Подготовка за изложба

Говорим много за необходимостта от подготовка на кучето за изложба. И естествено у много начинаещи собственици, пък и при доста опитните развъдчици възниква въпросът - как да подготвите своя питомец, така че да покажете най-добрите му страни. Как да го научите на правилно поведение, спокойствие и дружелюбно поведение дори и в сложните условия на изложбата. За да се опитаме да отговорим на тези въпроси ще представим на вашето внимание главата посветена на изложбите от книгата на Е.Л.Ерусалимски „Средният шнауцер”. Като независимо от факта, че книгата е написана за друга порода, на практика всичко казано в нея може да бъде приложено и към далматина. Смятаме, че в нашата литература това е най-интересния и подробен материал по изложбена подготовка и тренировка на кучето. Статията се публикува с незначителни съкращения и бележки от редактора, касаещи спецификата на породата далматин.

ИЗЛОЖБА
Изложбите се явяват задължително зоотехническо мероприятие за всяка порода. На тях се осъществява контрол на качествата на произведените кучета от експерти-кинолози, които в съответствие с утвърденият стандарт провеждат експертиза и дават оценка на кучето по екстериор и конституция.
В зависимост от качествата си всяко куче накрая получава оценка - отличен, много добър, добър, удовлетворителен, оставено без оценка, дисквалификация. Оценката дадена от експерта е окончателна и не подлежи на обсъждане.
За всеки развъдчик изложбата е своеобразен празник, на който той посредством произведените от него кучета показва какво е постигнал. Също такъв празник се явява всяка изложба и за клуба по порода, той се старае да поддържа празничната обстановка с различни средства – табла, на които се отразяват резултатите, престижни конкурси, в които се поощряват кучетата с най-добро представяне, а също така се показва отличният контакт със стопанина, а понякога и точно обратното - комични конкурси - за най-дебело, зло или непослушно куче.
В особено тържествена обстановка се отбелязват най-добрите постижения на дадената изложба при награждаването на победителят на цялата изложба,шампионите и най-добрите представители по породи.
Броят на титулуваните кучета е предмет на гордост за всеки клуб. А предмет на още по-голяма гордост е победата на финалния конкурс „Най-красиво куче на изложбата”. Това е “Олимпът”, на който мечтае да застане всеки собственик със своето куче. Но пътят към него е дълъг и труден и започва с първите успехи на изложбата.
На пръв поглед на изложба от кучето не се изисква много:
- правилно и спокойно да покаже на експерта зъбите си, както и ако съдията пожелае да позволи да огледа захапката му собственоръчно;
- да умее да демонстрира правилна изложбена стойка;
- да може да се движи дълго в тръс;
- при показ на движенията в ход да запази гордата си осанка;
- да остава спокойно спрямо другите кучета в ринга, към техните стопани, особено много това важи спрямо съдията докато той го обследва с ръце.
Но както се вижда на всяка изложба това се отдава на малко хора. В действителност наблюдаваме съвсем друга картина - кучетата се дърпат, лаят, скачат, висят по собствениците си, хвърлят се едно върху друго вместо да се държат спокойно. Собствениците нервничат и по този начин самите те нервират кучетата си, изпадат в паника от неумението си да се справят с тях; в подобен момент на начинаещият изложител му идва наум да даде кучето на друг човек - по-опитен. Това е хубава идея, стига този помощник действително да може бързо да успокои кучето, да го подчини на волята си и да го накара да изпълни всичко, което се изисква от него в ринга. Но и този вариант не се случва често; така както в момента няма много майстори на хендлинга, а също така и поради друга и то главна причина - оказва се, че кучето не е способно да възприеме и изпълни за толкова кратко време изискванията на хендлера, просто защото никога не са го учили на тези умения. Така в тази атмосфера на всеобща изнервеност обхванала собствениците намиращи се в ринга кучето се оказва в състояние на шок и чисто психически не може да реагира адекватно на ситуацията. Това е лошо, особено ако след подобна изложба собственика не си направи необходимите изводи и не започне да готви кучето си от по-рано за ринга, то на следващата изложба ще се повтори абсолютно същото. А у кучето ще възникне отрицателно отношение спрямо ринга, което с всяка следваща изложба ще се затвърждава, променяйки по този начин до неузнаваемост поведението и показването му. Логично, така показващо се куче не може да има изложбени успехи, тъй като в ринга не се показва то, а пълна пародия на това което е. В главите на огорчените собственици пък започват да се въртят черни мисли относно обективността на съдене, още повече, че в същото време се намират съчувстващи “добряци”, които непременно се намесват и наливат още повече масло в огъня. И така всичко пропада - празникът е опорочен окончателно, резултатът е жалък, а на изложба човекът повече не стъпва.
И така, за да не стигаме до тук, трябва да се научим грамотно да подготвяме кучето за изложба.
Започнете да оглеждате зъбите на кученцето от съвсем малко - например 2,5 месеца. Този оглед трябва да стане привично действие за кутрето. Трябва да се научите да го извършвате правилно, без да му причинявате неприятни усещания.
Най-удобната позиция, за да направите това е следната. Слагате кутрето седнало на коленете ви, гръбчето му е приближено към вас. Едната ви ръка хваща кученцето под долната челюст, а другата я поставяте върху горната част на муцунката. С пръстите на „горната” ръка повдигате горните бърни, а с пръстите на „долната” ръка дръпвате долните бърни, оглеждайки по този начин откритите зъби-първо отпред, а след това странично.
Показването на предните зъби е удобно да се  прави с помощта на палеца и показалеца на всяка ръка. Показването на страничните зъби е удобно да се прави с останалите пръсти на ръцете, откривайки зъбната редица от край до край.
Типични грешки: собственикът не знае как се показват зъбите и разтваря челюстите на кучето. Причината е, че той не знае, че огледът се извършва при затворени челюсти - иначе как ще се определи видът на захапката, и показват челюстите разтворени. Собственикът при показване на предната редица зъби притиска носната гъба на кучето, което му причинява неприятно усещане, то се дърпа при оглед и може да почне да хапе /а в ринга за това се налага дисквалификация/.
Ако собственикът е внимателен, но в същото време настойчив и не причинява на кученцето болка то показването на зъбите се научава много бързо. Тогава на вас ви остава само периодически да го повтаряте, за да не бъде забравено. Не забравяйте да похвалите кученцето при правилно изпълнение.
Разбира се, когато вашето кутре порасне не е необходимо да го взимате на колене, тогава ще е достатъчно да го сложите да ви седне в краката, притиснете гърба му към тях, а останалото направете както вече сте учили.
А за тези, които след време ще идат на дресировъчната площадка, ще кажем, че това действие ще бъде допълнително от шлифовано, тъй като с него започва общия курс на дресировка.
Поискайте от вашите приятели от време на време да играят ролята на експерти /съдии/, нека с пръсти „оглеждат” зъбите или дори сами да повдигат бърните и да проверяват захапката /предварително им покажете как да го направят правилно/. При този оглед кучето ви няма право да проявява агресия по отношение на „съдията”, а ако това все пак се случи незабавно го коригирайте. Помнете, че в детството си кучето трябва да бъде научено „умно”да реагира в такава ситуация, то трябва да разбере точно какво иска от него стопанина и съответно да го изпълни, а това се достига с методично обучение, разумно и своевременно въздействие на принципа награда-наказание. За съжаление се намират собственици, които не само, че не забраняват агресивното поведение на кучето в подобна ситуация, а дори се гордеят с това, че кучето им не позволява да се пипат зъбите му и го поощряват. Във връзка с това, със специални изследвания на зоопсихолози е установено, че кучето в такива ситуации не хапе за това, че е зло, а поради това, че не е уверено в себе си или се страхува. Истината е, че дори злобните животни си имат много достойнства и ако бъдат добре възпитани, от уважение към волята на собственика си, се отнасят спокойно към огледа на зъбите.
И така наред е второто изискване - изложбената стойка. При нея кучето трябва да стои на равна повърхност, да държи високо глава, добре изправен гръб и умерено изнесени задни крака. Предните крака трябва да са вертикално поставени - като стълбчета, намиращи се под тялото. При това кучето от една страна трябва да стои като вкопано, а от друга страна да показва максимум напрежение, сякаш пред него стои неприятел, на който иска да покаже своето превъзходство с гордия си вид. Това сравнение е приложимо за кучета, в природата, на които е заложен стремеж да доминират над себеподобните си. Но има и други типове кучета - за тях стимулът да заемат горда осанка е различен, възможни са различни варианти - видът на отдалечаващия се собственик, показване от разстояние на топка или какъвто и да е друг апортировъчен предмет. Така или иначе като начало трябва да научите кучето да застава правилно.
Съществуват два най-използвани метода за показване стойката на кучето. Когато ви ги демонстрират изглеждат лесни, не е много сложно да ги научите в непосредствен контакт, с някои които ги владее и доста трудни, за излагане като понятия на книга.
При първия метод трябва правилно да поставите кучето в стойка и предварително поръчате „стимул”, който неочаквано /но в нужния момент/ да изникне далече от кучето, а с помощта на повода да се задържи необходимата ни поза в момента, в който в нея „възникне” напрежение. Този метод е предложен от западните кинолози. Той предполага, че вашето куче е добре възпитано.
При нашите условия този метод е удобен за ползване, ако кучето е минало общ курс на обучение, изпълнява командата „стоиш” и на стопанина остава само да поправи положението на краката и след което да подаде сигнал на помощника си. Помощникът вкарва в действие „стимул”, собственикът удържа възникналото напрежение, което от своя страна очертава добре контурите на кучето. Целта е достигната - кучето е демонстрирало изложбена стойка. Така изглежда идеалното изпълнение по този метод.
В така описания метод има и някои трудности.
Първата е, че кучето трябва да умее да стои по команда, което на практика не се среща често.
Втората е, че в обстановката на ринга кучето може да е превъзбудено, при което обичайния дразнител е възможно да не му подейства в качеството на „стимул” /тогава кучето ще стои вяло на ринга/ или пък да му подейства прекалено силно. При втория случай водачът едва ли ще успее да удържи кучето само с помощта на изложбения повод докато то се дърпа. Ситуацията става неуправляема, задачата не е решена - кучето не успява да покаже красива изложбена стойка.
Тези трудности при първия метод на демонстрация са свързани с умението да се балансират процесите на възбуждане и затормозяване у кучето. На практика командата ”стоиш” е затормозяваща, а „стимулът” действа на кучето възбуждащо, при което успехът ще е обезпечен само в случаите когато тези два процеса са уравновесени; би било невероятно постижение, ако възбуденото куче не отлепи крака от земята, а реагира единствено с повишен мишечен тонус. За този първи метод е необходимо нервните процеси у кучето да са добре балансирани, а неговия водач да умее да „чувства” кучето. Този метод работи добре при кучета от служебните породи, тъй като при тях и експонентът /водачът/ и експоната /кучето/ минават предварителна подготовка на дресировъчната площадка под наблюдението на опитен инструктор, в обстановка близка до тази в ринга. За повечето неслужебни породи този метод се отработва добре, ако преди това собственикът и кучето са минали общ курс на обучение.
Ако обаче собственикът и кучето нямат такъв опит ви съветваме да се възползвате от втория метод.
В този случай поставете кучето с едната му страна към вас, така че главата му да се намира под дясната ви ръка, а опашката в лявата - при това изпълнение към вас ще е обърната дясната страна на кучето. Тази ориентация е свързана с това, че в ринга вие се движите в посока обратна на часовниковата стрелка, при което се вижда лявата страна на кучето ви. /Забележка - далматина при поставяне на стойка на място се демонстрира от страната с по-красива окраска/.
С дясната ръка държите кучето за нашийника, а с лявата поддържате лявата му страна под гърдите /за да го изпълните ще ви се наложи да се пресегнете през кучето/ леко го повдигнете от земята и отново го пуснете, но така,че предните му крака да заемат вертикално положение. За да имате успех е много важно предните крака през цялото време да играят ролята на вертикални подпори и да не правят крачки.
След като ви се е удало да поставите правилно предните крайници,задръжте с дясната ръка, с помощта на изложбения повод, високия постав на главата и шията, като за целта предварително сте поставили повода под гърлото на кучето. Важно е поводът да не събира свободната кожа под гърлото, която във вид на гънка увисва между долната челюст и повода. Ако такава гънка все пак се е образувала издърпайте я под нашийника.
И така започнете да практикувате и скоро ще установите, че от положението на дясната ви ръка зависи много, че съществува положение при което тя запазва зададеното положение на предните крака. Запомнете това положение и го отработвайте постоянно; то трябва да ви стане като рефлекс, иначе в ринга където вълненията и без това са много няма да успеете да се справите.
Когато задържите с дясната ръка постава на главата и шията, а от там и на предните крайници преминете към следващия момент. Поглаждайте с лявата ръка отгоре кучето /шия, холка, гръб, поясница, крупа/ и когато почуствате, че то се отнася с доверие към тези ваши действия преместете левия му крак назад; преместете го не много, така че метатарзуса да застане вертикално /метатарзус - разстоянието от скакателната става до лапата/. За да ви е по-лесно в началото може да използвате огледало или витрина на магазин. За вашето куче е естествено да държи левия си крак изнесен назад, ако десния е свит. За това се убедете от самото начало, че задния десен крак е направил крачка напред. Тази крачка трябва да бъде умерено дълбока.
Задните крака трябва да са малко по-широко поставени в сравнение с предните.
Ако до тук сте се справили /дясната ръка, с помощта на повода под гърлото, удържа висок постав на главата и шията, задържате правилното поставяне на предните крайници, задните са в правилна крачка/, преминете към следващата стъпка - кучето да бъде хванато за опашката. Това движение изисква от вас такт и деликатност. Напълно възможно е в този момент кучето да започне да се върти и да провали вашата композиция построена с толкова труд. Въоръжете се с търпение, успокойте кучето, не му се карайте и най-вече не му причинявайте болка - то ще изгуби доверието си във вас и никога няма да ви се удаде да го поставите в красива стойка. Повторете всичко от самото начало, бавно и ласкаво възстановете правилната поза спазвайки обичайната последователност и още един път се опитайте да го хванете за опашката. Някои кучета доста бързо започват да си ”дават” опашката, когато се убедят в безопасността на това действие. Други кучета обаче трудно преодоляват страха и безпокойствието си и тогава на собственика се налага да поработи по-дълго, за да може с времето кучето да приеме това действие. /Забележка: При далматина опашката трябва да се намира в хоризонтално положение на нивото на гърба, сякаш е негово продължение /саблевидна форма/. Възможно е да научите кучето само да задържа тази поза на опашката, когато се намира в стойка. За да го постигнете след като сте поставили кучето в стойка го поглаждайте по долната страна на опашката - от основата до края й, докато застане в правилното положение. Ако кучето независимо от вашите старания не държи само опашката си, това можете да направите и вие. Не дръжте опашката завита на кравай, тъй като съдията може да си помисли, че по този начин се опитвате да скриете твърде високо поставена опашка или пък неправилната й форма.
И последното относно поставянето в стойка. На вас ви предстои да почувствате, че вашите ръце са нещо като везни, дясната ръка държи поводът на кучето под гърлото, а лявата под опашката. Когато почувствате тези ”везни”, вие ще се убедите, че равновесието на кучето се намира във вашите ръце. С времето ще се убедите, че това равновесие е устойчиво, че кучето може да се фиксира в стойка толкова дълго, колкото вие поискате.
Този метод за представяне идва от американските специалисти, той е удобен с това, че е надежден начин да поставите кучето в стойка и да го фиксирате независимо от околните условия.
Опитайте се да изпробвате и двата метода и определете кои от тях е подходящ за вас и вашето куче. Идеално би било, ако можете да овладеете и двата и да ползвате единия или другия в зависимост от ситуацията, в която се намирате.
Практикувайки поставянето на кучето в стойка, вие придобивате все повече опит и ще започнете да гледате с други очи на работата на истинските майстори на хендлинга, ще съумеете да оцените по-важност отделните моменти от представянето им и да ги повторите още един път вкъщи. Вие вероятно ще взаимствате по нещо от тях и постепенно ще изградите собствен метод на демонстриране. Когато стигнете до там помолете някои от професионалните хендлери да види вашето представяне и където е нужно да го поправи. Това би ви донесло само полза. Възможно е също така от време на време да поискате да препрочетете тези страници да намерите в тях моменти, на които преди това не сте обърнали достатъчно внимание или в старите, бих казал добре познати положения, неочаквано да откриете нови акценти.
Умението да поставите кучето в красива изложбена стойка, с която да подчертаете силните му страни и да замаскирате недостатъците, ако и да се отнася към важните моменти по изложбената работа, не се явява единственото при поставянето на оценката от съдията. Ако кучето се показва в ринга с хубава стойка, но не умее да се представи добре в движение, то пак няма да бъде оценено достатъчно добре, тъй като съдията иска да види от него и пълноценен тръс.
Не следва да разберете казаното по начин, че може да пренебрегнете изложбената стойка, ако кучето ви е научено добре да бяга в тръс. Съдията оглежда кучето в стойка на два пъти: първият път е когато прави предварителния оглед, а втория път е докато се пише оценъчния лист. Очевидно е, че куче неспособно да демонстрира качествата си посредством изложбената стойка ще бъде описано и оценено според особеностите си /положителни или отрицателни/, които показва пред експерта.
Завършвайки разбора на темата за изложбената стойка на кучето, ще разгледаме и въпроса за показването на кучето в движение.
Всяко едно куче в ринга трябва да може да показва при движение два алюра-ходом и тръс /Забележка: Далматина обикновено се оценява в тръс/.
И така тръс се нарича разновидност на бягането, при която кучето се придвижва посредством последователно движение на крайниците по диагонал. Работи ту единия диагонал /ляв заден крак-десен преден крак/, ту другия /десен заден крак-ляв преден крак/. Този режим се определя от оттласкването на задните крака с последващо приземяване на съответния преден крак, след което аналогично се включват краката от другия диагонал, при което тялото на кучето се придвижва напред благодарение на постоянното редуване на тези диагонали. Съществуват и разновидности на тръса, известни на специалистите, но ние няма да се спираме на тях..
Следва да се отличава тръс от раван, който се явява друга разновидност на бягането, при който тялото на кучето се придвижва напред за сметка на движение първо на краката от едната страна на тялото, а после от другата. Този алюр се образува вследствие скъсяване на фазите при бяг, в резултат на което крайниците от едната страна попадат в една фаза. При нормалния тръс крайниците от една страна се намират в противоположни фази. Отбелязваме, че и тръса и равана са разновидности на бягането, поради което задължително има стадии на зависване, когато тялото се намира във въздуха и няма опора.
При повечето породи раванът се квалифицира като порочен алюр. Между другото много кучета често го ползват, като в същото време техните собственици дори не го подозират и в щастливо неведение продължават да бягат със своите кучета в раван. Това като правило се случва в ринга, където кучето се намира на повод. Ако такова куче се пусне от повода, то то щом се почувства на свобода забравя за равана и преминава в пълноценен тръс. Тогава може да си направите извод, че поводът е виновен за този порочен алюр. Обаче, ако поводът действително е причина за раван, то защо други кучета, бидейки на повод не вървят раван и дори не проявявят склонност към него. Значи ли това, че причината не е в повода? И да и не. Причината е поводът, когато се намира в ръцете на неумел или невнимателен водач. Оказва се, че ако кучето се движи на натегнат повод, а човекът с него се придвижва с недостатъчна за кучето скорост, то тогава в системата човек-повод-куче възниква постоянно скъсяване на фазите посредством повода, който когато е натегнат изменя раменния ъгъл, той пък от там изменя дължината на крачката на предните крака и внася сбитост в баланса на движение на предните и задни крайници. Този дисбаланс кучето не може да преодолее, тъй като човекът го принуждава да се движи с недостатъчна скорост. Установено е, че вероятността за поява на раван, когато кучето е на повод е толкова по-голяма, колкото по-голяма е разликата в ръста на човека и кучето. Това е и причината големите кучета да сбиват тръса си много по-често, отколкото малките.
Тренирайки показването на тръса с кучето не забравяйте тези фактори и търсете тази скорост, при която движението в тръс става естествено за кучето. Опитайте се да постигнете стабилен тръс, отначало движейки се само направо. Когато се убедите, че кучето ви бяга правилно минете на тръс по затворен контур, но без да бързате да стеснявате неговия контур.
Старайте се така да бягате с кучето, че поводът да не е натегнат. Така вие ще приближите условията на бягане към естествените за кучето. Добре би било, ако кучето знае командата ”ред”, така както тя се учи на тренировъчната площадка при отпуснат повод. При този случай обаче е възможно да възникне друг вид опасност: ”дресираното” куче помни, че не трябва да върви пред стопанина си и поради тази причина то няма да се чувства достатъчно свободно при бяг. Освен това, както вече казахме стопанинът може би не бяга достатъчно бързо. А тези обстоятелства предразполагат към раван.
Движението в тръс се започва с невисока /за кучето/ скорост, която се определя експериментално - ако вие забавите много то ще премине в ходом. Това се нарича първа критическа скорост при тръса. Тренировките следва да се провеждат надвечер, когато преките слънчеви лъчи не биха натоварили сърцето на кучето /ако са през лятото/. Най-добрата настилка за това занимание е път с дребен чакъл или равна горска пътека. Половин година от началото на тези тренировки малко по-малко започнете да увеличавате скоростта, като както споменахме и по-горе трябва да следите за стабилността на движението в тръс. След около година плътни тренировки вие ще се приближите до въвеждането /частично/ на тренировки на втора критическа скорост, когато и най-малкото ускоряване на хода ще превежда кучето в галоп. Достатъчно е, ако на тази скорост кучето показва стабилен тръс в продължение на 5 минути. В този период /година след започване на бягането/ средното куче трябва да може да бяга по час на ден в тръс. По това време вие трябва да карате кучето да бяга около 40 минути на първа критическа скорост, разпределяйки го по следния начин: 20 минути на първа критическа, за 5-7 минути увеличавате постепенно скоростта, после преминавате за 5 минути на втора критическа, и после преминавате в обратен ред през всички етапи. Такова натоварване е около 10 км бягане. Това е доста голямо натоварване и може да се наложи да използвате велосипед, като преди това трябва да приучите кучето към него.
Не прибързвайте да увеличавате продължителността на пробега и скоростта. През първите 2 - 3 месеца се задоволявайте с по 15 минути на ден, пробягани с малка скорост. Към края на първите 6 месеца от занятията увеличете бягането на 30 минути дневно. Ориентирайте се по самочувствието на кучето. След пробега то не трябва да е преуморено. У вас след края на тренировката трябва да има пълната увереност, че кучето може и иска да бяга още.
Ако виждате, че бягането в тръс доставя удоволствие на вашето куче, знайте че сте на прав път и когато увеличавате пробега това ще продължава да ви бъде най-добрия ориентир. Като, ако изпълните дори само отчасти предложената тук програма то вие пак в голяма степен ще сте подготвили вашето куче за ринга.
Започнете тренировките в бягане тръс не по-рано от навършването на 6 месеца на вашия любимец, та дори и на шест месеца и половина. По-ранното натоварване може да доведе до проблеми с израстването и деформации на крайниците. До тази си възраст /6 - 6,5 м/ кученцето само трябва да определя двигателния си режим - разходка на свобода, игри с негови връстници и никаква принуда към продължителна разходка на повод, дори ходом. Стремете се да му осигурявате разходки и игри на равни места, където няма опасност от травми на крайниците.
Навременното и разумно провеждане на тренировките в тръс са полезни; те развиват мускулите, укрепват гърба, формират правилна стойка, подобряват координацията на движенията. Всичко това непременно ще доведе до по-добър резултат на изложбите, тъй като вие ще сте спомогнали за максимално доброто развитие на вашето куче, а на експерта ще дадете възможност по-добре да го огледа и оцени.
Кучето трябва да се движи на умерено натегнат повод, само в права линия, малко пред водача си. За правилното изпълнение на тези елементи трябва да следи стопанинът по време на разходка, като не бива да забравя, че в ръцете му е най-добрия инструмент за тази цел - поводът. Именно умението да се ползва поводът отличава дилетантът от майстора в ринга. И така как да станете майстор?
Това не е много сложно.
Първо - преди тренировка разходете кучето. Дайте му възможност да приключи с физиологичните си потребности, да поиграе на воля с други кучета, но не го оставяйте да се умори. За целта го повикайте и го вземете на повод. Края на повода е в дясната ви ръка, а с лявата регулирате дължината му. Оптималната му дължина е 1,2 - 1,5 метра. Добре би било, ако в началото тръгвате на такава разходка двама, т.е. в компанията на ваш приятел, с добре познато куче, който да се движи пред вас, предвождайки ви с няколко метра. Вашата задача се състои в това да намерите това разстояние между кучетата, при което вашето куче ще е на умерено натегнат повод, но без да се души и хрипти.
Възможно е да започнете и с паралелно движение на кучетата, като те вървят едно до друго - това е добър стимул за кучетата, те се дърпат напред поради появилия се дух на съперничество между тях - кое ще е първо? Вие трябва да разрешавате единствено движението „нос до нос”. Когато кучето ви умерено натегне повода дайте команда ”напред”, а изпълнението й поощрявайте с „браво”, но в никакъв случай с лакомство, иначе кучето вместо постоянно да се дърпа само напред, периодично ще се обръща към вас в очакване на наградата си. От време на време редувайте движението на кучетата едно след друго с успоредното придвижване. Тези видове тренировки трябва да продължат дотогава докато не се убедите, че кучето се движи стабилно на натегнат повод.
Самата тренировка трябва да започне когато кученцето навърши 6 месеца. Първоначалното натоварване не трябва да превишава 15 минути на ден. В зависимост от успехите на кученцето и с оглед на самочувствието му бавно започнете да увеличавате времето на тренировка. Това трябва да се прави внимателно, тъй като самия характер на натоварването изисква големи усилия от мускулатурата на кучето.
Ако прекалите има опасност да претоварите кученцето, да навредите /във връзка с прекаленото развитие на мускулите/ на пълноценното израстване на костите на крайниците, а също така да претоварите задните крайници поради несвойствената им опора /тогава биха пострадали скакателните стави/. Поради тази причина вие трябва да имате чувство за мярка, което се определя от състоянието на кученцето - не сте ли го преуморили. Това не трябва да допускате в никакъв случай.
А сега да се върнем на повода. Както вече казахме поводът е инструментът чрез който показваме кучето. Как да го използваме? Лявата ви ръка, която регулира дължината му не трябва да се вдига прекалено високо - с това движение вие ще разтворите раменния ъгъл на кучето и ще скъсите крачката на предните му крайници, за да не се стигне до там трябва да държите ръката си естествено - долу и малко напред.
По време на движение, особено в началото, кучето няма да се придвижва с постоянна скорост и в зададената посока, тъй като за него е естествено всякакво отклоняване и разсейване по пътя - временно то ще се дърпа на повода, неочаквано ще се тегли някъде настрани, ще скача. Вашата задача е с помощта на повода да поправяте отклоненията от правилната посока и темпо. Да се научите на това не е много лесно без да го видите на практика, за това се постарайте да видите и този аспект от работата на майстора хендлер, когато е в ринга, да го запомните и да се постараете да го повторите вкъщи.
Едно важно правило - никога не нервничете при неуспешно изпълнение на кучето ви, тъй като то бързо усеща вашето състояние и вследствие на това едва ли нещо ще се получи от съвместната ви работа.
По времето, в което вашето кученце расте и се оформя, а съвместните ви дейности се усъвършенстват, започнете да въвеждате все по-големи натоварвания в тези тренировки, като помните че вашата задача е да развиете мускулните групи в раменния и тазовия пояс. Действително куче, което се движи „под напрежение” не формира достатъчно гърдите и леко „сяда” на задните си крайници, свивайки ги в ставите повече от обичайното. Но още един път ще подчертаем, че развитието им трябва да е преди всичко умерено, т.е. тренировката трябва да е построена на базата на умерено натегнатия повод.
Ако заставите кучето да се претоварва, то може първо да изгуби високото си предно поставяне и второ да претовари мускулите. За това натоварванията при движение „под напрежение”, трябва задължително да се редуват с движение в тръс /където човек не може да променя ъглите на крайниците/ и свободна разходка.
Когато достигнете стабилност при тренировката „под напрежение”, преминете към следващия етап: сега ви предстои да включите дразнителите, които ще повдигнат общия тонус на кучето, ще направят осанката му напрегната и същевременно красива. Този повишен тонус може да се постигне по различни начини: да провеждате тренировките вечер, когато по принцип кучето е по-внимателно, също така да ги организирате съвместно с някой роднина или приятел, така че когато той внезапно изчезне кучето да се напрегне когато поискате от него да го потърси, може също така помощникът ви да се движи пред кучето и да му показва топка или друг вид апорт.
Съществуват много способи и навярно все един ще ви свърши работа. Поекспериментирайте, но не прибързвайте с него преди да научите кучето на стабилно и умерено движение „под напрежение”. Помнете, че тренировките на кучето трябва да следват пътя, по който трудното става лесно, а лесното се превръща в красиво.
Възпитавайте у кучето си споменатите навици, поддържайте ги впоследствие, като не разчитате, че веднъж усвоени те сами ще се съхранят през целия му живот, тъй като както възрастта внася своите физиологически промени така и кучето трябва да възприема все по-сложни за него стереотипи съответствие с менящите се физически и емоционални възможности.
И така до тук разгледахме въпросите свързани с умението правилно да показвате захапката на кучето, да го демонстрирате в тръс на ринга, а също така и умението да го поставите в изложбена стойка. Сега предстои да разгледаме въпросите свързани с правилното поведение на кучето в ринга.
Както вече казахме кучето трябва да остане спокойно и доброжелателно настроено по отношение на всички участници. Това е задължително изискване на всяка изложба, тъй като без огледа на кучето е невъзможна работата на експерта от една страна, а от друга ние бихме култивирали куче, чиято нервна система е неудобна за човека - а такива кучета никому не са нужни.
За това и експертът по равно оценява и екстериора и поведението на кучето, имайки пълното право да дисквалифицира както непълноценния /от към поведение/ красавец така и умния, но намиращ се в неизложбена кондиция представител на породата.
Да се върнем на поведението на кучето. Зоопсихолозите са установили, че поведението на кучето се формира в ранното детство, сред останалите кученца от кучилото и под влияние на майката и това продължава дълъг период от време. Основния характер на кучето може да се счита за формиран примерно към 10 - 12 месечна възраст, като се разкрива напълно към третата година.
През цялото това време трябва да помните, че адекватните реакции на кучето в различните житейски ситуации се формират у него на базата на социализацията, ако считаме за „социум” цялото му обкръжение.
Важно е първата част от живота на кученцето заедно с останалите кутрета от кучилото и с майка му да продължи 6 - 8 седмици.
Важно е в преходния период /преминаването от производителя у собственика/ възпитателните акценти да бъдат правилно определени: какво е позволено и кое не, на кои пакости или успехи да има наказание или поощрение, така че собственикът да продължи да бъде последователен във вече наложените от производителя правила.
Важно е след приключване на програмата за ваксиниране и посткарантинния период кутрето да има възможност да общува и със свои връстници и с добре възпитани възрастни кучета /последното е особено важно, тъй като кутрето се учи от тях - феномен на импритинга, а така също се учи и собственикът наблюдавайки по-опитните от него отглеждачи на кучета/. В тази връзка добре е да се сформират подрастващи групи на дресировъчната площадка, където под ръководството на опитен инструктор така събраната ”детска градина” се учи на правилно общуване помежду си.
Важно е, по времето когато кученцето е малко с него да се провеждат редовни занимания, които ще помогнат на собственика да се научи да го овладява, а на кучето преди да съзрее полово - когато ще премине на ново ниво от развитието, да установи контакти със свои връстници, по-големи кучета и напълно възрастни кучета, т.е. да намери мястото си в йерархията.
Ако своевременно е спазена последователността на тези важни за кучето етапи, то на изложбата на вас няма да ви се наложи да правите нищо по-специално, за да се държи вашето куче спокойно и дружелюбно - това ще се окаже нещо напълно естествено за него. А съдията непременно ще похвали подобно поведение и ще отбележи високия му интелект.
Ако кучето попадне неподготвено в обстановката на ринга, където му се събират много нови впечатления, то ще се намира в състояние на стрес и ще има неадекватни реакции, дори и в случай че по природа има всички необходими данни. Ще повторим и това, че ако психиката на кучето не удовлетворява изискванията на стандарта /а това значи и на социалното му обкръжение/ то това куче не трябва да оставя следа в породата, а трябва обезателно да бъде бракувано.
Съдията съди в ринга кучето такова каквото е в момента. Той не се интересува от причините поради, които кучето не е могло да покаже задължителните за изложбата елементи /стойка и движения/ и правила на поведение. За това, водейки кучето в ринга вие отговаряте за това как то ще бъде оценено и ако искате да слушате в ринга само похвали то започнете да се трудите над възпитанието на вашето куче от най-ранна възраст.
Помнете, че много от грешките на кучето са вследствие на ваши грешки, и че единствено генетичните грешки са сред тези, по които вие не бихте могли да направите нищо. Задачата да се открият и не допуснат в породата е от компетенцията на специалиста по развъждане.
Да разгледаме въпросите свързани с непосредственото провеждане на изложбата. На първо място стои етиката на поведение по време на изложбата. От водача се изисква безупречно вежливо отношение към съдията, независимо, че в конкретния ринг се решава съдбата на неговото куче.
За съжаление се случва да наблюдаваме случай, в който вежливият в началото на съденето участник в ринга, ако и все още да запазва „добрия тон” в процеса на отсъждане, все повече почва да губи своето достойнство към края на оценяването, особено ако неговото куче не е сред победителите. И тогава ставаме свидетели на пълната деградация на изложителя, който загубвайки контрол над емоциите си, си позволява нападки по адрес на експерта, с които поставя под съмнение неговата компетентност.
Такава постъпка бива наказвана с дисквалифициране на кучето и отстраняването му от ринга, а при оплакване от страна на експерта за недостойно поведение и пълна дисквалификация. Но въпросът не е и в това, а в моралния климат, който се определя от уважението към експерта, вярата в неговата компетентност и обективност. При един такъв климат на изложбата не би могла да се наблюдава никаква аморална проява.
Разбира се обидно е когато любимото ви куче получи ниска /от ваша гледна точка/ оценка и всеки който се постави на вашето място би ви разбрал. Изложбената надпревара наподобява на спортно състезание и както във всяко състезание и тук победителят може да бъде само един и само един може да е доволен. Останалите трябва да приемат резултатът от експертизата и да се задоволят с него - в крайна сметка спортът си е спорт. Напълно е възможно още утре при друг експерт кучето ви да покаже най-добър резултат, възможно е дори да стане победител и тогава вие с гордост ще кажете, че този път вас ви е съдил истински специалист /нещо, което вашият конкурент по ринг едва ли ще споделя в този момент/. Всеки от експертите, ако и да съдят по един стандарт, има своите пристрастия, доколкото всеки от тях има свои предпочитания и виждания относно вътрепородния тип /а вътрепородни типове има всяка порода/. Именно поради тази причина на изложбите се канят различни експерти с цел обективизиране оценката. Организаторите се стараят да канят съдии, които са запознати с развитието на дадената порода в различни краища на света, отколкото такива, които създавайки собствена популация слизат до ранга на рингови победители.
Практиката показва, че най-обидени се чувстват собствениците на кучетата печелили титли, когато техните кучета на дадената изложба не са победители, и особено, като това им се струва най-обидно, ако изгубят титлата си на победител. Такова нещо наистина трудно се преживява, още повече, че пътят към славата е труден, а с нея от друга страна лесно се свиква. Именно в такъв екстремен случай се проявяват най-добрите нравствени качества на собственика - дали те са достатъчни, за да не изгуби достойнството си и с чест да преживее обидния момент в ринга и после извън него, когато околните изказвайки своето съчувствие бъркат в прясната рана. Заслужава огромно уважение този собственик, който има мъжеството да каже: ”Знам, че днес не успях да направя всичко възможно, за да победим, все още имам над какво да поработя. Но утре пак ще се борим и ще видим кой ще победи.”
Изложбената култура има и своята естетическа страна, която включва и човека и кучето. За човека, играещ ролята на изложител в ринга е естествено спортното или полуспортно облекло; то е удобно във всяка една ситуация на ринга - ако трябва да се пробяга известно разстояние с кучето или ако трябва да го поставим в стойка, като в същото време застанем на колене, както и в случаите когато кучето ви изцапа с лапи или пък в горещо време със слюнка, този тип облекло съхранява спретнатия си вид доста дълго.
Естетическият вид на кучето се определя от изложбените му аксесоари -нашийник и повод. В качеството на нашийник в ринга е прието да се използва специална метална верижка - душач. Тази верижка, когато не е затегната лежи в основата на шията и я открива от предната част на гърдите до холката, добре подчертавайки нейната дължина и постав.
Ако я поставяте под гърлото /американския метод на поставяне/ вие ще използвате верижката в затегнат вариант и приучаването към това трябва да почне от по-рано, но след като първо сте приучили кучето на същото с мек нашийник, иначе в ринга кучето ще започне да се души, да застава на задни крака, а вие ще претърпите пълно фиаско. Фирмения „душач” е добро решение, тъй като там всяка брънка е добре затворена и дори когато е затегнат не защипва кожни гънки и не причинява болеви усещания на кучето. ”Душачът” е добър и поради факта, че е направен от тънки звена, които „не крадат” от шията на кучето. Дължината на верижката е 50 - 55 см, без двете крайни кръгчета.
В качеството на изложбен повод може да се използва и тънък или синтетичен повод с неголяма, но здрава карабинка. За неговата дължина вече говорихме 1,2 - 1,5 метра. Ако нямате „душач” използвайте тънък нашийник в тон с повода. /Забележка: В качеството на изложбен повод и нашийник може да се използва и специален изложбен повод, който е съчетание от душач и повод. Той се произвежда в различни цветове, което ви дава възможност да изберете цвят, който най-добре ще хармонира с окраската на вашия далматин. За бяло-черните кучета такъв е червеният или черният цвят, а за бяло-кафявия далматин най-добрият цвят е тъмно зеления./
От по-рано се замислете за нещо, с което да прикрепите към себе си ринговия ви номер, иначе ще ви се наложи да го направите с подръчни средства, които едва ли ще допринесат за красивия ви външен вид.
И в заключение, когато дойде времето за изложба, за която вие дълго и упорито сте се готвили помнете - в деня на изложбата не хранете кучето; разходете го добре, но в никакъв случай не го изморявайте. Известни са случаи, когато отлично подготвени за ринга кучета не са успели да се представят в най-добрата си светлина, тъй като собствениците им са пренебрегнали тези прости правила.
И така, сега вече вие знаете колко труд ви предстои да вложите, за да подготвите кучето си за ринга, до какво ниво трябва да се издигнете с него, така че достигайки успех той да изглежда като постигнат без никакво усилие, а страничния наблюдател без колебание да каже: ”колко е лесно - ходи си по ринга с кучето за собствено удоволствие и получава медали”.
Автор: Е.Л.Ерусалимски
Превод от руски на български език специално за http://dalporta.net: Екатерина Симеонова
Този превод на статията може да бъде публикуван на друго място единствено с разрешение на Екатерина Симеонова.