Как да изберем малък далматин?

Характер на далматина
Какво куче е далматинът? На какво може да разчита купувачът, взимайки такова куче. Първо, което е безценно! Любовта на добрия и предан компаньон в добри и лоши дни. Покорно и лесно обучаемо куче още от детството и по натам, с живот в продължение на 11 и повече години, през който период ще бъде свободно от сериозни заболявания, ако е добре нахранено, обкръжено с грижи и профилактични прегледи, което сега не е много трудно.

Далматинът не е капризен, не страда от нито една деформация и нетрудоспособност на морфологията, които често се срещат при други породи. Той, дори и да не е на висота, си остава произвеждащо впечатление и привлекателно животно, с което стопанинът му може да се гордее.
Не е необходима някаква изкусна дресировка, за да се покаже кучето, ако това е амбиция на стопанина. Той ще има безпроблемно куче, което ако е достатъчно добро, може да стане знаменито в историята на породата. То може да даде на стопанина си не само чудесно хоби, но и нови приятели, плюс шансове за възвръщане на част от средствата през живота. Далматинът не се препоръчва като машина за пари с комерсиални цели.
Типичният далматин е весел, дружелюбен, нежен, не носи жестокост, която прави много породи трудновъзпитаеми. Строгото мъмрене обикновено се явява най-голямото наказание и довежда кучето до извинение и често унижение. Често, кучето принадлежащо не само на един собственик, поддържа приятелски отношения с всички семейства и особено много с децата. Но съществува “единствен” човек, на който кучето отдава предпочитание.
Далматинът не е агресивен и не търси неприятности, но може да е храбър, а ако е необходимо и много добър защитник. В характера на типичния далматин има приятелско отношение към всичко, освен натрапчивите хора, стремящи се да угодят. Той приема живота такъв, какъвто е, нежен е и характерът му не е труден. Няма по-приятен компаньон и изложбено куче от него. Далматинът се наслаждава на изложбата и обича да се показва в ринга, в пълния си блясък, размахвайки опашка и всяко куче е ярко, само по себе си разкошно зрелище.
В къщи обикновено лежат тихо на своето място, с бдителен поглед върху обкръжаващите ги предмети, винаги нащрек до завръщането на отсъстващия стопанин. Това куче се отнася невъзмутимо към всичко и достатъчно сдържано. Куче, което се възмущава на преминаващите хора или на други кучета, само показва отсъствие на добро възпитание, присъщо на болшинството от останалите далматини.

Избор на кученце
Изборът на първият далматин като любимец, изложбено куче, куче за разплод, или удачна комбинация от тези три, се явява момент номер едно за новия ентусиаст. Съветите, които са дадени по-надолу се надявам да са полезни, не само при избора на кученца, но и при следващото решение – кое кученце от кучилото да оставим. Истината е, че по-добрите, преуспяващи развъдчици, имат по-добри кучила. Те са известни със своите успехи на изложбените рингове, с качеството и здравето на своите кученца, които продават на други развъдчици и изложители. В много случаи, тяхната репутация е такава, че имат списък с чакащи за кученце и едва ли им е необходима реклама. На развъдчиците с репутация можем да се доверим, защото те постъпват справедливо с новите хора и ще пожелаят да покажат цялото кучило на предполагаемия стопанин и ще му помогнат да реши въпроса – какво му е нужно. Знаещият приятел винаги може да се вземе за помощ при избора на “точното” кученце. От 6 до 8 седмица е най-подходящото време за избор на малко далматинче, защото ще имате пълна представа как ще изглежда то, когато порасне. Това е по-трудно да се определи след два месечна възраст. Кученцето, което изглежда балансирано на 8 седмична възраст, практически винаги се възвръща в този стадии. На тази възраст кученцата вече имат своя индивидуалност, всяко е със свой характер, тенденции и възможности, всяко едно се нуждае от индивидуални грижи и внимание. Кучило, което остава заедно за много дълъг период, става глутница и важните ранни индивидуални тренировки се отлагат по необходимост.
Развъждането трябва да бъде добре обмислено. Добре е да се започне с женско кученце или две, и по-добрата трябва да служи за пример до толкова, до колкото е възможно. Първата стъпка към развъждането е направена. Далматините не се отнасят към породите, които кученца са много скъпи и женските се явяват сърцето на развъждането в развъдниците.
Другата важна причина за започване с хубави животни е това, че първото куче се явява най-важното в изложбената кариера на стопанина, с него започва образованието на собственика по породата. Това куче ще стане образец на ДАЛМАТИНА в неговата глава, ако стопанинът му е предан, каквито се явяват всички собственици на далматини. Неговият далматин ще бъде мерило за качество до тогава, докато не набере опит. Колко е важно тогава, че образецът е бил най-съвършен за очите, приемащи за норма това, което са видели до тогава. По-добре е да се започне с тренирани очи за това, кое е правилно и хармонично, отколкото да се приспособяват към това по-късно.
Каквото и да не съдържа бъдещето на новия развъдчик, по-добре всичко да се започне с кучило от добре известен развъдник, където с развъждането се занимават сериозно. Документът за произхода (родословие) на кученцата е много важен, но само тогава, когато са указани имената на кучетата с всички техни предимства и недостатъци. Родословие, с имената на един или повече шампиони, може да бъде резултат от неопитно развъждане, за да впечатли непосветените. Родословие, в което името на един производител се среща няколко пъти, известен не само със своите изложбени успехи, но и с качеството на своето потомство, се явява най-подходящо за развъждане на хубави кученца, от колкото друго, с безсистемен асортимент на шампиони, без значение в какво количество са те.
Новакът, който има достатъчно късмет, имащ първокласно куче, може да започне изложбена кариера така, както пожелае, дори може да се възгордее и да забрави, че даже и неговият “диамант” има недостатъци. Най-важното тук е не кучето да печели призове, а това, че очите на стопанина се учат и започват да разпознават и оценяват високото качество и на другите кучета.

Как трябва да изглежда хубавото кученце?
ФОРМАТ - има формата на квадрат*, дължината от холката до основата на опашката е приблизително такава, какъвто е ръста от холката до земята.
ТЯЛО – закръглено, никога удължено и слабо, гърдите достигат лактите, ребрата са достатъчно закръглени, но те и гръбначният стълб не са изпъкнали, долната линия е с лека извивка към поясницата, но талията не е така отчетлива както ще бъде при възрастно куче.
ГРЪБ – равен, след холката и приблизително до тазовите кости не трябва да се изгърбва или да пропада.
КРАЙНИЦИ – трябва да бъдат със силни кости и не трябва да изглеждат нежни, лапите са закръглени, пръстите са извити. Тънките, плоските и разпуснатите пръсти са недостатък и има малка вероятност в бъдеще да се оправят.
ГЛАВА – с хубава модификация с обозначен стоп (прехода от челото към муцуната), ушите са наострени и разположени плътно към главата, очите са кръгли, ясни и чисти, колкото са по-тъмни, толкова по-добре при четно точкуваните кученца, а при кафяво точкуваните могат да бъдат светло-кестеняви, кехлибарени или златисти. Твърде светлите очи са непривлекателни. През бебешката възраст са синкави, пигмента се появява по-късно и очите могат да потъмняват до година и след това.
ПИГМЕНТАЦИЯ - на носа и около очите може да не е съвсем завършена на тази възраст, въпреки, че е много по-добре, ако всичко е напълно оцветено или в малки отделни участъци, които трябва да се разпространят до пълното съединение. Не пигментираните участъци, които тъмнеят и са със синкаво-розов цвят, с неясна линия, която ги отделя от пигментираните участъци, почти е сигурност ще се пигментират. Ярко-розовите, с рязка граница на разграничаване, е малко вероятно да се пигментират.
ЧЕЛЮСТИ – не тежки и не груби, “римският нос” при младите кученца често е знак за добра дължина и права муцуна в бъдеще.
ЗЪБИ – не е лесно да се оценят на тази възраст. Ако горната гъба приляга и покрива долната и млечните зъби са разположени правилно (връхните резци покриват долните, но не ги закриват изцяло), постоянните зъби също е възможно да бъдат правилно разположени. Ако долната челюст се подава пред горната при правилна “млечна” захапка – това е сигнал за опасност и може да означава обратна захапка в бъдеще, след смяната с постоянните зъби.
КОЖА – трябва да бъде свободна и податлива, козината да е блестяща, никога дълга и груба.
ОКРАСКА – съвършената окраска описана в стандарта е рядка дори за възрастно куче. При кученцата крайният рисунък още не е завършен, въпреки, че общият прекомерен или недостатъчно изразен е видим в тази възраст. Безусловно, добре украсеното кученце ще бъде за предпочитане пред много бедно украсеното. Всеки участък без петна на корпуса или крайниците могат да се “опетнят”, дори по-отчетливо в зряла възраст. Напълно черните уши не се приветстват.
ОПАШКА – поставът, държането и строежът на опашката в този период не е окончателен; прорязващите зъби или глисти могат да бъдат причина за завиване на опашката, дори възбудата може да предизвика вирване, но завитата над гърба опашка е невъзможно да се изправи.
ТЕМПЕРАМЕНТ – това е най-важната черта, често отбелязвана като предпочитана в други статии за показването, необходимо за изложбените кучета, а за домашните любимци, е възможно дори още повече. При изложбен победител лошият темперамент, вероятно е бил резултат от развъждането и ще се предава по наследство. Наследствеността играе важна роля при темперамента, въпреки, че обкръжаващата среда във вид на каквито и да е външни обстоятелства може да измени или да унищожи хубавия наследствен признак. Лошото общуване, жестокостта, изоставянето или отсъствието на щастливи взаимоотношения между стопанина и кучето – всичко това може да се отрази на темперамента.
Типичното далматинско бебе е весело, дружелюбно, общително, любознателно, смело, живо и активно. То не е боязливо и наплашено, приема хората с доверие и не потреперва от протегната ръка или рязко движение. Веднъж разрушено, доверието, се нуждае от дълго време за възстановяване. За притежаването и грижите за кучето, собствениците също така имат нуждаят от голямо количество тренировки, понякога даже и повече от животните, които често безотговорно взимат.
Малкото кученце – това е голяма отговорност, всичко трябва да бъде направено за това, че да му се помогне да се устрои в новия дом бързо и добре, защото то временно ще скучае за своите компаньони и майка си.

"ДАЛМАТИН", Э. Франклинг, Великобритания, Лондон, 1971,
превод Людмилы Головко.

източник: http://elitdals.narod.ru/frank1.html

* - според стандарта на FCI далматина има леко удължен (правоъгълен) формат, като дължината на тялото отнесена към височината в холката трябва да бъде 10:9 (бел.пр.)

Превод от руски език, без претенции за съвършена точност: Елена Нейчева, собственик на развъдник за далматини Spotmaniac

© Забранява се публикуването на статията без съгласието на DalPortal.net