BG 
EN Глава VIII
Тази порода съм я развъждал и държал дълги години и съм имал удоволствието да съдя едни от най-големите класове далматини, които изобщо са се виждали.
Ако помня добре, веднъж имаше близо шестдесет записани кучета в Crystal Palace, а също големи класове в Royal Agricultural Hall, Earl's Court, Birmingham и другаде. Едно време броят им спадна съвсем ниско, но ми се струва, че сега отново тръгват нагоре, защото на последната изложба на Kennel Club пред мен излезе много добра група. Смятам, че у тях има повече от типа на пойнтера, отколкото от която и да е друга порода, макар аз да съм ги ползвал единствено като компаньони и пазачи; и няма съмнение, че имат вроден талант за каретни кучета и много обичат конете. Знам, че в Италия и в други части на континентална Европа ги ползват изключително за лов, а често ги включват и в трупи от дресирани кучета. В някои от тях съм виждал твърде умели екземпляри, които се нагаждат към работата, особено към смешната ѝ част, с голям хъс и се обучават лесно.
Разбира се, като изложбени кучета петната им са от голямо значение. От известно време се опитвам да изведа напред повече представители на кафяво петнистата разновидност, която сега тъй рядко се вижда, наред с черно петнистата. Prince 4th и хубавият му син Champion Fauntleroy, чийто отличен портрет илюстрира тази разновидност, както и кучката Doncaster Beauty, са трите най-добри от този цвят, които съм виждал от дълги години; а Captain и Leaho на Fawdry, моите Lurth и Leah, Acrobat на Wilson и Coming Still на Parker, Champion Berolina (по-рано на Wilson) и Treasure на Hartley са най-доброто от черно петнистата разновидност, виждано от много време насам. Намирам ги за много кротки и привързани, а също и по-умни, отколкото мнозина предполагат, като ги гледат да тичат зад карета.
Далматин с кафяви петна, шампион Fontleroy, собственост на W. B. Herman. В самия текст Лейн изписва името Fauntleroy, а под гравюрата стои Fontleroy (бел. прев.).
Изложбеният далматин
Признаците на тази порода са: издължена глава, плосък череп с умерен стоп (стоп - преходът от челото към муцуната - бел. прев.); дълга и силна муцуна; очи със среден размер, тъмни при черно петнистите и светли при кафяво петнистите; уши по-скоро малки, бели с черни или кафяви петна, носени плътно до главата; носна гъба черна или кафява според петната по тялото; шия извита и доста дълга, без гуша; много дълбок, но не широк гръден кош; силен гръб и добре ореберено тяло; мускулеста поясница и прави крака, сбити лапи с добри възглавнички; леко извита опашка, изтъняваща към върха, с петна по нея от същия цвят като по тялото, носена доста бодро, с извивка нагоре; космена покривка гъста, твърда и къса.
Основният цвят е бял, чист, с петна по тялото, ушите и опашката, с големина на шилинг или по-едри (шилингът от онова време е с диаметър около 23 мм - бел. прев.), ясни и отчетливи, не смесени и не размити, а цветът на петната да бъде доста наситено черен или наситено кафяв. Тегло от петдесет до петдесет и пет фунта (22,7 до 24,9 кг).
Общият вид да бъде на представително, стилно, силно и високо стоящо куче (твърде много дори от добрите екземпляри, които се показват, са според мен твърде дребни), с много от типа на пойнтера, но по-високо на крак и изобщо по-едро. Космената покривка трябва да е прилегнала и фина; поддържана както трябва, тя би имала почти такъв блясък, какъвто се вижда по добре гледан кон. Те са много живи, чисти, привързани и много по-умни животни, отколкото обикновено се смята; и понеже са извънредно дейни и обичат движението, на онези, които държат на бодър другар, готов и способен да ги придружи по пътищата пеша, на кон, с кола или дори с колело, когато карането е с умерена бързина, и който освен това е отличен пазач, бих препоръчал далматина.