Как да обучаваме малкия далматин

Няма едно правило за всички кученца

Първото правило при възпитанието на малкото куче се състои в това, че няма общи правила за всички! Невъзможно е към всяко кученце да се отнасяте по един и същ начин. Всяко кутре е със собствена индивидуалност. От характера на вашия далматин, от неговите наклонности и способности зависи и как ще подходите към неговото обучение. Някои правила, които не са много, са валидни за всички малки кученца. Още от първия ден не разрешавайте на своя малък любимец това, което не бихте искали да върши като голямо куче - да лежи в завивките ви, на дивана, да проси ядене от масата, да хапе, да се качва с предни лапи по хората.

Последователност преди всичко

При обучението на малкото куче е нужно да се съблюдава строга последователност, като необходимо условие е всички членове на семейството ви да бъдат единодушни относно това как ще подходят към възпитанието. Нищо няма да постигнете, ако един човек забранява някакво действие, а друг му го разрешава. Същото ще е, ако на единия ден забраните на кученцето да върши нещо, а на другия да му го позволите.

Поощрение и забрана

Всяко правилно действие на малкото кученце трябва непременно да се поощрява - с лакомства, ласкави думи, погалване. Всяко неправилно действие то трябва да свързва с неприятно усещане - рязка забранителна команда, шляпване със сгънат вестник и т.н. Нито един случай на лошо поведение не трябва да се оставя без внимание!

Кой е водачът

У кутрето има инстинктивна потребност да има водач или то самото да е водач. Вашият малък далматин ще иска да бъде такъв в своето ново семейство. Затова вие сте длъжни да направите всичко необходимо, за да станете водачът на тази условна глутница, която за кученцето в случая е семейството на човека. Много добре би било в първите дни от своето пребиваване в новия дом, кутрето да има тесен контакт най-вече със своя нов стопанин. Всички останали членове на семейството, особено децата, трябва да проявят сдържаност, независимо от огромното си желание да вземат малкото кученце на ръце, да го погалят или поиграят с него.

Далматинът е чувствителен

Помнете, че далматинът е чувствителен. Грубите методи при общуването с него не са подходящи. Вие сами ще се уверите колко успешно е общуването с далматина и без тях, колко лесно ще ви се отдава да поправяте грешките на малкото куче и колко по-бързо то ще усвоява нови навици. Наказвайте го справедливо, хвалете го щедро, разнообразявайте упражненията му. Често малкият далматин не разбира какво искате от него и вместо да изпълни командата ви се опитва да ви близне по лицето. Работете усърдно - малкото кученце най-вече иска да ви служи и да ви зарадва.

Думите и тонът

Кутрето може да не разбира по-голямата част от това, което му говорите. Което не е възможно, не е, но далматинчето винаги разбира тона, с който вие произнасяте думите. Дресьорите често подчертават два важни момента при "разговора си" с кучето:

• Първият - това е съдържанието на думите, които използвате.
• Вторият е изменението на тона на гласа ви.

Винаги използвайте едни и същи думи, когато поправяте малкото куче, произнасяйки ги с твърд, авторитетен тон. Например, ако искате от малкия далматин да прекрати някое нежелано действие, не го обърквайте, изреждайки няколко команди: "Престани", "Спокойно", "На място". Много по-добре е просто строго да кажете "Не" или "Фу".

Похвалата

Друго, важно е да се убедите, че тонът, с който поощрявате малкото куче рязко се отличава от тона ви, когато го наказвате. Направете така, че гласът ви да звучи щастливо, пеещо, когато хвалите малкия далматин. Повишете височината на гласа си, говорете с приповдигнат тон. Дайте на вашия любимец да разбере, че той е най-умното, най-доброто куче на света. "Какъв си ми умник!", произнесено с ласкав глас, звучи като музика в ушите на малкия далматин!

очаквайте продължение