ТИП !!!

Аз имах няколко дискусии както с други развъдчици, така и със собственици на кучета, когато става въпрос за това колко важен е според мен типа.

Типът за мен е начало и край! Какво имам пред вид под думата тип? Далматин с правилен тип е куче, което отговаря най-много на изискванията, които има стандарта за добър далматин. Аз съм много, много старателна да не променя нищо от този стандарт, когато произвеждам куче, и винаги ще мога да приема някои недостатъци.
Друг развъдчик може да каже, че за нея/него здравето и темперамента са задължителни, и че това са най-важните неща за нея/него, когато става дума за развъждане на Далматини. Това, разбира се са много важни неща, но аз обикновено отговарям, че ако това е толкова важно, защо не развъжда “смесени породи”? Можете да изберете куче, от която и да е порода, за което знаете, че има отличен темперамент и добро здраве и да го заплодите с куче от друга порода със същите качества. Тогава ще сте сигурни, че ще получите кученца с добро здраве и темперамент, тъй като имате хиляди животни, от които можете да избирате...
Аз развъждам Далматини и тогава имам длъг към породата да се опитвам да получа кученца, колкото се може по-близко да стандарта. За мен Далматин с лошо качество на типа и излъчването не може да стане добър Далматин, само защото има отличен темперамент и здраве.
Аз също подозирам, че когато развъдчик поставя твърде голямо ударение върху здравето и темперамента то е отчасти, защото нейните/неговите кучета са лишени от тип.
Когато избирам животни, които да развъждам, аз първо трябва да намеря екземпляри, които са с добър, но за предпочитане с отличен тип. И те трябва да са правилни в тези аспекти, където от моята женска има какво да се изисква. Тези качества не трябва да са прекалено подчертани, а да са коректни. Ако имам недобре заъглена женска аз търся правилно заъглен разплодник. Той не трябва да бъде презаъглен! Женска с тънка муцуна, ще трябва да се заплоди с разплодник с правилна, а не с тежка муцуна.
Също така аз не влагам никаква важност на здравето и темперамента? Разбира се, че го правя, но аз проучвам тези неща ако харесам типа на кучето, за което става въпрос. Друго нещо е, че е много трудно да получиш правилни отговори. Когато питаш развъдчик или собственик за тези неща, някои от тях се дразнят, а и доста няма да разберат за какво ги питаш.
Имам същите проблеми, когато имам нов посетител в развъдника, и открих, че най-сигурния начин да получиш правилен отговор е да питаш дали тяхното куче харесва непознати. Ако те отговорят, че кучето приема само жени без очила и с тъмни дрехи, аз знам че ще имам неприятности през двете седмици, през които се предполага, че това куче ще бъде под мойте грижи. Същото правя когато питам собственика за темперамента на кучето, аз задавам много точни въпроси. И по този начин мога да кажа дали кучето има темперамент подходящ за моята женска. Използвам думи като щастлив вместо раздразнен, тих вместо плашлив, любопитен вместо скитащ и т.н. ...
Моят проблем е, че виждам, че е все по-трудно да се намерят Далматини с отличен тип и това е нещото за което всички ние трябва да носим отговорност, и може би да направим нещо за това, преди да е станало твърде късно.
Kari Ditlefsen, kennel “Perdita”, Norway, 20.03.2007, http://perditas-dalmatiner.com/Topic.htm
Превод на български език: Елена Нейчева, развъдник Spotmaniac, България