BG 
EN Canine hip dysplasia, Dysplasia articulationis coxae
Дисплазията на тазобедрената става при кучето се характеризира с различна по степен отпуснатост (хлабавост на тазобедрената става), сублуксация (частична дислокация) и тежки артрозни изменения. Клиничните изяви варират от липса на каквито и да било клинични признаци при някои засегнати кучета, до тежка куцота при други. Още повече, тежестта на клиничните признаци не корелира задължително със степента на наблюдаваните радиографски или патологични изменения. Породата и индивидуалните особености на темперамента биха могли сериозно да повлияят степента на дискомфорт, която демонстрират различните индивиди.
Развитие
Дисплазията на тазобедрената става е генетично обусловено заболяване, което е наблюдавано при повече от 82 признати породи кучета. От първоначалното му диагностициране през 1935 година, то се среща най-често при по-едрите породи.
Заболяването се унаследява и се развива обикновено прогресивно, като има полигенен тип на унаследяване. Това означава, че е необходимо наличие и съчетание на множество гени, за да се прояви заболяването. Обикновено тазобедрените стави при кучета, които в последствие развиват това заболяване, по време на раждане и скоро след това са напълно нормални. В повечето случаи дисплазията се проявява и при двата крайника (билатерално). При приблизително 7% от случаите е засегната само едната става.
Една от най-ранните програми за редуциране на дисплазията на тазобедрената (коксо-фемуралната) става е започната още през 1959 от Swedish Kennel Club. Тя поставя като задължително условие представянето на сертификат за нормални тазобедрени стави, диагностицирано чрез радиография, за всяка немска овчарка, за да участва и бъде награждавана на състезание, както и за да бъде внесена и регистрирана в Швеция. Развъдчиците са поощрявани да развъждат само кучета свободни от заболяването.
За нещастие, случаите на тазобедрена дисплазия при шведските овчарки не спадат така бързо, както се е очаквало при задействане на програмата. Десет години на селективно развъждане не успяват да редуцират случаите на средни и тежки по степен заболявания. Общото убеждение, че изключването на диспластични животни от разплод, ще доведе до поколение, което ще е свободно от заболяване, се оказва невярно. При кръстосване на две радиографски здрави кучета може да се стигне до раждане на диспластично поколение, ако са налични гените, отговорни за заболяването.
Няколко вторични фактора повлияват също развитието на дисплазията на тазобедрената става. Те включват телесния размер и тегло, телесното развитие и растежния модел. Когато е налице генетичния потенциал за дисплазия, храненето на кучетата с високо калорични храни, високо протеинови диети, водещи до бързо натрупване на телесна маса, ускоряват проявата и тежестта на заболяването.
Степента на замускуленост на задните крайници също е свързана с развитието на дисплазията. При немските овчарки, колкото по-голяма е мускулната маса на задните крайници, толкова по-редки са случаите на дисплазия. Добре балансираната мускулна поддръжка е необходима за осъществяване на нормална функция на ставата. Общата или специфична слабост на хълбочната мускулатура може да доведе до изменения в развитието на тазобедрената става.
Несъответствието между мускулната поддръжка и бързия растеж на скелета означава, че ако мускулите на задните крайници изостанат от темпа на растеж и достигане на функционална пълноценност на костите, това може да доведе до нестабилност на ставите, което евентуално да доведе до развитие на дегенеративен артрит. Тази теория се подкрепя от факта, че хрътките, със своята огромна мускулна подкрепа на относително лекия си скелет, боледуват много рядко от дисплазия.
Клинични признаци
Първичният признак при дисплазията на тазобедрената става при кучетата е отпуснатостта на ставата. Това може да доведе до възпаление в самата става, съпроводено с болка и куцота. Специално тази отпуснатост при млади кучета води до иницииране на порочен цикъл, в началото на който движението и усилието за носене на телесната маса водят до изместване на фемуралната глава в ненормално положение. Това от своя страна оказва неблагоприятно влияние върху осификацията (формирането на костната тъкан) на ацетабуларния ръб, ерозии и фибрилации на ставния хрущял, разтягане на облата връзка, възпалителни промени в синовиалната мембрана, удебеляване на ставната капсула и формиране на остеофити (костни образувания).
Като краен резултат се стига до ненормално плитък ацетабулум и плоска фемурална глава. Ставата претърпява дегенеративни промени в резултат на артритния процес. (Фиг. 1 и 2).
Острата и продължителна болка и куцотата при младите кучета са резултат от внезапната поява на микро фрактури (малки пукнатини или фисури) на ацетабуларния ръб. Тези фрактури са невидими радиографски, понеже са скрити зад фемуралната глава. Те са резултат на продължително натоварване на незрялата кост на ацетабуларния ръб, като следствие от носене на телесната маса или движение. Промените наблюдавани при походката у млади кучета може да включва нежелание за скачане, наподобяващо на "заешки подскоци" тичане, куцота. Някои кучета могат да издават болезнени звуци при движение на хълбочната става.
Най-общо клиничните признаци могат да бъдат обобщени по-следния начин:
- Куцота
- Клатещо/Люшкаща походка
- "Заешки подскоци" (двата задни крайника се движат заедно при тичане)
- Остри епизоди на куцота след упражнение
- Сутрешна схванатост
- Нежелание за движение
- Промяна в темперамента
- Видима болка (някои кучета са по-големи стоици от други)
- Прекомерно развитие на предните крайници и раменната мускулатура
- Атрофия на мускулатурата на задните крайници
Много важно е да се знае, че фенотипно нормално изглеждащо куче, с нормална походка, може също да Е диспластично. Не се надявайте да диагностицирате дисплазията на тазобедрената става единствено по клиничните признаци. Диагнозата основно се базира на резултатите от радиографията.
Spotmaniac - Развъдник за далматини
