Що е расово куче?

Статията е полезна за любителите на която и да е порода, независимо, че визира ротвайлера в конкретният случай.
Откъде можем да се сдобием с него?
Какво представляват родословните документи?
Кой има право да ги издава?

Въпроси, десетки пъти дискутирани на страниците на специализираните издания. Въпреки това се убеждаваме, че отговорът им не е достигнал до нашите читатели. Ежедневно получаваме писма и телефонни обаждания с въпроси, които потвърждават това.
Сега ще цитираме няколко от тях и ще им отговорим.
Първият, най-често задаван въпрос е: "Вие сте съдия, отговорете ми дали моят ротвайлер е расов?" Един доста безсмислен въпрос. Всяко куче, което принадлежи към някаква раса е расово. Ако вашето куче е ротвайлер - да, то е расово. Но как да разберем дали то е ротвайлер? Много просто. Единствено по документите му. Ротвайлерът трябва да притежава лични, надлежно издадени от оторизирана организация документи, гарантиращи неговия произход и идентификация. В нашия случай - татуировка в дясното ухо.
Коя е оторизираната организация за ротвайлери? За рамките на Република България това е Национален клуб "Ротвайлер" - член на БРФК, член на IFR.
"Но аз имам ксерокопия от родословията на родителите му. Това нищо ли не значи?"
За съжаление, тези копия нямат никаква стойност като документи за произход. Няма никаква гаранция, че именно това са родителите на кучето. Много често се оказва, че кучето е родено от известни родители, но с малката подробност - единият починал много преди зачеването му.
По-интересен е случаят, когато се окаже, че ксерокопията на родителите всъщност са на две еднополови кучета или пък бащата е по-млад от сина.
Дори зачеването да е станало пред очите ви, ксерокопията отново нямат никаква стойност. Стойността на родените от тази връзка кученца няма да се различава от тази на изцяло безпородните им събратя. "Да, но всеки, който е видял кучето ми, казва, че то е много хубаво."
Не обръщайте особено внимание на мнението на "всеки". Разбира се, болшинството хора, с които се срещате в градинките и парковете, си позволявот да дават оценка на кучето ви. Те обаче би трябвало да се въздържат от класификации от рода на "много качествен", "отличен" и т. н. Оценката им не се базира на задълбочени познания на породата. Тяхното мнение трябва да се свежда до "харесва ми" или "не ми харесва". Право на оценка имат само квалифицирани, оторизирани съдии.
"Как един екстериорен съдия би оценил куче без документи?"
Той би казал: "Като фенотип кучето ви не е лошо, но тъй като генотипът му е неизяснен, то не може да бъде оценявано като ротвайлер."
"Ние не сме го взели за изложби. За какво ни е документ?"
Познаваме много хора, които лансираха тази идея, когато внасяха на безценица "ротвайлери" от бившия СССР или ЮАР. Закупуваха се за по 20 - 30 долара, а тук те или техните поколения се продаваха за по 400 - 500 долара. Тези кучета по неведоми пътища се сдобиха с някакви документи. Собствениците се пробваха в клуба на екстериорни изложби. Убедиха се, че нямат шанс. Анатемосаха всичко и започнаха да търсят алтернативни варианти. Един от тях е продаването на кученца с ксерокопията от родословията на родителите им. Един съвет - ако все пак след всичко казано дотук решите да си купите такова куче, не давайте повече от символичните 5 лева, тъй като според обичая куче не се подарява. И запомнете: от този момент нататък вие имате едно може би прекрасно куче, но то не е ротвайлер. Документът според повечето от вас е само една подробност, но повярвайте - той няма да ви навреди.
"Какво ми гарантира родословието?"
На първо място - произходът, и то най-малко четири поколения назад.
"Гарантира ли ми родословието качества на малкото куче?"
То гарантира качествата на неговите предци - положителни и отрицателни. Когато закупите кученце, рожба на шампиони, това увеличава многократно шансовете му от него да израсне шампион. Запомнете - от два шампиона може да се роди и посредствено дете, но от две посредствени кучета не може да се роди шампион."Родиха ни се малки. Трябва да им издадете родословия."
"Купихме си кученце. Казаха, че вие ще му издадете родословие."
Това са много често срещащи се проблеми. В тези две ситуации не се обръщайте към нас. Клубът не може да се ангажира с вече родени кученца от родители неспазили задължителните изисквания: рентгенови снимки за тазобедрена и лакътна дисплазия, изпит за развъдна годност (ИРД) и други. Клубът не се ангажира включително и с кучила, родени от клубни родители, ако горните изисквания не са спазени. "Когато купувах кученцето, ми обявиха, че то е клубно."
Имайте предвид, че невинаги може да се вярва на продавачите и на обявите във вестниците. Ако обявата звучи горе-долу така: "Продавам елитни клубни ваксинирани 30 - 40-дневни ротвайлери, родители шампиони", внимавайте!

1. Няма елитни малки кученца. При определени условия елитни могат да бъдат техните родители.
2. "Клубни" - поинтересувайте се дали са от Национален клуб "Ротвайлер", респективно от регионалните му групи, или само такава е приказката. Звъннете на някого от ръководството и го разпитайте за това кучило.
3. Членовете на НКР нямат право да продават кученца, ненавършили 60 дни.
4. "Ваксинирани" - имайте предвид, че кученцето трябва да е навършило 60 дни и трябва да е ваксинирано два пъти. Веднъж на 42-ия ден и втори път на 60-ия ден. Това се удостоверява с ветеринарен паспорт, надлежно издаден от ветеринарен лекар. Ветеринарният паспорт не е документ за произход.

"Как би постъпил цивилизован ротвайлерист?"
1. Ще стане член на НКР.
2. Ще се запознае с устава, правилниците и стандарта.
3. Ще се запознае със сериозно занимаващите се с развъдна дейност и ще се поинтересува от резултатите от развъждането им.
Най-добра представа се получава при многократни посещения на екстериорни изложби. Прочетете след това резултатите в специализираните издания. На самата изложба невинаги можете да видите всичко. Бъдете търпеливи! Куче не се купува всеки ден!

Материалът е публикуван в МП през 1998г.
автор: Гергана Атанасова собсвеник на развъдник за ротвайлер Geriat's Merry Dogs