Далматинът (Хю Далзиъл, 1879 г.)

Глава XII

Произходът на далматина е толкова неясен, колкото и на която и да е друга порода.

Във времената, когато естествениците се отдаваха на волни фантазии по подобни въпроси, за това своеобразно петнисто куче се говореше, че било плод на съюз между куче и тигър; наричали са го пойнтер, бенгалски хариер, датско куче и са го оприличавали на бултериер. Не изглежда обаче да има основателна причина да се отхвърли произходът, който подсказва самото му име, и тъй като срещу него няма доводи, които да издържат проверка, а предположенията в обратен смисъл се явяват само догадки, неподкрепени с доказателства, смятам за разумно да се приеме, че той е родом от Далмация, на източните брегове на Венецианския залив. Разбира се, мисълта, изказвана някога съвсем сериозно, че нашето петнисто каретно куче е резултат от кръстоска между куче и тигър, днес би разсмяла всеки ученик, който на свой ред би посочил леопарда като по-вероятното животно, от което да се получи петнисто куче. Не зная на какво основание Youatt го е нарекъл голямото датско куче - разновидност, която естествениците описват като много по-едра и в редица отношения различна от нашето каретно куче, - а претенцията му да бъде бенгалски хариер, изглежда, почива на единствения факт, че петнисто куче, наподобяващо съвременния далматин, било някога пренесено от Бенгалия в Испания. Че първоначално е дошъл от Далмация, показва името му, и този възглед сякаш се подкрепя от записания факт, че от два века и половина той е сред домашните кучета на Италия - страна тъй близка до предполагаемата му родина, че лесно можем да си представим как е бил познат там дълго преди да стигне до нашия остров на кучелюбци. Кога далматинът за пръв път е станал известен в Англия, не успях да открия. През миналото столетие той беше любимец на заможните и продължи да се смята за съвършено необходима принадлежност към разкошните екипажи и конюшни на знатните, на чийто блясък неговата извънредно украсна външност придаваше великолепие и за които природните му навици и обичта му към коня тъй добре го приспособяваха.

Далматинът "Spotted Dick" на г-н A. G. James (K.C.S.B. 8496; K.C.S.B. - племенната книга на английския Кенъл клуб - бел. прев.). Баща: Ben на г-н Alderman Humphries; майка: Nell на г-н Jayne, от Bob на кап. Tarrant. Оригинална гравюра срещу стр. 271.

Bewick дава гравюра на куче с толкова ясно очертани и съвършено разположени петна, че ни най-малко не се съмнявам: изкуството е подобрило природата - точно както г-н Baker в "Dogs of the British Islands" е направил с молива си петната на Captain далеч по-отчетливи, отколкото ги е направила майката природа със своя.

Всяка от тези гравюри би могла все пак да се вземе за образец, към който да се развъжда по отношение на цвета и петната, ала никоя от тях не е тъй вярна в това отношение, както е бил г-н Moore при изобразяването на Spotted Dick - кучето от нашата гравюра; основният цвят при него обаче е предаден твърде тъмен и там кучето е ощетено, но петната са дадени такива, каквито са в действителност.

Приема се, че далматинът притежава вродена привързаност към коня, но аз не мисля, че тя е била причината да бъде прикрепен към каретата и конюшнята; по-скоро предполагам, че именно ефектната му външност е привличала за собствениците на екипажи, а обичта му към конете и всичко свързано с тях е била подхранвана от навика и днес вече се унаследява.

"Idstone" казва, че не е познавал куче от породата, което да не тръгва с готовност подир кон и впряг, но моят опит е различен - и аз самият притежавам сега куче от наградена кръв, което не показва никаква склонност да следва карета, макар да е отгледано сред коне. Все пак това е преобладаваща черта в характера им и в нея, изглежда, се състои цялата им наслада: в който и час да е, те винаги са готови за излизане и сякаш не ги е грижа колко дълъг ще бъде пробегът.

Някои далматини се държат в бяг плътно под каретата - дотолкова, че изглеждат, като да тичат приковани към оста; други обаче, и то повечето от тях, когато са бодри и пълни с живот, препускат отпред, показвайки голямо достойнство като предвестници на каретата и удоволствие от съпровождането ѝ. Друг път тичат удивително близо до петите на коня, ала никога не хапят по тях, нито скачат с лай пред муцуната му, както са склонни да правят кучета от други породи при подобни обстоятелства.

Както вече се каза, в началото на столетието каретното куче се отглеждаше по-често, отколкото днес, като част от конюшнята, и тогава - а всъщност почти до най-близки години - ушите му се купираха късо, често наравно с главата. Мнозина читатели ще си спомнят кучета, подложени на този варварски обичай, и с радост казвам, че той вече не е в сила; всъщност любителите на териери са единствените, които още угаждат на такъв покварен вкус, и да се надяваме, че скоро - от срам, задето са изостанали толкова от съседите си, ако не от по-висше подбуждение - ще се откажат от обичай, за който не може да се намери по-добро оправдание от желанието да се угоди на една просташка прищявка. Има, мисля, признаци, че този тъй хубав спътник на каретата бавно, но - надявам се - сигурно си възвръща популярността. Вярно е, че на нашите изложби те никога не са се явявали в голям брой, но днес положително познавам повече добри представители, отколкото от години насам, а познавам всеки победител от самото начало на изложбите.

Господата Hale от Brierley Hill и Burton-on-Trent бяха главните победители на ранните изложби, а г-н Rowland Davies от Swan Village, West Bromwich, притежаваше няколко добри кучета, които печелеха в Бирмингам и Лондон; след тях дойде Crib на г-н R. J. Ll. Price, отгледан от г-н Rowland Hale, който помиташе всичко пред себе си, докато на стари години не трябваше да отстъпи пред прославения Captain на г-н Fawdry - куче, мисля, с най-добрия цвят от всички представители на породата, които съм виждал; но по онова, което виждам у идващите кучета, смятам, че мястото му вероятно ще бъде заето от героя на нашата гравюра - Spotted Dick на д-р James - куче не тъй добро в контраста на цвета, но превъзхождащо го по телосложение.

Далматините са необичайно многобройни в прелестните околности на Кристалния дворец (Crystal Palace), и прилични кученца често могат да се купят твърде евтино от някои собственици на обществени карети, тъй като около тези конюшни те се отглеждат почти навсякъде; добри представители често се виждат и да съпровождат частни карети в околността. Не зная дали далматините показват същото удоволствие да съпровождат велосипед, както карета, но не се съмнявам, че ако не се привържат веднага към железния кон, скоро биха могли да бъдат приучени, и велосипедистът-пътешественик би имал в това куче извънредно украсен придатък към пътното си снаряжение, приятен другар и добър пазач на имуществото си.

Далматинът е бил обвиняван в равнодушен нрав - че съсредоточавал цялата си обич върху коня, а към господаря си не показвал никаква. Това обаче е несправедливо обвинение. Далматините, както всички други кучета, са до голяма степен такива, каквито ги направят, и ако собственикът забравя, че далматинът е животно, чувствително към ласки и доброта, и се отнася към него само като към украшение на дома си, той не може основателно да се оплаква, че кучето дарява обичта си на съжителя си в конюшнята - а приятелствата, които понякога се виждат между кучето и коня, са силни. Но каретното куче, когато бъде направено другар, е вярно и привързано, макар и по-сдържано от някои породи, и затова горещо го препоръчвам на велосипедиста, като същевременно бих желал да го видя как си възвръща популярността на каретно куче. Казват, че в някои континентални страни го използвали като пойнтер, и аз не се съмнявам във вродената му способност да изпълнява тази служба, ако силите му бъдат развити чрез обучение; но тъй като у нас никога не се използва така, аз го разглеждам само като декоративно куче и куче-компаньон.

Описание на далматина

Общ вид

Сега ще разгледам подред отделните части на тялото на далматина и най-напред, мисля, трябва да се прецени годността му за път, която толкова зависи от силата и пропорционалността му: тежко, тромаво, безформено куче - с буцести плешки, издути лакти и задни крака, изправени като кокили - не би било способно да пътува с конски ход толкова време, колкото добре сложеният далматин прави това с видима лекота и удоволствие; и понеже способността да пътува с каретата е необходимост, никой недъгав, колкото и красиво опетнен да е, не бива да получава награда, а за сила, строеж и пропорционалност бих дал при съдийството двадесет точки.

Глава

Главата твърде много наподобява тази на пойнтера, но не е нито толкова дълбока, нито толкова широка в муцуната; черепът е с опъната кожа, без увиснали бърни - изобщо без хлабава кожа нито по главата, нито по гърлото; очите са със среден размер, тъмни на цвят, светли и искрящи; ушите са широки в основата, стесняващи се към закръглен връх, тънки на пипане и опетнени.

Шия

Шията трябва да бъде с прилична дължина, красиво извита, лека - тоест лишена от грубост - и чисто очертана, с малко или никакви бръчки и без гуша.

Плешки

Плешките трябва да са добре полегати и свободни, добре покрити с мускули, но не дебели, нито претрупани.

Тяло

Тялото трябва да е изящно, не тежко; ребрата - умерено извити, но не закръглени като обръчи на бъчва, което би означавало бавност и би погубило пропорционалността; поясницата - силна и мускулеста; задницата - силна, красиво полегата от хълбочната кост към залавянето на опашката.

Крайници и лапи

Краката и лапите са от първостепенна важност. При задните крака подбедрицата трябва да личи, а скакателната става да е ниско разположена; предните крака трябва да са прави и чисто изградени, обвити със силни мускули. Лапите са с добър размер, сбити по форма, по-скоро кръгли, отколкото дълги, с добре извити пръсти и с дебело, твърдо и жилаво ходило. Разперена лапа е много осъдителна, защото прави кучето негодно за път.

Опашка

Опашката трябва да е силна при залавянето и израснала като тръстика - тоест изтъняваща към върха - и носена с лека извивка нагоре, но нито крива, нито завита. Ако е отчетливо опетнена, това се смята за голямо предимство, тъй като много прибавя към красотата на кучето.

Космена покривка

Космената покривка трябва да е чиста и гладка, но твърда, плътно прилегнала и непропускаща вода - нито вълнеста, нито копринена.

Цвят и петна

Цветът и окраската придават на кучето неговия тъй отличителен характер и затова с право се ценят извънредно високо. Тялото трябва да бъде чисто бяло; единични черни косми, пръснати из основния цвят и придаващи сивкав оттенък, са много голям недостатък; колкото по-чисто и по-ярко е бялото, толкова по-добре изглеждат по контраст черните и кафявите петна; цветът на петната трябва да бъде чисто черен, синкавочерен или наситен червеникавокафяв; най-хубави са трицветните - с черни петна по тялото и ярки, добре очертани кафяви петна по задната страна на предните крака, по вътрешната и предната страна на бедрата, а понякога под челюстта и отстрани на нея. Някои от по-раншните победители имаха муцуни с отчетлив подпал (подпал - ръждивокафяво оцветяване по козината - бел. прев.), но той, както и черните вродени петна, е осъдителен, макар и по-малко от тъмния гребен от слети петна, който често се спуска по гърба. Колкото по-отделени едно от друго и колкото по-ясно очертани върху бялото са петната, толкова по-добре. По размер те трябва да са от монета от шест пенса до флорин (около 19 до 30 мм в диаметър - бел. прев.) и колкото по-кръгли, толкова по-добре. Големите обикновено се сливат едно с друго, а когато са твърде дребни, им липсва изразителност и те придават вид на ситнеж (в оригинала "shotted" - като посипано със сачми - бел. прев.) или на лунички.

Spotted Dick

Кучето от нашата гравюра, Spotted Dick, е най-добре сложеното куче от породата, което съм виждал; Captain го надминава с няколко точки по петна и цвят, но във всяко друго отношение той е, мисля, най-доброто куче на деня. Има добре опетнени уши, каквито рядко се срещат, и красивите ярки петна с цвят на подпал по задната страна на краката и пр., които са голяма прибавка към красотата на един далматин. Spotted Dick, по-рано собственост на г-н A. W. Dalziel, а сега притежание на г-н A. G. James от Kirkby Lonsdale, е отгледан от г-н A. B. Jayne от Upper Norwood.

Измервания на Spotted Dick на д-р James: