BG 
EN Двата въпроса, които ми задават на улицата
Много често, когато разхождам моя далматин, хората ме спират и задават такива въпроси:
- Глух ли е вашият далматин?
- Нервен ли е вашият далматин?
И в двата случая отговорът ми е отрицателен. Но честотата, с която ми задават подобни въпроси, говори за това, че сред хората, не познаващи добре породата, са разпространени заблуди относно поведението на тези кучета.
Следвайки правилата, установени в нашия град, моята женска далматинка спокойно се разхожда до мен с каишка, дълга метър и половина. Тя обича да ме изпреварва, когато усеща нови и интересни миризми, но по времето на нашите разходки тя не лае и не скача по хората. Понякога срещам хората, които признават, че имат далматин вкъщи, или познават някой с далматин, и разказват колко зле се държат тези кучета.
И се изненадват на възпитаните маниери на моята Кети.
Защо кучето се държи зле
От учтивост се въздържам да отбележа, че лошото държание на далматините е резултат на недостиг на внимание от страна на собствениците. Питам дали в семействата има и деца и често получавам утвърждаващ отговор. Обяснявам, че това е възможната причина за подобно поведение на кучето. Далматините много често не са добре възпитани в семействата с деца, защото животните копират тяхното поведение. Кучето взима пример от тичащи и крещящи деца и затова често лае и става неуправляемо.
Само че мъдрите ми умозаключения не утешават собственика на далматина, който обръща къщата наопаки. Такива хора са на ръба на отчаянието и се замислят дали да не се отърват от кучето.
Историята на Кети
Същата ситуация беше и с предишните стопани на нашата далматинка, семейство с две деца. Те казаха, че не са имали по-лошо куче през живота си. То преобръщаше къщата им нагоре с краката, а когато са я оставяли в двора, то лаеше и ровеше дупки. След като я взехме при нас, то никога не правеше нищо подобно. Кучето е било спокойно, нищо не е изяла вкъщи, освен торбички с боклука, които съпругът ми понякога забравяше да изхвърли в контейнера за отпадъци. За това той плащаше, като почистваше всичките боклуци, разпиляни от нашата далматинка из цялата къща.
Стерилизация
След около два месеца, след като Кети се появи в нашия дом, ние я стерилизирахме. Тя стана още по-спокойна и проблемът на забежките по времето на разгонване отпадна. Когато кучето ви пораства и вие не планирате да поемате отговорността за малките, ще е най-добре да го кастрирате или стерилизирате. Нашето куче беше над една година, когато го взехме. Тя не беше стерилизирана, защото бившите й стопани са искали да имат малки от нея, за да видят децата с очите си "чудото на раждането". Според мен - това не е много добра идея.
Обучение
Записахме се с Кети на курсове общо послушание, и макар че тя не беше най-добрата в групата, бързо се научи на основните команди. Ако имате малко кученце - задължително намерете инструктори, които работят с група малки кученца. Там то ще се научи да общува с други бебета и на основни неща. На 6-месечната възраст кучето може да се запише в обикновената група, където можете да го обучавате на команди: "Седни", "Легни", "Стой", "Ред", "Тук". Повечето далматини с лекота се обучават на тези команди, но трябва регулярно да им напомняте наученото и вкъщи. Когато взимате кучето, много е важно то да е добре възпитано. Макар че на някои хора им върви, и кучето им поначало се държи добре, но е по-добре да се обучавате на основните неща под ръководството на добър треньор.
Движение и игра
Далматините изискват много движение. Ако знаете някое място, където вашият далматин може да си тича на воля без каишка, най-добре заедно с други кучета, ще е добре редовно да се разхождате там. Далматините могат да тичат с часове и след това да остават енергични, за вашето куче ще е по-добре да се пораздвижи, отколкото да скучае вкъщи и да се чуди каква поразия да спретне.
Научете вашето куче на апортировка. Повечето от далматините с удоволствие носят топки, пръчки, пластмасови чинии.
Хранене
Още една причина, поради която далматинът може да се държи зле - това е храненето. Кучета, получаващи твърде много протеини, са склонни към ушни инфекции, образуване на камъни и хиперактивност. Далматините имат нужда от нископротеинова диета, за предпочитане - суха храна с пуйка и ориз. Далматин, започнал нископротеинова диета, има нужда от малко време да се поуспокои и държанието му да се подобри.
Кучето като част от живота
С моята далматинка пътувам из цялата страна. Тя се къпе с нас по плажовете. Тя седи с нас, докато гледаме телевизия. Тя обича да дремне върху нашето легло. Два пъти седмично тя посещава рехабилитационното отделение в местната болница. Тя пътува с нас в колата, където и да отидем. Добре социализиран далматин, това е възпитано куче. Вместо да се отказвате, опитайте се да му дадете още един шанс. Вместо да го оставяте цял ден само, направете вашето куче част от живота ви, и вие ще видите, че то ще е напълно доволно.