BG 
EN Една от най-големите трагедии, спохождащи развъдчиците – е така наречената “развъдникова слепота”. Този термин означава, че развъдчика не вижда недостатъците при развъдените от него кучета, но много
добре умее да види недостатъците в поголовието на другите развъдници. Има, обаче още един, възможно дори по-голям недостатък при развъдчиците, така наречената “породна слепота”. Това се случва, когато недостатък не само е влязъл, а вече се е и вкоренил в породата, а съдиите на ринга го допускат, тъй като има твърде малко кучета, които нямат този недостатък. В края на краищата, недостатъка става приет за породата. Така е било, например с изкълчената коленна става.
Честността на развъдчиците да признаят грешките си в открито обсъждане е много съществена, но може би, главната отговорност за развъждане на хубави кучета в действителност лежи върху изложбените експерти. Ако те никога не поставят на първо място куче със сериозен недостатък, развъдчиците очевидно, няма да харчат пари да показват такива кучета, тъй като ще разберат, че куче с такива недостатъци няма шанс на изложба. Но понеже развъдчиците позволяват да печелят с недоразвити кучета, то взимайки под внимание природата на човека, такива кучета не само ще продължават да се показват, но тях също ще ги използват и за развъждане.
На някои експерти им е приятно да пишат в своите отчети, че дадено куче или дори всички кучета от дадената порода, които са били огледани от него са изключително здрави, в същото време фактически болшинството от тях да са били фантастично болни: това е лоша услуга за породата, но по този ласкателен начин не можеш да подведеш сериозния развъдчик, който строго следи за това, да НЕ “пуска” в породата недостатъци, особено такива, които нарушават здравето и заплашват самото съществуване на кучето, такива като катаракта, обърнат клепач, слепота при здрач и дисплазия на ставите (лакетна, тазобедрена).
Сега на изложби се показват твърде много кучета и може би има по-добри и не толкова добри кучета, но за съжаление “кучешката игра” винаги е била достатъчно привлекателна за политиците от развъдчици. При все това, с течение на времето, независимо от маловажните експерти и невежеството на развъдчиците, болшинството породи са се подобрили, особено във външния вид. Такъв извод може да се направи, сравнявайки днешните представители на породите със снимки от преди 50 години.
За съжаление има прекалено много развъдчици, които “не виждат” кучето и затова са съвършено неспособни да забележат недостатъците, а следователно и достойнствата му. Човек действително се ражда с природно умение да вижда животното, тогава той може да избере най-доброто куче при всяка порода. Експертите също се раждат, а не се правят, макар че знанията, разбира се могат да се натрупват.
Най-трудно е да се определи най-доброто куче, когато се налага да се избира от голям брой лоши или средни кучета. При всички положения великолепния екземпляр с един очевиден недостатък е по-добре, отколкото средно куче, при което отсъстват както много добри, така и много лоши качества. Съвършено очевидно е, че е по-лесно при по-нататъшното племенно използване на потомците на тези кучета да се избавите от един недостатък, отколкото да се опитвате да въведете в породата едновременно множество добри качества.
Х. Хармар "Кучетата и тяхното развъждане"
Превод: Елена Нейчева, собственик на развъдник Spotmaniac, България
