Съсобственост – залог за успех?

В последно време, прелиствайки каталози от изложби или разглеждайки снимки на кучета в списания, често след името на едно куче, в графа “собственик” стоят две фамилии. Да, наистина, едно куче има двама собственика или както сега е възприето да се наричат съсобственици.

Много неопитни собственици на кучета питат “Това какво означава, един ден кучето живее при единия, а на следващия ден – при другия?” Не, съсобствеността е нещо различно. Това е метод за достигане на заветната цел на много любители на кучета – да бъдат собственици на шампион.
Съсобственост – това е съвместно владеене на каквато и да е собственост. В този случай става дума за куче. Това може да стане по различни начини.
Кучето е взето под наем (аренда) от друга държава или град. Тук всичко е просто и ясно. Практиката е, кучето да се наеме за 5 години, както е разпространено в нашата страна (Русия – бел.пр). Шампионите, които са направили вече изложбенa кариерa, идват при новите собственици за използване в развъдната дейност за различен период от време, обикновено от половин година до 2 години. Условията на арендата във всеки конкретен случай са различни и най-вече зависят от собственика на кучето – човекът, който го е отгледал и го е направил шампион. Задачата на съсобственика (в този случай е правилно да се нарича “арендатор”) е да поддържа кучето в добро здравословно състояние, да увеличи неговите изложбени успехи и строго да спазва условията на договора.
Кучето е придобито с общи средства поради високата му цена. Много от нас биха искали да придобият куче от чужбина, от най-добрия развъдник за породата. Но кучетата от там струват много скъпо (наистина, за много хора у нас, цените на кучетата в чужбина са много високи, особено в сравнение с тези у нас) и второ (а то е и трето), приятели "скидываются на щенка" (???). В този случай кучето обикновено живее при единият от тях, а останалите получават право на едно до три кученца (или част от дохода от развъждането на кучето). Разходите за издръжка и изложби се делят по предварителна договореност, в зависимост от участието на "делящите", не само в разходите, но и в отделеното внимание за кученцето, неговите проблеми, подготовката му за изложба.
Кучето живее при единия човек (собственик), който го обича и се грижи за него, а за изложбената му подготовка се грижи другия човек (съсобственик). Този вариант на съсобственост се явява най-разпространен на този момент. Всъщност, става дума за това, че един иска да има в дома си шампион, но не може да го отгледа, а другият може, но не иска да има в дома си още едно куче (дори и много хубаво – все пак домът му не е разтегателен). При тази форма на съсобственост единия от съсобствениците е професионалист – човек, който от дълго време се занимава с развъждане на кучета. Развъждането на кучета за него не е просто хоби, а е начин на живот. Професионалистите са едновременно опитни развъдчици, фризьори на кучета, хендлери, дресьори, много често съдии. При това, “профитата” са честолюбиви и успех за тях означава успеха на техните кучета. От това лесно може да се направи извод: колкото повече подопечни, толкова повече успехи. Но поради малкият размер на жилището, нямат възможност да държат толкова кучета, колкото биха искали. А и изхранването, и разхождането на голямо количество животни представлява трудност. Затова на професионалистите са им нужни помощници – хора, при които тези кучета могат да живеят.
Практиката на съсобственост е изгодна и за двамата. Новакът получава възможност да притежава много красиво животно, което той самостоятелно не би могъл да си позволи (за купуването на такова куче са нужни не само пари, а и “връзки”). Необходимо е кучето да се подготви за изложба, да се подготви козината му и грамотно да се представи. За това, опитният съсобственик помага с ваксинациите, дава съвети за храненето, заема се с тренировките. Отделно внимание заслужава рекламата. Едно вече известно име на съсобственика означава много за популярността на кучето, защото в съсобственост се взимат само висококачествени животни. Към кучето, собственост на “професионалист”, развъдчиците проявяват много по-голямо внимание, а това означава, че мъжкият ще бъде регулярно използван за разплод, а кученцата от женската ще се продадат по-бързо и по-изгодно. При това, опитът и знанията на съсобственика помагат и тук – той по-добре познава спецификата на “кучешките” реклами. В този вариант съсобственикът-професионалист може да се нарече “продуцент” на кучето, човекът, който прави изложбената му кариера. (като Барри Алибасов на групата "На-На" (???)).
Какво получава този продуцент? Възможност да показва повече кучета. Както е известно в “кучешкия свят” – кучетата решават всичко! Ако имаш качествени кучета – имаш авторитет, а ако нямаш.... Ще трябва да почакаш, докато се появят. Но има и други преимущества. Използвайки практиката на съсобственост, професионалистите биха желали малко да се застраховат от присъщата на всички нас болест – “слепота на развъдчика (развъдника)”. Те гледат на своите животни с едни очи, а с други на чуждите кучета. За стопанина неговото куче, както и неговото дете - е най-доброто, най-красивото, най-умното. Както се казва “в своето око и гредата не виждаш”. Но такова виждане за сериозното развъждане е много вредно. А в случаите, когато кучетата са много и не са напълно собствени, развъдния процес върви много по-лесно, много по-лесно е да се откажеш от куче, което не е достатъчно добро.
Тук е необходимо да се подчертае един много съществен нюанс. Собственикът, е човекът, който обожава своето единствено и ненагледно куче независимо от неговата изложбена кариера, за кучето той е единствен! И ако вие не можете да обичате куче, което не е шампион, не го взимайте изобщо, дори със съсобственик или без него. Съдбата е индейка (пуйка ???) и винаги може да ви обърне гръб. Шикозното родословие и опитния съсобственик не са 100 процентова гаранция за успех. Важно е да разберете, че няма никаква закономерност в процеса на “създаването на звезда” и съсобствеността само повишава вашите шансове в тази лотария. Дори и с помощ от страни, кучето може да не стане шампион, но за собственика то трябва да остане най-любимото и най-доброто, а съсобственика да си опита късмета със следващото куче. Още едно удобство е това, че в крайна сметка никой не губи – собственика получава любимото, добре отгледано куче, а съсобственикът – още един шанс да изпробва късмета си в изложбената борба.
Не можем да не обърнем внимание на материалната страна на въпроса, и тук вариантите са много. Кучето може да се придобие както от собственици, така и от съсобственици или “на части”. В зависимост от договореното се разделят и разходите за отглеждане и изложби. Изхождайки от началните разходи, се разделят и доходите от използването на кучето в развъждането. Някои развъдчици реализират в съсобственост своите най-добри кученца, за да не ги “загубят” за изложби.
При съсобственост на мъжко куче най-добре е да се разделят разходите за покупка и изложби, тогава и доходите от използването на кучето ще се делят по равно. При това съсобственикът отглежда кучето, разхожда го, обучава го, а съсобственикът го показва на изложби и му прави реклама.
Когато в съсобственост е женско куче, вариантите са повече. От миниума – едно кученце за оказаната помощ при отглеждането и подготовката му за изложба до цялото кучило, ако по време на раждането кучето живее в дома на съсобственика и всички разходи са за негова сметка.
Договорът за съсобственост се сключва в устна или писмена форма (най-добре в писмена) и в него трябва максимално подробно да се опишат правата и задълженията на всяка от страните. Възможно е, вие да решите, че кучето понякога ще живее при неговия “патрон” – по време на пред изложбената му подготовка, по време на разгонването (ако при собственика има друго куче от противоположния пол) и при други, уговорени в договора случаи (заболяване на собственика, когато трябва да отидете до друг град и т.н.). Обезателно се договорете за срока на действие на договора и възможността за неговото възобновяване след изтичане на този срок. В живота на кучето винаги настъпва време, когато, дори и при успешна изложбена кариера идват на смяна по-млади и по-красиви кучета. Няма ли да се променят при това положение, условията за собственост и грижи, помислете за това на време.
Но както всичко на този свят, съсобствеността има както положителна, така и своя отрицателна страна. Тя не е толкова тъмна, но не трябва да се пропуска да се спомене. Във всеки съюз е нужна взаимна симпатия, особено в случаите, когато страните имат материална зависимост една от друга. Много добре помислете, преди да вземете куче със съсобственик. Непременно трябва този човек да ви допада. Вие пускате нов приятел в своя живот, за това помислете сериозно за психологическата съвместимост между вас. Ще ви се налага често да общувате и трябва да можете да си прощавате един на друг неизбежните недостатъци (идеални хора няма, както и идеални кучета). Уви, но не са редки случаите на разногласие и кавги.
И все пак, практиката на съсобственост е прогресивно явление, позволяващо да побеждават повече кучета, а това означава, че способства за прогреса на любимата порода. И ако в дома ви все още нямате шампион, но бихте искали да го притежавате, пробвайте се да поговорите с професионалистите, увлечени от интересуващата ви порода. Несъмнено, те с радост ще ви се притекат на помощ, защото вашите любящи ръце заедно с опита и знанията на професионалиста, могат да допринесат за изгряването на новата “изложбена звезда”.

Екатерина Сенашенко, Татьяна Филиппова
развъдник "Терлецкая Дубрава"

Превод от руски език, без претенции за съвършена точност: Елена Нейчева, собственик на развъдник за далматини Spotmaniac

© Забранява се публикуването на статията без съгласието на DalPortal.net