• Последен редакционен преглед: 2026-09-13

Как едно общо правило смени друго общо правило

До около 2010 г. чувах от ветеринарните лекари едно, а днес чувам обратното. Първият съвет беше женското куче да роди веднъж за здраве. Раждането щяло да го успокои и да опази матката. Виждал съм кучила, направени заради това от хора, които не са искали кученца. Вторият съвет дойде след него и замени първия: кастрирайте, и колкото по-рано, толкова по-добре.

И двете твърдения съм ги чувал от различни ветеринарни лекари и в различни градове, затова не ги приписвам на едно име. Форумите от онези години не са запазени и цитат оттам не може да се извади, така че това остава мое свидетелство, а не документ.

Интересното не е кой от двата съвета е верният. Интересното е, че двата са от един и същи вид: правило за всички кучета, изведено от наблюдение върху болест. Моята позиция е, че кастрацията има място само когато при конкретното куче има медицинска причина за нея.

Първият съвет: какво имаше зад "нека роди веднъж"

Съветът не е измислен от нищото. Цикличното действие на половите хормони върху застаряващата маточна лигавица я предразполага към изродяване, а върху така изродената лигавица сядат бактериите при пиометра. Насоките на WSAVA от 2024 г. отбелязват, че това изменение се среща главно при женски кучета, които никога не са износили бременност до термин или са имали над три до четири години цикли без бременност.

Оттук до "нека роди веднъж за здраве" има една крачка и точно в нея е грешката "за здраве". Наблюдението казва къде се среща болестта, не че раждането е лечение или че едно кучило намалява общия риск. BVA и BSAVA пишат в съвместната си политика от декември 2025 г. дословно, че няма известна полза от това женското куче да има кучило преди кастрация.

Първият съвет отпадна не защото беше глупав, а защото превърна едно наблюдение в предписание.

Вторият съвет: какво стои зад "кастрирай за здраве"

Вторият съвет се опира на две болести, които обикновено се споменават в един дъх, макар основанието им да е различно.

Пиометрата е гной в матката и е животозастрашаваща. Шведските застрахователни данни дават средно 23 до 24 на сто от женските кучета, прекарали пиометра до десетата година, с разлика между породите от 10 до 54 на сто (Egenvall и съавт., 2001 г.). Кастрацията премахва тази възможност, ако не остане яйчникова тъкан и не се дава прогестерон отвън.

Това е сериозен довод и не бива да се омаловажава.

При млечните тумори отчетената разлика е голяма, а проучванията зад нея са слаби. Те са най-често диагностицираните тумори при некастрираните женски кучета и около половината са злокачествени. Насоките отчитат, че некастрираните имат три до четири пъти по-висок риск и че кастрацията намалява приблизително трикратно както появата им, така и смъртността от тях.

Систематичният преглед намира доказателството за слабо заради риска от отклонение в почти всички включени проучвания (Beauvais и съавт., 2012 г.). WSAVA стига до заключение, което отчита и двете неща: рискът наистина се намалява, произходът на туморите е многофакторен, и кастрация само заради млечните тумори не бива да се прави.

Оттук нататък изводът е на статията, не на източниците. От двете болести едната издържа като довод, но и тя важи за решение при конкретно куче, а не за правило. От "това куче ще спечели от операцията" до "всички кучета трябва да се кастрират" има същия скок, който направи и първият съвет.

Рисковете от операцията и от липсата на хормони

Кастрацията на женско куче е коремна операция и насоките дават честота на околооперативните усложнения от 7,5 до 20,6 на сто, с по-голяма вероятност при по-тежките пациенти.

След отстраняването на половите жлези отпада отрицателната обратна връзка към хипоталамуса и хипофизата, а нивата на лутеинизиращия и фоликулостимулиращия хормон остават трайно високи. Списъкът, който насоките свързват с това състояние, не е кратък: мастоцитом, преходноклетъчен карцином, остеосарком, лимфом и хемангиосарком, а също затлъстяване, хипотиреоидизъм, хиперадренокортицизъм и някои имунни заболявания. Ролята на лутеинизиращия хормон в тези процеси се проучва и самите автори пишат, че още не е изяснена.

При мъжките кастрацията премахва тумора на тестиса, но честотата на простатните новообразувания при кастрираните е по-висока, отколкото при целите. Абсолютният риск обаче е под едно на сто, а много малък риск, дори удвоен, си остава малък.

Какво значи уринарна инконтиненция. Неволно изпускане на урина. При кучето се забелязва най-често като мокро петно там, където е спало или лежало, без животното да е уринирало съзнателно. След кастрация това е предимно проблем при женските; при мъжките инконтиненцията идва главно с възрастта.

Уринарната инконтиненция има пряко отношение към далматина. Липсата на половите хормони мени състава на уретралната стена и работата на сфинктера. Състоянието се среща при 3 до 20 на сто от кастрираните женски кучета и може да се появи по всяко време след операцията. Рискът е най-висок при кастрация преди полова зрялост и при очаквано тегло на възрастното куче над 25 кг, а сред породите с описана предразположеност насоките изброяват поименно и далматина. Британските данни сочат в същата посока: кастрираните между седмия и осемнадесетия месец имат 0,80 от шанса за ранна инконтиненция спрямо кастрираните между третия и седмия (Pegram и съавт., 2024 г.).

За поведението данните не подкрепят нито едната страна. Голямо изследване не намира кастрацията да променя агресията при кучета (Farhoody, Zink и съавт.), друго намира повече страхови реакции при рано кастрираните (McGreevy и съавт., 2018 г.). Ретроспективните изследвания по темата понякога не отчитат възрастта при операцията и средата, а често нямат контролна група. Европейското дружество по ветеринарна клинична етология няма публикувано становище за кастрацията, което не значи, че никое няма.

Затова доводът за поведението зависи изцяло от условието в самите насоки: оплакването минава първо през специалист по поведение, а преди необратимата операция се прави проба с обратима хормонална кастрация.

Изследванията за продължителността на живота

Дотук изложеното говори против кастрацията по подразбиране. Има обаче изследвания, които сочат в обратната посока.

В изследванията кастрираните кучета живеят по-дълго. Hoffman, Creevy и Promislow проследиха причините за смъртта при 40 139 кучета и намериха средна възраст на смъртта 7,9 години при некастрираните срещу 9,4 години при кастрираните (PLoS ONE, 2013 г.). Сред кастрираните смъртността от инфекциозни болести е по-ниска, а тази от рак по-висока, и сборът остава в плюс.

Това са наблюдавани разлики между групи, не измерен ефект, и самите автори държат на разграничението. В текста пишат дословно, че ретроспективно епидемиологично изследване като тяхното не може да докаже причинност. Изброяват и какво остава неизвестно: възрастта при кастрация не е записана, а всички кучета идват от насочващи клиники.

Заключението на насоките на WSAVA по въпроса е едно изречение: темата е сложна, литературата е противоречива, а продължителността на живота е многофакторна и не зависи само от половите стероиди.

Авторите на насоките от 2024 г. познават всички тези изследвания и въпреки тях пишат, че здравото женско куче може да остане некастрирано.

Какво казват ветеринарните организации днес

Днешното становище е записано в три документа и нито един от тях не препоръчва кастрация по подразбиране.

Насоките на WSAVA за контрол на размножаването излязоха през 2024 г., 136 страници под редакцията на Stefano Romagnoli. В резюмето за женското куче стои дословно "Any healthy bitch may remain intact". Всяко здраво женско куче може да остане некастрирано, при условие че се наблюдава и се преглежда при първите признаци на отклонение. Предотвратяването на заболяванията на половите органи не бива да е единствената причина за кастрация, особено преди полова зрялост. Ако все пак се прави, препоръката е след първия или втория разгонен цикъл.

Същият документ изброява и кога кастрацията е показана, и списъкът е съвсем конкретен: задържан тестис, хормонално активен тумор, повтаряща се доброкачествена простатна хиперплазия, аденом на перианалните жлези, перинеална херния при болна простата, влагалищен тумор след отстраняването му и лъжлива бременност с проблеми.

Това е медицинската необходимост, около която се върти целият спор, и тя стои изписана в същия документ, с който се обосновава и обратното.

Американската ветеринарномедицинска асоциация казва същото по-кратко: няма една препоръка, подходяща за всяко куче.

Британските BVA и BSAVA обновиха съвместната си политика през декември 2025 г. и при двата пола вече не подкрепят ранната кастрация: при женските не се препоръчва преди шестмесечна възраст, а при мъжките късната кастрация, от дванадесетия до осемнадесетия месец според породата, съвпада със скелетната зрялост.

Нито един от трите документа не съветва собственика на здраво куче да го кастрира. Това е цялата промяна.

Възрастта при кастрация

Ако решението е взето, остава въпросът за възрастта, а той опира до растежните зони и до половото съзряване.

Дългите кости растат от растежните зони, ивици хрущял в краищата им, а сигналът, който ги затваря, е покачването на половите хормони при полова зрялост. Насоките отчитат, че кастрацията преди това забавя затварянето им при лъчевата и лакътната кост. Кучето излиза по-високо и с други пропорции, а с тях се менят и ъглите на ставите. Зоните не се затварят наведнъж, а всяка по свой ред, приблизително между четвъртия и осемнадесетия месец.

При 4197 кучета, състезаващи се по аджилити, мъжките, кастрирани преди десетмесечна възраст, имат 2,32 пъти по-висок шанс за увреда на коляното, а женските, кастрирани преди първия цикъл, 2,81 пъти (Kieves и съавт., 2024 г.). Данните идват от анкета сред стопаните, а доверителните интервали са широки. При кастрираните по-късно рискът се доближава до този на некастрираните.

Benjamin и Lynette Hart проследиха породите поотделно и стигнаха до извод, който е по-важен от всички техни числа: обобщение за всички кучета не може да се направи. При едрите породи ранната кастрация вдига риска от ставни заболявания, при дребните същият ефект често липсва.

Най-новото преизчисляване на техните данни мери не възрастови групи, а дни, живени с хормоните, и намира риска от заболяване на кръстната връзка най-нисък при кастрация след около 2,9 години при женските и 2,2 при мъжките (Low, 2025 г.). Авторът нарича резултатите предварителни и иска независимо потвърждение.

Самите организации дават и конкретни възрасти.

КойЗа когоВъзраст
WSAVA, 2024 г.женско кучеслед първия или втория разгонен цикъл
BVA и BSAVA, 2025 г.женско кучене преди шестмесечна възраст
BVA и BSAVA, 2025 г.мъжко кучеот дванадесетия до осемнадесетия месец според породата, когато идва скелетната зрялост
Dalmatian Club of America Foundationмъжки далматинмежду осемнадесетия и двадесет и четвъртия месец

Далматинът

За нашата порода числа от тези изследвания няма: далматинът не е сред 35-те породи у Hart от 2020 г., нито сред 41-те в обновяването от 2024 г.

Три неща обаче се отнасят пряко за него. Насоките изброяват далматина поименно сред породите с описана предразположеност към уринарна инконтиненция. Същото име излиза и в британската работа за инконтиненцията от 2019 г., но само през преразказан чужд резултат на O'Neill и съавтори, което е по-слабо доказателство.

Третото е за мъжките. Далматинът не разгражда пикочната киселина докрай и затова образува урати, а половите хормони нямат отношение към образуването им. Запушването обаче е друго: според Dalmatian Club of America Foundation ранната кастрация предразполага мъжките към запушване на пикочните пътища, защото намалява размера на os penis и стеснява уретрата. Оттам и препоръката им да се изчака между осемнадесетия и двадесет и четвъртия месец. Подробностите за самите камъни са в Уролитиаза при далматина и в LUA и HUA при далматина.

Какво казва законът

Законът за защита на животните причислява пълното или частичното отстраняване на органи към проявите на жестокост (чл. 7, ал. 2, т. 16). Кастрацията е изключение: допуска се по ветеринарномедицинско предписание, за да се запазят животът и здравето на животното, или за ограничаване на размножаването (чл. 7, ал. 3). Задължението за стерилизация на животните-компаньони по чл. 36, ал. 1 е условно и отпада, когато стопанинът е в състояние да отгледа новородените или да им намери нови собственици.

У нас няма задължение здраво куче на отговорен стопанин да бъде кастрирано. Текстовете са сверени с действащата редакция на 13.09.2026 г.

Моята препоръка

Дотук изложих какво казват насоките и изследванията. Това, което следва, е мое мнение и не е извод на цитираните автори.

Ако е решено кучето да се кастрира, според мен това трябва да стане след навършени 3 до 3,5 години. Дотогава, по моите наблюдения върху далматините в България, те все още се променят. Това е наблюдение, а не измерване, и не го представям за друго.

Какво да питате ветеринарния лекар

Тази статия не заменя прегледа. Тези въпроси правят разговора в кабинета по-конкретен.

  • Каква е причината точно при това куче, а не при кучетата изобщо?
  • Ако причината е поведение, минахте ли през специалист по поведение и през проба с обратима хормонална кастрация?
  • Изчакано ли е затварянето на растежните зони?
  • При женско куче: обсъден ли е рискът от инконтиненция, понеже далматинът е сред предразположените породи?
  • Какви са усложненията на самата операция при това куче и при това тегло?
  • Има ли алтернатива, която запазва хормоните, например вазектомия при мъжките?
  • Ако решите да не кастрирате, какви прегледи да правите и колко често?

Редакционна бележка: Статията показва какво казват публикуваните насоки и изследвания към септември 2026 г. Тя не е препоръка за или против кастрация при конкретно куче. Решението се взема заедно с ветеринарния лекар, който преглежда животното.

Източници

Становища на ветеринарните организации

  • WSAVA, Насоки за контрол на размножаването при кучето и котката, 2024 г. Romagnoli S., Krekeler N., De Cramer K., Kutzler M., McCarthy R., Schaefer-Somi S., Journal of Small Animal Practice, 65(7), 424-559. wsava.org и публикацията
  • BVA и BSAVA, съвместна политика за кастрация на кучета и котки, декември 2025 г. пълният документ
  • AVMA, материали за гонадектомия за ветеринарни лекари. avma.org
  • ESVCE, списък на становищата. Проверен на 13.09.2026 г.: канабидиол, лекарства при остри фобийни състояния, електронни нашийници, оценка на риска. esvce.org

Изследвания

  • Egenvall A. и съавтори. Breed risk of pyometra in insured dogs in Sweden. Journal of Veterinary Internal Medicine, 2001. Пълният текст е зад платена стена, числата са сверени с публичното резюме. публикацията
  • Beauvais W., Cardwell J.M., Brodbelt D.C. The effect of neutering on the risk of mammary tumours in dogs: a systematic review. Journal of Small Animal Practice, 2012. Тринадесет публикации, от които девет с висок риск от отклонение и четири с умерен. публикацията
  • Pegram C. и съавтори. Later-age neutering causes lower risk of early-onset urinary incontinence than early neutering: a VetCompass target trial emulation study. PLoS ONE, 2024. Емулация на клинично изпитване върху 1500 женски кучета. свободен достъп
  • Pegram C. и съавтори. Associations between neutering and early-onset urinary incontinence in UK bitches under primary veterinary care. Journal of Small Animal Practice, 2019. Оттук е преразказаният резултат на O'Neill. свободен достъп
  • O'Neill D.G. и съавтори, 2017. Породите с най-високи шансове за уринарна инконтиненция. Не е четена в оригинал: използвана е през преразказа у Pegram 2019.
  • Farhoody P., Zink M.C. и съавтори. Aggression toward familiar people, strangers, and conspecifics in gonadectomized and intact dogs. пълният текст
  • McGreevy P. и съавтори, 2018. Повече страхови реакции при рано кастрираните. Цитирана през насоките на WSAVA.
  • Hoffman J.M., Creevy K.E., Promislow D.E.L. Reproductive capability is associated with lifespan and cause of death in companion dogs. PLoS ONE, 2013. свободен достъп
  • Hart B.L., Hart L.A., Thigpen A.P., Willits N.H. Assisting decision-making on age of neutering for 35 breeds of dogs. Frontiers in Veterinary Science, 2020. Обновено до 41 породи през 2024 г. Далматинът не е в нито един от двата списъка. свободен достъп
  • Kieves N.R., Shoben A., Markley A.P. Risk factors for the development of stifle injuries in canine agility athletes. Frontiers in Veterinary Science, 2024. Интервали 1,27 до 4,26 и 1,62 до 4,88. свободен достъп
  • Low D. Cumulative gonadal hormone exposure is nonlinearly associated with risk of canine cranial cruciate ligament disease: a generalised additive model analysis of 20,590 dogs (1988-2023). Journal of Small Animal Practice, 2025. Дъното е на 1054 дни при женските и 805 при мъжките; при 141 от 448 случая кастрацията не предхожда диагнозата. свободен достъп

Породата

  • Dalmatian Club of America Foundation, Urinary Stone Disease in Dalmatians.

Законодателство

  • Закон за защита на животните, чл. 7, ал. 2, т. 16, чл. 7, ал. 3 и чл. 36, ал. 1. пълният текст

Съветът, който се цитира в увода

  • Български сайт за обучение на кучета, който нарежда "кучето трябва да роди веднъж" сред най-честите митове и на същата страница препоръчва кастрация преди първия разгонен цикъл. страницата