Как далматинът е получил петната си

Когато първият мъж и първата жена били изгонени от райската градина, Бог им дал четири кучета. Първото куче било голямо и много добре защитавало първия човек. На него му възложили да пази дома.

Второто куче имало много дълга козина и то прекрасно се погаждало с овцете. Третото куче много обичало да ходи на лов с мъжът. То показвало, къде бил дивеча и го донасял. Но имало и четвърто куче. То било малко и съвършено бяло. Първият човек замислено го погледнал и казал: “Каква работа да ти измисля на теб, малко кученце?”
Веднъж към пещерата, където живеели, дошла мечка и се опитала да влезе вътре. Кучето, което охранявало дома, се стараело да я изплаши и изгони, но тя била толкова голяма и опасна! Кучето заплашително ръмжало, лаело и се зъбило, но мечката не си и помисляла да си тръгне. Когато първият човек решил, че на всички им е дошъл края, изскочило малкото бяло кученце. То така лаело, ръмжало и бягало около мечката, че тя не знаела какво да направи, а скоро се предала и си отишла. Първият човек погледнал малкото бяло кученце и казал: “Сега аз ти намерих работа: можеш да ни защитаваш!” Но малкото бяло кученце само се усмихнало, размахало опашка и отишло да си играе с детето, а след това легнало да си почива до огъня.
Веднъж дошли няколко вълка и нападнали стадото. Пастирското куче се било до последни сили, разгонило вълците и събрало разбягалите се овце. Дотичало малкото бяло кученце. За един миг всички овци били събрани в стадо, а вълците избягали надалеч. Първият човек го погледнал и му казал: “Сега зная, че можеш да пасеш овцете”. Но малкото бяло кученце само се усмихнало, размахало опашка и отишло да си играе с детето, а след това легнало да си почива до огъня.
Настъпило лошо време, когато нямало никакъв дивеч. “Е, паленце, може би ще се пробваш да станеш ловно куче”, - казал първият човек на малкото бяло кученце. Малкото бяло кученце станало, протегнало се, прозяло се и побягнало бързо зад ловеца. Вечерта ловеца се върнал в къщи, с много богат улов, така, че едвам го довлачил до пещерата. Когато малкото бяло кученце, което много добре се справило с работата си и показвало на ловеца, къде се крие дивеча, се приближило и първият човек казал: “От сега на татък ще ми помагаш да ловувам”. Но малкото бяло кученце само се усмихнало, размахало опашка и отишло да си играе с детето, а след това легнало да си почива до огъня.
Веднъж, в много тъмна и дъждовна нощ, първият човек се събудил и открил, че неговото дете е изчезнало. Те го търсили, търсили, но не успели да го намерят. Запалили факли и започнали да го търсят навън. Търсили на всякъде, но така и не успели да намерят детето. Виждайки това, малкото бяло кученце започнало да души и да се оглежда. Много скоро то намерило детето и залаяло, за да даде на първия мъж и първата жена да разберат, че всичко е наред. Когато хората чули лая, дотичали. Те били така щастливи, че детето се е намерило и е невредимо, че ги прегърнали двете – детето и кучето – и ги понесли на ръце. Техните ръце били черни от факелните сажди и оставили мръсни петна по цялото тяло на малкото бяло кученце. Бог видял това и направил така, че тези петна да останат на неговата козина завинаги.
Ето, приятели мой, как далматинът е получил своите петна!
Автор: аноним
превод с английски език Ирина Петракова
http://www.dalmatin-club.ru/stat_dalm/dalm_poluch_pyatna.htm
Превод от руски език, без претенции за съвършена точност: Елена Нейчева, собственик на развъдник “Spotmaniac”