Дисплазия на тазобедрените стави - речник на срещащите се термини

Дисплазия – нарушение в развитието на анатомичен участък, орган или тъкан;
Тазова кост - една от двете симетрични кости, образуващи с кръста скелета на таза;
Бедрена кост – костта на бедрото, която се съединява в горната си част (главата) с таза, образувайки тазобедрената става;
Шийка на бедрото – горната част на бедрената кост, прехода от костта към главата на бедрената кост, "влизаща" в чашката на таза;
Чашка на таза – вдлъбнатина в тазовата кост, част от тазобедрената става от страни на таза (неговата ставна ямка);
Ръб на чашката на таза – издатина над вдлъбнатината на тазовата кост;
Кръгло сухожилие – много силно сухожилие, което задържа главата на бедрената кост вътре в чашката на таза.
* * *

Дисплазията на тазобедрената става е наследствена аномалия, която често се среща при породите немска овчарка, коли, нюфаундленд. 5096 немски овчарки в Швеция, Дания, Германия и Америка са болни от дисплазия.
АНАТОМИЯ НА ТАЗОБЕДРЕНАТА СТАВА
Нормалната чашка (чашката на таза) има форма на полусферична вдлъбнатина. Тазовата кост на 2/3 трябва да обхваща чашката допирайки повърхността на главата на бедрената кост.
При дисплазия вдлъбнатината на чашката има по-плоска форма. Главата не влиза дълбоко в чашката и често се случва тя да изпадне от чашката в следствие тежестта на тялото. Уплътняването на чашката има наследствен характер. Такъв порок е резултат от подбирането на двойки без да се отчита строежа и функцията на задните крайници.
Първите признаци се виждат достатъчно рано: вялост, скованост на движенията, нежелание за скачане, неуверена, колеблива походка. Почти винаги при дисплазия се наблюдава лошо развитие и бедна мускулатура в тазобедрената област (тясно, слабо бедро).
Обаче точно определение ще даде рентгена на възраст 1 година.
~ . ~ . ~
Съществуват 4 стадия на дисплазия:
1. Нормален таз;
2. Лека дисплазия – I-ва степен (слабо уплътнена чашка, но главата стои в нея дълбоко);
3. Средна дисплазия – II-ра степен (ясно забележими неравности по повърхността на главата, тя има гъбообразна форма, чашката е забележимо уплътнена, съединението (ставата) още е достатъчно здраво);
4. Тежки дисплазии – III-та и IV-та степен (повърхностите и на чашката, и на главата са уплътнени и разрушени, ставата систематично се намира в състояние на изместеност).
Лечение с химиотерапевтични препарати не съществува. Препоръчва се покой и минимално натоварване на болните стави.
~ . ~ . ~
Заплождането на болни от тазобедрена дисплазия родители дава много отрицателен резултат. При заплождането на външно здрави мъжки и женска се получават 37,5% болни потомци; при родители с дисплазия - 84,1 %; ако един от родителската двойка е болен - 50% болни (по данни на професор Шлаф).
Международната Федерация по Кинология (FCI) е постановила да извади от развъждане мъжки кучета с дисплазия. Женски с лека степен (HD-2) се допускат по особено решение в зависимост от ценността на конкретното куче.
Дисплазията е също така сериозна, както крипторхизма или пороците на зъбната система.
Инбридинг по кучета, за които има подозрение за носителство на този дефект е недопустим. При тежки степени на дисплазия (HD-З, HD-4) кучетата са непригодни за служебно използване и развъждане. Ако използването за работа на кучета с лека степен е приемливо, то при развъждането кучетата с дисплазия не могат да се използват.
Проф. Гример
~ . ~ . ~
Манфред Шефлер
Съществуват две мнения за механизма на предаване на дисплазията на тазобедрената става по наследство:
1. Доминантен алел с непълно разпадане;
2. Рецесивен алел или промежутъчен механизъм.
Авторът предлага да се освободим от менделеевия подход и да използваме съвременната популационна генетика. Много е важно да се провери кучето. Вече визуалния преглед дава резултати. При кучетата с неправилна стойка и видимо неправилно положение и строеж на задните крайници при рентгеноложка проверка се открива наличие на дисплазия. Особено подозрително трябва да се отчита обърнатата на страни скакателна става или наличието на лоша координация на ставите.
Хенриксън и Олсън първи откриват и доказват връзката на потомците и родителите при унаследяването на дисплазия. Генетичните изследвания показали връзка на дисплазията със селекцията на някакъв ценен и полезен признак. Научните изследвания са насочени в изучаването на възможността съхраняването на положителни признаци (дълги бедра и отчетливи ъгли при немската овчарка) и в същото време предпазване на породата от дисплазия. Необходим е рентгенов преглед на всички племенни кучета на възраст 1-2 години. Важен фактор за разпространението на дисплазията в породата трябва да се нарече диспропорция на размерите. Достигането на необходимата дължина на костите е повлякло със себе си образуването на остри ъгли на съчленяване, което на свой ред определило преместването на центъра на тежестта и като окончателен резултат – възникването на заболявания на тазобедрените стави.
Отделяйки сериозно внимание на скелета в племенната работа, вие можете да забележите връзката между неголемият наклон на таза, неголемият ъгъл на бедрото към хоризонтала и нормалното състояние на ставите. Спадащият таз, свързан с несъвършен ъгъл на постава на задните крайници, образува лост, чието неголямо механично въздействие се предава чрез ставите на мускулатурата във вид на стягащ момент.
Кучетата бегачи имат рязко скосена крупа и остри ъгли на скакателните стави. Любовта на хората към хармония постепенно отслабила тази природна тенденция, което довело до печални последствия. Необходимо е да се обръща внимание на количеството мускулна маса – това е основен момент, способстващ за правилното функциониране на ставата.
Бавният растеж, средното тегло, малкото количество тлъстини, късното съзряване са залог за нормалното формиране на тазобедрените стави.
~ . ~ . ~
Напълно очевидно е, че кучетата със затруднени движения не трябва да се използват в развъждането. И тук решаващо значение придобива експертизата на кучетата на изложба. Срещат се описания на "отлични" кучета с недостатъци в движенията. Всички кучета, имащи видими дефекти, трябва да преминат през рентгеново изследване.
За едрите кучета, при бързото им израстване е необходимо категорично да се ограничат натоварванията на ставите до тяхното пълно развитие.
Съдиите могат да видят фенотипните отклонения, а развъдчиците са длъжни на генетичен принцип да водят "върхушката на породата", обръщайки внимание на малките отклонения от стандарта в движенията и строежа на крайниците.
Разпространението на дисплазията е резултат от неправилната работа на развъдчиците.
~ . ~ . ~
(От) Списание "Hunde Revue"
По резултати от многочислени и многогодишни изследвания на този въпрос, с увереност може да се каже, че дисплазията е вродено биохимично нарушение на равновесието, което се проявява преимуществено на възраст от 8 седмици до 9 месеца – в периода на интензивен растеж.
Около 1 година приключва растежа и формирането на костите, стабилизира се степента на дисплазия.
Инбридингът е един от важните отрицателни фактори. Подбора на производителите се счита за неправилен, ако не се отчитат развитието на мускулатурата на корпуса, теглото и размера, дефекти на скелета. Рязкото различие по тези показатели в двойката довеждат до нарушения, признаците на които се предават доминантно с непълно проникване.
Райзер счита, че наклона на крупата има важно значение в благополучието на кучето по отношение на дегенеративността. По-натам той отделя по-голямо внимание на избора на производител по състоянието на мускулатурата, развитието, теглото и ръста.
Голямата активност на кученцето влияе положително на мускулатурата и отрицателно на правилното формиране на ставите. Затова на дисплазия са подложени много тежките кученца – както апатичните, така и излишно подвижните.
Списание "Доберман" 1994 - 2
http://www.hunt.rin.ru/html/article1915-1.html
Превод: Елена Нейчева, развъдник Spotmaniac, България