Лесно ли е да си собственик на далматин?

Прочетете това, преди да вземете кученце

Купувайки далматинско бебе или кученце, от която и да е друга порода, замислете се - действително ли сте готови да станете стопанин на куче? Не сте ли се поддали на минутен порив под влияние на някакъв фактор, например каприза на детето след като е гледало поредния филм за кучета. Преди да направите грешка, която може да струва живота на невинното кученце, моля прочетете внимателно тази статия.

Популярността след филма

Така появата на филма "101 Далматинци", създаде необикновена популярност на породата и едновременно с това опасност за далматинските кученца. Появиха се хора, готови да развъждат кучета с лошо качество, за да получат бързо пари. Тези хора продават кученца на всеки, който им носи пари. За съжаление не всеки от тези, които купуват кученца, действително са подходящи за ролята на собственик на далматин и е напълно възможно, част от кученцата да бъдат изхвърлени на улицата или да бъдат оставени в кучешки приюти.

Напълно разбираемо е, защо хората искат да имат далматин, понеже това са едни от най-красивите кучета. Красивите линии, изящната окраска, аристократичното поведение и непринудените движения - това е достатъчно, за да накара чието и да е сърце да забие по-бързо. Далматинските бебета са много забавни и невероятно обаятелни. Но за съжаление всичко това води до проблеми с бездомните далматини.

Колко активен е далматинът

Историческото предназначение на далматина е било съпровождането на карети. За най-доброто изпълнение на тази цел далматинът е трябвало да може да преодолява огромни дистанции и при необходимост да се защитава. Ето защо е генетически обусловено далматинът да бъде много активно куче. И ето защо е много важно предполагаемият собственик да осъзнава това ниво на активност! Чистокръвният далматин е много активен и се нуждае от регулярни упражнения. При това, желанието на стопанина да играе с кучето и да му осигурява продължителни разходки, обикновено решава този проблем. Далматинът, получен в резултат на безотговорно развъждане, често е хиперактивен. Дори допълнителните упражнения не могат да го успокоят. Ето защо е необходимо развъдчиците да отделят много сериозно внимание на темперамента. Чистопородният далматин трябва да има уравновесен темперамент, за да бъде добър компаньон. Той не трябва да бъде страхлив, лесно възбудим, злобен или агресивен.

Ранната социализация

Важно е да се осъзнава необходимостта от ранната социализация на кученцата. Недостатъчно социализираните кученца могат да станат агресивни или страхливо-агресивни, и при първа възможност да проявяват пасивно-отбранителна реакция, от страх да атакуват всеки, който се опитва да се приближи към тях, дори и дружелюбно настроеното дете. Тъй като далматините са се развивали като работни кучета, те трябва да бъдат уверени в себе си, малко независими, бдителни по отношение на непознати, схватливи, чувствителни и ако се наложи да могат да защитят своето семейство. За да се гарантира, че кучето няма да стане агресивно, е необходимо да му се предоставят достатъчно възможности за социализация. То трябва да среща огромно количество други хора и кучета от най-ранна възраст. Ако кученцето бъде лишено от това, то то ще се отнася неадекватно с тях при среща, когато порасне. Социализираното кученце никога няма да бъде заплаха за обществото, а обратно, от него израства жизнерадостен далматин и предан приятел. И най-главното - възпитанието на кученцето трябва да започне от четириседмична възраст и да продължава през целия останал живот.

Обучението

Независимо от това, че далматините са много интелигентни, те често имат репутация на не много умни кучета. Всъщност, те често са достатъчно умни, за да достигнат собствените си цели, също така за тях е характерна тенденция за самостоятелно мислене. За неопитния собственик това може да се окаже допълнителна трудност, затова е необходимо обезателно да планирате за кученцето обучение на детска градина за кученца, също и по основен курс на послушание. За далматините не подхожда възпитателен метод, който се основава на резки подръпвания и затягания на нашийника. Поговорете с инструктора, посетете дресировъчната площадка и се убедете, че при дресировката ще бъде използван мотивационен метод, включващ похвала, лакомство, играчки и т.н.

Част от семейството

Далматините трябва да бъдат част от семейството. Това означава, че когато цялото семейство прекарва вкъщи времето си заедно, далматинът иска да бъде част от това времепрекарване. Далматините, които са ограничени на участък или са в колиба далече от семейството, често започват да лаят или да разравят всичко. Далматините могат да бъдат "усмихващи се". Когато далматинът се усмихва, той изкривява бърните си и оголва зъби. Това много прилича на ръмжене, но това е знак за привързаност и благоразположение. Далматинът може също да се усмихва и когато иска да покаже покорство или когато мисли, че може да загази. Тяхната теория е такава, че никой не може да се сърди на усмихващо се куче. (И това обикновено работи!). Но непосветения "усмивката" може малко да го изплаши.

Далматинът и малките деца

Обикновено далматинът не е най-добрият избор в качеството на компаньон на малки деца. Далматините са достатъчно големи кучета. Кученцата израстват бързо и са невероятно активни. Възрастен мъжкар достига около 61 см височина в холката и ще тежи около 30 кг. Женската ще бъде малко по-дребна. Представете си 30 килограмовото куче, което тича из къщата с пълна скорост и след това скача върху вас, за да ви приветства! Размерът и нивото на активност на далматина могат да изплашат малкото дете, което тъкмо е проходило. Един добър замах с опашката (а опашката на далматина е "вечен двигател") може да отпрати детето ви на земята. Това може да бъде забавно първия път, но това не може да продължи дълго за детето, в което се промъква ужас от бързо развиващото се кученце. Далматините ще бъдат добри приятели на по-възрастни, добре възпитани деца.

Линеенето

Необходимо е още веднъж да се напомни, че далматините линеят! Собствениците им обичат да казват, че далматинът линее два пъти в годината, шест месеца през пролетта и шест месеца през есента. Космите са с остри краища и се забиват във всичко. Ежедневното разчесване, ще сведе линеенето до минимум, но не е способно съвсем да го спре. Придирчивите собственици на къщи или любителите на черни и тъмносини дрехи, могат да намерят породата неподходяща за себе си.

Здраве: камъни и глухота

Относно здравето на далматина, е необходимо да се отбележи специфичното за тази порода заболяване, свързано с особеността на пикочната киселина. Тази особеност може да предизвика формиране на камъни в пикочната система. Това по-често се случва при мъжките, отколкото при женските. Поради тази причина е необходимо да се отглеждат на нископуринова диета. Храната, като карантия, месо от дивеч и т.н. съдържа твърде много пурини. Говеждото, месото от домашни птици и агнешкото съдържат много пурини. Сиренето, яйцата и повечето плодове съдържат малко пурини. Болшинството от собствениците на далматини ги хранят с храна, която не е от говеждо месо или ги хранят с вегетарианска храна. Пурините (вид протеини) довеждат до образуване на пясък в урината. Песъчинките могат да се слепят и да образуват тежки, гладки камъни, които могат да блокират пикочния канал. Тази преграда не е толкова болезнена, но също може да бъде заплаха за живота. Грижата при избора на подходяща храна, достъпът до вода, честите незначителни изпускания и наблюдението на нивото на ph в урината може да предотврати запушването. Далматините с подобни заболявания никога не трябва да се хранят с обща или продаваща се в супермаркетите кучешка храна. Далматините, при които се образуват камъни, трябва да получават специална диета и лечение. Кучетата, които имат камъни, никога не трябва да участват в развъждане.

Далматините могат да се родят глухи. Други далматини могат нормално да чуват само с едното си ухо (частично чуващи). Болшинството далматини чуват нормално с двете уши (напълно чуващи).

Няма идеална порода за всеки отделно взет човек. Всяка порода има своите плюсове и минуси. Разбира се, има си своите за и против и при притежаването на далматин.

Сега, когато имате фактите, вие можете да решите, подхожда ли за вас далматинът. Ако считате себе си за подходяща кандидатура за ролята на притежател на далматин, намерете отговорен развъдчик. А ако нямате достатъчно сили и време за това, да отгледате кученце, вземете възрастно куче или отгледано кученце.