Далматин или каретното куче (Веро Шоу, 1881 г.)

Глава XI

Въпреки оскъдния като брой запис в класовете за далматини на повечето изложби, малко породи привличат повече внимание - просто, както смятаме, заради особеността на петнистата окраска, която е задължително условие за успех на ринга.

Толкова рядко се вижда куче с наистина добри петна да следва карета, че незапознатите с малкото действително добри екземпляри, които се появяват на изложби, неизменно изразяват голяма изненада и възхищение от равномерността и блясъка на тяхното оцветяване. За произхода на далматина е изключително трудно да се говори със сигурност, но изглежда, че породата се е променила съвсем малко, откакто за първи път е била илюстрована в книгата на Bewick по естествена история - в нея има гравюра на куче, което би могло да се представи достойно и в най-силна конкуренция в наши дни и чиито петна са достатъчно добре развити, за да удовлетвори и най-взискателните съдии. Всъщност почти геометричната точност, с която Bewick е предал петната, ни навежда на мисълта, че въображението значително е помогнало на природата, създавайки онова, което той е смятал, че трябва да бъде; неговият идеал обаче, колкото и преувеличен да е, е същевременно стандарт, към който си струва да се развъжда по отношение на най-важния белег при това куче - блясъка и равномерността на петната му.

В миналото е било неизменен обичай ушите да се отстраняват чрез купиране, както се прави и днес при бултериерите и английските териери; в много случаи цялата ушна мида е била отрязвана изцяло, оголвайки ушния канал - както по онова време са постъпвали с мопсовете, - което по съвременните ни разбирания прави кучето отблъскващо и го излага на възпаления и язви в един от най-деликатните му органи, което често е завършвало с глухота. Тази варварска и напълно безполезна практика най-сетне отмря и днес кучето се явява такова, каквото го е създала природата. Един решителен довод срещу употребата на купировъчния нож при далматините е, че цветът и формата на ухото са въпроси от съществено значение. Силно опетнено или лошо оформено ухо, разбира се, би било в ущърб на кучето в конкуренцията, а когато ушите са манипулирани чрез купиране, е невъзможно да се прецени как биха изглеждали естествено.

Напоследък настъпи промяна в мненията на развъдчиците относно това на коя друга порода далматинът прилича най-много: доскоро това беше бултериерът, а сега честта се приписва на съвременния пойнтер. Ние самите не виждаме никаква прилика между първия и далматина, тъй като главите им са напълно различни по форма и характер, но нашите читатели могат без затруднение да сравнят двете породи, тъй като те са представени в една и съща илюстрация в настоящия труд.

Бултериерът Champion Tarquin, собственост на сър W. E. H. Verner, и далматинът Captain, собственост на г-н James Fawdry. Хромолитография от "Cassell's Illustrated Book of the Dog".

Широко разпространено, но погрешно е впечатлението, че далматинът е куче, лишено от интелигентност и неспособно да бъде използвано по друг начин, освен да следва карета или да придружава конете на стопанина си при разходка. В родината си той със сигурност е бил използван за лов и макар ние самите никога да не сме виждали далматин, употребяван по този начин, нямаме основание да се съмняваме, че при грижливо обучение той би се оказал полезен спътник в един ден сред пиреновите пустоши - тъй като по форма и телосложение прилича на едър пойнтер, би трябвало да е напълно способен да издържи умората на един тежък ловен ден.

Преди няколко години, когато циркът "Holborn Amphitheatre" още работеше, сред атракциите там имаше удивително умна трупа от дресирани кучета. Между тях беше и един доста добър далматин, на когото беше поверена ролята на клоун, и беше наистина изненадващо да се види интелигентността, която проявяваше, пародирайки номерата на останалите членове на трупата. Например пуделите и другите кучета изтичваха до една вратичка и я прескачаха, след което далматинът - очевидно повлиян от примера на човешкия си първообраз - обикаляше манежа два-три пъти, лаейки силно, сякаш за да привлече внимание, бавно се приближаваше до вратичката и после се промушваше под нея сред гръмкия смях на публиката, която явно му съчувстваше в изпълнението. Можем и лично да свидетелстваме за общата интелигентност и послушание на далматина. Макар любовта му към конюшнята и компанията на коня да е неговата постоянна и водеща страст - и то рядко развита в същата степен при която и да е друга порода, - той е способен да проявява в силна степен лична привързаност към стопанина си; а много от тях са отлични пазачи. Като такива те са особено пригодни да тичат с търговските фургони и колите за доставка на пратки на нашите търговци, за които веднага биха се оказали украса и защита, безкрайно превъзхождащи и в двете отношения онези чудовища в кучешки облик, които търговците позволяват на хората си да разкарват със себе си. Постепенно си пробива път идеята - и тя е вярна, - че добре отгледаното и красиво куче по правило превъзхожда мелезите в изпълнението на задълженията, за които е избрано, и една от целите ни при написването на тази книга е да укрепим и разпространим това здравословно схващане, чийто практически резултат прави чест на страната. Не можем да открием никаква основателна причина за съществуването на мелези в страна, където предлагането на чистопородни кучета от всяка порода е практически неограничено.

Главната физическа характеристика на породата са петната. Тялото на кучето е бяло, а главата, ушите, тялото, опашката и крайниците трябва да са покрити с кръгли петна с големина приблизително на монета от половин пени, черни или кафяви на цвят. При много екземпляри муцуната и крайниците са белязани с петна от двата цвята и това не се смята за недостатък - напротив, някои съдии дори го предпочитат, тъй като придава по-весел вид на кучето. Много често срещан порок е черната половина на лицето или черното ухо - това са решителни недостатъци, както и липсата на петна по опашката; именно тук много добри екземпляри се провалят в конкуренцията. Друг момент, който не бива да се изпуска от поглед при съдийство или при покупка на далматин, са лапите и крайниците. Тези кучета са нужни за тежка работа и е невъзможно куче със слаби крайници и лошо оформени лапи да издържи умората от следването на карета по няколко часа на ден.

Captain, собственост на г-н J. Fawdry, е кучето, което избрахме за илюстрацията, тъй като той безспорно е най-добрият екземпляр, представян понастоящем пред публика. Той дебютира на третата изложба на Кенъл клуба, проведена в Crystal Palace през 1873 г., под името Traviser, печелейки първа награда, а след напускането на развъдника на тогавашния си собственик и развъдчик г-н Chas. Lewis Boyce беше прекръстен от новия си собственик, г-н Oldham от Manchester, на Uhlan, като името му отново беше сменено на Captain. Но достойнствата му бяха и са твърде истински, за да бъдат засегнати от капризната и неразумна смяна на имена, и под всяко от тях той продължи да държи позицията си на най-добрия далматин на своето време, спечелил почти всяка значима награда, за която оттогава се е състезавал. Captain е с бележит произход - от линията на онези стари и успешни развъдчици г-н R. Hale от Brierley Hill и г-н H. Hale от Burton-on-Trent, първият от които през 1862 г. спечели на изложбата в Birmingham с Noble, един от прародителите на Captain. Той е от Carlo на Boyce и неговата Vic, дъщеря на Noble на г-н Hale, а измерванията му са следните:

• От носа до стопа - 3½ инча (≈ 8,9 см)
• От стопа до тила - 5 инча (≈ 12,7 см)
• Дължина на гърба - 21 инча (≈ 53,3 см)
• Обиколка на предмишницата - 7 инча (≈ 17,8 см)
• Обиколка на коляното - 5 инча (≈ 12,7 см)
• Обиколка на метакарпуса - 4½ инча (≈ 11,4 см)
• Височина при холката - 22 инча (≈ 55,9 см)
• Височина при лакътя - 12 инча (≈ 30,5 см)
• Височина при слабините - 20 инча (≈ 50,8 см)
• Височина при скакателната става - 5½ инча (≈ 14,0 см)
• Дължина на опашката - 12½ инча (≈ 31,8 см)

Преди появата на това куче г-н R. L. Price от Rhiwlas обираше наградите със своя шампион Crib, който също е от кръвта на Hale, но възрастта и недъзите попречиха на стария герой някога да се състезава с реален шанс за успех срещу великолепния екземпляр на г-н Fawdry. Но и той, опасяваме се, трябва да отстъпи място на по-младите претенденти, тъй като по времето, когато пишем, е в десетата си година; а сред юношите, попаднали досега пред погледа ни, е Tom Crib на г-н R. Ll. Price, син на шампиона Crib. Съществува обаче голям брой от тези кучета, отглеждани в различни части на кралството, които не се изпращат на изложби, и сред тях често забелязваме екземпляри с голяма стойност. Преди години много отлични далматини можеха да се срещнат в онази част на т.нар. Black Country (Черната страна), обхващаща West Bromwich, Swan Village, Dudley, Brierley Hill и пр. И в град Banbury, спомняме си, ги срещахме в приличен брой и с добро качество, а в Kendal обикновено има добра сбирка от тях; но никъде в Англия те не могат да се видят в такова множество, както в радиус от няколко мили около Crystal Palace, където са не само многобройни, но в много случаи значително над средното ниво по отношение на екстериорните качества. В отделни случаи сме забелязвали прилични екземпляри от трицветната разновидност (триколор), толкова рядко срещана в добро качество.

Описание на породата

Главата на далматина трябва да е широка и плоска, с тъпо завършваща (незаострена) муцуна и чисти, плътно прилягащи устни. Носната гъба е черна.

Ушите са сравнително малки, V-образни, тънки и нежни. Добре напетнените уши много разкрасяват кучето.

Очите са тъмни и по-скоро малки.

Шията е леко извита (с лек свод), суха и лека, плавно преливаща към мощни, полегато поставени лопатки.

Гръдният кош е дълбок и сравнително широк.

Тялото е с добре извити (заоблени) ребра и добре развити задни ребра, така че гръдният кош да е дълбок по цялата си дължина.

Предните крайници са прави и много мускулести. Здравата, масивна кост е от съществено значение при тази порода - кучето трябва да издържа натоварването по твърдите пътища, по които му се налага да тича.

Лапите са кръгли, със сводести, добре очертани пръсти. Възглавничките са кръгли, жилави и еластични.

Задните крайници са мускулести, със сухи, ниско разположени скакателни стави, както при булдога.

Опашката постепенно изтънява от основата към върха и се носи като при пойнтера. Задължително трябва да е добре напетнена.

Цвят и петна. Цялото тяло е добре покрито с петна - черни, кафяви или в съчетание от двата цвята. Петната не бива да се сливат помежду си и трябва да са с големина от монета от шест пенса до монета от половин пени (около 19-25 мм).

Козината е къса, гъста, плътно прилягаща и фина.

Общият вид е на силно, мускулесто куче, издръжливо на продължителни натоварвания и с добра бързина.

Оценъчната скала, по която тези кучета трябва да бъдат съдени, е следната: