ ОТ УРОЛИТИАЗА
Камъните най-често се срещат при далматините на възраст 1 – 4 години. В същото време се споменава за случаи на разкъсване на пикочния мехур поради задръстване дори при 6 седмични бебета мъжкари. Също се дават примери за благополучно живеещи дълъг живот далматини, след преместване в друг район, внезапно излекувани от уролитиаза.
ПРИЗНАЦИ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
При мъжките задръстването на пикочните пътища е очевидна: мъжкият отново и отново се опитва да уринира, но безуспешно; струята прекъсва или му се отдава да изпусне само няколко капки. Понякога струята временно се “спира”. След това уринирането, обикновено при смяна на положението на тялото се възобновява.
При женските симптомите на уролитиаза напомнят признаци на пикочна инфекция, а именно по-често уриниране или позиви за него, поява от време на време на “локви” в къщи, постоянно облизване на вулвата.
Понякога, с няколко опита, кучето успява да си възобнови уринирането, изглежда прокарвайки камъка със струята урина. Във всеки случай, кучето трябва да се прегледа от ветеринар за изследвания и вземане на профилактични мерки.
Трябва да се има предвид, че урилитиазата може да протече и без видими клинични признаци, тогава анализа на урината или УЗИ потвърждават наличието на камъни (т.нар. “мълчаливи болни”).
ВИДОВЕ ДИАГНОСТИКА
1. Мониторинг на рН на урината
Доколкото уратните камъни се образуват в кисела урина (рН < 7.0), определянето на рН се явява най-простия, достъпен на всеки стопанин способ за определяне здравословното състоянието на далматина. Регулярният контрол на рН на урината служи и за целите на профилактиката, позволява да се провери правилността на избраната диета (или нейното изменение) и на лечението. За това на всички стопани на далматини се препоръчва регулярно да проверяват рН на урината и да водят дневник.
Нивото на рН се измерва с помощта на усъвършенствани лакмусови ленти, даващи точното значение на рН. Най-добре е урината да се проверява сутрин на гладно. Пуснете за малко лентата в урината и сравнете цвета й със цветната скала.
Регулярният контрол и воденето на дневник за резултатите позволява да се определи, колко одавна при далматина се образува нестабилна урина, и да се започне лечение преди кристалите да прерастнат в камъни.
Ако нивото на рН е по-високо от 7.0 и се задържа на това ниво в продължение на няколко измервания, се обърнете към ветеринар по повод възможна пикочна инфекция.
2. Анализ на урината
При всяко подозрение за уролитиаза (рН < 6.5 или други симптоми), а най-добре регулярно с цел профилактика, следва обезателно да се направи анализ на урината.
Съберете свежа урина в стъклена банка. Не взимайте урина след като далматина скоро е уринирал, защото пикочния мехур може да се е прочистил от кристали и пясък. Най-добре е да съберете събралата се през нощта урина рано сутрин, преди хранене. Или, най-малко след като кучето не е уринирало в течение на 4-5 часа. Предайте урината в лабораторията колкото се може по-скоро, не я охлаждайте, защото при охлаждането й на по-ниска температура от тялото може да предизвика така наречената “лъжлива кристализация”. Предупредете за това сътрудниците от лабораторията и ги помолете да направят анализа колкото се може по-бързо.
Ако при въртенето в центрофугата в образеца от урината има утайка, следва да се определи нейния минерален състав. Анализа на минералния състав на кристалите и камъните може да се направи по два метода: качествен и количествен.
Качествения метод дава до 60 % грешки и като добавка, не позволява да се определи ксантина, един от видовете пурини, образуващ камъни при далматините. Американските специалисти по уролитиаза настояват само за количествен метод.
3. Радиографиски методи
Локализацията, размера и количеството камъни се определя с помощта на пряка или косвена радиография или УЗИ. Уратните камъни не се виждат при обикновено рентгенологично изследване. За откриването им е необходима друга, по-сложна рентгенова техника, или УЗИ.
ЛЕЧЕНИЕ. СПЕШНА ПОМОЩ
Обтурацията (блокиране с камъни) на пикочните пътища води бързо до опасно за живота състояние – в продължение на 24 – 72 часа от момента, когато урината започва да се връща назад в организма, вместо да се изхвърля от него – и трябва спешна ветеринарна помощ. Известни са случаи на разкъсване на пикочния мехур (дори при малки кученца!) поради това, че урината продължава да се натрупва.
В случаите на задържане на урина следва да се започне с нехирургическа помощ. Ако пикочните пътища при далматина са блокирани с камъни, пикочния мехур не може да се изпразни и е препълнен до такава степен, че повишеното налягане в него предизвиква болка. Препоръчва се цистоцентеза (пункция на пикочния мехур), процедура, при която през коремната стена се въвежда игла в пикочния мехур и урината се премахва със спринцовка. Такова премахване на урината позволява да се спечели време, през което състоянието на кучето се подобрява и се появява възможност за следващи опити за нехирургическа помощ.
Някои малки камъни могат да бъдат премахнати с помощта на катетър, чийто край е отрязан и смазан.
Последния метод за спешно освобождаване на пикочните пътища е хидротласък, когато физиологичен разтвор с помощта на катетър се вкарва под налягане в пикочните пътища (само под анестезия), и струята измива камъните назад в пикочния мехур. Тази процедура може да се направи повторно и болшинството кучета я понасят добре.
Ако се отдаде на камъка да се премахне с помощта на катетър или хидротласък, то хирургическата намеса често се избягва, защото много далматини при правилно избрана тактика на лечението в продължение на много години не проявяват повече никакви признаци на уролитиаза.
Ако обаче камъните се връщат обратно, всеки път блокирайки пикочните пътища, за възстановяване на нормалния отток на урината хирургичната намеса става неизбежна. За анестезията трябва изофлуоран.
КОНСЕРВАТИВНИ МЕТОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ
Ако своевременното изследване показва уролитиаза при далматина (високо ниво на пикочната киселина или наличие на уратни камъни), а също ако запушването е било преодоляно по нехирургически път, наред с лечебно-профилактичната диета могат да бъдат назначени медикаменти, които ефективно разтварят уратните камъни – алопуринол (allopurinol).
Последните изследвания на американските специалисти показват, че дозата на алопуринола трябва да бъде щателно изчислена. Кратковременното предписание на високи дози алопуринол се предписват за разтваряне на камъните. Малките дози на лекарството в продължение на дълъг период се предписват с профилактична цел. Парадоксално е, че големите дози за продължителен период предизвикват отлагане на ксантин – другия вид пуринови камъни. Този страничен ефект често се среща в тези случаи, когато кучето получава алопуринол заедно с високопротеинова диета, и рядко, при нископротеинова диета, съдържаща малко пурини. Ако алопуринола се дава заедно с антибиотици като ампицилин, друг страничен ефект от приеманите лекарства може да стане дерматит.
За изменението на киселата среда на урината, необходима за образуване на уратни камъни, могат да се назначат алкализиращи добавки, такива като potassium (калий).
За лечение или предпазване от вторични пикочни инфекции се назначава курс с антибиотици.
При успешно консервативно лечение камъните могат да излязат или да се разтворят в продължение на 3 месеца. Ако и с изминаването на това време камъните продължават да създават проблеми, с една или всички четири причини може да се обясни разочароващия резултат:
1. Неправилно определен минерален състав на камъните и следователно неправилно избрано лечение за тяхното разтваряне.
2. Първоначалния състав на камъните е бил правилно определен, но след това са се образували камъни с друг минерален състав (например, уратните камъни са се покрили с ксантинова обвивка).
3. Давани са лекарства, способстващи за образуване на камъни.
4. Собственика на кучето недостатъчно последователно и съзнателно се е придържал към предписаното лечение.
РОЛЯ НА ДИЕТАТА В ПРОФИЛАКТИКАТА И ЛЕЧЕНИЕТО НА УРОЛИТИАЗАТА
Тъй като уролитиазата е обусловена от особеностите на обмяната на веществата, профилактиката и лечението са невъзможни без правилна диета. Традиционно се е наложило противопоставяне между “високо-” и “нископротеинова” диета, чак до препоръчване на оризово-зеленчукова дажба.
Американските специалисти по уролитиаза изразяват безпокойство от подобни обобщения и непридирчиви диетични препоръки, регулярно появяващи се на страниците на изданията на регионалните и Националния далматин клуб на САЩ. Те настояват за това, че диетичните препоръки трябва да се дават на основата на научни данни и фактори, а не на основата на “разпита на 60 развъдчика”.
Както е известно, протеините се различават по своя състав. В образуването на пикочна киселина участват протеини, съдържащи пуринови основи или пурини. Образуването на уратни камъни се усилва при диети, съдържащи продукти, богати на пурини. Следователно, за далматините количеството на протеините не е толкова важно за влошаване или подобряване на здравословното състояние, колкото типа на протеина, а именно протеините, включващи пурини. “Високопротеиновата” диета, хипотетично съставена от продукти, не съдержащи пурини, няма да бъде толкова опасна за далматина, страдащ от уролитиаза, отколкото “нископротеинова” диета, състояща се от пурино-съдържащи белтчини, която ще бъде в голяма степен нежелателна за същия далматин.
Красноречив пример: далматин, в продължение на 13 години не проявяващ никакви признаци на уролитиаза, е започнал ежедневно да получава по две лъжици “лечебна” хранителна добавка, съдържаща 14 % протеин. След няколко седмици при него е настъпила силна задръжка на урина. При по-внимателно изучаване на етикета се изяснило, че “нископротеиновата” добавка се приготвя от черен дроб – възможно, най-лошия за далматина продукт съдържащ пурини.
Друг предразсъдък, редовно обсъждан на сбирките на развъдчици и любители на далматина, се нарича оризово-зеленчукова диета, ако в нейния състав влизат зеленчуци, богати на пурин (бобови растения, цветно зеле и др.).
Американските специалисти настояват за по-задълбочени научно и статистически обосновани диетични препоръки, особено за отглеждането на малки кученца. Извънредно загрижените и обезпокоени собственици на далматини се съветват да избягват строгостите и крайностите в диетата, ако при кучето не е потвърдена диагноза уролитиаза.
При храненето с натурални продукти следва да се отдава предпочитание на продуктите със средно (птици, агнешко) или ниско (млечни продукти, яйца, болшинството зеленчуци) съдържание на пурини.
Продуктите, богати на пурини, трябва да бъдат категорично изключени! (виж приложение 1). И моля, не угощавайте своя далматин с черен дроб! (Споменават се пристъпи на заболяването след изложби).
Същите принципи се спазват и при избора на промишлени храни. Като най-ефективна анти-пикочо-каменна храна е призната Hill’s u/d, защото нейната формула понижава киселинността на урината. Но тази храна не е профилактична, а лечебна; в САЩ тя се продава само по предписание на лицензирани ветеринари.
Правилността на избраната диета може да се контролира с помощта на индикаторни ленти, определящи рН на урината (за далматини нормало рН = 6.6 – 7.0).
От друга страна, високото или ниското съдържание на протеини в храната може действително да има значение за други аспекти на здравословното състояние на далматина, освен образуване на камъни – състоянието на кожата, космената покривка, обмяната на веществата и т.н.
ДРУГИ ФАКТОРИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА КАМЪНИ
Кристализацията протича в пренаситен разтвор. В урината, събираща се в неизпразнен пикочен мехур, се усилва каменообрзуването. Следователно, далматините не трябва дълго време да не се разхождат, трябва да им се дава възможност често (а не просто регулярно) да изпразват своя пикочен мехур, колкото по-често, толкова по-добре. Ако вие можете да разхождате своя далматин през 4 – 5 часа, увеличените кристали и пясъка ще се отмиват от пикочния мехур, преди да успеят да прерастнат в камъни.
За по-често промиване на пикочния мехур на далматина следва да му се предостави чест или постоянен достъп до вода. И ако има и малки съмнения за качеството на местната водопроводна вода, на далматините, страдащи от уролитиаза, може да им се дава само дестилирана вода (а не просто питейна или пречистена).
УРОЛИТИАЗА И ЛИНЕЙНО РАЗВЪЖДАНЕ
Развъдчиците понякога казват: “Макар, че при нас никога не е имало далматини, страдащи от уролитиаза, при нас са се раждали кученца, които образуват камъни”. Това твърдение е доста съмнително, ако си спомним приведения пример с 13-годишния далматин. Затова развъдчиците достигат до разбираеми и естествени (но необосновани) изводи, че техния далматин “не е бил болен от уролитиаза”.
Авторитетните в областта на уролитиазата ветеринарни специалисти подчертават, че много кучета, при които се образуват камъни, в това число и далматините, в продължение на целия си живот никога не проявяват никакви признаци на заболяване и затова остават и неоткрити. И макар, че не всеки далматин, както и не всеки човек, се разболява от уролитиаза, предразположеността винаги присъства, “за разлика от всички други породи”, според публикациите на Калифорнийския Урологичен Център в списанието на Американската Асоциация по Ветеринарна медицина (1993 г.).
Само ако регулярните лабораторни изследвания (независимо от измеменията в диетата, в питейната вода и преместването на друго място за живеене) неизменно потвърждават отсътствието на неправилни пикочни кристали, може да се направи извод, че даден далматин не страда от уролитиаза дори и в скрит вид.
Ако подобни изисквания отговарят и за предците, потомците и братята и сестрите на даденото куче, може да се постави въпрос за линии, свободни от уролитиаза. Но за сега ние наблюдаваме обратни примери. А и събирането на документални потвърждения и статистически данни не е възможно, защото е много сложно във всеки конкретен случай да се разделят влиянията на ендогенните и екзогенните фактори.
А и разпространеността на уролитиазата във всички географски популации на далматините показва по-скоро това, че дрейфа на гените, определящи тази особеност, е произлязъл много одавна, преди векове или хилядолетия, засягайки породата от нейните корени, когато тя още е представлявала сама по себе си, немногочислена и географски обособена популация. Освен това, косвено се потвърждава, че от тогава породата съществува в “чист вид”, без метизация.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Признато е, че далматините имат породна предразположеност към образуване на камъни независимо от пола, възрастта, мястото на живеене и принадлежността към тази или друга вътрепородна линия или семейство. Това заболяване достатъчно успешно се поддава на диагностициране, лечение и профилактика.
Диагностиката се провежда на основата на:
1. определяне на рН на урината;
2. лабораторен анализ на урината;
3. изследване на минералния състав на утайката на урината;
4. специални методи за рентгенова диагностика и УЗИ;
5. клинични признаци на заболяването.
Общите профилактични мерки за далматините, склонни към образуване на камъни, включват:
1. редовно измерване на рН на урината и поддържането й на ниво 6.5-7.0;
2. редовен лабораторен анализ на урината;
3. нископуринова диета;
4. постоянен достъп до вода (най-добре дестилирана или в краен случай, пречистена);
5. колкото се може по-често разхождане на кучето.
Консервативни методи на лечение на уролитиазата:
1. Локализацията на камъните, определяне на техния брой и размер с помощта на специална рентгенова техника и УЗИ.
2. Премахване на камъните, ако блокират оттока на урината с помощта на катетър или по метода на хидротласъка.
3. Определяне минералния състав на камъните.
4. Антибиотици за предотвратяване или лечение на вторични пикочни инфекции.
5. Диета, предотвратяваща образуването на камъни.
6. Медикаменти, предотвратяващи образуването на камъни.
7. Добавки, способстващи алкализирането на урината.
Хирургически методи:
1. цистотомия (операция на пикочния мехур);
2. уретротомия (в краен случай).
Мерки за неотложна помощ при силно задържане на уринирането:
1. Спешно насочване към ветеринар.
2. Премахване на урината с помощта на цистоцентеза – пункция на пикочния мехур.
3. Определяне на местоположението, количеството и размерите на камъните.
4. Премахване на малките камъни по нехирургичен път: катетър или по метода на хидротласъка, възможно е нееднократно.
5. В случаите на неуспех – хирургично премахване на камъните.  
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ МЕДИКАМЕНТИ
Терапевтичното лечение на нефролитиазата и уратната нефропатия включва три основни момента: поддържане на диурезата над 2 литра в денонощие, алкализиране на урината и лечение с алопуринол. Поддържането на диурезата и алкализацията на урината довеждат до разтварянето на камъните.
Алкализацията на урината може да се направи с натриев бикарбонат (1300 мг х 3 пъти/денонощие), тринатриев цитрат (5 г х 3 пъти/денонощие), но в настоящия момент най-ефективнен и с най-малки странични ефекти се счита бикарбонат или цитрат на калия 0,5-1 мекв/кг/денонощие (60-80 мг/денонощие на 2-3 приема). Достаточно е, рН на урината да бъде в пределите на 6,5-7.0 макар и за няколко часа в денонощието.
Алопуринола инхибира фермент на ксантиноксидазата, който участва в превръщането на хипоксантина в ксантин, а ксантина в пикочна киселина и подтиска излишния синтез на пурини.
Режима на дозиране се установява индивидуално под контрола на концентрацията на урати и пикочна киселина в кръвта и урината. Предписват се таблетки по 100 и 300 мг.
Честотата на прием е 2-4 пъти в денонощие след хранене. За възрастни далматини денонощната доза е от 50 мг при лека, до 250-300 мг при тежка степен.
За профилактика (може да бъде безсимптомна бактериурия без възпаление) и лечение на инфекции на пикочните пътища най-оптимални са: флуорхинолон 7-14 дневен прием (по латинската азбука), 1 - ципрофлоксацин – ципринол, ципробай, цифран, ципролет; 2 – норфолоксацин – нолицин; 3 – офлоксацин – заноцин, таривид, 4 – пефлоксацин – абактал; нитрофуран – 7-10 дни; нитроксолин (5-НОК) – 10-14 дни; ампицилин.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
ПРОДУКТИ С НАЙ-ВИСОКО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПУРИНИ
- аншоа (вид риба)
- мозък
- бъбреци, говеждо месо
- месо от дивеч (сърнешко, еленско месо и т.н.)
- херинга и хайвер от нея
- черен дроб (телешки и говежди)
- скумрия
- месни екстракти
- сардини
- mussels, scallops - вид миди
- мая, квас, закваска
ПРОДУКТИ С УМЕРЕНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПУРИНИ
- аспержи
- бекон
- хляб и всички зърнени храни
- карфиол
- змиорка
- риба (сладководна и морска, освен посочените по-горе)
- бобови растения (всичи видове)
- месо (говеждо, агнешко, свинско месо, телешко месо)
- месни супи и бульони
- гъби
- овесено брашно, овесена каша
- зелен грах
- свинско (включително шунка)
- птици (пилешко, патешко, пуешко месо)
- молуски (раци, омари, стриди)
- спанак
- език
- шкембе
- пшенични зародиши и трици
ПРОДУКТИ С НИСКО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПУРИНИ
- напитки (кафе, чай, сода, какао)
- масло
- хляб и зърнени храни с изключение на пшеничните
- сирене и кашкавал
- яйца
- сланина
- хайвер от риба (включително и черния хайвер)
- плодове и плодови сокове
- желатин
- мляко (масло, кондензирано мляко, кисело мляко)
- ядки (включтелно и фъстъчено масло)
- тестени изделия
- захар, сиропи, сладкиши
- зеленчуци (с изключение на посочените по-горе в списъка)
- зелечукови и крем супи
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ
- Витамин С и биофловоноиди – понижават нивото на пикочната киселина в кръвния серум.
- Келп (морски водоросли) – съдържат пълноценен белтък и жизнено важни минерали, способстват за понижаването на нивото на пикочната киселина в кръвния серум.
- Люцерна – добър източник на минерални и други хранителни вещества, които спомагат за намаляване на концентрацията на пикочната киселина.
- Пресен сок от вишни и ягоди – неутрализират пикочната киселина.
- Сок от целина, разреден с преварена вода.
- Растения, семки, орехи.
Списък на използваната литература:
1. DCA Teaching Seminar by Joseph Bartges, DVM, Ph.D. Minnesota Urolith Center University of Minnesota School of Veterinary Medicine.
2. Dalmatian Club of America. The study Group on Urinary Stones. Fallacy of “Low Protein” vs.”High Protein” in Generalizing About Diets for Stone-Forming Dalmatians.
3. Fifteen Year’s Data of Almost 3000 Dalmatians Urinary Stones. By Carrol H. Weiss Study Group on Urinary Stones Research Committee Dalmatian Club of America.
4. Dipsticking in Monitor Urinary pH, DCA.
5. Urinary Stone Forming in Dalmatians. Prepared by Study Group on Urinary Stone Research Committee DCA.  
Изготвил: Ирина Жукова, г. Тюмен, развъдник за далматини “из Снегов Сибири”
Превод: Елена Нейчева, развъдник Spotmaniac, България