BG 
EN ...става дума за тези хора, от които зависи успеха на Вашият питомец на изложба, неговата “кариера” – това са експертите.
Главното е, че от експертите зависи не само успеха на отделно куче, а и прогреса на породите като цяло. Именно експертите оказват най-чувствително влияние за развитието и изменението на облика на всяка порода. Съгласете се, че никой няма да пусне в развъждане кучета, които по мнението на съдиите на изложби не съответстват на съвременните представи за породата. Затова е много важно, експертите не само, когато видят куче от определена порода да знаят стандарта й, но и да бъдат абсолютни познавачи на породата. Само в този случай е възможен прогрес на породата. Във важната роля на експерта, се надявам да съм Ви убедила. Сега за това, какви биват експертите и какво е това “добър съдия”.
Ще започнем с това, че експерт на породите кучета е неофициална професия (във всеки случай в нашата страна), по-скоро е хоби, прерастнало в работа за цял живот. Експертите на породите кучета могат да имат съвършено различно образование и основна професия, но за това да станат официално експерти им е необходимо да преминат специален курс на обучение и да стажуват на изложби.
Според категорията, експертите могат да бъдат с различен статус – регионални (клубни), национални (имат право да присъждат титла “Кандидат за национален шампион” – САС), международни (имат право да присъждат титла “Кандидат за международен шампион по красота” – CACIB). Последната категория е най-висока. Съществуват експерти по работни качества. Експертите условно се разделят на монопородни (на една или група родствени породи) и съдии на всички породи - all round (които провеждат експертиза на много различни, неродствени породи). Като правило “монопородните” съдии са най-предпочитани сред собствениците на кучета и събират доста повече участници от дадена порода, отколкото “олрауднерите”. Такива експерти, като правило, сами се явяват развъдчици на дадена порода с многогодишен стаж, собственици на известни развъдници.
На монопородните изложби организаторите се стараят да поканят именно “монопородни” съдии, чието мнение се цени най-високо. На всепородните изложби основно експертизите се провеждат от “олраундери” – такива експерти излизат по-евтино на организаторите, но качеството на експертизите в различните породи при един и същ експерт може да бъде съвършено различно. Да се знаят подробно всички породи е невъзможно, затова и нюансите и тънкостите на конкретна порода могат да не бъдат отбелязани и да не бъдат оценени както подобава.
Необходимо е да се отбележи, че сред “олраундерите” често се срещат експерти с отлично “виждане” на всички породи, с отлично чувство за хармония и вкус – те често не дават детайлни описания, но правилно класират кучетата съгласно тяхното качесто и ценност. Обаче, върху оценката на “олраундерите” много повече влияние, отколкото върху оценката на “монопородните” съдии може да окаже подготовката на кучето (груминг) и неговото показване (хендлинг). От “монопородния” съдия едва ли ще се отдаде да се скрият каквито и да било недостатъци и затова неговото мнение се цени повече.
Приятно е да се счита, че колкото е по-висок ранга на изложбата, толкова е по-компетентно съдийството – в болшинството случаи това действително е така, но не винаги. Също така е много важно от коя държава е експерта. Това обстоятелство може да бъде решаващо в експертизата: ако качеството на кучетата от дадена порода в тази страна силно се отличава от представените на експерта – оценките могат да бъдат зашеметяващи. Тъй като представата за породите в цял свят в различните държави може силно да се различава, то и популацията на дадена порода в различните страни може силно да се отличава по тип (но при това най-добрите представители да съответстват на стандарта). Защо? Както по-рано се спомена, стандарта е формализирано словестно описание на идеалния представител на дадена порода като цяло и отделно на части. На основата на прочетения стандарт въображението на всеки експерт “рисува” идеала на породата. Понеже въображението при всеки човек е особено индивидуално, то и идеала малко ще се различава. Породата не стои на място, тя трябва да се развива, съответно с нейното развитие трябва да се коригира и образния идеал. Стандарта е тази основа, на която е построена работата на експерта, допълнена с неговия личен опит. Експерта няма право при експертиза да отстъпва от изискванията на стандарта, в това число и да изисква от кучетата наличие на такива качества, които в стандарта не се изискват. Например, експерта няма право да изисква комплектност на зъбите на кучето, ако тя не се изисква от стандарта, също така и не трябва да оставя без внимание отсъствието на зъби при кучето, ако по стандарт се изисква пълен комплект. Оценката на експерта трябва да бъде обективна, въпреки, че това е невъзможно – частица субективизъм винаги присъства, тъй като всички ние сме живи хора. Колкото е по-голям професионализма на експерта, толкова е по-обективна неговата оценка. Обаче, защо понякога достатъчно професионални съдии оценяват едни и същи кучета по абсолютно различен начин? Работата е в това, че освен горе споменатите причини, има още една – и то с много голяма тежест. Всяка част на кучетата от определена порода има нееднакво “тегло” в общата оценка. “Най-тежки” се считат частите, които са най-специфични за породата и тези, които в дадения момент имат основно селекционно значение. Съответно “леки” се явяват частите, които нямат на дадения етап на развитието на породата приоритетно селекционно значение, но те трябва да са в допустими предели.
Понеже в популацията на една и съща порода в различните страни приоритетно значение могат да имат различни части, то и в оценките на експертите от тези страни една и съща част може да има различна “тежест”. Най-прогресивни се считат експертите от тези страни, които се явяват родина за дадена порода. Тези страни като правило, се явяват негласни законодатели на нови възгледи за породата и имат най-силно породно поголовие.
От зоотехническа гледна точка най-голямо значение при оценката на кучетата трябва да имат тези части, които е трудно бързо да се изменят в селекцията и на които в най-малка степен може да повлияят условията на отглеждане и поддръжка. Много “тежки” също така трябва да бъдат частите, които се наследяват рецесивно – при масова загуба на изразителност на такава част възстановяването й в поголовието ще бъде много трудно. Например: квадратния формат в много породи се наследява рецесивно, удължения формат – доминантно. Ако в порода, за която е характерен квадратен формат, се появят много победители с разтегнат формат, то този недостатък за няколко поколения ще се разпространи в породата и ще бъде много трудно да се изкорени.
Приключвайки горе казаното, “тежки” в оценката трябва да бъдат специфичните породни признаци – преди всичко особеностите в строежа на главата, типа на космената покривка, общата анатомична конституция и други, присъщи само за тази порода особености. Особено важно е това за кучетата от неработните породи, тъй като позволява да се съхрани уникалността на породата и да се разпространи и закрепи в породата изразеност на специфични породни черти.
За работните породи не по-маловажни са темперамента и изразеността на работните качества. Останалите части при оценката трябва да бъдат в нормални предели, определени от стандарта. Известно е, че кучета без недостатъци няма, но винаги е по-ценно животно, при което са изразени породните черти и има един или няколко недостатъка (дори и силно изразени), отколкото това животно, което има много малки недостатъци и няма никакви ясно изразени достойнства. Първото куче навярно ще победи при опитен експерт. Недостатъците на кучетата често сами се набиват на око, обаче да открие в него достойнства, превишаващи тези недостатъци, не всеки умее.
Какъв трябва да бъде “добрия” експерт?
Настоящият професионалист, независимо от опита и знанията си, трябва да бъде безпристрастен. Уви, такива експерти са малко. Изглежда това е една от причините за масовото канене на чуждестранни съдии: не познавайки местните развъдчици, те оценяват експонентите независимо от това на кого принадлежи животното. “Нашите” експерти по своето ниво понякога с нищо не са по-лоши от чуждестранните, но именно поради личното познанство с много развъдчици се създава почва за клюки при тяхната работа в ринга.
Освен безпристрастност, експерта оставя много силно добро впечатление, ако:
— максимално детайлно описва представеното животно, особено специфичните породни черти;
— по неговото описание може да се разбере, защо даденото куче е получило тази или онази оценка или място;
— той не отдава предпочитание на една или друга окраска в породата (често се среща и това) и провежда експертизата по качество на екстериора;
— неговата оценка е комплексна, отчитаща всички достойнства и недостатъци, а не само някои от тях (в т.ч. и поведението);
— той с две думи обясни, защо в дадения момент даденото куче не може да получи по-висока оценка или място. В такива случаи почти никога няма недоволни собственици – всичко е разяснено. Сега изключително рядко се срещат експерти, които коментират своя избор на кратко. За зрителите това е много важно, нали около ринга стоят много и начинаещи, и професионалисти. При лаконичността на експертите няма да има никакви догадки и клюки, защо така, а не по друг начин са класирани животните, а излизащите от ринга стопани, питомеца на които е получил не тази оценка, която на тях им се иска, няма да съчиняват небивалици по повод на конкурентите;
— експерта е вежлив с експонентите, не е високомерен и надменен, доброжелателен, ако е нужно дава добри съвети, особено на начинаещите;
— експертът след приключване на работата в ринговете с желание отговаря на въпроси и общува (уви, за това често няма време).
Сред експертите не често ще видите идеални, всички те са живи хора със свои недостатъци и странности.
В болшинството изложбени каталози пише, че решението на експерта е окончателно и не подлежи на обжалване, но се срещат експерти, които безчинстват в ринга и развалят доброто име на хората с тази не лека професия. Ако експерта:
— безцеремонно фамилиарничи преди изложбата с някои стопани, чиито кучета трябва да влязат в ринга;
— настойчиво се интересува от родословието на вашите кучета;
— изисква от представеното куче наличие на качества, не уговорени ясно в стандарта;
— снижава оценката за такива качества, които за дадената порода се явяват достойнства;
— се държи неадекватно с животните (нарочно провокира агресия и т.н.);
— грубиянства, нагрубява и оскърбява собственика или неговото животно.
В такива случаи е напълно възможно да напишете жалба към клуба, организиращ изложбата или да се обърнете към по-висшестоящи инстанции. За да се избегнат подобни неприятности е желателно по-отрано да направите справка за личността на експерта и техниката на неговото съдийство.
За да не развалите впечатлението за себе си и да не повлияете на оценката на своя любимец, и Вие трябва да се държите по подобаващ начин:
— бъдете вежливи и приветливи;
— изпълнявайте всички изисквания на експерта;
— отговаряйте на въпросите на експерта, но не му задавайте въпроси (това може да направите след ринга);
— не спорете с експерта;
— не разказвайте за минали заслуги на кучето от други изложби. Експертът оценява вашето куче тук и сега;
— не изказвайте на всеослушание вашето възмущение, ако нещо не ви е харесало;
— не дърпайте излишно кучето – това ще привлече вниманието към вас и ще нервира животното.
Понякога при недостатъчна квалификация на преводача при експертизата възникват казуси не по вина на експерта, а от неправилен или неточен превод. Например “малко по-широко чело” (по мнението на експерта) и “широко чело” не е едно и също. Такива моменти могат да се уточнят, необходимо е да владеете езика, на който говори експерта (в повечето случаи това е английски или немски).
След приключването на експертизата, независимо от получената оценка благодарете на съдията за неговата работа. Така ще оставите за себе си и за страната си (ако експерта е чуждестранен) добро впечатление.
Никога не се отчайвайте, анализирайте всичко казано от експерта в ринга (именно затова вие плащате пари), това ще ви позволи бързо да добиете опит.
Източник: http://io.com.ua/s11194
Превод Елена Нейчева, развъдник “Spotmaniac”, България
