Spotmaniac Dalmatian dog kennel
Dalmatian dog kennel
  • Начало
  • За нас
    • Мъжки
    • Женски
  • Кученца
  • Новини
  • Библиотека
    • Често задавани въпроси
    • Избор на кученце
    • Генетика
    • Здраве
    • Отглеждане и обучение
    • Развъждане
    • Стандарт на далматина
    • История на породата
    • Изложби и съдийство
    • Разкази и истории с далматини
  • Контакти

Изберете език

  • Български BG
  • English (UK) EN
  1. Библиотека
  2. История на породата

История на породата

Изображение от 1899 г.: шампион Coming Still, далматин в профил на тъмен фон

Обичта към коня е придобита (Гордън Стейбълс, 1899 г.)

Из "Our Friend the Dog"

Gordon Stables, "Our Friend the Dog: A Complete Practical Guide to All That Is Known About Every Breed of Dog in the World", New York: Frederick A. Stokes, 1899 г.

Гордън Стейбълс (1840-1910) е военноморски лекар, обиколил Арктика и Африка, а после плодовит писател: книги за момчета, книги за кучета и десетилетия статии в списанията за развъдчици. "Our Friend the Dog" излиза през 1899 г. и обещава да каже всичко, което се знае за всяка порода.

Разделът за далматина е пет печатни страници и в него говорят трима души. Стейбълс дава своето мнение, Mr. E. T. Parker описва кучето си, а Hugo Droesse дава единствения съвет за развъждане по цвят в цялата тази библиотека. Каква е породата днес, е друга статия.

Прочети още …

Кучето на пожарната (Уолтър А. Дайър, 1918 г.)

Из "The Dogs of Boytown"

Walter A. Dyer, "The Dogs of Boytown", New York: Henry Holt and Company, 1918 г.

Уолтър Олдън Дайър (1878-1943) е американски писател, а "The Dogs of Boytown" от 1918 г. е роман за деца: група момчета от малко градче и техните кучета. Породите в него не ги обяснява киноложки автор, а един герой, г-н Hartshorn, седнал на верандата си пред момчетата.

Това е най-краткото четиво в този раздел. Далматинът се появява на три места в цялата книга и общо в няколко изречения. Заслужава превод заради едно от тях: тук, за първи и единствен път в тази библиотека, далматинът стои в пожарно депо, и то вече като мода. Приложението накрая е и първото място, което изобщо дава ръст. Каква е породата днес, е друга статия.

Прочети още …

Снимка от 1911 г.: шампион Rugby Bridget, далматинка в цял ръст в профил, с черно ухо

Разцветът на изложбения далматин (Ф. К. Хигнет, 1911 г.)

Глава VIII

F. C. Hignett, "The Dalmatian, or Coach Dog", в "The New Book of the Dog" под редакцията на Robert Leighton, том I, London, New York, Toronto and Melbourne: Cassell and Company, Ltd., издание от 1911 г.

Ф. К. Хигнет е фотограф и киноложки автор от Lostock, чието ателие "Hignett and Son" снима кучета за изложбените издания на епохата. В "The New Book of the Dog" под редакцията на Робърт Лейтън той пише главите за сетера, за уипета и тази, за далматина.

Шест печатни страници и седем снимки на кучета от 1911 г., повечето снети от самия него. Същият текст, съкратен, Лейтън по-късно пренася и в собствения си наръчник "Dogs and All About Them" от 1910 г.: пет от абзаците там стоят дума по дума тук. Каква е породата днес, е друга статия.

Петнист като леопарда, аз

живея дните си по петите на Dobbin.

Нека бързащата глутница отмине,

с надутия рог и ревящите гласове;

на мен ми стига да съм между колелата.

"Петнистото куче"

Прочети още …

Снимка от 1906 г.: King Cole, далматин в профил с черно ухо и равномерни петна

Далматинът трябва да може да тича (Джеймс Уотсън, 1906 г.)

Глава XXI

James Watson, "The Dog Book: A Popular History of the Dog", том I, New York: Doubleday, Page & Company, 1906 г.

Джеймс Уотсън (роден 1845 г.) е шотландец, установил се в Америка, съдия по изложбите и един от най-четените автори за кучета на своето време. "The Dog Book" излиза в два тома през 1906 г. и глава XXI е за далматина.

Уотсън не преразказва. Той спори: с Бюфон, с Юат, с английските клубове и най-вече с модата, която според него е обърнала породата наопаки. Първо се гледат петната, после кучето. Каква е породата днес, е друга статия.

Прочети още …

Трима далматина в двор с дъсчена ограда, рисунка на Лудвиг Бекман от 1895 г.

Далматинът (Лудвиг Бекман, 1895 г.)

Из "Geschichte und Beschreibung der Rassen des Hundes", 1895 г.

Лудвиг Бекман (Ludwig Beckmann), ловен и анималистичен художник в Дюселдорф, "Geschichte und Beschreibung der Rassen des Hundes", втори том, Braunschweig: Friedrich Vieweg und Sohn, 1895 г., печатни стр. 197-205.

Немският ловен художник Лудвиг Бекман дава на далматина цяла глава и тя не прилича на английските. Твърди, че сегашното английско схващане за породата като пойнтер почива на пълно неразбиране на по-старите кинолози, и проследява грешката назад до Бюфон.

Прочети още …

Снимка от 1903 г.: шампионът Moujik, бял с черни петна, в профил

Далматинът (British Dogs, 1903 г.)

Глава XXXIII

"British Dogs: Their Points, Selection, and Show Preparation", трето издание под редакцията на W. D. Drury, London: L. Upcott Gill, 1903 г., глава XXXIII

Книгата е съставена от W. D. Drury, а главите са писани от специалисти. Глава XXXIII не е подписана, но авторът ѝ е развъдчик: говори за себе си като "пишещият тези редове", изброява собствените си кучета поименно и казва колко е взел за две от тях.

Тази глава е цялата. Тя е и първата в библиотеката, в която далматинът е препоръчан за колоездач.

Прочети още …

Снимка от 1902 г.: пони с двуколка и четири далматина край парков плет

Далматините и техните хора (Чарлс Хенри Лейн, 1902 г.)

Из "Dog Shows and Doggy People"

Charles Henry Lane, "Dog Shows and Doggy People", London: Hutchinson & Co., 1902 г.

Това е втората книга на Чарлс Хенри Лейн в библиотеката, но не е книга за породи. "Dog Shows and Doggy People" е галерия от портрети: хората на изложбите, един по един, всеки с кучетата си. Лейн ги познава лично, съдил е кучетата им и пише за тях като за познати.

Трима от тази галерия държат далматини, а двама от тях се срещат и у Родън Б. Лий осем години по-рано. Той самият казва, че е отгледал много от породата и е съдил стотици за петнадесет години.

Прочети още …

Мъжкият далматин шампион Lord von Gröningen в цял ръст, полутонова репродукция от 1902 г.

Tigerhund, или далматинецът (д-р А. Стрьозе, 1902 г.)

Глава 2 от "Unsere Hunde", 1902 г.

Д-р А. Стрьозе (Dr. A. Ströse), "Unsere Hunde. Ein Lehr- und Handbuch für Züchter, Preisrichter, Dresseure und Hundefreunde", първи том "Form und Leben des Hundes", Neudamm: J. Neumann, 1902 г., печатни стр. 299-302.

През 1902 г. немската кинология не нарича тази порода далматин, а Tigerhund. Съставителят на това ръководство отрича връзката с Далмация направо и казва, че преди сто и повече години кучето е било местно за Германия. Не преписва английските автори: разпитал е собствениците, а после отделя тяхното мнение от своето.

Прочети още …

Илюстрация от 1894 г.: два добре опетнени далматина на настилка

Далматинът (Родън Б. Лий, 1894 г.)

Глава VIII

Rawdon B. Lee, "A History and Description of the Modern Dogs of Great Britain and Ireland (Non-Sporting Division)", London: Horace Cox, 1894 г., глава VIII

Родън Б. Лий води кучешката рубрика на "The Field" и пише за породите като човек, който ги е гледал по изложбите десетилетия наред. Личи си: назовава кучета и стопани поименно, спори с по-старите автори и не крие кога не вярва на нещо.

Тази глава е цялата. Тя е и първата в библиотеката, която стига до развъдната работа: как се появяват петната по кученцето седмица по седмица и защо развъдчикът не продава на шест седмици.

Прочети още …

Дърворезба от 1854 г.: петнисто куче в профил сред дървета

Далматинът, или петнистото куче (Уилям Юат, 1854 г.)

Из "The Dog"

William Youatt, "The Dog", London: Longman, Brown, Green, and Longmans, 1854 г.

Уилям Юат е ветеринарен лекар и "The Dog" е колкото книга за породите, толкова и учебник: втората ѝ половина е за болестите на кучето.

Далматинът няма свой запис. Той дели заглавието с голямото датско куче и получава четири изречения. Втори път се появява много по-късно, в главата за бяса, и там за него има цял абзац. Всичко, което Юат пише за породата, е събрано тук. Каква е породата днес, е друга статия.

Прочети още …

Цветна гравюра от 1840 г.: далматин в профил пред градинска порта

Далматинът и родителят на каретното куче (Чарлс Хамилтън Смит, 1840 г.)

Из "The Naturalist's Library"

Charles Hamilton Smith, "The Natural History of Dogs", том II от "The Naturalist's Library" под редакцията на Sir William Jardine, Edinburgh: W. H. Lizars, 1840 г.

Чарлс Хамилтън Смит (1776-1859) е военен, естественик и рисувач. Томът за кучетата излиза в Единбург през 1840 г. като част от "The Naturalist's Library", поредица под редакцията на Sir William Jardine.

Далматинът стои при гончетата, между бигъла и турнспита, и получава две от цветните гравюри на тома. Каква е породата днес, е друга статия. Всичко, което Смит пише за нея, е събрано тук: пасаж от уводните бележки, двата записа при гравюрите и мястото на породата в класификацията накрая на книгата.

Прочети още …

Гравюра от 1878 г.: далматинът Captain на г-н Fawdry в профил, с едри кръгли петна

Далматинът е пойнтер ("Stonehenge", 1878 г.)

Из "The Dogs of the British Islands"

J. H. Walsh ("Stonehenge"), "The Dogs of the British Islands", London: "The Field" Office, 1878 г.

Джон Хенри Уолш (1810-1888) е хирург по образование и редактор на списание "The Field" от 1857 г. до смъртта си. Пише за кучета под името "Stonehenge" и точно той въвежда точковата скала: описание на породата, разделено на отделни части, всяка с число до сто.

Затова той се появява в почти всеки друг превод в този раздел. Далзиъл спори с него, British Dogs го нарича добър познавач, Джеймс Уотсън се позовава на него два пъти. Всички те цитират човек, който досега не беше проговарял тук. Каква е породата днес, е друга статия.

Прочети още …

Полутонова репродукция от 1891 г.: далматин, застанал в профил на открито

Далматинското куче (Т. Дж. Уудкок, 1891 г.)

Из "The American Book of the Dog"

T. J. Woodcock, "The Dalmatian Dog", в George O. Shields (ред.), "The American Book of the Dog", Chicago and New York: Rand, McNally & Company, 1891 г., стр. 607-613

Далматинът, или каретното куче, е дошъл от провинция Далмация, в южната част на Австрия, на североизточния бряг на Адриатическо море, и от тази провинция води името си. Във Франция е познат като "Braque de Bengale" и там го смятат за индийска разновидност.

Прочети още …

Страница 145 от "Synopsis of Quadrupeds" на Томас Пенант, 1771 г., със записа за далматина най-горе и бележката под линия най-долу

Далматинът (Томас Пенант, 1771 г.)

Thomas Pennant, "Synopsis of Quadrupeds", Chester, печатано от J. Monk, MDCCLXXI (1771 г.), стр. 144-146

Това е един от най-ранните печатни текстове, в които породата е наречена далматин. Целият запис за нея е дълъг две изречения.

Томас Пенант не е киноложки автор. Той е естественик и "Synopsis of Quadrupeds" е справочник за четириногите, в който кучетата заемат няколко страници. Пенант не описва породи така, както ще ги описват Далзиъл и Шоу сто години по-късно. Той ги подрежда в каталог и към всяка добавя имената, под които я срещат другите автори.

Точно затова записът е важен. Не заради описанието, а заради името и заради една бележка под линия.

Прочети още …

Гравюра от 1900 г.: далматинът с кафяви петна шампион Fontleroy, застанал в профил

Далматинът (Чарлс Хенри Лейн, 1900 г.)

Глава VIII

Тази порода съм я развъждал и държал дълги години и съм имал удоволствието да съдя едни от най-големите класове далматини, които изобщо са се виждали.

Прочети още …

Страница 1 от 2

  • 1
  • 2

Библиотека

  • Далматинът е пойнтер ("Stonehenge", 1878 г.)

    Из "The Dogs of the British Islands" J. H. Walsh ("Stonehenge"), "The Dogs of the British...

  • Стандарта на далматина

    Защо почти всеки далматин печели на изложба Никога не спира да ме изненадва! Как е възможно почти...

  • Теории на развъждането

    Как си избрах цел в развъждането В тази статия аз искам да споделя моите идеи и опит по повод...

Разни

  • Далматинът (British Dogs, 1903 г.)
  • Далматинът (Томас Пенант, 1771 г.)
  • Разцветът на изложбения далматин (Ф. К. Хигнет, 1911 г.)
  • Далматинът и родителят на каретното куче (Чарлс Хамилтън Смит, 1840 г.)
  • Появата на порода далматин в България

Развъдник Spotmaniac - FCI N° 03/02 BG

Първият регистриран развъдник за далматини в България. Шампионски кучета и перфектни семейни компаньони от 2002 г.

Член на: Bulgarian Dalmatian Club | WAFDAL

Навигация

  • За нас
  • Мъжки
  • Женски
  • Кученца
  • Библиотека
  • Контакти

Полезно

  • Далматинец
  • Как да вземем кученце
  • Избор на далматин
  • BAER тест
  • Стандарт FCI 153
  • ЧЗВ за далматини
  • Софтуер за родословия
  • Софтуер за родословия Pro

Контакти

София, кв. Гоце Делчев

+359 888 011 611

[email protected]

© 2026 Spotmaniac Dalmatian dog kennel. Всички права запазени.