Аз обичам своя петнист. Аз машинално мисля, че всеки обича своя петнист приятел! И все пак, има случаи в които далматинът трябва да смени стопанина си, тъй като повече не може да остане в своето предишно семейство. Каква участ очаква възрастните кучета? Кой би искал да вземе на себе си чужди проблеми? Но има мнение, че да се вземе пораснало куче - това не е съвсем лош избор. Кучето трябва да се раздели с предишния си стопанин. Това не означава, че той повече не го обича. Понякога просто няма друг избор. Например:
-стопаните се разделят, на всеки се налага да работи, а кучето не е свикнало да е само;
-родило се е бебе, което има алергия към кучета;
-стопанинът трябва да замине в дом за стари хора, а там не разрешават да се държи куче.
Развъдчиците на далматини могат да се разделят на три категории:
Тези, които са заплодили кучето единствено “за здраве” или заради изгода. Неотдавна аз чух, как един от тези развъдчици на въпроса как живеят кученцата при новите стопани, отговори: "Слава богу, нито един от тях не ми се е обаждал". Действително, бързо раздали малките, такива развъдчици облекчено въздъхват: "Слава богу, отървахме се!"
Ако искате вашият далматин да направи изложбена кариера, купете най-доброто кученце, което можете да си позволите и непременно от развъдник, който членува в клуба по порода в страната. Кучето с изложбена перспектива от самото начало струва по-скъпо. При това му трябват специални тренировки, а за участието му на изложби са необходими не малко разходи на време и средства. Ако се ограничите до “куче за дома”, помнете, че и в този случай кучето се нуждае от същите грижи, ваксинации, лечение, както и останалите му събратя от кучилото.