Далматинът е пойнтер ("Stonehenge", 1878 г.)

Из "The Dogs of the British Islands"

J. H. Walsh ("Stonehenge"), "The Dogs of the British Islands", London: "The Field" Office, 1878 г.

Джон Хенри Уолш (1810-1888) е хирург по образование и редактор на списание "The Field" от 1857 г. до смъртта си. Пише за кучета под името "Stonehenge" и точно той въвежда точковата скала: описание на породата, разделено на отделни части, всяка с число до сто.

Затова той се появява в почти всеки друг превод в този раздел. Далзиъл спори с него, British Dogs го нарича добър познавач, Джеймс Уотсън се позовава на него два пъти. Всички те цитират човек, който досега не беше проговарял тук. Каква е породата днес, е друга статия.

Далматинът е пойнтер

Без съмнение далматинът е пойнтер в родината си; но в тази страна той никога не е бил използван, доколкото знам, освен за да придружава карета, а в тази служба е ненадминат. Нашите английски пойнтери следват двуколката също така плътно и аз съм имал повече от един, който заемаше мястото, обикновено избирано от далматина, точно зад петите на коня. Но те бяха свикнали да бъдат извеждани със същата двуколка надалеч от дома с цел лов и като свързваха представата за лова с двуколката, се държаха плътно до нея, ако не им беше позволено да се возят.

Когато съм се отнасял по същия начин с хрътки, те не показваха същата склонност, а изоставаха на разстояние поне сто ярда, макар да бяха в по-добро състояние по дъх и лапи от пойнтерите. Тази особеност служи да покаже, че има умствена способност, обща за английския пойнтер и за далматина, и потвърждава, че вторият е истински пойнтер, различаващ се само по цвят от английските породи на това куче.

Докато беше на мода ушите на далматина да се купират, горното сходство не беше толкова близко в очите на случайния наблюдател, тъй като обикновено се смяташе, че бултериерът е най-близкото до него по форма. Но сега, когато купирането никога не се практикува, пойнтерският тип изпъква ясно и отчетливо и като изключим особеното разпределение на черното и бялото по кожата, външните различия са нулеви.

Кучето на конюшнята

Дали по природа това куче е ловно, или не, в тази страна то толкова дълго е било затворено в конюшнята, че сега е преди всичко каретно куче и изглежда не се грижи за никакво друго занятие. Спокойно почиващ в стойлото или в свободен бокс, или придружаващ карета, той е еднакво доволен. Във втората служба е ликуващ, макар че за разлика от колито не изразява радостта си с лай при главите на конете, а тихо и плътно следва петите им между предните колела.

Повечето други разновидности бързо се уморяват от дълги пътувания по пътя с бърз ход; но далматинът упорства година след година и, изглежда, никога не губи първоначалната си охота.

Спорът с Юат

Въпреки авторитета на Юат, който твърди, че "за това куче се казва, че в родината си го използват за лов", далматинът винаги е бил включван в нашите изложби сред "кучетата, неизползвани в полеви спортове", и по тази причина съм го класирал сред кучетата пазачи.

По времето на Юат, както личи от даденото от него изображение, особените петна, върху които днес се настоява, не са били толкова задължителни; и лесно би било да се намери английски пойнтер, почти точно наподобяващ неговата гравюра в това отношение. Цветът на девънширската пойнтерка Romp, добре позната от неотдавнашните полеви изпитания, много се приближава до този образец и без съмнение чрез разумен подбор измежду нейните кученца скоро би могъл да се получи умерено добър далматин.

Първият клас в Бирмингам

От разпространението на породата при учредяването на изложбите не е изненадващо, че скоро беше образуван клас за нея, като първият беше на бирмингамското изложение от 1860 г. Но при този случай кучетата бяха толкова лоши, че в качеството си на съдия аз задържах наградите изцяло.

На следващата година в Лийдс се появи доста добър клас и известно време след това породата сякаш се издигаше в общественото мнение и по външност. Напоследък обаче колито я измести като каретно куче и макар от време на време да се показват твърде добри представители, класовете средно взето са слабо попълнени.

Carlo на г-н Harrison беше главният победител, докато синът му, Crib на г-н R. J. Ll. Price, не се появи в Бирмингам през 1866 г. Оттогава вторият задържа надмощието си до 1874 г., когато възрастта започна да му личи. През същата година неговият по-млад брат със същото име, принадлежащ на г-н Hall от Burton-on-Trent, го победи в Бирмингам и той се оттегли от съревнование. Оттогава Captain на г-н Fawdry е главният победител, като цветът и петната му са особено добри. Развъден е от г-н Burgess, от Captain и Countess, и започвайки от Нотингам през 1875 г., оттогава е присвоил всички първи награди на лондонската, бирмингамската и другите важни изложби.

Captain на г-н Fawdry. Гравюра на Butterworth и Heath.

Точковата скала

Отделните части

1. Главата (стойност 10) точно наподобява тази на пойнтера, но стига носът да е чисто изрязан под очите и квадратен на върха, не се настоява на голяма ширина и не бива да има увиснали бърни. Ушите не бива да са дълги и като на гонче, а плоски, тънки и с форма на лозов лист, прилягащи плътно до бузите и по-скоро по-малки от тези на пойнтера. Очите дребни, тъмни и блестящи.

2. Шията (стойност 5) трябва да е засводена като тази на пойнтера, без провиснала кожа по гърлото и без наченки на гуша.

3. Тялото (стойност 5) трябва да е умерено силно, но не тежко и тромаво; полегатите рамене и мускулестата поясница са задължителни.

4. При краката и лапите (стойност 10) далматинът трябва да е съвършен, тъй като единственото му занятие е по пътя. Много силна кост обаче не се изисква, защото няма удари, които да поема, и всякаква безполезна тежест е за отхвърляне. Правите крайници, съчетани с ниско спуснати лакти и сухи скакателни стави, са желаното при тази порода. Лапите трябва да са силни и събрани, все едно заешки или котешки, а роговото ходило трябва особено да се смята за задължително дебело и жилаво.

5. Опашката (стойност 5) трябва да е тънка в костта след залавното място и да е леко извита само в една посока, без никакви наченки на усукване като тирбушон.

6. Пропорционалността (стойност 10) трябва да се разгледа внимателно и ако е недостатъчна, да се наказва съответно.

7. По космената покривка (стойност 5) това куче наподобява пойнтера във всяко отношение, като е късокосместо, без никакви наченки на копринена козина.

8. Цветът (стойност 10) е черен, кафяв или тъмносин. Понякога има петно с подпал по главата и краката, срещу което не се възразява. Чистото гарваново черно се цени по-високо от черното с подпал, а кафявото и синьото са с равна стойност.

9. Петната (стойност 40) са тази част, от която съденето на това куче зависи главно, като някои развъдчици ѝ дават 50 от стоте. Аз обаче не мога да смятам, че добре опетнен сакат трябва да надделее над умерено добре опетнено куче, съвършено във всичко останало, и вследствие на това свалих оценката на тази част на 40. В никакъв случай не бива да има черно петно по която и да е част от тялото или главата, надвишаващо големината на половин крона, и колкото по-близо са петната до големина между шилинг и половин крона и до кръглата форма, толкова по-висока е оценката. Никое не бива да е по-малко (ако е възможно) от шилинг; но никое куче досега не се е появявало без няколко такива точици или лунички. Добре опетнена опашка се цени изключително, но се среща твърде рядко. Бялата основа трябва да е съвсем отчетлива от петната, без никакви наченки на лунички по нея, и колкото по-равномерно са разпределени петната, толкова по-добре. Обичайно е оценката на отделните качества в петната да се разделя така: големина 15; форма и добре очертани краища 15; равномерно разпределение, така че да се избегнат бели петна, 10.