Dalmatian dog kennel

Дисплазия на тазобедрените стави - речник на срещащите се термини

  • Преводач: Елена Нейчева
  • Последен редакционен преглед: 2026-08-05

Какво представлява дисплазията

Дисплазията на тазобедрената става е наследствена аномалия, която често се среща при породите немска овчарка, коли, нюфаундленд. 50% немски овчарки в Швеция, Дания, Германия и Америка са болни от дисплазия.

Редакционна бележка: Това не е една статия, а няколко стари текста, събрани един след друг. Разделителните линии показват къде свършва единият и започва следващият. Пет неща в тях вече не са верни и е важно да ги знаете, преди да съдите за куче по написаното.

Степените. Текстът дава четири стадия и означения HD-2, HD-3 и HD-4. Такава скала вече няма. FCI използва пет категории, от A до E.

Процентите за потомството. Числата 37,5, 50 и 84,1 на сто не са верни. Дисплазията не се унаследява като менделов признак с фиксирани вероятности, а зависи от много гени и от условията на отглеждане.

Лечението. "Лечение не съществува, препоръчва се покой" вече не е вярно. Днес има медикаментозно лечение, физиотерапия и операция до пълна смяна на ставата, а вместо покой се препоръчват контрол на теглото и премерено движение.

Оценката по външен вид. Куче, което ходи нормално, също може да е с дисплазия. Тя се установява само с рентгенова снимка по официалния ред, а не в ринга и не по походка.

Възрастта. Официалната снимка се прави най-рано на една година, а при едрите породи на година и половина. Това обаче е прагът за официалната оценка, не за преглед. Ако кучето куца или го боли, не се чака тази възраст.

Речник на термините

  • Дисплазия - нарушение в развитието на анатомичен участък, орган или тъкан;
  • Тазова кост - една от двете симетрични кости, образуващи с кръста скелета на таза;
  • Бедрена кост - костта на бедрото, която се съединява в горната си част (главата) с таза, образувайки тазобедрената става;
  • Шийка на бедрото - горната част на бедрената кост, прехода от костта към главата на бедрената кост, "влизаща" в чашката на таза;
  • Чашка на таза - вдлъбнатина в тазовата кост, част от тазобедрената става от страни на таза (неговата ставна ямка);
  • Ръб на чашката на таза - издатина над вдлъбнатината на тазовата кост;
  • Кръгло сухожилие - много силно сухожилие, което задържа главата на бедрената кост вътре в чашката на таза.

АНАТОМИЯ НА ТАЗОБЕДРЕНАТА СТАВА

Нормалната чашка (чашката на таза) има форма на полусферична вдлъбнатина. Тазовата кост на 2/3 трябва да обхваща чашката, допирайки повърхността на главата на бедрената кост.

При дисплазия вдлъбнатината на чашката има по-плоска форма. Главата не влиза дълбоко в чашката и често се случва тя да изпадне от чашката вследствие тежестта на тялото. Уплътняването на чашката има наследствен характер. Такъв порок е резултат от подбирането на двойки, без да се отчита строежа и функцията на задните крайници.

Признаци и степени

Първите признаци се виждат достатъчно рано: вялост, скованост на движенията, нежелание за скачане, неуверена, колеблива походка. Почти винаги при дисплазия се наблюдава лошо развитие и бедна мускулатура в тазобедрената област (тясно, слабо бедро).

Обаче точно определение ще даде рентгенът на възраст 1 година.

Съществуват 4 стадия на дисплазия:

  1. Нормален таз;
  2. Лека дисплазия - I-ва степен (слабо уплътнена чашка, но главата стои в нея дълбоко);
  3. Средна дисплазия - II-ра степен (ясно забележими неравности по повърхността на главата, тя има гъбообразна форма, чашката е забележимо уплътнена, съединението (ставата) още е достатъчно здраво);
  4. Тежки дисплазии - III-та и IV-та степен (повърхностите и на чашката, и на главата са уплътнени и разрушени, ставата систематично се намира в състояние на изместеност).

Лечение с химиотерапевтични препарати не съществува. Препоръчва се покой и минимално натоварване на болните стави.

Развъждане и наследственост

Заплождането на болни от тазобедрена дисплазия родители дава много отрицателен резултат. При заплождането на външно здрави мъжки и женска се получават 37,5% болни потомци; при родители с дисплазия - 84,1 %; ако единият от родителската двойка е болен - 50% болни (по данни на професор Шлаф).

Международната федерация по кинология (FCI) е постановила да извади от развъждане мъжки кучета с дисплазия. Женски с лека степен (HD-2) се допускат по особено решение в зависимост от ценността на конкретното куче.

Дисплазията е също така сериозна, както крипторхизмът или пороците на зъбната система.

Инбридинг по кучета, за които има подозрение за носителство на този дефект, е недопустим. При тежки степени на дисплазия (HD-3, HD-4) кучетата са непригодни за служебно използване и развъждане. Ако използването за работа на кучета с лека степен е приемливо, то при развъждането кучетата с дисплазия не могат да се използват.

Проф. Гример

Манфред Шефлер

Механизмът на унаследяване

Съществуват две мнения за механизма на предаване на дисплазията на тазобедрената става по наследство:

  1. Доминантен алел с непълно разпадане;
  2. Рецесивен алел или промежутъчен механизъм.

Авторът предлага да се освободим от менделовия подход и да използваме съвременната популационна генетика. Много е важно да се провери кучето. Вече визуалният преглед дава резултати. При кучетата с неправилна стойка и видимо неправилно положение и строеж на задните крайници при рентгеноложка проверка се открива наличие на дисплазия. Особено подозрително трябва да се отчита обърнатата настрани скакателна става или наличието на лоша координация на ставите.

Хенриксън и Олсън първи откриват и доказват връзката на потомците и родителите при унаследяването на дисплазия. Генетичните изследвания показали връзка на дисплазията със селекцията на някакъв ценен и полезен признак. Научните изследвания са насочени в изучаването на възможността съхраняването на положителни признаци (дълги бедра и отчетливи ъгли при немската овчарка) и в същото време предпазване на породата от дисплазия. Необходим е рентгенов преглед на всички племенни кучета на възраст 1-2 години. Важен фактор за разпространението на дисплазията в породата трябва да се нарече диспропорция на размерите. Достигането на необходимата дължина на костите е повлякло със себе си образуването на остри ъгли на съчленяване, което на свой ред определило преместването на центъра на тежестта и като окончателен резултат - възникването на заболявания на тазобедрените стави.

Отделяйки сериозно внимание на скелета в племенната работа, вие можете да забележите връзката между неголемия наклон на таза, неголемия ъгъл на бедрото към хоризонтала и нормалното състояние на ставите. Спадащият таз, свързан с несъвършен ъгъл на постава на задните крайници, образува лост, чието неголямо механично въздействие се предава чрез ставите на мускулатурата във вид на стягащ момент.

Растеж, тегло и движение

Кучетата бегачи имат рязко скосена крупа и остри ъгли на скакателните стави. Любовта на хората към хармония постепенно отслабила тази природна тенденция, което довело до печални последствия. Необходимо е да се обръща внимание на количеството мускулна маса - това е основен момент, способстващ за правилното функциониране на ставата.

Бавният растеж, средното тегло, малкото количество тлъстини, късното съзряване са залог за нормалното формиране на тазобедрените стави.

Напълно очевидно е, че кучетата със затруднени движения не трябва да се използват в развъждането. И тук решаващо значение придобива експертизата на кучетата на изложба. Срещат се описания на "отлични" кучета с недостатъци в движенията. Всички кучета, имащи видими дефекти, трябва да преминат през рентгеново изследване.

За едрите кучета, при бързото им израстване е необходимо категорично да се ограничат натоварванията на ставите до тяхното пълно развитие.

Съдиите могат да видят фенотипните отклонения, а развъдчиците са длъжни на генетичен принцип да водят "върхушката на породата", обръщайки внимание на малките отклонения от стандарта в движенията и строежа на крайниците.

Разпространението на дисплазията е резултат от неправилната работа на развъдчиците.

(От) Списание "Hunde Revue"

Какво показват изследванията

По резултати от многочислени и многогодишни изследвания на този въпрос, с увереност може да се каже, че дисплазията е вродено биохимично нарушение на равновесието, което се проявява преимуществено на възраст от 8 седмици до 9 месеца - в периода на интензивен растеж.

Около 1 година приключва растежът и формирането на костите, стабилизира се степента на дисплазия.

Инбридингът е един от важните отрицателни фактори. Подборът на производителите се счита за неправилен, ако не се отчитат развитието на мускулатурата на корпуса, теглото и размерът, дефекти на скелета. Рязкото различие по тези показатели в двойката довежда до нарушения, признаците на които се предават доминантно с непълно проникване.

Райзер счита, че наклонът на крупата има важно значение в благополучието на кучето по отношение на дегенеративността. По-натам той отделя по-голямо внимание на избора на производител по състоянието на мускулатурата, развитието, теглото и ръста.

Голямата активност на кученцето влияе положително на мускулатурата и отрицателно на правилното формиране на ставите. Затова на дисплазия са подложени много тежките кученца - както апатичните, така и излишно подвижните.

Библиография

Библиотека

Здраве