Онзи, който си отива

Винаги във всяка порода някой ще бъде на върха и винаги някой ще бъде завистник

Пътят, по който се развива киноложкия спорт е осеян с трупове излетели по пътя. Разбира се, не буквално трупове, но за киноложкия спорт те са като мъртви. Така или иначе, за тях забравят и то забравят дяволски бързо. Средният американец, увлякъл се по кучешките изложби, остава не за дълго в тази игра. Това е признат факт и обикновено болшинството от тези, които се присъединяват към нас, остават с нас само около две години. Аз не знам как стои този въпрос в другите държави, но си мисля, че в Европа ситуацията е малко по-различна. Там, както ми се струва, хората са по-постоянни и малко по-консервативни в своите склонности.
Защо много хора идват при нас с такъв голям ентусиазъм и след това ни напускат толкова бързо? Отговорът се състои в това, че болшинството от тези, които си тръгват са разочаровани изложители. Някои могат да напускат киноложкият спорт и по други причини, но повечето признавайки сами това или не, си тръгват поради разбити надежди в шоу-ринга. Има маса любители на кучета, които съвсем не се интересуват от изложби. Това е голям клас сам по себе си, много необходим за нас, но привържениците на този клас не са познавачи. "Кучешката игра" – това са изложбите за кучета, а фанатикът на изложбите е познавач. Новопостъпващите в нашите редици разбират това. Те пристъпват към това с енергия и напор, и ако енергията им е твърде много, то това няма да продължи за дълго. Повечето от тях идват с твърде голямо количество енергия и в това е скрит източника на неприятности.
Новакът в киноложкия спорт няма като правило, дори минимално понятия за трудностите на победата. Богатият човек, "заразил се" от този "вирус", си мисли, че веднъж като е заплатил много пари за кучето, той е длъжен да побеждава. А феномена се заключава в това (и всеки опитен развъдчик с готовност ще подтвърди верността на това твърдение), че богатите хора по-бързо от другите охладняват към това увлечение.
Да разгледаме такъв пример. Обеспечен човек придобива много скъпо куче и при това хубаво. Макар, че това, разбира се не му гарантира големи победи. Но дайте да предположим, в полза на разсъждението, че той действително побеждава на всички изложби подред. Това е прекрасно и добре, и ентусиазма на такъв род познавач не знае никакви граници – понеже победите идват една след друга. Но аз рискувам да потвърдя, че в тази категория богати хора Вие няма да намерите дори един от дузина, който да разбере, че тази върволица от победи не може да продължава безкрайно дълго, и че неговото куче обезателно трябва да загуби, и в краен случай, все някога ще загуби. И когато това стане, неговият ентусиазъм секва. Докато призовете са продължавали да се натрупват, всички съдии са били "нормални", "разбиращи". Но сега всички те са мошенници и целия този "спорт" е гнил. С поредната прищявка на този "познавач" е свършено и ето Ви още един "труп". И не е ли все едно! До сега аз мога да кажа за двадесет подобни случая и всеки от тях се е случил в последните няколко години.
Един скандален инцидент от този род се случи не отдавна. Човек беше купил скъпоструващо куче, и това беше действително висококачествено куче. Но късмета не беше с него и кучето не успя да се добере до върха на рейтинга. Това понякога се случва. В това време на изложби се водеха и още няколко прекрасни представителя от тази порода, които бяха съвсем малко по-добри от него. Това куче винаги попадаше в сравненията, но постоянно губеше. Разбрал ли е собственика обстоятелствата? Никогда! "Аз заплатих толкова много пари и това ТРЯБВА да ми гарантира победата!" Но понеже това не е гарантирало победа, то бяха гръмки критики, че цялата тази "игра" е безобразна, а кучето беше продадено и този приятел си отиде. "Добро избавяне от боклука" – беше моя коментар тогава, такъв остава и сега. Аз бях поразен когато узнах, че различни хора са се опитвали да уговорят този джентълмен да се върне обратно. Защо са се намерили хора желаещи да върнат човек подобен на него, обратно в играта? От него никога няма да има полза за спорта, по простата причина, че той изобщо не е в състояние да осъзнае, за какво е всичко това, и какво е това – спорта с изложбени кучета. Девет от десет новака не знаят, какво е това и повечето изглежда нямат никакво желание да го научат. Лично аз никога никого не поощрявам в неговия стремеж да показва кучета. Ако човек има склонност към това, му позволявам сам да повдигне този въпрос. Тогава аз ще му дам мой съвет и ако моята консултация не го е обезкуражила, то той действително ИМА възможности за познавач. Понеже ето какво му казвам аз: "Ако Вие искате да показвате куче, това е хубаво, прекрасно. Това е чудесна игра и голямо забавление. Но забравете всичко за победите и закриването на шампионски титли. Ако останете верни на това, то е възможно, в крайна сметка те сами да дойдат при Вас. Но засега само се запознайте с нещата и бъдете доволни, ако Вие си отидете в къщи с призова лента – добрата стара лента!" В това се състои и единствения начин за начало – да намирате удоволствие в самото показване и да мислите за победата като за нещо вторично и достатъчно несъществено. Новакът, който започва играта със завладяващи успехи, по-бързо от всички я и изоставя. Той мисли, че върволицата от победи трябва да продължава винаги. И когато тя свърши, неговият интерес се губи. Такъв човек, разбира се, никога няма инстинкти на познавач.
Възможността да прихванете "звездна болест" е една от най-големите беди в нашата "игра" и големия стаж не гарантира имунитет против нея. Големият успех, изглежда, удря в главата повечето хора. Връщането към нормалния ход на нещата изглежда почти невъзможна за тези, които са били подхванати от вълната на успеха. Най-ужасните вопли идват от тези, които веднъж са победили на голяма изложба, а после може и временно, но да губят. Аз предполагам, Вие напълно осъзнавате, че победителя още никога не е наричал съдията мошенник! А да останеш на върха дълги години – това е голяма рядкост. Преглеждайки всички породи, аз не мога да назова повече от половин дузина развъдчици, които са се задържали на самия връх в продължение на моя двадесет и две годишен опит в киноложкия спорт.
Много често ту в една, ту в друга порода пълзят слухове, че "условията на играта са гнили". Предполагам, че обстоятелството да се намират в такова прискърбно състояние, кара много хора да оставят породата и да си отидат напълно, а със своето дърдорене подбуждат и други да постъпват аналогично. Сега дайте да видим, какви са тези "гнили условия". Това не е нищо друго, освен когато някой развъдчик, в настоящия момент се намира далече от всички, на самия връх на успеха. Той редовно побеждава, което разбира се, не се харесва много на другите участници. Разбира се, той побеждава не защото показва най-добрите кучета. О, не! Той подкупва съдиите, тайно се договаря с организаторите и само ако можем да го хванем, ние разбира се можем да го обвиним в рушветничество, подкуп, принуждаване и прочие грехове. А сега, дечица, ми позволете да Ви кажа нещо! Никога, в нито една порода няма "гнили условия"! Така е било вчера, така е сега и така ще бъде утре. Винаги във всяка порода някой ще бъде на върха, и винаги някой ще бъде завистник. И успешния стопанин обикновено се ползва от услугите на забележителен хендлер. Забележителен само временно, защото с времето някой друг ще го замени. Но в настоящия момент повечето победи му се падат и по достойнство. Да Ви кажа тези, които са били най-известни в продължение на последните двадесет години? Те не са малко. Те идват и си отиват, но докато те са били на върха, всеки от тях е бил наричан "този дяволси мошенник!" И винаги е било и ще бъде така в нашата "игра" - да има някой, който да го сочат за мошенник, който "разрушава играта". Сега е той, а след шест месеца това ще е някой друг....
Нищо не разрушава играта, нищо не спира нейния прогрес. Напротив, тя става все по-мащабна и по-добра с всяка година, което Вие можете лесно да проверите в отчетите и статистиките. Но странното нещо е, че много от тези, които дълги години участват на изложби, също имат малко добри думи да кажат за спорта, в който участват. В Америка се поддържа мнение, което редовните развъдчици и експоненти считат за неоспорима истина, и това е, че голяма част от съдиите са "нечестни". Но този род идиотски разговори не поощряват новаците да продължават да се занимават с нашите дела. Такива разговори, аз съм убеден, се явяват главната причина за кратката продължителност на увлеченост на средния познавач. Не склонните към самоанализ, а възможно и твърде ленивите, за да помислят и разберат цялата нелепост на обвиненията, са отрано зле настроени и раздразнителни, преди още да им дойде времето "да се погреят в лъчите на славата". Лично на мен ми се иска, всички, които не се доверяват на съдиите да си отидат. Вие можете да възкликнете: "Тогава няма да останат много!" Вярно е, но тогава ние ще можем да започнем на чист лист и да отстраним това "раково образувание" от американския киноложки спорт...
Винаги, когато човек, прекарал много години в кинологията заявява: "Аз мисля да си тръгна", - в това се крие някаква заплаха. Заплаха за това, че сякаш може да се случи нещо с нашата "игра", когато тя остане без неговата помощ и поддръжка. Аз съм склонен да предположа, че играта ще преживее такива загуби, както винаги е било. Дали е новак или с голям опит, отивайки си, той нанася вреда само на себе си. Той се лишава от хубавото удоволствие, от многото възбуждащи, но съвършено безопасни за здравето вълнения и увлекателни приятелски съревнования. Но тъй като този разочарован човек не гледа и не вижда нещата в такава светлина, играта, като цяло, може също така да се обърне срещу него със станалите класически заключителни думи на Рет Бътлър от "Отнесени от вихъра": "Скъпа моя, това не ме интересува".
С. Боам, Списание “DOG CRAFT”, МАЙ 1937, САЩ
Източник: http://www.zonmiracl.ru/article51.htm
Превод на руски език: А.Заброда,  развъдник "Zon Miracl", Русия
Превод на български език: Елена Нейчева, развъдник Spotmaniac, България