Стандарта на далматина

Никога не спира да ме изненадва! Как е възможно почти всеки един далматин да получава максимални оценки на изложби, и дори титла след време?

Трудно е да се повярва, че породата има стандарт и съмнения дали съдиите си правят труда да го прочетат.
Аз приемам, че ние предпочитаме различни типове далматини, но дори и стандарта казва, че кучетата трябва да излъчват цялостно впечатление за хармония (добре балансирани). Това изглежда напълно отсъства при някои екземпляри. Те имат презаъглени задни крайници и в същото време нямат заъгленост отпред, или тежка предница със слаби задни крайници. Те нямат здрав и равен гръб, независимо от това, че са добре поставени, стоейки пред съдията. На движенията, които са много важни при далматина, много често им се отдава по-малко значение отколкото трябва. И най-важно от всичко, те нямат правоъгълен формат от 10 : 9 = дължината : височината.
Всички си мислят, че аз приемам само здраво изградените далматини. Това не е вярно, но аз много рядко виждам нежен тип с правилни пропорции, с всички четири крака стъпили здраво на земята, и със силни движения правени без усилие, при които те не губят тяхната хармоничност с изгърбване и носене на опашката твърде високо.
Няма значение ако частен собственик вземе една или две награди с куче, което е далече от изискванията на стандарта. Много по-сериозно е, когато добре известен развъдчик показва кучета, които не се придържат към това. Някои развъдчици показват техните кучета почти всяка седмица, и много често техните кучета са сред топ далматините, дори кучетата да заслужават това или не. Тези развъдчици трябва да чувстват голяма отговорност за породата, и да показват само кучета от добро качество. Но какво правят много от тях?
Те извеждат на ринга всяко куче, което е произведено в техния развъдник, и по този начин не само объркват съдиите, но също така и новите развъдчици. Много пъти съм споделяла това със опитни развъдчици, и съм си спечелила репутацията, че им завиждам за техните големи изложбени успехи.
Честно казано, безпокойството ми е за породата!
Как може новодошлите и бъдещите развъдчици да добият представа за добър далматин, когато толкова много кучета с лошо качество се представят на ринговете от топ развъдчиците?
Тези развъдчици имат голяма страст към състезанията и много от техните кучета са с високо качество, но защо те не се ограничат да показват тях, и не оставят тези с лошо качество да ги представят техните собственици, ако те действително са заинтересовани да ги показват? Вярвам, че опитните развъдчици знаят разликата между качествено куче и такова с недостатъци в типа.
Този проблем нараства и става все по-зле и по-зле в нашата държава, тъй като нашия клуб изготвя много от така наречените “рейтинги”. Тук вие печелите точки за всяко новопоказано куче в ринга, ако кучето спечели ЕДИН С.К. (С.К. – сертификат за качество), който повечето от тях получават при един или друг съдия. Тези резултати при развъдчиците привличат развъдените от тях кучета от близо и далеч да ги показват на ринга, и надявайки се, рано или късно те печелят С.К. за прибавянето на още няколко точки към клубния рейтинг. Тогава ние имаме топ-печелившите индивиди с дадени точки според техните шест най-добри класирания.
Накрая развъдните класове (4 кучета от един и същ развъдник) също печелят точки ако получат добро описание, и повечето съдии го дават просто така, често напълно не грамотно какви качества да търсят в такъв клас, тъй като те идват от държави, където тези конкурси не съществуват.
Аз се опасявам, че тези конкурси съществуват, тъй като много топ развъдчици им се наслаждават. Поради тази причина аз ви умолявам да четете стандарта отново и отново, за да ви даде познания за това какво да търсите, когато видите далматин на ринга, попитайте се дали това куче отговаря на стандарта или не, когато става дума за важни неща като цялостно излъчване и хармония, и да не забравяме, силни и водещи до победа движения.
Аз отдавна разбрах, че много съдии не могат да се доверят да видят най-добрия далматин в ринга, и когато добре познати развъдчици се възползват от този факт и показват кучета с лошо качество, резултатите са най-малкото, много смущаващи.
Аз не съм този, на който трябва да се доверявате, когато става въпрос за съдене на далматини. Стандартът трябва да бъде ваш ръководител. Вие никога няма да намерите далматин, който 100% да отговаря на стандарта, но вие поне трябва да имате представа в главата си за това какви качества трябва да притежава кучето, за да има по-малко объркване, когато гледате класирането, което някои съдии правят на изложбения ринг.
Ако искате да започнете да развъждате далматини, или имате само едно, две кучила аз ви предлагам следният съвет.
Оформете вашето мнение за това, кои кучета вие намирате за по-коректни в съответствие със стандарта на породата, и забравете изложбените класации и мнението на по-опитните развъдчици. Последните често са склонни да препоръчват техните собствени кучета и не взимат под внимание, кое куче ще бъде най-добро за вашата женска.
Без да сте оформили собствено мнение за това, кои качества създават добрия далматин, вие ще продължите да се обърквате кое куче да изберете за вашето развъждане и следователно ще имате малък успех като развъдчик.
Кари Дитлефсен, развъдник Perdita, Норвегия
Източник: http://www.perditas-dalmatiner.com/Topic.htm#The Dalmatian standard
Превод: Елена Нейчева, развъдник Spotmaniac, България