Далматин (далматинец)

Далматинът, познат у нас и като далматинец, е средно голямо куче с една от най-разпознаваемите окраски в света: чисто бяла козина с ясно очертани черни или кафяви петна.

Мъжките достигат 56-62 см при холката, а женските 54-60 см. Теглото обикновено е между 24 и 32 кг, а средната продължителност на живота е 12-14 години.

Породата произхожда от Хърватия и е призната от Международната федерация по кинология (FCI) под номер 153. В класификацията на FCI далматинът е в група 6, където са гончетата и сродните породи, но е поставен в отделна секция, "близки и сродни породи". В същата секция е и родезийският риджбек. За далматина не се изисква работен изпит.

Въпреки мястото си в тази група далматинът не е гонче. Историческата му слава идва от Англия през XVIII и XIX век, когато далматините придружават конските карети. Те тичат заедно с впряга, помагат да се освобождава пътят и пазят каретата и конете.

Тази работа отдавна е останала в миналото, но част от качествата, които са били необходими за нея, се виждат и в съвременния далматин: издръжливост, силна привързаност към човека и естествен усет да пази.

Двете разновидности една до друга: далматин с черни петна и далматин с кафяви петна.

Далматинът накратко

Данните за ръста, окраската и космената покривка са от действащия стандарт на FCI в редакцията му от 13 октомври 2010 г. Тегло обаче не е посочено в този стандарт. Стойностите в таблицата са от предходната редакция на стандарта от 1999 г. и съответстват на теглото, което обичайно се наблюдава при породата.

Далматин или далматинец?

И двете названия се използват на български и нито едното не е грешно. В киноложката литература и в официалния стандарт на породата се използва името "далматин". В разговорния български език обаче много по-популярна е формата "далматинец".

Интересно обяснение за тази разлика идва от Чехия. Институтът по чешки език към Чехословашката академия на науките е разглеждал същия въпрос. Според него думата, съответстваща на "далматинец", е възможна от гледна точка на словообразуването, но се препоръчва названието "далматин". Причината е, че една и съща дума може да означава както кучето от породата, така и човек, произхождащ от областта Далмация. Същото двусмислие съществува и на български.

В миналото у нас породата е наричана и "далматинско гонче". Това име насочва към произхода и класификацията ѝ, но далматинът не е използван като типично гонче.

Как изглежда далматинът

Основният цвят на козината винаги е чисто бял. Върху него има ясно очертани черни или кафяви петна. Стандартът изисква петната да бъдат добре разграничени от бялата основа и сравнително равномерно разпределени по тялото. Обичайният им диаметър е около 2-3 см. По главата и краката петната са по-малки, отколкото по тялото. Петна може да има и по опашката.

Далматинските кученца се раждат бели. Характерните петна започват да се появяват няколко дни след раждането и се оформят постепенно през първите седмици. Затова при новородено кученце не може да се предвиди точно нито колко петна ще има, нито къде ще бъдат разположени.

Черно-петнистите далматини са по-разпространени в световен мащаб, но кафявата разновидност също е напълно нормална за породата. В България през последните 15 години съотношението между черно-петнистите и кафяво-петнистите кучета е приблизително равностойно. Това е интересна местна особеност.

В по-старата киноложка литература кафявите далматини са описвани като значително по-редки. Развъдчикът и съдия Чарлс Хенри Лейн например пише през 1900 г. в "All About Dogs", че се опитва да популяризира кафявата разновидност, която по негово време се срещала рядко. Повече от век по-късно в България картината е различна: кафявите далматини представляват значителна част от породата.

Кафявата разновидност. В България тя представлява близо половината от кучетата през последните години, докато в старата литература е описвана като рядка.

Важно е и друго: броят на петната не определя качеството на кучето. Стандартът обръща внимание на тяхната форма, отчетливост и разпределение, а не на конкретен брой. Далматинът не е "по-добър" или "по-лош" само защото има повече или по-малко петна.

Откъде идва породата

Историята на далматина се проследява чрез живописни произведения и църковни хроники от XVI до XVIII век. Стандартът на FCI посочва като исторически свидетелства олтарната картина "Мадона с Исус и ангели" в църквата "Gospa od andjela" във Veli Losinj на хърватския остров Losinj, датирана около 1600-1630 г., както и стенопис в Zaostrog, Далмация.

Името на породата се появява писмено през 1719 г. В църковна хроника от Дяковската епархия кучето е записано като Canis Dalmaticus. През 1790 г. вече се среща описание, в което е наречено както далматин, така и каретно куче. Така още в края на XVIII век името на породата и историческата ѝ работа вървят заедно.

Далмация е историческа област по източното крайбрежие на Адриатическо море. Именно от нея идва и името на породата.

От Далмация до английските карети

Макар произходът на породата да е свързан с Хърватия, именно в Англия далматинът придобива ролята, с която става известен по света. Хю Далзиъл пише през 1879 г. в "British Dogs", че през предходния век породата е била особено популярна сред заможните хора и се е смятала почти за задължителна част от представителните конюшни и екипажи.

Далматините тичали заедно с каретата и придружавали конете. Това изисквало голяма физическа издръжливост и способност кучето да се движи продължително време край впряга.

Защо далматинът се свързва с пожарните

Работата край каретите води и до друга историческа роля на породата. В Съединените щати пожарните команди някога използвали конски впрягове. Далматините били подходящи за тях, защото умеели да се движат заедно с конете.

Кучето тичало пред пожарния впряг и с лай предупреждавало хората да освободят пътя. След пристигането на мястото на пожара оставало при конете, пазело ги и им помагало да останат спокойни сред шума и суматохата.

Когато моторните автомобили заменят конските пожарни коли, практическата работа на далматина постепенно изчезва. Връзката обаче остава и породата и днес е традиционен символ и талисман на пожарни команди в Съединените щати.

Първите описания на породата

Веро Шоу има важна роля в ранното описание на далматина. В "The Illustrated Book of the Dog" той създава оценъчна система от 50 точки за породата. От тях 25, точно половината, са свързани с окраската и петната. Това описание може да се разглежда като първи неофициален стандарт на далматина.

През 1890 г. в Англия е създаден първият клуб на породата и приема описанието на Веро Шоу като негов официален стандарт.

Още тогава съществува и едно погрешно схващане, което се среща и днес: че далматинът е глупаво куче. През 1881 г. Шоу изрично оспорва разпространеното по онова време мнение, че породата е лишена от интелигентност и не може да служи за друго, освен да следва карети или да придружава конете на стопанина си.

Следователно въпросът дали далматините са "глупави" съвсем не е нов. За интелигентността на породата се спори още през XIX век.

Текстовете на Хю Далзиъл от 1879 г., Веро Шоу от 1881 г. и Чарлс Хенри Лейн от 1900 г. са преведени на български за първи път и могат да бъдат прочетени изцяло в раздела История на породата в нашата библиотека.

Характер: компаньон, придружител и пазач

За да се разбере характерът на далматина, е важно да се помни за какво е бил използван в продължение на поколения. Това е куче, което е живяло и работило близо до хората и конете и е придружавало стопанина си.

Още през 1879 г. Далзиъл използва породата преди всичко като пазач и компаньон. Чарлс Хенри Лейн, който дълги години развъжда далматини и съди големи класове от породата, пише през 1900 г., че неговите кучета са използвани като компаньони и пазачи. Тези две качества, силната връзка с човека и склонността да пази, се виждат и при съвременния далматин.

Подходящ за семейства с деца

Далматинът се вписва много добре в семейния живот и е подходящ избор за семейства с деца. Той обича да бъде част от общите занимания, търси близост с хората си и обикновено се чувства най-добре в дом, в който има постоянен контакт със семейството.

С правилно възпитание и ранна социализация може да бъде чудесен приятел на децата: активен, игрив и силно привързан към тях. Както при всяко куче, общуването с малки деца трябва да бъде спокойно и под надзора на възрастен, а и кучето, и детето да бъдат научени да уважават границите си.

Силно се привързва към човека

Далматинът обича да бъде близо до стопанина си. Често го следва от стая в стая и иска да участва в ежедневието на семейството. Продължителната самота не му понася добре.

Куче, което прекарва целия ден само, може да изчака спокойно завръщането на стопанина си, но след това ще има силна нужда от контакт, внимание и занимания.

Учи бързо

Далматинът е интелигентно куче и обикновено разбира бързо какво се иска от него. При обучението обаче е по-подходяща последователната работа с награда, отколкото силният натиск.

Породата е селектирана поколения наред да живее близо до човека и да бъде негов придружител. Затова сътрудничеството дава по-добри резултати от принудата.

Далматинът учи бързо, когато обучението е последователно и основано на награда.

Има усет да пази, но не е служебно куче

Далматинът забелязва появата на непознати и предупреждава стопанина си. При необходимост може да застане между него и непознатия.

Това обаче не означава, че трябва да се очаква поведение като при породи, селектирани специално за охранителна или служебна работа. Историческите автори също описват далматина едновременно като пазач и като другар. Именно съчетанието на тези две качества е характерно за породата.

Колко движение му трябва

Далматинът може да живее и в град, включително в апартамент. Условието е да получава редовно и достатъчно движение.

По-важно от часовете, прекарани на повод, е кучето да има възможност действително да се раздвижи. Половин час свободно тичане на подходящо място може да натовари далматина повече от продължително бавно ходене по тротоара. Когато получава необходимото движение, той обикновено е спокоен вкъщи. Ако седмици наред няма възможност да изразходва енергията си, това започва да се отразява на поведението му.

Градският парк може да бъде напълно достатъчен, ако кучето излиза редовно и има възможност да се движи свободно.

Затова преди да вземете далматин, си задайте един много практичен въпрос: имате ли наблизо подходящо място, където кучето може безопасно да потича? Това може да е парк, поляна или друго спокойно пространство. В някои големи градове намирането на такова място не е толкова лесно.

Подходящ партньор за активни хора

За хората, които тичат, карат велосипед или ходят на дълги преходи, далматинът може да бъде отличен партньор. Исторически породата е трябвало да тича с часове край конските впрягове. Тази физическа издръжливост е останала и до днес.

Хю Далзиъл забелязва това още през 1879 г., когато каретите вече започват постепенно да губят значението си. Той предлага ново приложение на породата, като придружител на велосипедиста. Двадесет и една години по-късно Чарлс Хенри Лейн също препоръчва далматина на хора, които искат активен другар, способен да ги придружава пеша, на кон, с кола или с велосипед при умерена скорост.

С други думи, далматинът може да следва активен човек в много различни занимания. Не е задължително обаче собственикът му да бъде спортист. За куче, което получава редовно свободно движение и занимания, ежедневният парк може да бъде напълно достатъчен.

Куче, което се е раздвижило достатъчно навън, обикновено е спокойно у дома.

Козина и линеене

Едно от нещата, с които бъдещият собственик трябва да е наясно, е линеенето. Далматинът линее през цялата година.

Космите му са къси и твърди. Те се виждат лесно върху тъмни дрехи и могат да се забиват във вълнени тъкани, мокети и килими. Именно заради твърдата си структура понякога се почистват по-трудно от по-дългите косми на други породи.

Ежедневното изчеткване отнема само две-три минути и значително намалява количеството косми в дома. Най-добре е кучето да бъде свикнало с това още от първия ден.

В останалите отношения козината е лесна за поддържане. Тя е къса, не се нуждае от подстригване и обикновено се поддържа сравнително лесно. Кожата и космената покривка, включително характерните за породата проблеми, са разгледани подробно в отделен материал в библиотеката.

Слухът и BAER тестът

При далматина съществува породна предразположеност към глухота, свързана с пигментацията. Тя може да засегне едното ухо или и двете.

Кучетата, които чуват само с едното ухо, могат да водят нормален живот и в много случаи собственикът дори не би разбрал, че има проблем, ако не бъде направено специализирано изследване.

Затова при далматинските кученца се използва BAER тест. Тестът измерва слуховия отговор на мозъчния ствол и показва поотделно дали всяко от двете уши чува. Обикновено се прави, когато кученцата са на възраст между 5 и 7 седмици, преди да заминат при новите си стопани.

Когато избирате кученце, поискайте да видите резултата от BAER теста. При развъдчик, който изследва кучилата си, този резултат трябва да бъде наличен и да показва състоянието на всяко ухо поотделно.

Какви изследвания трябва да имат родителите

Здравните изследвания не се отнасят само до самото кученце. Майката и бащата също трябва да бъдат изследвани преди планирането на кучилото.

BAER тест на слуха. И майката, и бащата трябва да имат резултат за всяко ухо поотделно.

Изследване за дисплазия на тазобедрените стави. Ставите се изследват рентгенографски на определена възраст и кучето получава официална оценка.

И двата резултата са документирани. Когато избирате кученце, поискайте да видите документите на родителите. Подробна информация за дисплазията на тазобедрената става и означенията в оценките има в раздела Здраве.

Пурините и уринарното здраве

Далматинът има специфична особеност в обмяната на пикочната киселина, която рядко се среща при други породи. При него нивата на пикочната киселина са по-високи, а при част от кучетата това може да доведе до образуване на уратни камъни в пикочните пътища. Тази предразположеност е известна във ветеринарната медицина още от 1916 г.

За собственика това има едно особено важно практическо значение: храненето на далматина трябва да бъде съобразено с тази особеност.

Храните с високо съдържание на пурини трябва да се ограничават. Кучето трябва постоянно да има достъп до прясна вода и да може редовно да уринира. При подходящ режим на хранене голяма част от далматините никога не стигат до проблем.

Добре е и ветеринарният лекар, който следи кучето, да бъде запознат със спецификите на породата. Темата е разгледана подробно в статията Уролитиаза при далматина на Ирина Жукова, преведена от Елена Нейчева. В нея са представени данни от урологичния център на проф. Карл Осборн във ветеринарното училище на Университета в Минесота, както и информация за храните, съдържащи пурини.

Какво трябва да знаете, преди да вземете далматин

Далматинът не е подходящ за всеки дом. Това не означава, че породата е трудна или проблемна. Просто начинът ѝ на живот трябва да съвпада с този на бъдещия собственик.

Далматинът има нужда от редовно движение и от място, където периодично да може да потича свободно. Може да живее в апартамент, но самият апартамент не е проблемът. Проблем би било кучето да няма достатъчно движение навън.

Породата е силно ориентирана към човека и не е добър избор за дом, в който кучето ще прекарва всеки ден дълги часове само. Трябва да се приеме и постоянното линеене. То е част от породата и няма сезон, в който напълно да изчезне. Храненето също изисква внимание заради особеностите в обмяната на пикочната киселина.

В замяна далматинът е изключително привързан към семейството си, интелигентен, активен и с външност, която трудно остава незабелязана.

Ако искате плюсовете и минусите на породата разгледани поотделно, в библиотеката има специална статия по темата, както и раздел с въпроси и отговори.

Откъде да вземете кученце и колко струва

Когато търсите далматинско кученце, насочете се към развъдник, регистриран в Българския далматин клуб. Клубът поддържа регистър на развъдчиците и може да насочи бъдещите собственици. Кученцето напуска майката след втората ваксина, приблизително около 60-дневна възраст.

Цената на далматинско кученце с документи в България е между 1200 и 1500 евро. Обикновено в тази цена влизат:

• родословие, издадено по линия на FCI
• BAER тест на слуха с отделен резултат за всяко ухо
• ваксинации и обезпаразитяване според възрастта, записани във ветеринарния паспорт
• микрочип
• договор между развъдчика и купувача.

Разликата в цената може да зависи от конкретното кучило, броя на родените кученца, разходите по отглеждането, родителите и това дали кучето се избира основно като семеен любимец или с перспектива за изложби и развъждане.

Поискайте да видите и здравните документи на родителите: BAER резултатите и оценките им за дисплазия.

Кученце без родословие и без BAER тест не е просто "по-евтин далматин". В такъв случай произходът му не е документиран, а слухът му не е проверен. По-ниската първоначална цена може да означава неизвестности, които да се проявят по-късно.

Развъдник Spotmaniac

Spotmaniac е първият регистриран по линия на FCI развъдник за далматини в България и работи от 2002 г. Негов основател и основен развъдчик е Елена Нейчева, която е била и дългогодишен член на управителния съвет на националния клуб на породата.

Елена Нейчева с Грета и Амарант.

Развъдните кучета преминават BAER тест и изследване за дисплазия на тазобедрените стави, а резултатите се предоставят на купувачите. Библиотеката на сайта е изключително богата на съдържание.

Ангел Нейчев, съпруг на Елена, с Грета, Амарант, Бамзе, Ритка и Маги.

Накъде оттук

Ако искате да научите повече за породата, продължете с:

• стандарта на породата, действащата и предходните редакции
• историята на далматина, включително преводите на текстове от 1879, 1881 и 1900 г.
• избора на кученце, как да изберете развъдчик и какво да проверите
• здравето, BAER тест, дисплазия, уролитиаза и хранене
• отглеждането и обучението
• информацията за предстоящи кучила.