Tigerhund, или далматинецът (д-р А. Стрьозе, 1902 г.)

Глава 2 от "Unsere Hunde", 1902 г.

Д-р А. Стрьозе (Dr. A. Ströse), "Unsere Hunde. Ein Lehr- und Handbuch für Züchter, Preisrichter, Dresseure und Hundefreunde", първи том "Form und Leben des Hundes", Neudamm: J. Neumann, 1902 г., печатни стр. 299-302.

През 1902 г. немската кинология не нарича тази порода далматин, а Tigerhund. Съставителят на това ръководство отрича връзката с Далмация направо и казва, че преди сто и повече години кучето е било местно за Германия. Не преписва английските автори: разпитал е собствениците, а после отделя тяхното мнение от своето.

Глава 2. Tigerhund, или далматинът

Никъде не съм виждал толкова много благородно развъждани, породисти далматини, както в Берлин, където съществува специален клуб и където преди всичко г-н Hugo Damm развъжда много добри кучета. След като събрах сведения от собственици на далматини за особеностите на тази порода, не се колебая да я препоръчам на онези любители на кучета, които искат да отглеждат средно голямо, доста удобно куче за дома и за придружаване.

В стаята, както и на открито, далматинът е приятен. Схваща добре, привързан е и по природа послушен, не е злобен и притежава, без да е флегматичен, жив темперамент. Обонянието му е много посредствено. Така съдеха тези собственици, към които се обърнах за сведения за кучетата. Това, което аз лично имам да възразя срещу породата, е следното:

1. Цветът на кучето не ми се харесва. Той, от една страна, не дава на хубавите мускулни линии и контури на тялото да изпъкнат, а от друга, действа твърде неспокойно и напомня много силно харлекина, което обаче никак не подхожда на характера на породата.

2. Далматинът показва малко характер, не предлага интересни особености.

3. Много далматини са глухи по рождение.

Фиг. 115 от изданието, печатна стр. 300: Dalmatiner Champion "Nero-Dalmatia".

Освен споменатите недостатъци на слуха и известна слабост на обонянието далматинът е свободен от породни недостатъци. Далматини със светли очи не бива при никакви обстоятелства да се използват за развъждане, тъй като по опит те са особено често глухи и най-често дават глухо потомство. Като придружител на каретата, на ездитния кон или на колелото далматинът е доста годен. Той е именно бърз и издръжлив бегач, добър скачач и отличен катерач и е свободен от лошия навик да гони или да задушава дивеч и домашни птици. Това са качества, които наистина едва ли са присъщи на друга сходна порода и които са спечелили на далматина сполучливото име "Wagenhund" (буквално "куче на каретата" - бел. прев.).

Означението "далматин" всъщност не е съвсем подходящо. Защото с Далмация той при всички случаи няма нищо общо; кучета с бяла основна окраска и черни петна са развъждани и по-рано, когато биещите на очи окраски се харесваха, при много породи, а днес, за съжаление, и при немските догове.

Откъде произлиза далматинът, или Tigerhund, как е възникнал, не се знае. Толкова обаче е сигурно, че под името Tigerhund преди сто и повече години е бил местно куче в Германия. Затова му се полага името Tigerhund.

Всички кучета Tigerhund се раждат бели. Около 14 дни след раждането се развиват черни, по-рядко кафяви, с големина от една до три марки (сребърната марка от онова време е монета с диаметър около 24 мм - бел. прев.), повече или по-малко кръгли, рязко отличаващи се от бялата основна окраска петна, които са разпределени доста равномерно по тялото. Понякога се срещат и плътни петна и ивици, които обаче не се желаят от любителите на породата.

Фиг. 116 от изданието, печатна стр. 301: Dalmatinerrüde Champion "Lord von Gröningen".

Космената покривка е къса и гладка, но не копринена. Общият вид е на напето, подвижно, мускулесто, хармонично построено куче. Той е с големината на малък пойнтер. От опитите да бъде обучаван за лов трябва да се отказва също толкова настоятелно, както и от кръстосването с птичари за получаване на издръжливи ловни кучета. Чел съм, че напоследък такива безнадеждни опити са в ход.

От пойнтера, на когото Tigerhund външно прилича и по чиито форми го развъждат в момента в Англия (макар че причина за това не се съзира), нашата порода се различава главно по по-заоблените и донякъде не толкова резки телесни линии, по-силния кокал, по-извитата шия, по-малките очи и уши, по-стегнатите устни, както и по-острата муцуна.

Още две места в същия том

Породата се появява още два пъти извън главата и всеки от двата пъти казва нещо, което главата не казва.

Печатна стр. 11, в общия преглед на кучешкия материал, веднага след пасаж за фокстериерите: "Който е колоездач или притежава карета, избира може би далматин за придружител."

Това е същото предназначение, което главата нарича Wagenhund. Разликата е в мястото. Тук то стои в общата част, сред съветите кое куче да си избере човек, тоест като нещо, което читателят приема за даденост, а не като теза, която се защитава.

Печатна стр. 90, в главата за развитието на космената покривка: "Също толкова важно и интересно е наблюдението, доколкото знам съобщено първо от Hegewald и потвърдено от мен, че бялата космена покривка на тези кученца, които имат не розови, а черникави възглавнички на лапите, по-късно, и то според моя опит между четвъртата и осмата седмица, приема по-тъмен цвят, обикновено кафяво или синьо изпъстрен, или сивкав. Далматините с черни петна дори се раждат без изключение чисто бели."

Това изречение тежи точно защото не е в породната глава. Там далматинът е предмет на описанието, а тук влиза като контролен пример в общо твърдение за пигмента при всички кучета. И "без изключение" не е омекотено.