Истерично поведение при кучета

Истерични състояния при кучета възникват в отговор на въздействия, предизвикващи у животните силна уплаха. Към тези въздействия се отнасят неочаквани гръмки звуци, изстрели, гръм от пиратки и други пиротехнически средства. Преживян от животните стрес от подобно естество, води до промени в тяхното поведение, двигателни нарушения, вегетативни разстройства.

В последните години в големите градски ветеринарни клиники се отбелязва забележимо увеличение в честотата на заболявания от подобен род при кучета, което е отчетливо свързано с големите новогодишни празници. Общото в тези случаи се явява остро начало на заболяване при страх, свързан с внезапни изстрели, гърмежи на пиратки и пиротехнически средства в непосредствена близост до кучето.

В периода от 25 декември до 25 януари се увеличава броят на кучетата с нарушения в поведението и вегетативни разстройства, развиващи се в резултат на стресови ситуации. Това са най-често кучета в средна и по-напреднала възраст, като по-често боледуват женските, но не се забелязва преобладаване на определени породи.

Случаите биха могли да бъдат систематизирани най-общо в три групи:

• неадекватно поведение на животното;
• нарушения на двигателните функции;
• нарушения на чувствителността.

Изброените изменения, по правило, се наблюдават в различни съчетания. Оплакванията на собствениците се свеждат най-често до обяснението с фразата, че кучето си е "изгубило ума". В почти всички случаи психотравмиращата ситуация възниква извън дома ви. Във връзка с това най-често животните панически се боят да излязат на улицата, скриват се под мебелите, треперят, скимтят и категорично отказват разходка.

Друга аномалия в поведението се явява отказът на кучето от тоалет на улицата, по време на разходката и "благополучно" решаване на проблема непосредствено след прибиране у дома.

Характерен за тази патология се явява, повече или по-малко, продължителният отказ от храна, а в някои случаи и наличието на халюцинации. За тях свидетелства несвързаният с реални събития страх, разширението на зениците, следенето с поглед на нещо несъществуващо, настръхването на козината на гривата, агресивното ръмжене или жално скимтене. Немотивираната агресия може да се прояви с това, че кучето започва внезапно да хапе, без да слуша командите на стопанина си, както и да нападне самия него. Намиращи се в състояние на афект животни често избягват в неизвестна посока и не могат в последствие сами да намерят обратния път.

Двигателните нарушения, ако възникнат въобще, се проявяват под формата на парези на задните крайници, изменение на походката, нарушение на координацията на движение.

Сензорните нарушения могат да се проявят с временна слепота, при което кучето трудно се ориентира в дома, като се блъска в мебелите, стените и др. В редки случаи се наблюдава загуба на болевата чувствителност на лапите.

Описаният комплекс от изменения възниква не само след взрив от петарди (пиратки), но и в резулатът от други въздействия, предизвикващи силна уплаха у кучето.

Трябва да се отбележи, че такива неадекватни реакции на дразнители не са приоритет само на кучетата, а се наблюдават и при другите бозайници, между които и човека. Подобни реакции на внезапни дразнители и известия, съпроводени от силно вълнение, са намерили отражение и в нашата ежедневна реч, в която изплашения човек казва: "Изгубих ума и дума", "Онемях от ужас", "Стоя и не мога да помръдна от мястото си - краката не ме слушат", "Вкамених се от страх" и др. Известно е, че силната уплаха или силното вълнение могат да бъдат съпроводени не само от нарушение на поведението, но и неврологични разстройства под формата на нервни тикове, хълцане, парестезия, а също така и вегетативни реакции, в това число не задържане на урината.

В случаите, когато при човека подобно състояние продължи дълго време, се говори за истерична невроза. То може да възникне като резултат от физическо въздействие (травма), както и след силни емоции (например при известие за смъртта на близък човек). Истеричните припадъци при хората наподобяват хипертонична криза, сърдечен пристъп и други вегетативни пароксизми. В структурата на вегетативните пристъпи много често присъства общият тремор (треперене).

Според мнението на някои чужди изследователи, у всеки човек при силно вълнение може да изчезне гласът, да се подкосят краката и др., но у истеричните хора в резултат на лабилността на психичните дейности, тези нарушения възникват при нищожни поводи. Тези особености на психиката при хората могат да се разглеждат като приспособителни инстинктивни форми на защита.

Разбира се, при "синдрома на новогодишните петарди" при кучето, не може да се говори за някакво приспособително значение и още повече за ролята на самовнушението, макар предшестващото възпитание при кучетата, както и при хората, може значително да повлияе на склонността на животното към подобни реакции. Такива реакции при кучето могат да се разглеждат като отсъствие при него на естествен отбор, при който "нервните" индивиди биха загинали ( например при вълка, около който често гърмят изстрели и свистят куршуми, не се наблюдава парализа на задните крайници). Съществуването на конституционални и фенотипни предразположения към невротични реакции се потвърждава от по-честата поява на подобни състояния при кучките, отколкото при мъжкарите (в съотношение 2:1), а също така и при домашните животни, в сравнение с дивите или уличните.

Лечението на подобни неврози при животните се състои, преди всичко, в създаване у кучето на чувство за безопасност. За целта стопанинът е длъжен по-често да гали животното, да му говори ласкаво. Доколкото в дадения случай у животното се формира патологичен условен рефлекс, то се препоръчва потискането му чрез използване на невролептици: в острия стадий под формата на инжекции, а в последствие - във вид на таблетки. За подобряване дейността на нервната система в определени случаи е целесъобразно използване на витамини от група В, топли душове. Доколкото "синдромът на новогодишните петарди" се развива при възрастни кучета, е безсмислено да се правят отчаяни опити да се възпитават така, че да понасят по-леко стреса. На животните, които са преживявали по-рано подобни невротични състояния, би трябвало да се осигурява щадящ в емоционално състояние режим на живот.

Н. Л. Карпецкая. Ветеринарная клиника д-ра Тиханина, Санкт-Петербург