Далматините и техните хора (Чарлс Хенри Лейн, 1902 г.)

Из "Dog Shows and Doggy People"

Charles Henry Lane, "Dog Shows and Doggy People", London: Hutchinson & Co., 1902 г.

Това е втората книга на Чарлс Хенри Лейн в библиотеката, но не е книга за породи. "Dog Shows and Doggy People" е галерия от портрети: хората на изложбите, един по един, всеки с кучетата си. Лейн ги познава лично, съдил е кучетата им и пише за тях като за познати.

Трима от тази галерия държат далматини, а двама от тях се срещат и у Родън Б. Лий осем години по-рано. Той самият казва, че е отгледал много от породата и е съдил стотици за петнадесет години.

Mrs. Hebe Bedwell и Mr. W. J. Bedwell

Героинята на този очерк е една от малкото дами, проявили дейно участие към далматините, разновидност, с която пишещият тези редове отдавна е свързан, и е постигнала прилични успехи с тях по изложбите.

Имах удоволствието да отсъдя, струва ми се, първия, който тя изобщо е показвала, на име Rugby Beauty, и тя наистина не посрами името си, защото беше една от най-добрите на времето си и спечели много награди. Някои от кучетата в този развъдник и досега носят представката Rugby, доколкото знам, най-вече сред далматините.

"Далматинката Rugby Bath Brick на Mrs. Bedwell". Снимката е на H. Hemmins, Old Swindon.

Пред мен стои снимка на Mrs. Bedwell на кон, придружена от Rugby Bess, Rugby Bridget (сега шампионка), Rugby Bob, Rugby Rose, Rugby Blackbird и Beauty Spot, някои от които, както и нейните Buckshot, Bath Brick и Rugby Bashful (много обещаваща млада женска, която се покри със слава на последната изложба в Richmond), често са се появявали в списъците с наградените.

Радвам се да чуя, че идва младо поколение, което по мнението на стопанката си (а тя знае какво говори, защото с удоволствие казвам, че даде добър пример, като се яви на ринга като съдия, първия път, когато тази разновидност е съдена от дама) ще бъде костелив орех, когато излезе, а това няма да се забави.

Друга интересна порода, предпочитана от Mrs. Bedwell, е шотландската хрътка за елени, и макар че при известните и отдавна утвърдени развъдници на тази разновидност в Англия, както и отвъд границата, съперничеството е остро и силно, "Rugby"-тата (тъй като много от поголовието са от Rugby Cora, по Elva от Rugby Lorna Doone) не се справиха зле. Двама от най-добрите са Ben-ma-chree, по шампиона Kelso, наситено желязносив, първи при подрастващите и втори при новаците в Royal Agricultural Hall при първото си излизане, и полубрат му Black Bran, по шампиона Bran of Cabalva, който взе първо при подрастващите и второ при новаците в Brighton при първото си показване, и второ на изложбата за гончета в Ranelagh Park в силен клас.

Mrs. Bedwell държи и уелски териери, и притежава добре развъдено староанглийско овчарско куче по типичния шампион Harkaway от красивата шампионка Lady Heartsease. Не се ограничава само с кучета, тъй като има и първокласни кози, домашни птици, гълъби и котки.

Но след кучетата, струва ми се, най-топли са чувствата ѝ към конете, от които има няколко полезни и ценни екземпляра. Умела и с камшика, и на седлото, тя започна попрището си във второто на крехката тригодишна възраст, а купи първото си куче, Rugby Vic, ирландски териер, когато беше малко момиче на дванадесет.

За личността на Mrs. Bedwell няма да кажа нищо; нека снимката ѝ, за която съм длъжен да отбележа, че съвсем не ѝ отдава дължимото, говори сама за себе си.

Често съм имал удоволствието да съдя кучетата на Mrs. Bedwell и мога да кажа, че тя е една от изложителките, които проявяват дейно и лично участие към развъдника си, като често сама показва кучетата, умело подпомагана от съпруга си, Mr. Wilson Bedwell от Vasturne Manor, Wootton Bassett, и знае как да ги представи в най-добра светлина, и се грижи да излизат в изложбена форма, така че с радост включвам Mr. и Mrs. Bedwell сред хората на кучетата в наши дни.

"Mrs. Bedwell с двете си далматинки, шампионката Rugby Bridget и Rugby Bashful"

Mr. G. R. Sims

... който беше много привързан към нея, а когато тя се изгуби, преживя загубата ѝ толкова тежко, че отложи важна среща и (като Silas Wegg) удари на поезия по неин повод, и години наред след това възпяваше многобройните ѝ добродетели и рецитираше на внуците си стиховете, написани за нея. Част от тази негова обич към животните изглежда е слязла и на мен: никога не съм могъл да гледам на кучетата просто от позицията на любител.

"Кучетата ми винаги са били членове на семейството; не ми се мисли какъв щеше да е животът ми без тяхната обич и другарство. Един от най-лошите екземпляри като куче беше едно неопределимо черно с подпал на име Pickles, което живя с мен шестнадесет години и събра близо 100 лири за благотворителна цел, като се обърна към "Кучетата на Англия". След смъртта на Pickles и на дъщеря ѝ Dinky, която умря две години по-късно на петнадесет, останах без куче за известно време; не исках повече болка за сърцето.

"Но един ден ми предложиха далматин, който търсеше дом; приех го и години наред той следваше каретата и беше известен на двадесет мили околовръст от Лондон. Като следваше понито ми на дълги излети, Old Sam опозна главните хотели и странноприемници във всички посоки и често хукваше сам по десет или петнадесет мили, за да се отбие в някое от тези места, където го бяха гостоприемно посрещали. Далматините ми толкова често са били задържани по този начин и връщани у дома от келнери късно вечер като изгубени кучета, че бях принуден да им сложа нашийници с гравиран надпис: "До собствениците на ресторанти. Моля, не задържайте това куче."

"Lady Godiva е може би най-пътувалата от целия ми впряг; тичала е от Лондон до Brighton, от Лондон до Ramsgate, от Лондон до Oxford, от Лондон до Birmingham, а през лятото на 1895 г. смая жителите на Coventry. Тя тича до мен по целия път; но щом стигнахме покрайнините, я вдигнах в каручката и ѝ свалих нашийника, и така за втори път Lady Godiva премина през града на "Надничащия Том" с "нищо на себе си"!

"Далматините трябва да са рядкост в провинцията. Когато взема моите на обиколка с кола, децата са във възторг; но мненията за породата им се различават, като повечето клонят към това, че са кръвоследници.

"В Canterbury, когато ги вкарах в двора на една странноприемница, един стар коняр стоеше и ги гледаше с отворена уста, като каза: "Ех, господине, като гледам тия ваши кучета, се сещам за младините си. Двайсет години не съм виждал такова; ама помня времето, когато нямаше господарска карета без едно от тях отзад." Странно е, че порода, която някога беше една от най-известните в Англия, през последните години е излязла от мода толкова силно.

"Понито и каручката на Mr. G. R. Sims и далматините му". Снимката е на Alfred Ellis & Walery, Baker Street.

"Четирите кучета на приложената снимка са Samson, Sandow, Prince и Lady Godiva. Всичките от време на време са показвани по изложби, с повече или по-малко успех; но се съмнявам, че днес има някое от тази разновидност, което да изминава дори приблизително толкова мили за година, колкото моите.

"В края на миналия век Mr. Henry Alken рядко рисуваше господарска карета без един или два далматина, тичащи зад нея. Това беше една от обичайните принадлежности на картина с карета. Около 1850 г. те започнаха да изчезват."

Тъй като се случва пишещият тези редове да е отглеждал голям брой от тази разновидност и да е съдил стотици от тях през последните петнадесет години, той с удоволствие добавя към горния интересен очерк, че сега в тази страна има доста пламенни почитатели на далматините и на повечето изложби, където се предвиждат класове, могат да се видят добър брой записани типични екземпляри.

С удоволствие давам на читателите си заедно с това и отличен портрет на Mr. G. R. Sims, който е член на Kennel Club и има много приятели сред хората на кучетата, а също и на понито и каручката му с някои от далматините му.

Dr. Wheeler-O'Bryen

На мнозина от читателите ми името на този господин ще е познато като на човек, който от години заема видно място като развъдчик и изложител на далматини, една от разновидностите на кучешкия род, която невинаги е получавала подкрепата, която заслужава.

По скромен начин, с пример и със съвет, съм правил каквото мога, за да ги придвижа напред, и се радвам, че през последните години се проявява повече интерес към тях. Добре опетнената и добре сложена Florrie на Dr. Wheeler-O'Bryen, една от най-добрите женски на деня, и неговият Abernethy, и двамата с красиво опетнени уши, както и тела, са много типични, а заедно с неговия Linacre, малко по-силен в главата от предходните, всички полезни животни и често виждани в списъците с наградените на най-добрите изложби, образуват групата тук.

"Далматините на Dr. Wheeler-O'Bryen". Снимката е на The Kitchener Portrait Co.

Надявам се в бъдеще да видим повече екземпляри с качество и характер да излизат от развъдника в Sydenham; и щеше да е по-добре за разновидността, ако още неколцина въодушевени развъдчици и изложители сред хората на кучетата се захванеха с нея така сърдечно и разумно, както героят на тези няколко реда.

Благодарение на любезността на неговия изобретател мога да покажа изображението на един далматин, който спечели наградата за най-добър костюм с характер на бал с маски и е съвсем единствен по рода си; също и групата от далматините му, за която стана дума, и добър портрет на техния стопанин.