Кучето на пожарната (Уолтър А. Дайър, 1918 г.)

Из "The Dogs of Boytown"

Walter A. Dyer, "The Dogs of Boytown", New York: Henry Holt and Company, 1918 г.

Уолтър Олдън Дайър (1878-1943) е американски писател, а "The Dogs of Boytown" от 1918 г. е роман за деца: група момчета от малко градче и техните кучета. Породите в него не ги обяснява киноложки автор, а един герой, г-н Hartshorn, седнал на верандата си пред момчетата.

Това е най-краткото четиво в този раздел. Далматинът се появява на три места в цялата книга и общо в няколко изречения. Заслужава превод заради едно от тях: тук, за първи и единствен път в тази библиотека, далматинът стои в пожарно депо, и то вече като мода. Приложението накрая е и първото място, което изобщо дава ръст. Каква е породата днес, е друга статия.

Кой разказва

"Е", каза г-н Hartshorn, "предполагам, че никога не можеш да предвидиш какво ще хареса на едно момче. Ако трябваше да учите всичко това в училище, обзалагам се, че щяхте да го намразите. Но не искам да прекалявам. Този път ще ви разкажа само за няколко."

Момчетата се струпаха около него в очакване, а той пак седна на верандата.

"Догът", започна той, "макар навремето да е бил ловно куче, куче за глиган, сега се числи към неловните породи и ще ви кажа нещо за тях. При тях са най-едрите кучета: мастифът, санбернарът, нюфаундлендът и догът. По-дребните са английският булдог, френският булдог, чау-чауто, пуделът, далматинът и шиперкето. Колитата и другите овчарски кучета също се числят към неловните породи, но тях ще оставя за друг път. Дайте да взема една-две книги, за да съм сигурен, че сведенията ми са верни."

"А сега", продължи той, след като се върна с книгите си, "ще изложа по няколко факта за всяка от тези породи, но за да не звуча като ходещ каталог, ще пропусна доста неща като цвят, ръст и тегло. Такива неща не се носят лесно в главата, а можете да ги намерите всичките изписани в книгите за кучета. Ще се опитам да ви разкажа само интересното и живописното от историята и нрава на всяка порода, а останалото ще намерите в книгите."

Кучето на пожарната

Когато момчетата се насмяха на тази забавна история, г-н Hartshorn продължи:

"Далматинът, или каретното куче, идва от Източна Европа и отдавна е бил развъждан в Далмация, днес австрийска провинция. Бил е добре познат в Англия към 1800 г. и там са го използвали като куче за конюшнята, обучено да тича с конете и под каретите. Тук ще ги видите най-често като талисмани в пожарните депа. Странно е как модата върви в такива неща. Той е винаги чисто бял, равномерно покрит с кръгли черни или кафяви петна.

Последното куче от тази група е шиперкето. Не вярвам да го познавате, защото породата не е много разпространена тук. Името значи "малкият шкипер" и кучето отдавна е любимец на капитаните на фламандските и холандските канални шлепове. Шиперкето няма опашка, с която да маха. Ето", заключи той, "мисля, че ви натъпках с достатъчно сведения за кучета за този път. Не искам да прекалявам."

"За мен не бихте могли да прекалите", каза Ernest Whipple. "Ще ни разкажете ли за някои от другите породи някой друг ден?"

"И ще ни разкажете ли още случки?", обади се Jack.

"Обещавам", каза г-н Hartshorn.

Какво казва приложението

Накрая на книгата има списък "По-важните породи кучета", разделен на групи. Далматинът стои при неловните и по-дребните, между пудела и шиперкето, и получава един ред.