Ветерани в ринга

Тери Русо “JustFrenchies” Vol.4 #1 2006
ТОЙ БЕШЕ ПРОСТО СТАРО КУЧЕ, КОЕТО СИ ПОМИСЛИ, ЧЕ ОТНОВО Е СТАНАЛО ШОУ-ШАМПИОН

Аз видях, че семейство Смит са записали своето куче в клас ветерани. Очевидно, в този клуб няма никой, който да знае, че е общоприето на тези, които представят куче в този клас, трябва да им се предложи почетна обиколка под аплодисменти.
Преди шест месеца, на изложба на същия този клуб, аз записах моето “старче” в същия клас. Нито един човек не аплодира. Нито един човек не дойде, за да каже нещо. Нито един не дойде да му каже добра дума или просто да го погали, да го потупа по холката. Нито един човек не го накара да почувства, че той отново е част от света на кучешките изложби.
Той не представляваше никаква заплаха или пречка за никой. Той не се канеше да победи някого, да поличи нечий CАC или да спечели нещо. Той беше само старо куче, което си помисли, че отново е шоу-шампион и отново е в ринга, за първи път след много години. Възможно е, той дори да си е спомнил своите “Славни Дни”. Той щеше да се радва да срещне там всеки. Той щеше да Ви приветства като стар приятел. Нямаше да е необходимо да казвате нищо хубаво за него, ако Вие не искате.
Но за всеки случай, ако не можете нищо да измислите, да кажете за старото куче, ето Ви няколко варианта: “Беше ми приятно да те видя тук”. Или отидете при него и кажете, че той е “класно момче”. Или на неговите стопани, че Вие се радвате затова, че те са го взели със себе си на изложба. Това не са точно комплименти, но те ще доставят удоволствие на неговите стопани и на него самия ще му бъде също приятно. Аз не мисля, че това е толкова трудно да се направи.
Един ден и дори твърде скоро, всички Ваши красиви млади кучета, също ще се състарят. Възможно е, един ден Вие да ги заявите в клас ветерани. И аз се надявам, че Вие ще направите точно така. Или, подобно на много от нас, Вие ще си спомните своя стар приятел, сега отишъл си, и ще съжалявате, че Вие повече нямате такъв шанс. Те заслужават това. Това може да бъде техния последен “слънчев лъч” - последен път, когато толкова хора извън ринга ги наблюдават. Техния последен път, когато те се намират на ринга. Моето старо куче – Глупчо. Той си мислеше, че този ден е бил прекрасен. Той си мислеше, че е бил участник в този празник – изложбата за кучета. Но вместо това той беше игнориран.
Аз мислих за това в продължение на последните шест месеца и не мислех нищо да казвам. Но заради него и заради всеки друг Ветеран, аз се надявам, че нищо подобно на това няма да се случи отново. Като член на Клуба на Любителите на Кучета, Вие сте длъжни да се чувствате виновни. Дори ако не Ви харесва това куче или неговия стопанин, в края на краищата покажете Вашето Добро Възпитание и постъпете Правилно. Покажете на другите, че Вие уважавате своята порода. Дайте на този ветеран да почувства, че той отново е желан шоу-шампион. Покажете му, че Вие се радвате да го видите. Това ще направи неговия ден особен. Възможно е Вие никога повече да нямате този шанс. Благодаря.
Когато Линда започна да чете това, стаята се изпълни с невероятна тишина. После сълзите полетяха от очите на Линда и тя продължи да чете, борейки се с тях. Всички намиращи се в стаята склониха главите си и много от тях също започнаха да плачат, включително и Президента (който беше мъж). Аз с всички сили се стараех да не отпускам глава и да се въздържа от сълзи. Президентът дойде тук, където аз седях и с треперещ глас ми каза “Тери...АЗ МНОГО съжалявам. Той е такова красиво куче. Няма никакво оправдание за това, което се е случило с Вас. И с него”.
Понеже аз отново започнах да говоря, че “не съм мислела нищо да казвам”, стаята почти избухна и всички внезапно взеха да говорят. Обсъждането, което последва, беше както откровено, така и полезно. Много дойдоха при мен със сълзи, с прегръдки и извинения.
Аз съм много затворен и срамежлив човек, не лесно споделящ своите най-дълбоки чувства. За мен беше невероятно трудно да направя това, но заради моя Ветеран и всички останали, чувствах, че това трябва да бъде направено. Струваше ли си това?
Когато мистър Смит въведе своят прекрасен, 12 годишен мъжкар (кастриран поради рак на семенниците) в ринга, цялото наше сдружение се спря и започна да аплодира, одобрително да подвиква и да издава възторжени възгласи на всяка негова крачка. Съдийката отиде в центъра на ринга по време на неговата финална обиколка и го аплодираше, както и нейните рингови стюарди. Всички намиращи се на близо, наблюдаващи ринговете на другите породи, дойдоха и отбелязаха, колко е прекрасно да видят, че Ветеран се приветства по такъв начин. Много (включително и аз) поискаха разрешение да го снимат. Всеки приветстваше него и неговите стопани. Ако само можеше и моя стар пес да се наслади на такъв ден....
Действително ли това си заслужаваше? Това Вие ми кажете.... Извинете за този дълъг разказ, но така много хора от други породи чуха за това, което се случи и вече ми поискаха копие от моето “обръщение”, че аз помислих, че е възможно това да е нещо, което трябва също да споделя. Поразително е, как бързо се разпространяват думите сред развъдчиците. Често казват, че "Не можеш да научиш старо куче на нови номера". Но аз знам едно старо куче, което преподаде един много ценен урок.
Превод на руски език: А.Заброда, развъдник "Zon Miracl”, Русия - http://www.zonmiracl.ru
Превод на български език: Елена Нейчева, развъдник Spotmaniac, България