Далматинското куче (Т. Дж. Уудкок, 1891 г.)

Из "The American Book of the Dog"

T. J. Woodcock, "The Dalmatian Dog", в George O. Shields (ред.), "The American Book of the Dog", Chicago and New York: Rand, McNally & Company, 1891 г., стр. 607-613

Далматинът, или каретното куче, е дошъл от провинция Далмация, в южната част на Австрия, на североизточния бряг на Адриатическо море, и от тази провинция води името си. Във Франция е познат като "Braque de Bengale" и там го смятат за индийска разновидност.

Произход и тип

Невъзможно е да се говори с каквато и да е степен на сигурност за произхода на тази забележително красива порода, но тя очевидно е резултат от кръстоска между гончето и пойнтера. Някои английски развъдчици са смятали, че е кръстоска между бултериер и пойнтер, но нито формата, нито окраската изглеждат да оправдават това твърдение. Породата днес в Америка положително не прилича на бултериера, макар да има поразителна прилика с пойнтера и да притежава поне една от най-изявените му особености. Всъщност, докато се разхождах из полето близо до едно от предградията на Чикаго, придружен от любим (необучен) далматин, често съм го виждал да прави стойка пред дивеч по начин, който би направил чест на добре обучен пойнтер. Сигурно е, че далматинът е бил използван в родината си на полето, тоест за лов (бел. прев.), макар че поради липса на упражнение върху дивеч породата, общо взето, е загубила остротата на обонянието си.

Типът на породата се е променил малко през няколко столетия, като най-старите запазени изображения го показват в почти същата форма, в която го виждаме на съвременните ни изложби.

Купираните уши

По-рано варварският обичай да се отрязват ушите е бил разпространен сред любителите на тази порода, както и сред тези на булдога и бултериера, като някои развъдчици са махали цялата ушна мида, което е придавало на животното най-отвратителен вид и го е подлагало на голямо страдание. В много случаи от това е следвало възпаление на ушите и глухота (в оригинала "canker", тогавашното название на гнойното възпаление на ушния канал - бел. прев.). За щастие обаче тази жестока практика е изоставена под влияние на по-човечните настроения на новото време и съдиите на изложбите вече не търпят подобно осакатяване.

Малко породи привличат повече внимание на изложбите от далматина, въпреки малкия брой записани кучета. Стройната, изящна форма, високо и добре носената глава, будният израз на окото и ухото и красивата окраска на каретното куче го правят предмет на интерес за всеки любител на кучето.

Окраска и петна

Тялото на типичния далматин трябва да бъде бяло, с черни или кафяви петна, равномерно разпределени по тялото, главата, шията, краката и опашката. Тези петна трябва да са кръгли, не по-малки от сребърен дайм и не по-големи от половин долар (около 18 мм и около 31 мм - бел. прев.). Черната окраска се предпочита от повечето любители пред кафявата. И двата цвята се срещат у някои екземпляри и макар това да е допустимо, обикновено не се приема за белег на грижливо развъждане. Такава окраска показва смесване на кръвта на двете разновидности.

Много иначе добри екземпляри се провалят в конкуренцията, защото нямат петна по опашката, а обикновените плоски черни муцуни или уши са явен недостатък.

Какво да гледате при купуване

При купуване на далматин е добре да се прегледат лапите и краката, защото куче с несъвършено оформени или слаби крака не може да издържи умората от дълго тичане подир карета.

Забележителна особеност на тази порода е обстоятелството, че кученцата при раждането често са чисто бели, а петната се проявяват в рамките на няколко дни. Един мой приятел не знаеше това и унищожи едно много обещаващо кучило, освен едно кученце, което показваше слаби следи от черни петна. Петната излязоха с времето, но екземплярът не се оказа хубав. Несъмнено няколко от убитите щяха да излязат далеч по-добри.

Каретното куче

Далматинът е каретното куче par excellence. Обичта му към конете, бързината на краката му, разсъдливостта и смелостта му като пазач на поверено му имущество го правят извънредно ценен, и е странно, че тъй малко от тях се притежават и обучават за тази цел. Тъй рядко се вижда добре обучен далматин на истинското му място, между петите на коня и предната ос, или под ока между двата коня, ако впрягът е чифт (окът е гредата, която върви между двата коня и свързва хамута с колата - бел. прев.), че когато такава гледка се появи, тя неизменно предизвиква любопитството и възхищението на всички наоколо.

Типичен далматин. Илюстрация от изданието, стр. 609.

Не е куче, лишено от разум

Обичайна грешка е да се предполага, че въпросната порода е лишена от интелигентност и негодна за нищо друго освен за конюшнята и каретата. Имал съм много хубави кучета от различни породи и за обща полезност и разум, като домашно куче и като другар, предпочитам черно петнистия далматин пред всеки друг.

Един екземпляр, който притежавах, беше отличен ловец на плъхове и веднъж уби единадесет плъха за няколко минути. Той обаче беше изключително животно, защото това качество почти напълно липсваше у другите, произлезли от същия развъд.

Веднъж в една студена зимна вечер, докато се прибирахме с колата, верният далматин ни обърна внимание на някаква фигура край пътя. При огледа се оказа, че това е човек, безчувствен от пиене, и ако не беше кучето, щеше да бъде прегазен; или, ако се беше отървал от това, вероятно щеше да бъде оставен навън цялата нощ и щеше да замръзне.

Далматинът се привързва топло към коня и веднага ще извести стопанина си за всяка опасност, която заплашва животното. Помня случай, в който един кон беше оставен да пасе на празен парцел до железопътните релси. Конят навлезе между релсите и беше в непосредствена опасност да бъде убит от влак, който всеки момент щеше да мине. Кучето веднага изтича при стопанина и залая, показвайки с недвусмислени знаци, че нещо не е наред с коня. То го отведе при коня навреме и нещастието беше предотвратено.

Schuyler, куче от същата порода, беше някога мой и спечели първа награда на изложба в Чикаго. Беше прекрасен пазач. Нощем всички вътрешни врати на къщата се оставяха отворени и той имаше свободен достъп навсякъде. Влизаше в стая, хвърляше поглед над леглото, сякаш да види дали всички са там и спят дълбоко, и така обхождаше цялата къща. После лягаше за известно време и правеше обиколките си на чести промеждутъци през нощта.

Една тъмна нощ, по време на работническите вълнения, някакъв човек вдигна ръка срещу стопанина на Schuyler, но съжаляваше за това дълго след това, защото кучето начаса скочи и го хвана за гърлото в смъртоносна хватка. Клетникът беше предоволен, че извикаха кучето настрана.

Доброто каретно куче често е спасявало на стопанина си имущество за много пари, като е пазело каретата. Хитрост на крадците, които работят по двойки, е единият да заприказва кочияша, докато другият се промъква отзад и краде каквито покривала или други ценности успее да докопа. Никога не съм губил вещ, докато кучетата пазеха, но постоянно губех, когато кочияшът беше на пост.

Обучение и отношение

Същите общи правила за развъждане, за водене на развъдника и за лечение на болестите важат за далматина, както и за другите породи.

При обучението за каретата обикновено се налага младото куче да се връзва на правилното място, под предните оси, за седем или осем излизания, преди да тръгне както трябва. Някои схватливи кученца обаче се нуждаят от малко или никакво обучение, особено ако им се позволи да тичат с възрастно куче, което вече е обучено.

Далматинът лесно може да бъде научен да изпълнява номера, поръчки и други, като начинът е същият като при обучението на куче от всяка друга порода. Добротата е от съществено значение при обучението и при отношението към това куче, както и към всяко друго. Трябва да спечелите обичта и доверието на кучето, преди да се надявате да ви слуша. При добро отношение далматинът е винаги буден, игрив и умен, но при лошо отношение непременно става навъсен и коварен.

По правило има голяма обич към децата, верен е в пазенето им и става отчаян, когато ги закачат. Кротък и мек е, дружелюбен дори към непознати, когато не е на служба; смел е и не обича да се бие, но принуден ли е, е опасен противник.

При подготовката на далматина за изложбата никога не пропускайте да го изкъпете основно, защото съвършено чистата козина е нужна, за да изпъкнат черните петна върху бялото тяло с най-голяма яркост. Добре е кучето да се къпе често и когато не се показва, защото това е полезно както за здравето, така и за красотата на животното.

Lulu на изложението във Филаделфия

Далматинската кучка Lulu, която беше моя, беше прекрасен екземпляр и произхождаше от известни английски победители. Тя, заедно с кучило кученца, привлече толкова внимание на изложбите в Чикаго, че комисарят, отговарящ за изложбата на Международното изложение по случай стогодишнината във Филаделфия през 1876 г., изпрати да я вземат.

Там беше изложена, с кучило кученца; беше посрещната с голямо внимание и предизвика възхищението на хиляди хора. Присъдиха ѝ диплома и медал като най-добра далматинска кучка, с почетно отличие за кученцата. За жалост не е правена нейна снимка, но приложената илюстрация е на един от най-добрите живи екземпляри.

Стандартът и точковата скала

По-долу е стандартът и точковата скала за съдене на далматина:

Главата трябва да е широка и плоска, тъпа при муцуната и с тънки устни; носната гъба черна.

Ушите по-скоро малки, с форма на буквата V и много фини. Ако са добре опетнени, това придава голяма красота на вида на кучето.

Очите тъмни и по-скоро дребни, не извънредно големи.

Шията извита и лека, стесняваща се към мощните и полегати плешки.

Гърдите дълбоки, доста широки.

Тялото заоблено в ребрата и добре ореберено отзад.

Предните крака прави и много мускулести. Достатъчно кост е от съществено значение при тази порода, за да може кучето да издържа износването по твърдите пътища, по които е принудено да пътува.

Лапите кръгли, с извити и добре разделени пръсти; възглавничките кръгли, твърди и еластични.

Задните крака мускулести, с чисти скакателни стави, разположени близо до земята, както при булдога.

Опашката изтъняваща от корена и носена като на пойнтер; тя трябва да е добре опетнена.

Цвят и окраска. Добре опетнен по цялото тяло с черни или кафяви петна; те не бива да се сливат и трябва да са с големина от дайм, но не по-големи от сребърен половин долар, като по-едрите петна са по тялото, а по-дребните по ушите, опашката и краката.

Космената покривка е прилегнала, къса и фина.

Общият вид е на силно, мускулесто куче, способно да понесе значителна умора и притежаващо прилична бързина.