Непослушните далматини

Много често, когато разхождам моят далматин, хората ме спират и задават такива въпроси:
1. Глух ли е вашия далматин?
2. Нервен ли е вашия далматин?
И в двата случая отговорът ми е отрицателен. Но честотата, с която ми задават подобни въпроси, говори за това, че сред хората, не познаващи добре породата са разпространени заблуди относно поведението на тези кучета.

Следвайки правилата установени в нашия град, моята женска далматинка спокойно се разхожда до мен с каишка, дълга метър и половина. Тя обича да ме изпреварва, когато усеща нови и интересни миризми, но по времето на нашите разходки тя не лае и не скача по хората. Понякога срещам хората, които признават че имат далматин вкъщи, или познават някой с далматин, и разказват колко зле се държат тези кучета.
И се изненадват на възпитаните маниери на моята Кети. От учтивост се въздържам да отбележа, че лошото държание на далматините е резултат на недостиг на внимание от страната на собствениците. Питам дали в семействата има и деца и често получавам утвърждаващ отговор. Обяснявам че това е възможната причина за подобно поведение на кучето. Далматините много често не са добре възпитани в семействата с деца, защото животните копират тяхното поведение. Кучето взима пример от тичащи и крещящи деца и за това често лае и става неуправляемо. Само че мъдрите ми умозаключения не утешават собственика на далматина, който обръща къщата наопаки. Такива хора са на ръба на отчаянието и се замислят дали да не се отърват от кучето. Същата ситуация беше и с предишните стопани на нашата далматинка, семейство с две деца. Те казаха, че не са имали по-лошо куче през живота си. То преобръщаше къщата им нагоре с краката, а когато са я оставяли в двора, то лаеше и ровеше дупки. След като я взехме при нас, то никога не правеше нищо подобно. Кучето е било спокойно, нищо не е изяла вкъщи, освен торбички с боклука, които съпругът ми понякога забравяше да изхвърли в контейнера за отпадъци. За това той плащаше, като почистваше всичките боклуци, разпиляни от нашата далматинка из цялата къща. След около два месеца, след като Кети се появи в нашия дом, ние я стерилизирахме. Тя стана още по-спокойна и проблемът на забежките по времето на разгонване отпадна. Когато кучето ви пораства и вие не планирате да поемате отговорността за малките, ще е най-добре да го кастрирате или стерилизирате. Нашего куче беше над една година, когато го взехме. Тя не беше стерилизирана, защото бившите й стопани са искали да имат малки от нея, за да видят децата с очите си “чудото на раждането”. Според мен – това не е много добра идея. Записахме се с Кети на курсове общо послушание, и макар че тя не беше най-добрата в групата, бързо се научи на основните команди. Ако имате малко кученце – задължително намерете инструктори, които работят с група малки кученца. Там то ще се научи да общува с други бебета и на основни неща. На 6-месечната възраст кучето може да се запише в обикновената група, където можете да го обучавате на команди: ”Седни”, “Легни”, “Стой”, “Ред”, “Тук”. Повечето далматини с лекота се обучават на тези команди, но трябва регулярно да им напомняте наученото и вкъщи. Когато взимате кучето, много е важно то да е добре възпитано. Макар, че на някои хора им върви, и кучето им по начало се държи добре, но е по-добре да се обучавате на основните неща под ръководството на добър треньор. Далматините изискват много движение. Ако знаете някое място, където вашият далматин може да си тича на воля без каишка, най-добре заедно с други кучета, ще е добре редовно да се разхождате там. Далматините могат да тичат с часове и след това да остават енергични, за вашето куче ще е по-добре да се пораздвижи, отколкото да скуче вкъщи и да се чуди каква поразия да спретне.
Научете вашето куче на апортировка. Повечето от далматините с удоволствие носят топки, пръчки, пластмасови чинии.
Още една причина поради която далматина може да се държи зле – това е храненето. Кучета, получаващи твърде много протеини, са склонни към ушни инфекции, образуване на камъни и хиперактивност. Далматините имат нужда от нископротеинова диета, за предпочитане – суха храна с пуйка и ориз. Далматин, започнал нископротеинова диета, има нужда от малко време да се поуспокои и държанието му да се подобри.
С моята далматинка пътувам из цялата страна. Тя се къпе с нас по плажовете. Тя седи с нас докато гледаме телевизия. Тя обича да дремне върху нашето легло. Два пъти седмично тя посещава рехабилитационното отделение в местната болница. Тя пътува с нас в колата, където и да отидем. Добре социализиран далматин, това е възпитано куче. Вместо да се отказвате, опитайте се да му дадете още един шанс. Вместо да го оставяте цял ден само, направете вашето куче част от живота ви, и вие ще видите, че то ще е напълно доволно.
Автор: Черил Роудс
превод от Английски на Руски: Ирина Петракова
превод от Руски на Български: Татяна Мартинова
източник: http://dalmatin-club.narod.ru