Далматинът и родителят на каретното куче (Чарлс Хамилтън Смит, 1840 г.)

Из "The Naturalist's Library"

Charles Hamilton Smith, "The Natural History of Dogs", том II от "The Naturalist's Library" под редакцията на Sir William Jardine, Edinburgh: W. H. Lizars, 1840 г.

Чарлс Хамилтън Смит (1776-1859) е военен, естественик и рисувач. Томът за кучетата излиза в Единбург през 1840 г. като част от "The Naturalist's Library", поредица под редакцията на Sir William Jardine.

Далматинът стои при гончетата, между бигъла и турнспита, и получава две от цветните гравюри на тома. Каква е породата днес, е друга статия. Всичко, което Смит пише за нея, е събрано тук: пасаж от уводните бележки, двата записа при гравюрите и мястото на породата в класификацията накрая на книгата.

Уводните бележки

През 1556 г. в Кадис е публикувана гравюра на куче, донесено неотдавна от Индия. Формата на животното показва нещо средно между хрътка и гонче: леко, но здраво телосложение, дълбок гръден кош и глава, по-къса от тази на първата (тоест от хрътката - бел. прев.), но с малки полуувиснали уши. То най-вероятно произхожда от порода, принадлежала на мохамеданските владетели по западния бряг, и може да е източникът на Бюфоновото название "Braque de Bengale"; ние обаче бихме били склонни да го смятаме за родител на кръстоската, от която е произлязъл далматинът, или сегашното ни каретно куче, тъй като е бяло на цвят и цялото покрито с малки черни петна.

Далматинът, или каретното куче

По общото устройство на животното сме на мнение, че мястото му е при гончетата; но макар и много красива разновидност, която не отстъпва на никоя от горните по изящество на формата и по хубост на петната, за него се казва, макар и не без несъгласие, че няма нито обоняние, нито особена съобразителност, и затова неизменно го поверяват на конюшнята, където се сближава с конете. Тъй като в общото описание на кучетата споменахме гравюрата на един екземпляр, донесен от Индия, с бяла козина, покрита с малки черни петна, с малки полуувиснали уши и с форма като на хрътка, там изразихме подозрението, че сегашното ни каретно куче може да произхожда от този индивид или от неговото потомство, и съответно дадохме негово изображение.

Таблица XIII, "Далматин, или каретно куче". Рисунката е на Stewart, гравюрата на Lizars.

Родителят на съвременното каретно куче

Далматини не са, макар че някой турски велможа спокойно би могъл да притежава екземпляри от кучето в онази страна. Съответно го изобразяваме.

Таблица XIV, "Родителят на съвременното каретно куче". Рисунката е на самия Смит, гравюрата на Lizars.

Класификацията

РАЗДЕЛ IV. Canes Sagaces. Гончетата. Череп умерено удължен, теменните кости не се сближават, а се разширяват и допускат по-голямо развитие на мозъка; уши закръглени, увиснали; силно обоняние; голяма съобразителност; среден ръст, здраво и гъвкаво сложение; опашка, извита нагоре; окраска бяла с кафяви петна или бяла с черни. Обитават умерените области на стария свят.

Сред гончетата с къс косъм Смит нарежда кръвоследника, източното гонче, талбота, старото южно гонче, гончето за елени, гончето за лисици, хариера, бигъла, турнспита, бургоското гонче, далматина и пойнтера.