Теории на развъждането

В тази статия аз искам да споделя моите идеи и опит по повод развъждането на далматини и за всичко, което е свързано с тази сложна задача. Иска ми се също така да узная вашето мнение, и се надявам, че някои от вас ще встъпят в ползотворна дискусия.

След като при мен самата имаше няколко посредствени кучила, аз разбрах, че на мен в моето развъждане ми е нужна някаква цел. Аз знаех, че не мога едновременно да следя за твърде голямо количество детайли, затова основния параметър на моето развъждане стана ТИПА.
В идеала в породата трябва да съществува само един тип, този, който е описан в стандарта. Но ние всички знаем, че различните развъдчици влагат в думите на този документ различно значение, така, че накрая се съгласяваме само в тези пунктове на стандарта, които се отнасят към цифрите и мерките.
В същото време съвременните далматини, посещаващи изложби, много се различават един от друг, а разбирането на стандарта зависи от кучетата, които вашите очи са привикнали да виждат.
Самата аз много харесвам кучетата на развъдник Dallas. Те имат правилни пропорции с добра дължина на тялото, здрави кости, прав гръб и много от тях имат красиви глави.
Тук вие виждате снимка на моята любима женска Dallas Petticoat Lane, родена през 1986 година. Тя все още е моя любимка, но досега не ми се е отдало да създам нищо толкова обаятелно, въпреки, че считам, че моите собствени кучета имат същият тип.
Преди много години на нашата най-голяма изложба за далматини, собственичката на развъдник Dallas г-жа Хамарлунд спечели Най-добро куче на породада (ВОВ) с женска на име Dallas Nellie Flag. Аз бях много очудена, когато чух от нея, че тази женска не й харесва много. След това разбрах, че вие сте длъжни твърдо да решите, как искате да изглеждат вашите кучета и в последствие да следвате този идеал, независимо от това, как се отнасят към тях различните съдии или другите развъдчици. В същото време трябва да сте отворени за конструктивни критики, тогава ще избегнете това, вашите кучета да станат твърде “типични”.
Аз бих желала нашата порода да бъде по-консолидирана, но както казах по-рано, типовете се различават и всеки развъдчик трябва да реши, какъв тип той или тя предпочита. Важно е, вие да имате свой собствен тип, и да сте му верни, когато избирате своите племенни кучета.
Аз неодавна започнах да използвам Интернет и посетих огромно количество сайтове за далматини. Аз видях, че в различните части на света понятието хубав далматин има различно значение. Въпреки, че аз знам, как за мен изглежда добрият далматин, аз няма да се опитвам да заставям друг да гледа на породата с моите очи.
Не се опитвайте да създавате своя тип, използвайки негативите. Някои развъдчици започват всяка своя фраза с това, че те не искат: не искат, техните кучета да са твърде тежки или твърде елегантни, или твърде издължени, или твърде здрави. Защо да не мислите позитивно и не рашите, какви ИСКАТЕ да ги видите?
Аз открих, че правилните пропорции в съответствие със стандарта имат първостепенно значение. Удивително е да се види, как се променя кучето, когато се игнорират пропорциите. Далматина е длъжен да има добра мускулатура от горе до долу, да има права линия на гърба не само в стойка, когато е внимателен и съсредоточен, но и когато започне да се движи. Правилните и силните движения говорят за това, че кучето е с правилна конструкция. Само когато вие решите, как искате да изглежда добрия далматин, ви е нужно да започнете да го създавате!!!
Вие можете да избирате да развъждате гледайки родословието или фенотипа. Ако ви провърви, вие можете да изберете кучета, съчетаващи в себе си тези два параметра, но това зависи от това, да ли ще намерите развъдчик, който се занимава с линейно развъждане на такъв тип кучета, които ви се нравят. Ако намерите женска, чийте родители изглеждат така, както ви се иска и ако тя израсте здрава и с добър темперамент, считайте, че ви е провървяло!
След това ви остава “само” да намерите мъжко куче, имащо сходен тип с вашата женска. Не обръщайте внимание на неговите титли или големи победи, а само на това, дали за вашето разбиране той има правилен тип. Той също така обезателно трябва да има добро здраве и приятен характер. Ако неговите качества са потвърдени с титли, това е чудесно, но това няма първостепенно значение. След като го видите, изучете неговото родословие. Ако той се окаже роднина на вашата женска чрез някой добър общ прапорител, можете да скачате от радост. Но дори и ако не е роднина, пак ви е провървяло, защото сте намерили мъжки, който по вашите представи има правилен тип.
Когато получите своето кучило, вие отново трябва да съумеете да изберете правилното кученце. Няма значение, дали то ще бъде малко по-светло или малко по-тъмно опетнено или ако има подобни неголеми недостатъци. Ако имате две кученца, които ви харесват, ги оставете и двете, за да видите какво ще се получи от тях. В болшинството случай едно от тях когато порасне ще стане по-добро от другото, и в края на краищата ще можете да направите правилен избор. Също запомнете, че понякога малките недостатъци, които могат да навредят на изложбения ринг, не създават никакви проблеми при развъждането.
Изложбите винаги трябва да бъдат ваша втора задача, ако вие избирате добра племенна женска. При нас има толкова много кучета, които са подходящи за първото и толкова малко за второто!
В това се състои моята теория, но не смятайте, че на практика това е лесно изпълнимо. Ако се занимавате с прекалено тясно линейно развъждане в продължение на много поколения, то рано или късно ще ви се наложи да направите неродствена връзка, и проблемите започват от начало. Ако от друга страна вие развъждате кучета, които само изглеждат подобни едно на друго, но не са родственици, вие ще откриете, че когато изберете мъжки с друг тип, вашите кученца също ще варират по типове.
За да засилите влиянието на вашите женски върху тяхното потомство, вие трябва да ги развъждате линейно, и да започнете да балансирате на ръба. Много е важно, вашата женска, по която ще започнете да развъждате линейно да бъде много добра племенна женска, без проблеми със здравето или характера. След две-три поколения на линейно развъждане, вие отново можете да се опитате да направите неродствена връзка, за да видите, дали женската родена от трето поколение ще предава своя тип. Ако това не се случи, вие можете да направите линейна връзка и в следващото поколение с всички рискове, които тя влече след себе си. Но без линейно развъждане вие ще създавате само нови и нови далматини, които няма да окажат голямо влияние на породата.
Всичко казано по-горе е резултат от моя собствен опит, натрупан с години. Може би вие знаете по-добър способ за развъждане на хубави кучета. Аз искрено се надявам, че вие ще се присъедините към тази дискусия и ще изкажете вашата гледна точка.
С най-добри пожелания и успех за всички нас,
Кари  
http://perditas-dalmatiner.com/Topic.htm
Превод Елена Нейчева, развъдник Spotmaniac, България