BG 
EN Ние предлагаме на вниманието Ви неголеми статии-размишления, монолози за кучевъдството и развъждането на известния норвежки развъдчик Кари Дитлефсен, собственичка на развъдник «Пердита».
Тя се занимава с развъждането на далматини вече повече от 20 години и кучетата от този развъдник се срещат в родословията на твърде много далматини по цяла Европа. С мнението на Кари можем да се съгласим или не, но се надяваме че погледът и върху нещата ще ви се окаже интересен.
Почти всички развъдчици, които съм срещала,г оворят и се държат така, че все едно че собственоръчно са изобретили представляваното от тях на изложби куче!!! Е, разбира се, ако то е красиво. Струва ми се че те твърдо забравят че това куче има родословие!
Когато развъдчик оставя при себе си от кучилото харесалото му се кученце, това изглежда така, все едно че това кученце няма баща, ако бащата е от друг развъдник. Всичко което можете да чуете, е че майка му е родена в този развъдник. Аз също констатирах, че при някои кученца пропада и майката ,ако тя е била купена в друг развъдник. В действителност това изглежда малко нелепо.
Всички ние искаме признание за нашата добра работа като развъдчици и «забравяме», че нашето племенно поголовие се строи върху това, което в миналото са създали другите.
Когато развъдчик използува «известен производител», надявайки се сам да получи «звезда» (син или дъщеря на този известен баща), обезателно става следното: Ако при тях се роди красиво кученце, то те скоро забравят че кучето има баща, пътешествувайки от изложба на изложба и много гордеейки се със своята нова «звезда»….От друга страна, ако потомъкът на известния производител излъгва очакванията, то бащата се споменава много често, като единствен от родителите отговорен за нежелания резултат.
Как може човек, имащ такава философия да достигне успехи в трудното изкуство да бъдеш развъдчик? Не може!
Моето първо, наистина удачно кучило бе получено от Ch Timanka’s Talented Clown. Той е син на Ch Timanka’s Single Ace, която е била единствената кучка в недоносено кучило. За да оцелее, е трябвало много труд и знания. В първата седмица живот на кученцата, развъдчицата не е спала много часове, но Трикси оживява и след това произвежда един от най-добрите племенни мъжки кучета в Норвегия. Той става баща на моята собствена Шампионка Perdita’s Long Live Love.
Аз също използувах Сh Dalmo’s Educated Edgar. Той произхождаше от чисто английски линии. Неговата майка е получена в резултат на връзката на импортни кучета, а неговия баща е бил импортиран непосредствено от Англия. Да се получи племенно поголовие от Англия, тогава не беше лесно и развъдчиците на които се удаде тогава да доведат тези кучета в Скандинавия са изразходвали за това твърде много време и пари.
Друг важен за моето развъждане мъжки се явява Dalming’s Easter Parade. Аз го купих от Трин Сендеруд. Той е баща на Ch. Perdita’s Just in Time, Ch. Perdita’s Keen Observer и Ch. Perdita’s Inkasso. Тези три мъжки далматина са произвели повече от 40 кучила, както в нашата страна, така и зад граница.
Четвъртия мъжки, роден в друг развъдник, когото използувах е T-Cart Uniсus. От него получих Сh Perdita’s Inside Information.
Сега при мен израства много перспективна млада кучка от Ch Jilloc’s A Man in the Mirror. Така че, вие можете да видите че кучетата «Пердита» са построени на работата на други развъдчици.
В същото време аз намирам за безмислено съревнованието в изложбените рингове. Ако кучето, което аз ще показвам победи, то в повечето случаи ще победи плода на моето развъждане, кучета произведени от мен или имащи в родословието мое производство. Това се отнася и до много други развъдчици. Но на повечето от тях им доставя удоволствие да се съревновават със собствените си кучета. Съгласете се, че това е съвършено нелепо.
Може би, ние трябва да оставим малките изложби с количество 20 кучета на частните собственици, а пък ние развъдчиците да се съревноваваме само на големи мероприятия. Тук те могат да оценят резултатите от нашите комбинации, включващи техните собствени кучета, което се явява много важно за развъдчика…
Аз бих искала да напомня за този факт, че ние всички се явяваме само една малка част от веригата, която се нарича развъждане на далматини..
Всички ние искаме да постигнем това, че да предадем на следващото поколение развъдчици поголовие с по-добро качество от това, което ние сме получили от предното поколение.
Това може да се постигне само при сътрудничество между развъдчиците, въпреки това че, всяко съревнование ни прави егоцентрични, а паметта ни много къса!
С най добри пожелания,
Кари
автор: Кари Дитлефсен - kennel Perdita
източник: Terletskaya Dubrava
превод: Николай Събев - питомник за CAO Мартен България
