BG 
EN Днес на развъдчиците им се налага да отчитата множество нови фактори, защото науката се развива бързо в областта на генетиката и наследствеността, както при кучетата, така и при хората.
Ние говорим за майките, които тестват техните неродени бебета, за да открият дали те са засегнати от някаква болест или наследствена недостатъчност. Ние всички разбираме, какви страдания ще преживеят ако разберат, че тяхното неродено дете страда от някаква болест. Аз съм много щастлива, че тези тестове не бяха достъпни, когато родих моите три деца в края на 60-те.
Често казано, не зная дали съм в състояние да реша съдбата на още нероденото ми дете.
Сега се връщам към моите кучета, които също могат да бъдат тествани за множество генетични проблеми и съм сигурна, че с времето ще се появят още нови тестове.
Ние всички трябва да балансираме между знанията и чувствата, и това изглежда разделя развъдчиците на две основни категории: такива, които желаят кучила “без брак”, и такива които искат да се придържат към правилния тип и ще приемат недостатъците при някои кучила. На мен ми се струва непосилна задача всички кученца да бъдат едновременно типични и без пороци в генотипа. Особено, когато науката се развива все повече и се появяват нови тестове.
Всички можем да се съгласим, че е трудно да се намери добър мъжки, за женската която искаме да заплодим.
Тя има своите недостатъци, и вие винаги търсите партньор, който няма нейните недостатъци, които могат да бъдат неправилно носене на опашката и неравен гръб, твърде дълги (или къси) крака и т.н. След месеци наред търсене вие намирате подходящ кандидат и започвате да го проучвате по-задълбочено.
Добрият характерът е абсолютно задължителен и тук ще трябва да попитате за него собственика на мъжкото куче по много фин начин или той ще се засегне. Повярвайте ми, аз засегнах няколко собственика, без да подозирам за това.
След това идва ред на здравословните проблеми.
Тазобедрените стави трябва да бъдат чисти. През последните 25 години в Норвегия използваме за разплод само кучета без дисплазия, и днес имаме същият процент на дисплазия, какъвто и когато започнахме през 1980 година!
Освен това в много държави се изисква кучетата да имат 100% слух въпреки, че не е известно нищо за това как се наследява глухотата и в момента в Норвегия има само 2% глухи кученца.
Сега ние можем да изпратим кръвни проби, за да разберем дали кучето е носител на ген за лимонови точки или други неприемливи оцветявания.
Ние също имаме проблеми с разширен хранопровод (megaoesophagus). Аз знам, че кучетата, които дават това в техните кучила (поколения), в някои държави, се изключват от бъдещо развъждане.
По-нататък, ние имаме наше специфично заболяване при далматините – ARDS. Сега ние сме достигнали до повече от 10 генерации от известен носител и въпреки това, на развъждането от теоретични носители в някои държави се гледа неодобрително.
Отделно от посочените по-горе недостатъци, ние имаме проблеми с пълната зъбна формула, хубавото точкуване и добрите изложбени резултати.
Преди няколко дни, когато сърфирах из мрежата, открих страница, където очакваха кучило. Независимо от гореспоменатите изисквания, родителите са свободни от iris hypoplasia, с нормална функция на щитовидната жлеза (thyroid) и без данни за алергии или формиране на камъни. Също се обещаваше, че очакваните кученца ще са интелигентни, така че е възможно родителите да са преминали и тест за интелигентност?
Боя се, че колкото повече специфични изисквания предявяваме към нашите кучета, толкова по-малко от тях ще бъдат пригодни за развъждане и резултатът от ограничаването ще доведе до загуба на типа и екстериора, и може да завърши с малка генетична база, което да ни донесе нови проблеми, които до сега са неизвестни при далматина.
Аз имам следната философия. Ако кучето има изключителен тип и е с добър характер, аз ще приема някой негови недостатъци от описаните по-горе и се надявам бъдещите развъдчици да не вземат толкова загрижено резултатите от тестовете, които ще наложат забрана за разплод на всички кучета, които не са преминали всички генетични тестове с успех
Kari Ditlefsen, kennel “Perdita”
http://www.perditas-dalmatiner.com/Topic.htm
Превод: Елена Нейчева, развъдник Spotmaniac
